Как избрахте името на детето си?

  • 10 294
  • 83
  •   1
Отговори
  • Мнения: 81
Каква е историята зад името на детето ви? Името му плод на семейна традиция ли е или просто ви хареса звученето? Какви бяха другите варианти за име и защо те отпаднаха? Ако е кръстено на някого, защо точно на него?
А случвала ли ви се е следната ситуация - избрали сте име за бебчето, обаче когато се роди и го видите за първи път, то да не прилича на името, което сте избрали?
Чакам с нетърпение историите ви Hug

# 1
  • Мнения: 7 106
Винаги съм искала да имам момиченце, съпругът ми също Simple Smile. Обсъжданите имена бяха Моника  и Симона. Когато забременях и вътрешното ми усещане и ехографа потвърдиха женският пол, името Ева се появи от само себе си. Не е свързано с традиции и роднини, напротив, твърдо бягахме от всякакви подобни асоциации с баби, дядовци и прочие. Не сме го мислили и умували, просто се появи и остана Simple Smile. Името е нещо лично, което трябва да носиш с удоволствие цял живот. За щастие дъщеря ми много си го харесва и много и отива Simple Smile))

# 2
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
Oще от ученичка знаех, че ако един ден имам дъщеря тя ще се казва така. Тогава чух това име за първи път и си го усетих, знаех, че е нашето/нейното. Не е кръстена на никой. Синът ми също, харесва ми името, затова го кръстих така. Допадат ми и значенията на имената им.

# 3
  • Мнения: 3 117
Името го избрах аз. До раждането името се знаеше само от ММ и най-добрата ми приятелка. Избрах това име защото:
1. Не е кръстена на никой- за да няма сърдити.
2. Исках да има "истински" имен ден - на голям църковен празник.
3. Има страхотно ( за нас) галено име.

# 4
  • Мнения: 11 566
Отначало бях решила името му да съдържа първите букви на мен, баща му, моите родители и на свекърите. Получи се Ростислав, като моята и на татко буквичките липсваха, нямаше друг вариант просто. ooooh! После реших да е на майка ми- Стефан, но тя ме посъветва да е на свекърите- те ще са по- близо до мен, бла- бла. А свекърва ми има хубаво име, че и заслужава жената, та на нея- Теодор. А и моята буквичка я има, а и значението на самото име ми харесва. Heart Eyes
Да са ни здравички!

# 5
  • София
  • Мнения: 28 524
Имах списък с няколко имена; казах на мъжа ми да си направи списък; оказа се, че в неговия списък има само едно име, но за късмет, то присъстваше и в моя списък, и така. Синът ни не е кръстен на никого, на това държахме и двамата.

# 6
  • Мнения: 9 865
Спазихме семейната традиция, кръстен е на дядо си по бащина линия - Симеон, но това всъщност се случи, заради щастливото обстоятелство, че самото име ми харесва и на мен. И тъй като баща му е кръстен на дядо си по бащина линия, в момента малкия носи абсолютно същите имена като дядо си, и изобщо...молА ви са, патриархат.
Иначе, ако дядото се казваше Гъдьо Гъдев или се налагаше някаква безумна акробатика заради нечия "буквичка", нямаше да го кръщавам "по традиция" и на никого нямаше да е.
Това, че е кръстен на някого не е довело до никакви сръдни, ако имаше подобна вероятност, пак нямаше да е никого.

Ако, дай боже, имам момиче един ден, ще ми е доста по-трудно в избора, защото харесвам много имена, ще ми е трудно да избера само едно и накрая ще излезе някоя Елисавета-Лукреция Мария Цецка Петрова Димитрова.

# 7
  • Мнения: 46 508
Не знам откъде ми изникна в главата, но веднага ми стана любимо. Сега е често срещано, но тогава не познавах лично нито един човек с това име. Хареса ми звученето, това че не е много разпространено, има хубаво значение, приемливо е и за България, и за чужбина, получава се добра комбинация с фамилното име.

Беше изненада за всички, с никого не бях обсъждала. Дори с мъжа ми (смята, че това е изцяло право на майката). И аз самата не бях взела решение докато не родих. Толкова крехки ми се струваха нещата, че не исках да се настройвам преди бебето да се роди живо и здраво...

# 8
  • Мнения: X
Кръстих сина си на майка ми, заради лична вътрешна потребност. Просто исках детето ми да носи името на стойностен човек, близък до сърцето ми. Никой не се е месил, мъжът ми ме подкрепи. Второто ми дете е кръстено на член от семейството на баща им. И двамата са с класически български имена, такива искахме да имат, такива им дадохме.

# 9
  • BG
  • Мнения: 892
Исках да е универсално за много страни, но да не е разпространено като Александър, Мартин и Виктор. Да има имен ден и да звучи добре на галено. 9 месеца писах списъци и умувах, а като влязох да раждам се обадих на ММ и той рече и отсече едно от списъка. Аз одобрих и воала Wink

# 10
  • Мнения: 6 992
Спазихме семейната традиция, кръстен е на дядо си по бащина линия - Симеон, но това всъщност се случи, заради щастливото обстоятелство, че самото име ми харесва и на мен. И тъй като баща му е кръстен на дядо си по бащина линия, в момента малкия носи абсолютно същите имена като дядо си, и изобщо...молА ви са, патриархат.
Иначе, ако дядото се казваше Гъдьо Гъдев или се налагаше някаква безумна акробатика заради нечия "буквичка", нямаше да го кръщавам "по традиция" и на никого нямаше да е.
Това, че е кръстен на някого не е довело до никакви сръдни, ако имаше подобна вероятност, пак нямаше да е никого.

