Трудната страна на майчинството

Аз пък такава ни една не съм виждАла на живо!
И макар да не съм родом шопкиня, ще кажа: Е, те такова животно нема!
Аз имам три деца. Честно си признавам, че съм ползвала платена помощ в домакинството, защото вторият и третият са с малка разлика. И пак чак такава идеална не можах да стана.

И аз мисля така.
Всичко е въпрос на организация и няма не-спящи, не-ядящи и невъзпитани деца. Просто подходът е с една идея поизменен и толкова. Не е голяма философия отглеждането на малко дете, но като го напиша това на кого ще му стане приятно и по-лесно?!


И затова само си чета и понякога когато някой с нещо провокира, както е опитващият се бгтатко81, за който освен да плеснем с ръце и да се прегърнем , друго не му отива да му кажа, тогава и пиша.

Но виж децата след 8-9 са истинска изненада. Тези в пубертета след 12 също.
За тогава ще трябва да си пестим силите и обяснителният тон. 

Въпросът е как го постига? Да се науча и аз.

Да не убивам всичко детско в теб, но и като станат на 20 и се изнесат да живеят отделно, са пълни с изненади. Скрити лимонки са те. 

Е, не!!

Тогава се надявам да си е поела живота в свои ръце и да има нужда от нас само за тривиални неща.
Но си зависи от характера и на майката. Аз съм убедена, че ще си намеря за какво да се притеснявам и тогава и напълно ти вярвам. Не че ми се иска да си права. 

Аха, а с внуците кой ще помага, ако се примолят младите или я тресне една следродилна депресия щерката? Свеки я знаем каква е (by default)...

Ох, значи на мен се пада честта да почивам!

На 20 силно се надявам дъщеря ни да е запомнила и 5% от казаното от мен през годините и да си гледа живота с плана напред. 

Аз бях обявена за тотален егоист, защото на 40-тия ден се отказах доброволно от кърменето, макар че бях като млекозавод. Опитваха да ми вменяват вина, но аз съм си виден темерут и отказах да се почувствам виновна за нещо. И това с първото. Обещала съм си, че ако някога имам второ няма да си го причиня дори за ден.

Реших и аз да се включа в темата, ей така, да си споделя 😁
Със съпругът ми взехме решение да сме млади родители. Бях на 20, когато започнахме с опитите за бебе, но след няколко операции и усложнения успях да забременея и родя на 23г. Имах кошмарно тежка бременност, бях 8м на легло и се изолирах от всички приятели, родих в края на 8-ми месец, бях в паника с малко, денонощно ревливо бебе, не искаше и да яде. Давах всичко от себе си, както и ММ, хем бях безумно щастлива, хем ревях, че ми е трудно. С кърменето успях до 5-тия месец, вмениха ми вина, че не мога да продължа повече, но спрях заради здравословни проблеми. До 1г и 8м синът ми не спеше, мъчеха го колики, зъби и какво ли още не. Моята най-голяма грешка беше, че не го оставях на родителите ми поне за 1 час в седмицата, да отдъхна малко. Смятах, че щом съм искала бебе, трябва сама да си го гледам денонощно, а и имам здравословни проблеми, заради които ми се налагаше все някой да ми помага за разходките и т.н. Съпругът ми пътува често и на неговата помощ разчитам само уикендите, и то не винаги ... Добре, че излязох от дупката, в която бях, защото бях започнала да си мразя живота. С много палаво и тръшкащо дете съм, да ми е живо и здраво! Стегнах се някак, приятелките ми ме чакаха 2 г да пожелая отново да ги виждам, разбраха ме, подкрепяха ме и сега вече е различно. Записах 2-ро висше - Медицина, сега съм 3-ти курс, продължава да ми е трудно, но поне психически съм добре. Възвърнах си контактите, един път седмично оставям детето за няколко часа и излизам, имам си моето време, и даже искаме 2-ро детенце вече. Надявам се ако успея да забременея, този път да не допускам грешката да се отдалеча от хората, които обичам и да приема, че нищо няма да му стане на бебето, ако го оставя за 1 час с някой друг ...

Едвам ви изчетох 😄 Тия дни се загубих, защото просто вече нямам сили да си вдигна чашата с кафе какво остава за нещо друго.
Та относно въпроса, защо не излизам и да оставя бебето на бащата, забравих да уточня, че преди 20:30 да се прибере е мираж. После следва къпане, хранене, лягане и след това нямам сили за излизане, а и по нощите сама не ми е ок. Събота и неделя положението е подобно, защото отмята другите задължения.
Сериозно започвам да обмислям варианта с бавачка за следобедно-вечерните часове... ама кой ще й плаща незнам 😕
Някой ако знае, някакъв тип лекарства, добавки или каквото и да е за енергия да пише. Кафето не ми действа изобщо 😒

Ако някой се интересува от мнението ми - аз съм категорично за две деца. Едно дете в семейството е прекалено обградена и не е много здравословно за детето. Трябва да има конкуренция между децата и майката да е по-мързелива.

Аз зная.Нарича се "наспиване". Идеална е. 

А относно бащата, който хем няма време да ти помогне, хем е против да получиш помощ от баби и дядовци, ти си будалата, че го слушаш.

Събота и неделя какви толкова задачи има тоя татко, че не си поеме детето поне единия ден.

Ние не сме разчитали на помощ от баби, поради простата причина, че и двете работят и живеят на далеч от нас. Моят мъж също работеше много на предната си работа, но вечер задължително поемаше детето. Аз може и за 20 минути да изляза с кучето на вън, но все е нещо. Той я къпеше и оправяше, аз я хранех и приспивах. В събота беше моя ден, когато от сутринта ги изпращах на разходка. Аз си почивах и ако имах муза готвех нещо вкусно. Чистенето го правехме двамата, но е имало дни, когато у нас си е било доста разхвърляно.

Според скромното ми мнение, не е съвсем така. Аз съм едно дете при това с родите, които имат втори бракове и нямат други деца. Била съм и съм си много добре. Един човек има цял живот, да се конкурира.
Самата мисъл за втора бременност и още едно дете, ми причинява продължителна паник атака. Не мога да мина отново през това. Просто не мога.
Ти си имала помощ и това е от огромно значение.
Ако авторката има възможност за такава е истинска глупост, да я отказва.