Трудната страна на майчинството

Това обяснява психичните ми отклонения напълно. С този висок пролактин и без да съм кърмила нито ден... Все едно аз съм го писала. Едно към едно. Само дето аз и до цедене не стигнах, щото нямаше грам какво да се изцеди. Ни капка, зиро... Обаче като нон стоп ти набиват "аааа, такова нещо като нямане на кърма не съществува"...
Чудесно е, че има организации за подкрепа на кърменето. Но мисля, че трябва да има и подобни за подкрепа на некърмещите...

Макар че кърмя ( не го считам за геройство) винаги съм се чудела как може да обвиняваш някой, че не кърми.
За мен важи правилото спокойна майка - щастливо бебе. Ако не можеш да кърмиш има АМ и никой не трябва да се чувства или да бъде каран да се чувства нещастен за това.
И не само за кърменето важи

Момичета,
Само ми прииска да ви кажа, че ми оправихте настроението, видях, че има и други провал- майки като мен
Като родих имах чувството, че съм обградена от фанатични кърмачки, които ми гледаха със съжалителни погледи, докато бърках АМ- то. Честно си признавам, много ми беше мъчно, ама добре, че мъжът ми бързо ми помогна да се осъзная.
Вярвам, че всяка майка иска най- доброто за детето си, без значение с какво го храни. Разбира се, кърмата е най- полезното за бебето, но като не става, е редно майката да получи подкрепа, не само упреци.

О, аз отчетни изобщо не съм си причинявала. Започнах да пиша в оплакванията😆 и срещнах много голяма подкрепа там. Имало е моменти, само на това съм се държала. Доста си поревах и още пускам по сълза-две, но определено мога да оценя разликата от сега и тогава.
Не, че не се намери една да ме замери с реплика, че вместо да се оплаквам, да съм си била измила косата. Ем, направо си я преместих, но съм злопаметна и го запомних.
Нямах никакъв социален контакт, освен форума и за мен беше голяма патерица. А преди раждането животът ми беше все между хора,работа и преживявания. И в момента съм в голяма степен ограничена в това отношение и е едно от нещата, които ми тежат в голяма степен.

Ооооо, кърмещите майки са ми просто "любими". Особено като веднъж попаднах на едно масово кърмене в Борисовата градина. Събрали се един куп майки, оголили си демонстративно гърдите насред парка, кърмят ли кърмят. И докато кърмят обясняват как за тях няма по-голяма благословия от това и защо някои жени изобщо раждали деца, след като нямали намерение да го кърмят дълго време 

Между другото веднъж водих разговор с една вманиачена по кърменето жена, която кърмеше вече втора година и ми обясняваше как кърмата давала железен имунитет. Тогава й обясних набързо, че сина ми е кърмен 20 дни и за 10 години е боледувал два пъти, а аз съм кърмена до три годинки и докато навърша 18 години съм изкарала 22 пневмонии. И разговора приключи до там. Не отричам ползите от кърмата, но мразя, когато някой прави всичко възможно да се изкара най-най-най невероятната майка и е готова да заплюе в лицето всички останали, които не са на нейното мнение   

Тази показност при кърменето не я разбирам. Когато ми се е налагало да кърмя навън съм избирала скрити места и старателно съм се прикривала, не че на някой тук ще му направи впечатление, но никой не е длъжен да ме гледа.
Сега навън не кърмя, давам и само в къщи за да свиква, че не може да ме дърпа пред всеки.

Преди време една приятелка ми беше показала едни селфита в група за кърменето - беше отвратително - дете в количка за пазаруване, а майката оголила гръд и му дала.

Момичета, струва ми.се, че изпадате в другата крайност. Всяка възраст и всеки период от живота има своя чар. Майчинството също. Трудно е, но то кое е лесно? И ви разбирам, защото родих голямата си дъщеря на 25 и се чувствах, като вас и ви се чудя, защото родих близнаците на 41 и разбрах, че и майчинството имасвоя чар. Като млада поставях работата на първо място и драпах със зъби и нокти нагоре. Години по късно бях предадена от шефа си, за чийто интерес съм работила безрезервно. Сега гледам на работата, катона източник на доходи. Купоните и обикалянето ги имаше и ще ги има в бъдеще.

Уф, малко прекалихте с хейта по кърмещите. Голяма работа, че сте видели половин гърда "извадена на показ" веднъж или два пъти в живота си. Наложило се е и сте направили избор за себе си, оставете на другите да живеят както им е удобно. Не са толкова много демонстриращите, че да предизвикват толкова страсти.