Ако, дай боже, имам момиче един ден, ще ми е доста по-трудно в избора, защото харесвам много имена, ще ми е трудно да избера само едно и накрая ще излезе някоя Елисавета-Лукреция Мария Цецка Петрова Димитрова.

Абсолютно същата история и при нас Grinning

# 11
  • Ловеч
  • Мнения: 782
Търсехме име с точно определена буква, но далеч от стандартните имена. Един ден ММ беше болен и аз бях при нашите за да не ме разболее и гледах едно предаване (Футболни съпруги или нещо такова беше). Там чух името, оказа се, че и ММ го е гледал и той го е харесал и така...
Втората госпожица реших да я кръстя на баща й, името избрах аз, той го одобри : ) И двете си имат именни дни  : )

# 12
  • Мнения: 6 937
Ние в момента очакваме първото си дете и не искаме да знаем пола предварително. Женското име сме го измислили от много отдавна-на мен ми хрумна ей така случайн, но и на двамата ни допадна много. Съдържа първите букви на майките ни, не познаваме никого с това име и не е особено популярно.
Мъжкото име също е измислено отдавна, но не бях споделяла желанието си с ММ- както Lаdу Stаrdust много точно се е изразила, имам лична вътрешна потребност да бъде името на баща ми, когото загубих отдавна.

# 13
  • София
  • Мнения: 39 755
Номер 1 - Избрахме странно име, което беше комбинация от имената на майка ми и свекърва ми. Не се хареса на свекървата и каза, че по традиция детето трябвало да бъде кръстено на прадядо си. Имената на прадядото и майка ми бяха сходни и рекох на моя "на майка ми ще е". Майка ми се дърпаше, но в крайна сметка и двете страни бяха доволни.
Тогава казах, че за следващото дете ще решавам аз - така и стана.

Номер 2 - По средата на бременността "изскочи" името. Може и бебето да го е искало Simple Smile
Не е кръстен на никого. Не мисля че имаме роднини с това име.

# 14
  • Мнения: 2 721
Винаги съм мечтаеша да имам син. Мъжът ми също. Още в началото като се срещахме стана на въпрос какъв пол искам да е бъдещото ми дете и как да се казва. И аз казах че много искам момче и  ако е- ще е с името на таткото.Все още не бяхме в сериозна връзка.
 И така сшед известно време планувано забременях от раз, и разбрахме че ще имаме момченце. Името дойде от самосебе си, а и много харесвам името на ММ.
А на малкия ми мъж толкова да му отива ! : )))

# 15
  • Мнения: 19 837
Бях си намислила имена, които исках да са с буквичката на любимата ми баба - Б: Белослава, Бояна. И се бях спряла на Белослава вече в седмия месец. Макар да ми бяха казвали в началото, че ще е момче, после се смениха "прогнозите" и не знам защо, но усещах, че ще е момиче, все пак.
Сънувах интересен сън в осми месец – как имах дете, беше вече голямо и се казваше по определен начин. Името пак беше с Б, но не сред тези, които съм избрала.
Кръстих детето си с името от съня.

# 16
  • Мнения: 1 999
 Свекърва ми се казваше Радка, но колежките й я наричаха Р.. Още като гаджета с моя съпруг,  преди да се оженим, при някой полов акт се шегувахме дали Р. не е на път. И двамата харесвахме това име и като забременях това беше единственото женско име и за друго не сме мислили. А мъжко така и не можахме да измислим. Тогава ехографите бяха рядкост и пола на бебето не се знаеше предварително. Приемайки ме в родилния дом, попитах съпруга си: А ако е момче, как ще се казва?
А той нервен ми се тръшна: Сега не мога да мисля за това! Отговорих му: Ами тогава ще родя момиче!
 И то наистина се роди момиче.
 А по принцип съм традиционалистка. Аз и брат ми сме кръстени съответно на тъща и свекър и исках и моите деца да са кръстени така. Или поне буквите да вземат.
  Синът взе буквата на татко, защото името му е доста нестандартно. Дъщерята измисли името, а за съпруга ми остана само да приеме нашето решение. И той го прие като един истински мъж. Wink

# 17
  • София
  • Мнения: 7 990
Пьрво до кьм седмия месец мьжьт ми отказваше да избираме име, че било рано. После реши, че зависело дали има някой цьрковен празник, респ. да се роди около имен ден. Накрая се спряхме на две имена, но не можехме да решим кое ни харесва повече. Даже анкета пуснах и тук, но резултатьт беше 50:50. Роди се бебето, ние още се чудехме. Бьзикахме се, че ще хвьрляме ези-тура. И тогава мьжьт ми прочел, че в деня на раждането бил празникьт на светия с име, което беше една от двете опции. Решихме, че си е дошьл с името и така го крьстихме.

# 18
  • Мнения: 5 998
Казвайте ги имената на децата си, де, много ми е интересно.
Ние все още нямаме деца, но съм харесала Ренета и Симеон, съответно с буквичката на единия и другия дядо.
Предпочитам варианта да са кръстени на някой от семейството, дори и само буквата.

Междудругото харесвам и името на ММ - Калоян и исках по едно време, ако си имаме момченце да се казва като него, но той не одобри. Rolling Eyes

Също така, при избора на име, не знам кое е най-основното, по което да се водите, но една позната ми каза, че първото, което да гледам е дали има на галено как да му викаме.

