Аз не се обяснявам защо не обичам, трудно ли ми е, какво ми е. Просто казвам, че не обичам, и точка.
Офтопик, ама как го избра този ник?!
- Публикувана: 1 септ. 2017, 17:29 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2017, 17:50 ч.
За пътуванията
Офтопик, ама как го избра този ник?!
Много обичам да пътувам, смятам, че ме обогатява, ама виж, Дубай е последното място, което ме влече. Хората сме различни и това, че на някой не му е приятно и се напряга не означава, че същия човек е ограничен, ограничени да хората, които го мислят, хеле пък такива като въпросната колежка, която е срам за пътуващите всъщност. Мен повече ме дразнят приятели, които все искат да идват с нас, на думи, и като им се обадя с конкретно място, на което ще ходим, се отказват. Ама това не се случва веднъж и дваж, а постоянно, човек се чувства натрапник. Е, вече не каним никой, нека си мечтаят, а да седят вкъщи. А що се отнася до разходите, много по-евтино излиза, отколкото непътуващите си мислят. И това ме дразни, де, като ми казват, че пари нямат, иначе много искат - да, ама харчат луди пари за козметика и дрехи, обувки, цигари, алкохол, та дори и "здравословни" храни. Въпрос на приоритети е. И когато не ти се пътува, не го правиш и не държиш обяснение на никой. Вече ако искаш-търсиш начин.
Скрит текст:
Не съм пускала подобно теми във форума и искам да чуя мнението ви.
На последък все повече съм нападана от близки и приятели защото си позволих да заявя, че не обичам да пътувам и да посещавам непознати места. По принцип не бих се афектирала от нападки, но коментарите на две колежки отидоха твърде далеч и ми стана изключително неприятно.
Аз си знам, че съм отявлен темерут и интроверт. Обичам уюта на дома и всичко свързано с пътувания ме напряга и стресиса. Несигурността от новото също много ме плаши. Бих получила психически срив при най-малкото недоразумение.И направих грешка да споделя мнението си.
Толкова ли стана модерно да се пътува? Впечатленията ми са, че всеки е тръгнал на някъде и колкото по-екзотична е дестинацията и колкото повече хилядарки си дал, толкова повече точки печелиш. Имам чувството, че хората пътуват, за да се състезават кой ще отиде по-на далеч и кой ще пръсне най-много пари, а не защото им е приятно. А аз съм заклеймена като проста и затворена тъпанарка.
Колежката ми, която си позволи да ми слага неприятни етикети, пътува по няколко пъти в годината. Но никога не съм чула да е доволна от пътуването си, винаги критикува всичко. Единствената дестинация която я беше впечатлила е Дубай защото "шопингът бил много на ниво". Венеция ѝ беше много претъпкана и миризлива, в Париж имало прекалено много африканци, Барселона е прекалено разхвърляна (каквото и да значи това), Италианската ривиета не била нищо особено, Мароко е ад...питам се защо такива хора се мъчат да пътуват като не намират нищо хубаво в посетените места? Толкова ли е модерно да се пътува, че дори и тези на които им е неприятно се напъват да го правят.
Афектирана съм и може да звуча детински. Но ме интересъва мнението ви, тъпи и ограничени ли са хората които не са напускали пределите на държавата си?Защото аз наистина не съм,но това не означава, че не се интересувам от другите култури и места.
На последък все повече съм нападана от близки и приятели защото си позволих да заявя, че не обичам да пътувам и да посещавам непознати места. По принцип не бих се афектирала от нападки, но коментарите на две колежки отидоха твърде далеч и ми стана изключително неприятно.
Аз си знам, че съм отявлен темерут и интроверт. Обичам уюта на дома и всичко свързано с пътувания ме напряга и стресиса. Несигурността от новото също много ме плаши. Бих получила психически срив при най-малкото недоразумение.И направих грешка да споделя мнението си.