Vermilion`, напълно те разбирам за социалните контакти. Преместихме се на друго място, когато малката беше на 6м. и мина почти половин година, докато намеря хора, с които да общувам и впоследствие приятели. Смея да твърдя, че това беше едно от най-ужасното време в живота ми. Само чаках таткото да се върне вечер, за да си разменя някоя и друга дума с разумно човешко същество. Имах по осем часови сесии на скайп с майка ми и сестра ми. Но... и това се оказа много важно - след този период и благодарение на децата се запознах с най-страхотните и близки приятелки, които съм имала някога.

Не е въпроса в сядането да кърмиш навън ( както казах и аз съм го правила) а целенасочени селфита, които стоят грозно и доста крайни изказвания от кърмещи майки, поне на мен това не ми харесва. И двете страни трябва да се уважаваме и кърмещите и не, никоя жена не е по-малко майка от другите.

По отношение на майчинството а съм като Монца, забременях на 39, наслаждавам се на майчинството, не ми  липсва работата, нито излизанията. Излизам достатъчно с детето по какви ли не детски групи, срещам се с други майки и дори и просто седенето в къщи не ми пречи. Разбира се и аз си имам моите моменти на изтрещяване, но слава богу доста рядко

Аз също бях самотна по едно време, след първото раждане. Повечето ми приятелки нямат деца и още не си бях открила средата, така да се каже. Мъжът ми и той беше в следродилна депресия. Абе трудно беше. И сега ни е трудно, но вече сме стари кучета и за момента се държим.

По отношение на второто дете какво да кажа. Мъжът ми не беше въодушевен по въпроса. Но аз щях да съжалявам цял живот, а вече не съм и много млада. Не можахме да си починем много от безсънието и стреса, но това е положението. Аз го уверявах, че не може да е по-зле, но се оказа, че можело 😇😇😇. Но пък бебето ни носи много положителни емоции, а когато не се бият с брат си са голяма картинка. Знам, че големия кошмар ни чака като тръгна на работа. Дано успеем да се справим.

Сега тъкмо всички слязохме на земята, да не стане "кърмещата империя отвръща на удара"?

Някои са имали лека бременност, други тежка, трети кошмарна. Някои са забременяли непланирано, други планирано от раз, трети след известно време опити, четвърти след много много време и опити, пети никога! Някои са имали леки първи дни - без жълтеници, колики, кърмата тече като река, тамън и двете млади баби помагат, други са имали тежки първи дни, трети - кошмарни. Някои имат цялостно по-кротки деца, други по-буйни. Някои имат прекрасни и умни ученици, други се лашкат между странни диагнози като дислексия, "аутистичен спектър" и вездесъщото мъгляво СОП, което понякога просто значи, че детето не се представя толкова добре (защото няма как всички деца да са над средното). Някои имат кротки и отговорни тийнейджъри, други четат как да си разсиновят децата в държавен вестник.

Всичко това е нормално, за почти нищо от тези неща не може да се направи каквото и да било (защото генетика, природа, случайност, съдба, Господ, ако сте вярващи и не, не ваксините водят до аутизъм!).

Прекрасно е, че жените си споделяте, помагате подкрепяте, ще ми се и мъжете да го правехме, а да не беше едно постоянно мерене на пишки и демонстрации кой колко е врял и кипял.

Проблемът идва тогава, когато се отиде една стъпка по-натам, отвъд осмислянето на живота, отвъд радостта от майчинството и се стигне до похвалването и натриването на носа на другите - защото всички знаем, че наш'то гардже е най-хубаво, най-умно и т.н. Тогава става страшно с огромния достъп до информация какъвто дава интернет днес, в комбинация с традиционните ни социални норми, които са, че е кофти да се оплакваш, а е ОК да се похвалиш.

Защото човек трудно може да се постави на мястото на другите, пък другите като не може (не смеят) да се оплачат и да обяснят точно какво им се случва, тогава става страшно.

Извън човешкия контрол е дали ще има или няма да има кърма и колко кърма ще има! Извън човешкия контрол е какво раждане ще има, какво точно ще е детето и т.н. Дори извън човешкия контрол е как се чувства относно тези неща. Така че хубаво ако човек се чувства прекрасно да го сподели, че и да се похвали, айде сега. Ама да не прекалява (не към някого конкретно тук, по принцип говоря)... Пък ако някой не се чувства така прекрасно - малко по-внимателно към него, не е велика житейска победа, че нечии деца са изкласили и са станали хора, па на други децата не си говорят с родителите или че някое дете спяло по часовник, пък друго не искало и в 1 да си легне само и т.н. и т.н. за всичко!