# 19
  • Кърджали
  • Мнения: 10 263
За дъшеря ми бях казала, че не искам да е кръстена на никой. Понеже мъжът ми не искаше да знае пола предварително трябваше да изберем име за момче и момиче. Аз още преди лекарят да ми каже, сънувах че ще имам дъщеря. Предложих списък с няколко имена, като бях казала че много харесвам едно от тях. Той не го хареса, но много хареса Катерина. И аз го харесах много и така остана. Името съвпада и с буквата на неговото име та дълго го поднасяха че е ккръстил дъщеря си на себе си.
За малкият повече исках да е кръстен на някой родител. Само че на кого ми беше сложно да избера. Колебаех се между Мирослав (един вид на баща ми) и Андрей ( с А започват моето име, това на майка ми и на свекър ми, лека му пръст). Мъжът ми остави избора изцяло на мен, но  накрая заедно избрахме Андрей. Сега се шегува с мен че съвсем егоистично съм искала да го кръстя на мен.

# 20
  • Мнения: 2 299
Ние с ММ някъде година след като заживяхме си бяхме говорили за дете, кой какъв пол иска, как да е кръстено.
И ММ още тогава каза, че като има държи да е кръстено на баща му.
Съответно аз се замислих за имена с буквата на баща му, тъй като Стоян, не ми харесва, още по - малко Стоян(к)а. Харесах 2 имена - Стела и Симеон.
Тогава още не смятахме да имаме дете, но моя приятелка беше бременна и говорихме по темата, аз и казах моите предложения за бъдещето ми дете...тя само каза, че иска да кръсти детето си на нея...нейното име също започва със С.
Като се роди, разбрах че го е кръстила Симеон.
След няколко години аз като забременях, бях убедена, че ще имам момче, ама ми беше странно да си кръстя детето Симеон, след като и нейното така се казва...все едно съм го взаймствала от нея.
Мислих други мъжки имена със С, само Самуил ми хареса, ама ММ не го одобри...
Женското си оставаше Стела, там не мислех за друго.
Чак в 6 месец ми потвърдиха пола, оказа се напук на моите убеждения, момиче ще е.
И някъде тогава се загледах в една реклама на някаква банка, където едни деца си казват 3-те имена и адресите...едното дете каза София еди си коя...
Много ми хареса и отсякох "край, това е името".
ММ до последно не казваше, че му харесва, дразнеше ме, че ще е Стоянка - Течето 😀
Ама като се роди и трябваше да записват името на детето ме погледна въпросително "София" , кимнах само и така.
Кръстена е на дядо си, аз нямам нищо против, защото всички са доволни...ММ искаше да е кръстено на баща му, започва с неговата буква, аз харесвам името, а и човека наистина заслужава, много ни помага и сме в чудесни отношения, с цялото им семейство.
Предпочитам и да има галено, така че и в това отношение ме устройва.
Аз и викам Софи, София, Софинка, познати и викат Софче.
Само прабабите прекаляват с галеното като ѝ викат Софийка, което не ми харесва, ама щом така са решили, тяхна воля 😀

# 21
  • Мнения: 2 488
Първото дете го кръстихме на свекървата. Но тъй като не обичам  буквално повтаряне на имена, решихме, че ще е само първата буква. Изреждахме мъжки имена с тази буква   и избрахме това, което харесва и на двамата.Държахме го в тайна и казахме, когато се роди. Свекървата беше.много щастлива.
Второто исках да го кръстя на баща ми. За съжаление баща ми почина много преди да забременея. А аз на починал човек не искам да кръщавам.
За името на второто бях дала обет в църква, че ако имам още един син ще се казва по определен начин. Мъжът ми като разбра, се съгласи да е така.

# 22
  • Мнения: 556
Аз също съм от тези които са спазили традицията , първото дете - кръстено на дядо си по бащина линия- Иван.Така се получи , че трите му имена са точно както на дядо му. Той много се кефи човека, и се радвам че е щастлив от този факт.

Второто много исках да е момиченце, и ми се сбъдна мечтата, Екатерина се казва, името го измислихме в последния момент с таткото,  на галено Кате . Взела е първата буква на свекърва ми.

Последна редакция: пн, 11 сеп 2017, 12:02 от Little Angel

# 23
  • Австрия
  • Мнения: 2 310
Още не знаех дали бебето в мен е момиче или момче, но бях убедена, че желая то да е кръстено на майка ми. Имах варианти и за мъжко, и за женско име. Когато времето до раждането започна да намалява, шеговито подпитах майка ми какво ще каже да го кръстим на нея. Тя каза, че въобще не си харесва името (не че не го знаех) и че детето си е наше: каквото и да решим, сигурна била, че изборът ще е добър, само живо и здраво. Добре.. аз бях на ясно вече, мъжът ми съгласен. Майка ми нямаше очаквания и бе изключително изненадана. Знам, че й е драго, като я питат как се казва внук й, да клатят одобрително с глава: "Еее, 'ма Рени, на теб са го кръстили малкия, браво!'  Wink Laughing Името по звучене можеше да е 1:1 с нейното (Райна - Reiner [Rajna´]), но това не е името, с което яз и околните я усещаме и приемаме. Винаги е била Рени  Grinning Второто име на детето ми, Антон, е на светеца-закрилник. В края на краищата странно се получи, защото само аз го наричам с второто, а пък аз най-много за себе си държах да е с името на майка ми. Но.. така усещам нещата. А може би и заради факта, че аз съм единствената в ежедневието говореща му на български, та оттам и звателното 'Антоне'..  Simple Smile
Ако имам дъщеря, знам със сигурност какво ще е второто й (на патрона, на закрилника) име  Mr. Green

# 24
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Много малко са имената, които ми харесват. И за момче, и за момиче, общо са около 5-6, и не са се променили от както се помня. Така че не е като да съм се чудила много. Никое от имената не е на баба, дядо, стринка или който и да е в родата.