Толкова ли стана модерно да се пътува? Впечатленията ми са, че всеки е тръгнал на някъде и колкото по-екзотична е дестинацията и колкото повече хилядарки си дал, толкова повече точки печелиш. Имам чувството, че хората пътуват, за да се състезават кой ще отиде по-на далеч и кой ще пръсне най-много пари, а не защото им е приятно. А аз съм заклеймена като проста и затворена тъпанарка.
Колежката ми, която си позволи да ми слага неприятни етикети, пътува по няколко пъти в годината. Но никога не съм чула да е доволна от пътуването си, винаги критикува всичко. Единствената дестинация която я беше впечатлила е Дубай защото "шопингът бил много на ниво". Венеция ѝ беше много претъпкана и миризлива, в Париж имало прекалено много африканци, Барселона е прекалено разхвърляна (каквото и да значи това), Италианската ривиета не била нищо особено, Мароко е ад...питам се защо такива хора се мъчат да пътуват като не намират нищо хубаво в посетените места? Толкова ли е модерно да се пътува, че дори и тези на които им е неприятно се напъват да го правят.
Афектирана съм и може да звуча детински. Но ме интересъва мнението ви, тъпи и ограничени ли са хората които не са напускали пределите на държавата си?Защото аз наистина не съм,но това не означава, че не се интересувам от другите култури и места.
Точно като тебе мразя кратките пътувания. Екстроверт съм и обичам да съм сред хора, но близо до дома си. За екскурзия, ваканция, уикенд в хотел през почти полувековния си живот съм похарчила 0. Нула евра, лева, лири стерлинги, долари, динари, марки. Нищо. Като дете пътувах много и до втръсване. Откакто съм пълнолетна не съм ходила на хотел до море или подобно. Майка ми и мъжът ми непрекъснато предлагат най-различни досадни за мене пътувания - крузове по Нил, Турции, Гърции, Дубай, Израел, Верони безлюдни острови по Карибите итн итн. Дразнят ме ужасно, защото съм им казвала хиляди пъти, че не обичам такива работи. Най-дразнещото е, че като откажа не отиват без мене. Тяхна си работа. Колегите ми винаги са знаели, че мразя хотели и пътуване. Някои от тях също са признавали, че не обичат да пътуват. Сега бих отишла някъде само на пазар, сватба, парти и с приятели а не сама. Бих пътувала по работа, разбира се, но това е различно, защото е платено. Мразя и да ми разказват за пътешествия, особено ако вече съм ходила там. А албуми със снимки не понасям да гледам.
Пътуваме, много е готино, но да свършват ваканциите не е готино.
Пътуваме, много е готино, но да свършват ваканциите не е готино.
На мен пък ми писна от тази дълга ваканция, но ще търпя още десет дни. Чета тук, че хората се вълнуват от раници, тетрадки и подобни, а моята води с баща си тежки преговори на тема "Как няма да ми дадете пари за ноктопластика?!?". Завиждам на хората, които си пращат тийновете в гимназии-пансиони.
Пътуваме, много е готино, но да свършват ваканциите не е готино.
На мен пък ми писна от тази дълга ваканция, но ще търпя още десет дни. Чета тук, че хората се вълнуват от раници, тетрадки и подобни, а моята води с баща си тежки преговори на тема "Как няма да ми дадете пари за ноктопластика?!?". Завиждам на хората, които си пращат тийновете в гимназии-пансиони.
Вие с момче и момиче ще кажете кое е по-леко - Уиш и Чек.
Както казва ММ, момиче е, но играе за пет. Аз и друг път съм писала, че ако момичето беше първо, щях да си остана с едно дете.
Уиш, имам приятелка българка с нейн салон тук и доскоро я пращах моята да ѝ "правят" вежди, ноктопластика и подобни. Естествено приятелката ми и колежките ѝ я плашеха, че ще си съсипе ноктите, веждите и косата завинаги, но порасна и намерила салони, които не съсипват нищо, само трябва да им платиш. Броят на салоните около нас е в съотношение 10:1 с магазини за хранителни стоки, ще му се не види!