За пътуванията

  • 27 055
  • 246
  •   1
Отговори
  • Мнения: 81
Не съм пускала подобно теми във форума и искам да чуя мнението ви.
На последък все повече съм нападана от близки и приятели защото си позволих да заявя, че не обичам да пътувам и да посещавам непознати места. По принцип не бих се афектирала от нападки, но коментарите на две колежки отидоха твърде далеч и ми стана изключително неприятно.

Аз си знам, че съм отявлен темерут и интроверт. Обичам уюта на дома и всичко свързано с пътувания ме напряга и стресиса. Несигурността от новото също много ме плаши. Бих получила психически срив при най-малкото недоразумение.И направих грешка да споделя мнението си.

Толкова ли стана модерно да се пътува? Впечатленията ми са, че всеки е тръгнал на някъде и колкото по-екзотична е дестинацията и колкото повече хилядарки си дал, толкова повече точки печелиш. Имам чувството, че хората пътуват, за да се състезават кой ще отиде по-на далеч и кой ще пръсне най-много пари, а не защото им е приятно. А аз съм заклеймена като проста и затворена тъпанарка.

Колежката ми, която си позволи да ми слага неприятни етикети, пътува по няколко пъти в годината. Но никога не съм чула да е доволна от пътуването си, винаги критикува всичко. Единствената дестинация която я беше впечатлила е Дубай защото "шопингът бил много на ниво". Венеция ѝ беше много претъпкана и миризлива, в Париж имало прекалено много африканци, Барселона е прекалено разхвърляна (каквото и да значи това), Италианската ривиета не била нищо особено, Мароко е ад...питам се защо такива хора се мъчат да пътуват като не намират нищо хубаво в посетените места? Толкова ли е модерно да се пътува, че дори и тези на които им е неприятно се напъват да го правят.

Афектирана съм и може да звуча детински. Но ме интересъва мнението ви, тъпи и ограничени ли са хората които не са напускали пределите на държавата си?Защото аз наистина не съм,но това не означава, че не се интересувам от другите култури и места.

# 1
  • В Космоса
  • Мнения: 9 878
Не модерно, а достъпно стана.
Иначе всякакви хора. Аз също съм интроверт и темерут, но обожавам да пътувам. Даже, след малко потегляне отново.
Но колежките определено не постъпват добре като те класифицират по това дали обичаш да пътуваш.

# 2
  • Мнения: X
На последък все повече съм нападана от близки и приятели защото си позволих да заявя, че не обичам да пътувам и да посещавам непознати места. По принцип не бих се афектирала от нападки, но коментарите на две колежки отидоха твърде далеч и ми стана изключително неприятно.

Чак пък да те нападат... Какво толкова говорите? Каква ти е средата?

Хора всякакви - някои си остават тъпи и ограничени, въпреки че пътуват. Но с пътуването определено се разширява кръгозорът... ако си склонен към разширяване.

Иначе от всичко описано оставам с впечатление, че не пътуваш поради висока тревожност. Кофти.

# 3
  • Мнения: 12 473
Обожавам да пътувам и навсякъде ми е интересно.
Да, стресово ми е преди път, Ама..)
Всяко пътуване обогатява!

Иначе - и аз съм темерут и не обичам тълпите хора.
А хората, които не пътуват - не ги разбирам, но и не ги осъждам и т.н.
Важното е всеки да е в мир със себе си.

А ти - опитай. Може и да ти хареса!

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 14 353
Цитат
Аз също съм интроверт и темерут, но обожавам да пътувам.
И аз така.
Обаче например никак не обичам да ходя по обичайния начин на курорт, било море, или планина, било тих, тип санаториум, или шумен, тип съвременния Слънчев бряг. Не че не обичам морето и планината - не обичам курортуването, скучно ми е, не знам защо. И купонджилъкът също не ми е в характера. Обичам да щъкам из населени места. Всеки с номера си.

Колкото до реакцията на колежките, озадачаваща е. Възможно е да са те разбрали в смисъл, че се страхуваш да пътуваш, и затова да са те сложили в групата на бабичките, дето ги е страх да се качат в асансьора (или да стъпят на трамвайните релси Wink). Нямам представа как е протекъл разговорът, кой какво е казал и кой какво е разбрал, във всички случаи е странно, защото няма нищо лошо по принцип човек да не обича да пътува.