# 25
  • Плевен
  • Мнения: 980
Имах много трудна бременност и до последно не се знаеше ще го бъде ли, или не. Говорихме един ден с мъжа ми и решихме, че ако се роди, ще е истинско чудо и ще го кръстим на Исус Христос-Христо, за да го пази и закриля. Имаше опити за натиск от свекърите през мъжа ми (да е Петромир-свекъра и баща ми са с П), но бях категорична, и не сбърках. Родих в първия ден на деветия месец, с 50г над нормата, с много трудности около развитите и прохождане сега имам здраво, хубаво дете с името Христо и не съжалявам. bouquet

# 26
  • Под Сините камъни
  • Мнения: 4 382
Децата ми носят имена,които на нас ни харесват.Дъщеря ми е кръстена с буквичката на баща си - Александра.Винаги съм харесвала това име,а и преди 19г. не беше така разпространено.Синът ми е с буквичката на баща ми- Мирослав.Името на дъщеря ми го избрах аз,на синът мъжо.

# 27
  • Мнения: 18 551
Здравей!
Моето момиченце е почти на 6 м.Името го избрахме много лесно,даже още се чудя как така стана предвид вкуса и претенциите ми.Бях луднала по имената,четох безброй именници.Аз по принцип се интересувам много от имена.Има няколко имена,които харесвам от ученичка.Елизабет и Анджелика са сред тях.Винаги съм си мислила,че ще е едно от тях.Но баща ми е Ангел,а мъжа ми Евгени и отпаднаха.
Изискванията ни бяха.
1.Да не е кръстена на никого.Нито буква нито намек.Не харесвам тази традиция,искахме напълно неутрално име.
2.Да е сравнително дълго.Не ми допадат 3 буквените.
3.Да е име на кралица,по възможност да е свързано с историята.
4.Да не е типично българско.Но и да не е някакво супер изчанчено.
5.Да не е в топ 10 -разбирайте име като Александра,Виктория,Дария и Никол.
6.Да е с  нежно звучене
ММ все казваше не на всичко.
Един ден както си седяхме му казах 5 имена и той като чу името Изабела и  каза това  ще е.И така го избрахме.Аз до последно се двоумях,заради това,че не харесвам галените,даже от родилното звънях и не бях сигурна.Но някак не можах да го променя.Това си е името на моята беба,от 4 м.така я наричахме.
Всички го харесаха.А и да не са,смеят ли да кажат 😁
Изабела е италиански вариант на Елизабет и означава: божия дъщеря,"божий обет".Така хем почти избрах любимото си име,хем е  с по-модерното звучене.😊Значението също ми харесва.На галено й казваме Бети или Бела,но най-вече с цялото име.Харесвам името,защото е хем модрено,хем класическо и добре познато в света,име с история,име  на велика кралица.А аз харесвам точно такива имена.
Иначе за протокола детето ми се роди на Св.Дария😁по ирония на съдбата и като шегичка с мен,защото това е име,което бях казала,че никога няма дя избера.(децата ня познатите ни които се родиха тази година са или Дария  или Никол).
Именния ден не ми е критерий това искам да кажа.За мен няма такова нещо като "идва си с името".


# 28
  • Мнения: 6 937
Ох, то в днешно време кой ли няма имен ден Grinning За пръв път чувам за Св. Дария..

# 29
  • Мнения: 18 551
Така е...аз,защото гледах кои светци са около термина ми.И така разбрах.😊

# 30
  • Истински се вижда само със сърцето.
  • Мнения: 10 297
Винаги съм искала, ако имам момиченце да го кръстя на майка ми, като взема първата буква от името й и да е Ралица (майка не си харесва името, но харесва това). На по-късен етап, когато се запознах с ММ и на свекърва ми хареса х името - тя е Лиляна и си мислех, че Лилия е прекрасно име.

Годините в които чаках да забременея (дълго време не се получаваше) избрах и име за момче Константин, обаче бебе нямаше Simple Smile

Междувременно се преместихме да живеем в чужбина и една вечер мъжа ми казва " Ако имаме момиче може да я кръстим София хем лесно ще го произнасят, хем детето ще помни столицата на България лесно" - доста се посмяхме на това  Laughing
Месец по-късно забременях и се оказа че ще имаме момиченце и решихме че София ни е било на късмет и така кръстихме дъщеря ни Simple Smile

# 31
  • Мнения: 4 708
Първата на дядовците - съвпадащи имена. Но само първата буква вечерта преди да вляза в родилното гледах новините и си го харесах във финалните надписи. Втората щерка направих списък в който НЕ влизат първите букви на баби и дядовци, нито моята и на мъжа ми. Исках да е лесно за произнасяне в чужбина, но и в България да звучи добре, както и да има кратко име. Мъж ми задраска повече от половината имена, защото коя братовчедка си кръстила така детето, кое име имал лоши спомени от такъв човек и тем подобни. Останаха няколко имена, и докато дремехме на дивана една вечер не знам защо решихме да разберем каква е иконата дето ни виси на стената срещу дивана, знаехме само, че е на еди кой си светец и до там. Оказа се, че едно от имената има имен ден точно на датата на този същият светец и решихме, че това е знак и избрахме точно това име.

# 32
  • Мнения: 653
И двете ни деца не са кръстени на никой, за нас беше важно да харесваме имената и да имат хубаво значение - и евентуално имен ден. Още преди да забременея с мъжа ми си направихме списъци с мъжки и женски имена, по отделно. После сравнихме къде има съвпадение и избрахме 2 мъжки и 2 женски, за всеки случай Simple Smile и карахме по ред на номерата - сега си имаме Теодор (дар Божи) и Йоанна (благодатна, богопомазана, Бог е милостив).