Гледам в западните блогове, страници, че и форуми дори (доколкото съм чел такива), все повече има едно слизане на земята и го няма този наш възрожденски романтизъм около раждането, децата и майчинството. И слава Богу, защото ако едно време само околното село е гледало и сочило с пръст "яловите" или тези дето нямат кърма или тези дето с нещо друго са прегрешили (примерно не са спрели да дишат след като се е появило най-ценното, което една жена е можела тогава да даде на обществото), то сега живеем в глобално село и наистина прекаленото превъзнасяне и чат пат клъвване на някоя извън все по-мъглявия "идеал" може като нищо да смачка и най-перфектната майка на най-перфектното дете на света. Пък татковците, които обикновено не сме наясно какво точно се случва в женските глави, как да се намесим и къде е проблемът - съвсем мазало става с всичко и само статистиката на разводите и темите в "семейни отношения" набъбват...

Поздравления за поста. Напълно съм съгласна с него 

В нашата отчетна от около 2 г никой вече не пише. То не бяха караници, не беше чудо. Имаме ФБ група, но и там постовете са рядкост. Имаше нещо сбъркано в тази група. 
Кърменето, аз усещах, че не е за мен, защото ме смущаваше да гледам кърмеща жена преди да забременея още - беше ми неприятно. Изглеждаше ми леко перверзно. Знам, че не е нормално, но ми беше странно - как гърдите в един момент са сексуален орган, пък после трябва да давам на бебето да ги лапа. Ей такива ми ти работи... Но на целия хал си признавам, че и на мен ми е минавала мисълта за второ, но страховете са ми прекалено големи и надделяват над желанието.

Vermilion`, вярваш ли ми, че това все едно аз съм го писала? Като родих, нямах нито една близка приятелка с бебе и бях като отшелник. По цял ден с някакви майки в градинките - пико, ако, кърмене... Тръгнах на работа, като детето навърши годинка и първите 3 месеца бях в нещо като еуфория. Колеги, приятели, има с кой да си обелиш 2 думи. Много щастлива се чувствах. Обаче, въпреки всичко, социалните ми контакти все още са много ограничени и не може да се сравнява с това, което беше преди раждането. Ето, например сега, месец и половина съм седяла вкъщи с болно дете - така ми мина лятото. Като се обади някой да се видим и кажа, че е болен, те хората се пазят и съответно поканата отпада. Особено такива с малки деца.

Относно кърменето, аз не съм против и ако имах възможност, бих си кърмила детето, но не съм и на всяка цена ЗА с цената на всичко. То всяко нещо си има граници. Познавам една майка, която искаше на всяка цена да кърми. Да, кърма има, но очевидно не е достатъчна. И детето суче през 20 мин. Аз й казвам да дохранва - не та не, кърмело се на поискване. Не е нормално 45 мин да й виси на гърдата и след 20 мин пак да реве, че е гладно. Заинати се, в резултат на което детето беше престанало да наддава, единия месец 100 гр, на другия - 0. Педиатърката й беше казала да дохранва, но тя не искаше. Нямало такова нещо, като недостатъчно кърма, щом яде на поискване, значи всичко било ок... И добре, че почна захранване, че както я караше, щеше да изчезне това дете. Не мога да ги разбера такива майки, ще уморят детето, само и само да не хапне от отровата наречена АМ.

Аз пък винаги съм се чудила на майки, които имат поне по две деца, кърмят, готвят и на двете закуска, обяд, СЗ, вечеря, чистят, гладят, перат и разхождат децата сутрин по 2-3 чАса в парка и вечер до 20ч., книги четат, кафета с приятелки пият, на фризьор, маникюрист ходят и на въпроса "как го правят" отговарят "въпрос на организация". Явно аз съм неорганизирана, защото 24ч не ми стигат, а не е като да спя по 7-8 часа на денонощие.

Вярваш или не, но имам такава приятелка. И съвсем искрено й се възхищавам, защото аз никога няма да мога да съм, като нея. Тя работи 6 дни седмично от 10.00 до 19.00 ч., има две деца, в тях винаги е чисто и подредено, като в аптека и всеки ден има различно сготвено първо, второ и десерт. Честно си признавам, че идея дори си нямам как успява, но ето на - успява И винаги е с прическа и маникюр - дори, когато си е вкъщи