# 5
  • постоянно
  • Мнения: 7 123
Твоите колежки такива са им обноските и възпитанието щом като те атакуват за подобни неща.
И аз понякога нямам никакво желание да пътувам , налагало ми се е доста в предишната работа и сега изобщо не ми липсва това , че не пътувам.
Може би , защото съм била на много места и съм видяла нещата " зад кулисите "  , което сега ме възпира от повтаряне на тази дестинация.
И аз обичам по-спокойните и тихи места , затова като си дойда  в БГ  ми е добре да си седя на село.

Стресирам се пред всяко пътуване - вземах ли всичко, имам ли време , измарям се и сега само като си помисля за това.  Mr. Green

Нищо ти няма , хора различни , важното е на теб да ти е добре  Hug

# 6
  • Мнения: 14 654
Взе да поотминава модата на показните пътувания с промоционални билети от по 9.99 евро, но пък сега е адски модерно да си интроверт и темерут, все едно е много хубаво това. Едно време на такива интроверти и темерути им се викаше дебели, шопски глави и не беше комплимент. А колежката ти е права, че Париж е пълен с негри, но е пропуснала да каже, че вони и на пикня, не бих отишла точно там.
Познавам хора, които мразят да пътуват и нямам проблем с тях, общуваме нормално и даже по-добре, отколкото с  онези, които не се спират и от всяко връщане носят гигабайти с тъпи снимки, които ентусиазирано коментират - "аз пред катедралата, аз пред кметството, аз на мостчето на влюбенети, аз, аз, аз...".
Понякога обичам да пътувам, имам си любими дестинации и в родината, и извън, а понякога обичам да си седя точно в София и никъде да не ходя - харесвам си града, особено през лятото, когато цялото население - и местно, и придошло, се е изнесло и има въздух за всички.

# 7
  • Пловдив
  • Мнения: 14 353
Цитат
...но пък сега е адски модерно да си интроверт и темерут, все едно е много хубаво това.
Не, не е хубаво. А да се напъваш да се правиш на купонджия ("като всички", "нормален"), за да не си аутсайдер, е изтощително. Вервай. Личен опит. Особено когато си тийн, треперещ как те приемат останалите (онези, дето не се притесняват да заявят, че на такива ние им викаме примерно дебели шопски глави), ще си намериш ли някога гадже, и т.н.
Не че като не се правиш, ти става по-леко. Все пак нормалните, готините обичат купона и компаниите, а да не си като всички, е гадно.
Не съм разбрала дори, че било модерно. Ако щеш, вярвай. Винаги съм се утешавала с това, че с одъртяването купонджийската страст у общата популация по естествен начин някак си спада, та се придвижваме пО към златната среда, демек, към нормалните.

Офтопик, сори.

П.П. По мои наблюдения е модерно да се въздиша как в София само през лятото има въздух. Wink

П.П.П. Дебела шопска глава и интроверт са две големи разлики.

Последна редакция: пт, 01 сеп 2017, 18:30 от Магдена

# 8
  • Мнения: 28
Взе да поотминава модата на показните пътувания с промоционални билети от по 9.99 евро, но пък сега е адски модерно да си интроверт и темерут, все едно е много хубаво това. Едно време на такива интроверти и темерути им се викаше дебели, шопски глави и не беше комплимент. А колежката ти е права, че Париж е пълен с негри, но е пропуснала да каже, че вони и на пикня, не бих отишла точно там.
Познавам хора, които мразят да пътуват и нямам проблем с тях, общуваме нормално и даже по-добре, отколкото с  онези, които не се спират и от всяко връщане носят гигабайти с тъпи снимки, които ентусиазирано коментират - "аз пред катедралата, аз пред кметството, аз на мостчето на влюбенети, аз, аз, аз...".
Понякога обичам да пътувам, имам си любими дестинации и в родината, и извън, а понякога обичам да си седя точно в София и никъде да не ходя - харесвам си града, особено през лятото, когато цялото население - и местно, и придошло, се е изнесло и има въздух за всички.
съгласна съм на сто процента Simple Smile

# 9
  • Мнения: 81
За да е по-ясно - в един разговор най-нападателната колежка разказваше за скорошното пътуване до Италианската Ривиера и както винаги не казваше нищо положително. Просто в един момент започна да ни къде сме били извън страната. Тъй като не съм била никъде си позволи да ме категоризира и в тона ѝ влезе и друга колежка.
Разбира се ми стана неприятно, но не се засегнах толкова защото колежките ми са просто такива- все гледат да клъвнат някъде. Обаче споделих с приятели за случката, а те, съвсем непчаквано, започнаха да развиват теории за ограничеността на непътуващите хора и за това, че аз също влизам в кюпа. Това по-ме същиса. Ако не беше тяхното мнение нямаше да пиша тема и да съм афектирана. Но не съм им обидена. Имат право на мнение. Просто се замислих, че сега всеки пътува, но не всеки има желание, както казах прилича ми повече на съзтезание. Особено що се отнася до въпросната колежка на която всичко ѝ се струва тъпо, скучно, нищо особено,но пак пътува...