Другите имена бяха Добромир и Симона.  Sunglasses

# 33
  • Мнения: 8 891
Името на дъщеря ми започва с първата буква на свекър ми. Българско име, с имен ден, познато, без да е масово. Това ми бяха и критериите при избор, когато заговорихме с ММ за деца, както и когато най-накрая забременях. Беше се появило още едно име фаворит, което се вписваше в критериите ми, но ММ не го одобри. То също щеше да подхожда много на дъщеря ми.

# 34
  • Мнения: 481
От дете съм си знаела, как ще се казва детето ми Simple Smile

# 35
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 275
Дъщеря ни е кръстена с име,което ми е любимо и започва с буквата на майка ми-Вероника.
Трябваше да се роди на 15.08.-Богородица.Тогава щеше да се казва Мария или щеше да е с двойно име.
Но се роди по-рано .
Ако беше момче щеше да е Валентин или Виктор.Или Мартин.
 Имах рискова бременност ,ММ беше много притеснен ,предупредил всички да си мълчат по въпроса за името ,за да не се нервирам.И аз се учудих,че никой нищо не пита.
Той нямаше претенции за името.Искаше само да не е изчанчено и да има хубаво значение.


# 36
  • Мнения: 11 970
Много харесвам Александра/ Александър. Бях си избрала имена за децата - Александра и Емил. Но като студентка сънувах, че имам дъщеря - руса, синеока и ... Лъчезара. И когато дойде моментът да посоча как да се казва дъщеря ми - реших - Лъчезара! Исках да променя нещо, тя беше едно уплашено, свито детенце, приличаше ми на сиво мишле. Надявах се името и това, което носи да променят това излъчване. И май успях. Дъщеря ми харесва името си, вече е едно усмихнато, дяволито момиченце, от ден на ден все повече започва да отговаря на името си. Когато обмислях името за сина ми, прехвърлях различни варианти и срещу всеки намирах по нещо, а имах само седмица да реша. Веднъж подхвърлих на майка ми, че както не мога да реша, ще взема да го пиша Евтим (на нея), хем името е хубаво, хем няма да се бърка (няма варианти), хем има умалително Тими, което ми допада... А тя не хареса идеята, а ми каза"що не го пишеш Емил, винаги си харесвала това име?" И така реших - Емил. И той наистина е такъв - огън дете, чаровен и палав като съименника си Емил от Льонеберя, музикален като диригентите Емил Табаков и Емил Чакъров, а и като Емил Димитров. Вярвам, че това е неговото име и надявам се неговата съдба.

# 37
  • Мнения: 2
Избрахме името без да се съопбразяваме с традици  катотова да е на дядо баба или някой друг роднина а който искаме да засвидетелстваме уважение. Само едно условие имаше да бъде Българско име, от опита ми в чужбина доста от нашите имена са доста трудни за запомняне, разбиране и произнасяне... затова важно беше името да бъде конвертируемо! И така след астро-проверка на жена ми(незнам точно какво, не искам да иронизирам тези неща), се оказа, че името 'Борис' е перфектното съвпадение. Българско име изнесено по света.

# 38
  • Мнения: 410
Аз също съм фен ка на астрологията и нумерологията . Мислех доста дълго, още преди да забременея, исках също така да има имен ден на Цветница,т.к. и от двете страни на родата празнуват на този ден.Не е лесно да избереш име.😊Сега чакам момиченце, поне така казват лекарите, и за сега сме се спрели на Елица. Подхожда си с името на бащата, отговаря на това,което искам. Но има време 😉😉😉😉

# 39
  • Мнения: 493
Аз винаги съм знаела, че ще имам девойка, но не съм мислила имена. Не съм фен на традиции, пък и ситуацията не е полза на традицията... И двамата родители на ММ са починали, пък и имена странни и неблагозвучни. Но аз бях готова да уважават дядото все пак, но мъжа ми категорично отказа. После умувахме за имена с буквата на моите родители. И тук бях пуснала тема. Момичетата даваха страхотни предложения, но не ги усещах. Една вечер ровихме в нета и видяхме случайно Ана София Робб участва в едикой филм. Спогледахме се. Бебчето си намери името. И сега имаме една страхотна малка госпожица Анна-София. И фамилията си пасва страхотно с името. Има имен ден, въпреки че не държа на това.
Моля се Св. Анна да я закриля и помага в труден момент.
Дай Боже всички дечица да са здрави и щастливи.

# 40
  • When you are not fed love on a silver spoon, you learn to lick it off knives...
  • Мнения: 3 666
И аз винаги съм знаела някакси, че ще имам момиченце. Първоначално ми казаха, че е момче, но не повярвах и на генетичните изследвания, които правих по друг повод се показаха еднаквите хромозоми на моята Мая.

Името го мъдрихме известно време, понеже аз исках да е Зина - обожавам това име. Незная дори защо... Баща ѝ искаше да е Хера - страхотно значение, но твърде използвано при кучетата... Само при идеята да я подвиквам като немска овчарка - казах НЕ!!! Crazy

Накрая се спряхме на Мая и Рая... Бъзиках го да я кръстим Марая и да се кротнем, но накрая аз избрах Мая и съм много щастлива. Имам си прекрасна слънчева пчеличка Heart Eyes

Мъжкото и него го уточнихме, но ще си го спестя, тъй като още не е факт момчето вкъщи...
Определено не искахме да е кръстено на който и да било... Може би за мъжкото име има влияние от родата, но защото ние така го чувстваме... Peace

# 41
  • Мнения: X
И аз цял живот съм знаела, че ще имам момичета и накрая - две момчета 😱😱😱!

# 42
  • When you are not fed love on a silver spoon, you learn to lick it off knives...
  • Мнения: 3 666
И аз цял живот съм знаела, че ще имам момичета и накрая - две момчета 😱😱😱!
Напъни се за трето китайче и може и да сполучиш, въпреки че историите на близките около мен само пътвърждават правилото. Имам няколко семейства познати с по 3 еднополови деца Mr. Green

# 43
  • Мнения: X
И аз съм в кюпа - имам две сестри 😂 . Принципно бих пробвала, ама мъжът ми ще избяга - той е едно дете завалията и лудницата му идва в повече.

# 44
  • Мнения: 18 551
Аз май ще си остана с едно.Иначе съм обратното-искам още едно момиче.Но в родата ми сме все шарени,тъй че ако имаме второ съм на 99% че ще е момче.Така или иначе мечтата ми е изпълнена.Винаги съм искала момиче.Не можех да се се представя майка на момче.Живот и здраве стане ли няма да го върна разбира се.Но ММ е единствено дете и по-скоро не иска второ.
Иначе не дава да хвърлям /дарявамдрехите й,"вика " ще събираме за второ" 😁
Еее,хубаво оспамихме...

# 45
  • Мнения: 5 259
Накрая се спряхме на Мая и Рая...
Аз пък се колебаех между Мая и Ева. Поне един месец се чудех и в деня, в който реших, че по-скоро клоня към Мая, ми хрумна Елеонора Grinning Мъжът ми изненадващо се съгласи и така остана Елеонора.

# 46
  • Мнения: 2 754
Още преди да забременея с ММ бяхме единодушни, че един ден като имаме деца няма да спазваме традиции и да ги кръщаваме на баби и  дядовци. С дъщеря ми изборът на име беше по-труден. ММ предлагаше само някакви абсурдни имена от рода на Хармония и Дезидерия. Аз много исках да я кръстим Савина, но той се дърпаше. Тогава му казах да избере между Савина и Валерия, аз друго име няма да приема за детето. Той каза, че Валерия много му харесва и така се спряхме на него. После имахме неблагоразумието да кажем на родата предварително кое име сме избрали. Свекървата опита всячески да ме убеди колко неподходящо е името - че е старо и грозно с това "л" и "р", че няма хубаво галено име и т.н. Това още повече ми затвърди мнението, че сме направили правилния избор. Smile  С втората бременност бях убедена, че пак ще е момиче и ще мога да си я кръстя Савина, но още в 12-а г.с. докторът каза, че е момче. ММ ми беше дал карт-бланш за името, обмислях два-три варианта, но един ден просто станах с мисълта, че нося в утробата си Симеон и така и го кръстихме.

# 47
  • Мнения: 18 551
 Дезидерия   Heart Eyes ми носи хубави спомени от детството и една любима италианска приказка от 90-те години"Пръстенът на Дракона".Там едната героиня се казваше така.
Савина е хубаво.
Ние точно заради това не казахме до последно на никого името.Разбраха всички в деня на раждането.

# 48
  • BG
  • Мнения: 892
Всеки път като прочета че имало скандали за името на бебето от нечии родители (независимо неговите или нейните) толкова пъти благославям, че никой и копче не ми е казвал за това как да го кръстя. Даже и за буква е нямало претенции.То затова има вече във форума не знам-коя си тема-подред "странни и необичайни имена" и накрая примерно от Славчо и Нина-Сланина  Mr. Green Mr. Green Mr. Green Мерси от такова уважение. Stop

# 49
  • Мнения: 2 754
Мис, и аз свързвам името с този филм. Сестра ми в детските ни години ме наричаше Селваджа (на по-малката лоша сестра). Понеже и името ми е близко до това на героинята. Винаги правеше паралели как тя била мила и добра като Дезидерия, а аз - проклетия като Селваджа. Smile

# 50
  • Мнения: 6 937
Е не беше ли Фантагерол? Grinning и мое любимо филмче..баба ми редовно ми взимаше видео касети под наем Grinning
Нас никой не ни е и питал засега, не че смятаме да кажем де..

# 51
  • Мнения: 18 551
И двете са  Heart Eyes много ги харесвах, повече Фантагиро, взимахме постоянно касети, през ден.Гледах ги всеки ден.Ех, какви времена бяха... Heart Eyes Сигурно съм ги гледала над 100 пъти. Малко ме е яд/всъщност не много малко/,че нашите деца никога няма да усетят красотата на онова време.
Най-добре е да не се казва. Нас нито са ни питали, нито са намеквали, никой от родата.Въпреки,че моите родиели и баба ми ми вметваха по някоя приказка,че мъжа ми бил единствено дете и било хубаво да я кръстя на някои от свекърите.Ама,че довод, няма що.

# 52
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 275
Мъжът ми предлагаше да кръстим детето Венеция или Венера.
Защото Вероника или Валерия били често срещани имена.
Не се съгласих и дъщеря ни се казва Вероника.

# 53
  • Мнения: 18 551
Вероника е сто пъти по-хубаво от другите.И на моя мъж му хареса.Беше в листата ни.Мисля,че ако някой ден имам втора дъщеря името Вероника много ще си отива с името на първата.😊

# 54
  • When you are not fed love on a silver spoon, you learn to lick it off knives...
  • Мнения: 3 666
Мен ме подпитваха учтиво и неучтиво, но бяхме решили на подобни въпросчета да отговаряме, че ще я кръстим Биролюба  beer, защото и двамата с баща ѝ сме сериозни любители и потребители на напитката. И в известен смисъл Мая = на мая (за хляб или бирена мая) Joy

Понеже много исках да се роди естествено, но не пожела малкото мързелче се наложи секцио, че си беше и едричка - 4.050 кг и преносенка... Та я извадиха на 19 октомври. И се чувам с майка ми - Тя почти умряла от притеснение, че и в друг град. И след като стана ясно, че сме живи и здрави, веднага на дневен ред - името. Вика ми: "Ми то, мамо, днес е Св. Иван Рилски, та ако питаш мене то си е дошло с името детето и да го пишеш Ивана или Йоана..." Ама много настоятелно...
А аз си я бях нарекла отдавна и не смятам, че като се раждат със секцио си "Идват" с името, а е и много тъпо рождения и именният ти ден да се в един ден. Peace

Освен това баща ми е с И, а не искахме никой да се сърди или да се чувства поласкан. Аз това дете не съм го родила, че да се бие някой друг в гърдите. Sunglasses

# 55
  • Мнения: 2 699
Мис, и аз свързвам името с този филм. Сестра ми в детските ни години ме наричаше Селваджа (на по-малката лоша сестра). Понеже и името ми е близко до това на героинята. Винаги правеше паралели как тя била мила и добра като Дезидерия, а аз - проклетия като Селваджа. Smile
Селваджа буквално се превежда, като дива и има повече смисъл на много енергична, отколкото на проклета.

# 56
  • Германия
  • Мнения: 3 424
Аз май винаги съм знаела, че няма да живея в българия и че най-верочтно мъжът ми няма да е българин. Така че в главата ми винаги са се въртяли имена като Скарлет, Фиона и подобни. Когато разбрах че съм бременна казах на ММ, че много харесвам името Сиена за момиче. На него пък хич не му хареса. Тук в Германия всъщност няма традиция децата да се кръщават на баби и дядовци, а и аз никога не съм искала децата ми да са кръстени на някого. Накрая ни остана да си изберем име, което и на двамата да се харесва, като аз исках име, което да не е често срещано и да не познавам никой с това име. И по възможност да е име, което да не се съкращава тъпо. Така де, избрал си интересно и благозвучно име като Катерина (Ката), Валентина (Вале, Тина), Розали (Рози), Валерия (Вали)... и още милион примера..

И така известно време подхвърляхме имена, които ни допадат, но все единия беше против. Един ден ММ предложи Ария, което на мен също много ми харесва и така се спряхме на име. Майками си мисли, че е кръстено на нея заради първата буква, но не е. Имаме избрано име и за още едно момиче, но не и за момче, та не знам какво ще правим.

# 57
  • Мнения: X
Съвсем прилични са умалителните точно на посочените от Вас имена. Но, всеки си шета на акъла в крайна сметка.

# 58
  • Германия
  • Мнения: 3 424
Съвсем прилични са умалителните точно на посочените от Вас имена. Но, всеки си шета на акъла в крайна сметка.

Прилични са, да, но най-малкото Ката ми звучи много грубо. Или МанУ на Мануела.
Просто за разлика от много други мимичета тук, аз не държа името да има умалително или галено, въпрос на вкус  Peace

# 59
  • Мнения: 18 551
Тео,и аз така като теб не държа.Но ке оказа важно.Защото всеки пита.Иначе на Катерина е Кате,Катя,Ката не съм чула освен на нясоя стара баба или ако нещо те е ядосала така да й кажеш.И Валерия е  толсова хубаво име,пък Валя изобко не ми харесва а това е галеното.
Но не за всеки са важни тези неща.
Моята Изабела за това е Бети,защото от толкова.мислене,така и не ми допада друго освен това(стандартните галени примерно).
А на Ария съвсем никак не може да й се каже,и много добре щом вие не искате.Добре сте го измислили.

# 60
  • Мнения: 9 865
На Ария и Ариел(а) им викат Ари, поне на нашата площадка е така.

# 61
  • Германия
  • Мнения: 3 424
Мерси, Мис  Heart Eyes

Ката е типичното галено на Катерина в Германия, имам една колежка на 22 е и така й викат, на мен ми е много неприятно. Има и варианта Кати, но по-рядко съм го срещала

А на един колега, казва се Бенедикт, му викат Бене. И това не ми харесва особено. Или на Рафаел Раф.

А Изабела е прекрасно име и Бети е сладко и нежко

Бона, и майка ми се опита в началото да й казва Ари, но на мен не ми харесва особено. Ние й казваме пиленце, мишленце, врабченце или нещо подобно. Как ще й казват приятелчетата в градината не знам, ако е Ари и на нея й харесва това ще си е нейно решение един ден

# 62
  • Мнения: 9 865
И на мен не ми харесва да казват Мони на моя Симеон, лигаво ми е, препдочитам Симо, но пък и не ми пука толкова, да му казват както искат бабите и дядовците. Peace

# 63
  • Мнения: 18 551
Разбира се Ари може,но на мен ми е мъжко и грубо.И отива на кино хубавото име.

# 64
  • Мнения: X
Всяко дете си има галено име, стига родителят да иска да го използва. Ката и аз за сефте го чувам като галено име, а не е като да не познавам Катерини. А то за Германия се отнасяло, така се съгласих.

Последна редакция: вт, 26 сеп 2017, 12:22 от Анонимен

# 65
  • Мнения: 5 998
И на мен не ми харесва да казват Мони на моя Симеон, лигаво ми е, препдочитам Симо, но пък и не ми пука толкова, да му казват както искат бабите и дядовците. Peace
Аз пък обратното, харесвам Симеон, но не мога да измисля галена форма, която да ми харесва. Моите познати Симеоновци искат да им се казва Монка, Симо и т.н, но на мен изобщо не ми допадат. По-приемливо ми е Мони. Grinning

# 66
  • Пловдив
  • Мнения: 1 306
  Ката и в Унгария е нашето Катя. Имам приятелка, която се казва точно така. И на мен ми звучи леко грубо, но за тях си е умалително.
  А по темата- децата ми се казват Савина и Васил, кръстени с любов и желание на свекърва ми и баща ми.

# 67
  • Германия
  • Мнения: 3 424
Това ми напомня на полското Катаржина -> Каша

# 68
  • Мнения: 9 865
Това ми напомня на полското Катаржина -> Каша
А на Йоана/Йоанна - Аша (Asia). Stuck Out Tongue

# 69
  • Мнения: 18 551
На Йоана казват Аша?🤔

# 70
  • Мнения: 1 999
Ми то всеки език си има умалителни окончания. Не винаги благозвучни за нашия език. И аз на моя син му викам БорисКА, ама изпадам в ужас, когато някой ми каже НадКА.

# 71
  • Мнения: 18 551
Да така е.Някой път обаче увалителните са странни.

# 72
  • Австрия
  • Мнения: 2 310

Joasia, Joasza - Йоашя. E, може и Asia - Ашя.

# 73
  • Мнения: 18 551
Да,така има логика наистина.

# 74
  • Мнения: 9 865
Имам приятелка полякиня, казва се Joanna, казват ѝ Asia (Aша), от там знам. Друга приятелка полякиня Адриана, на галено Ада. И двете се представят с умалителните си имена Simple Smile.

# 75
  • Германия
  • Мнения: 3 424
И аз в Германия често се представям с Тео, а не Теодора

# 76
  • Мнения: 11 970
А как е умалителното на Алла? Сега май и през ум няма да ми мине да го съкращавам, но когато бяхме в осми клас наричахме любимата си учителка по руски  Аличка (с много любов и само помежду си). А тази година тя преподава на моето момиченце, което научих да я нарича по официалния за Русия начин - собствено-бащино име.

# 77
  • Мнения: 39 284
Кръстено е на баба си. Само че малко видоизменено и по модерно. От тия трибуквените  Mr. Green

# 78
  • Countryside
  • Мнения: 11 628
Ние бяхме в голяма драма как да се казва детето. Една нощ ММ сънува сън, че имаме момиченце и се казва... тогава още не знаехме пола. Имах близо 6 месеца да свикна с неговата идея, Mr. Green и всъщност името много ми харесва и много й подхожда.

# 79
  • В сърцето на един мъж и половина, и една госпожица
  • Мнения: 1 834
За баткото, до последно мислех, че е ще е момиче и бяхме решили да я кръстим Карина или Катерина. Е, оказа се момче. Никога не си бях представяла, че ще имам син и не бях мислила имена. Единствените, които ми харесваха бяха Александър(на таткото) и Мартин. Решихме да е кръстен на себе си и остана Мартин. За дъщеря ни решихме, че ще е Магдалена, не сме го мислили много. А и тя си дойде с името. Дни преди да се роди проверих кога ще има имен ден и установих, че е близо до рождената й дата.
И сега си имаме Марти и Маги  :lol Най-трудно е като им се ядосам. В стремежа си да изглеждам строга, им бъркам имената и "лошата мама" остава на заден план  Laughing

# 80
  • Мнения: 6
Моите са кръстени на баби и дядовци. Сина ми е Стефан , не е имало мислене по това име. За дъщеря ми предложих Аделина, таткото отказа категорично. Тогава сина предложи Анита и така остана. Сега обмислям ново попълнение в семейството, не съм се отказала от тази мисъл, но не знам дали да си го причинявам - хаха.

# 81
  • Мнения: 5 513
Винаги съм знаела,че ще имам момче(та).И имената им бях стъкмила.
Когато забременях нямах изненада за пола.Тогава ММ измисляше имена,като бленуваното от мен име отпадаше (спорд него) ,защото е същото ,като на баща му ,който е починал.За мен това не беше проблем.И...изненада детето се ражда един ден след имения ден на светеца на който аз исках да го кръстя.ММ го прие като „знак” ,че детето си идва с името и го кръстихме на светеца.
Втората беременност (завършила с аборт) също беше в полза на другото име,което исках.Термина се падаше десетина дена след Димитров ден.Димитър се казваше дядо ми.Велик човек .А за мен всичко най-най-...Също беше починал.
Но бях сигурна,че като първия път детето ще се появи на точния ден с името си.Пола не го разбрахме.
Имената които предлагаше ММ бяха Теодор ,Мартин ,Йоан.На никого не са.
А като влязох да раждам от колата до болницата ми каза,че ако са объркали докторите и е момиче ще го кръсти на мен -Деница.Не бяхме мислили за женско име.За мен обаче в този момент нямаше никакво значение исках само да извадят бебето.Здраво.

# 82
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 763
Държах да е кръстен на майка ми (първата буква). И се колебаех между Боян и Божидар, и реших че като го видя за първи път ще реша. И понеже лекаря, който го "избута" от корема ми се казва Божидар го приех за знак и така го кръстих. Simple Smile

# 83
  • Мнения: 213
Името на нашият син не беше тайна или изненада за никого. Мъжът ми мечтаеше с цялото си сърце да има син Георги. С разбирането на пола се разбра и името му. Преди да знаем обаче дали ще е момче или момиче нашите приятели се шегуваха, че мъжко, женско все ще е Георги. Simple Smile За мен е добро съвпадение, че е и с първата буквичка на свекърва ми и името на чичо ми, който ни е много, много близък. Аз в интерес на истината не бях така въодушевена от името, харесвам по-редки имена, но не можех да отнема мечтата му, а и се радвам че носи буквичката и името на достойни и силни хора и спазихме тази традиция! 

Общи условия

Активация на акаунт