Иначе нежеланието ми се дължи наистина на факта, че съм тревожна и несигурността ме хвърля в джаза. Все пак ходим и на почивки с мъжа ми, но през цялото време се чувствам некомфортно и очаквам всеки момент да стане нещо проблемно. Знам, че съм тотално ненормална. По-бих приела ако ме осъждат за това, а не защото съм ограничена.


Иначе не знам кое е особено модерно. Май всичко е модерно - и да си темерут, и да си купонджия, и да си аутсайдер, и да си душата на компанията, и да критикуваш всичко, и да виждаш положителното навсякъде. Всичко е модерно  Peace Всеки си бере плодовете от своята "модерност".

Последна редакция: пт, 01 сеп 2017, 18:25 от donichka15

# 10
  • MI
  • Мнения: 11 803
Хич не им се връзвай. Най-обичам хора, които бягат от музеи и исторически забележителности да обвиняват другите че са ограничени. Щом в Париж и Венеция това й е направило впечатление, хич не се занимавай - няма смисъл. Аз самата много обичам да пътувам, но не бих съдила някой за това, че не обича. На твое място бих отишла на някое място, което не е модерна дестинация, но те интересува - така хем малко по малко ще пребориш тревожността, хем няма да се блъскаш с тълпите и да ти е дискомфортно.

# 11
  • Мнения: 13 082
Ако имах възможност щях да пътувам постоянно. За сега се задоволявам с български кътчета. От малкото места в Европа, на които съм била най- много ми хареса Виена, някой ден ще се върна там с дъщеря ми. Но признавам,че големите ми мечти са далеч от Европа,искам да видя коренно различни светове.
За справка, интроверт съм. Но никак не се напрягам при пътуване,напротив зареждам се. Харесва ми да разглеждам нови градове и да създавам спомени.

# 12
  • Мнения: 14 654
Всеки, който е на друго мнение, в един момент бива определен като прост и ограничен, не знам защо се впечатляваш толкова, даже във форума е една от най-често повтаряните реплики към опонета Simple Smile Другата много любима е злобна/недоклатена леличка.

# 13
  • Мнения: 1 945
Като се сетя че е 1 септември и че до края на хубавото време има само месец и се натъжавам.

Панталей Пътник съм ...но не от тия където ходят по Дубай и Карибите ...Имам си мои любими съседни държави и места за бягство.
 

# 14
  • Мнения: X
Всеки си знае за себе си. Чувствам се много обогатена от пътуванията си. Имам интерес към Древен Рим - никоя книга или филм не могат да се сравнят с това да се разходиш из улиците на Помпей, да видиш cave canem-a... Има места за всеки човек и за всеки интерес, стига този човек да има интереси.

Не знам за модата, но има нещо в човек, което го тласка да пътува, да открива, да се чуди какво има зад този хълм или зад завоя. Има и хора, които дори собствения си град нямат желание да изследват.

# 15
  • Мнения: 81
Янечек, все исках да мисля в обратното, но знам, че си права. Трудно е да приемем, че по един въпрос не само нашето мнение е меродавно.

Виждам, че повечето обичат да пътуват и се надявам да го правят с кеф и желание, не защото и другите го правят и защото Мара била в Рим та сега и аз искам в Рим.
Иска ми се да имам оправдание за липсата на пътешествия в моя живот ама нямам. Започвам да се чувствам странна.  Grinning

# 16
  • MI
  • Мнения: 11 803
Янечек, забелязала съм, но все още не мога да си отговоря на въпроса защо. Толкова ли е трудно да живееш както го разбираш без да искаш всички да направят същите избори като теб?! А авторката според мен трябва по-скоро да се справи с тревожността, отколкото да се ядосва с колежките.

# 17
  • Мнения: 14 587
Оплюването от колежките ти,показва колко ограничени и зли женици са.Какво ги бърка?Аз пък имам позната на другата крайност,какво пътуват всички,какво толкова има да се види и в този дух.Тя се занимавала с някакви (уж) духовни практики и не изпитвала необходимост да шета по света и у нас.Личи си колко е одухотворена щом винаги е негативна към околните. Mr. GreenСъщо като твойте колежки.Сиктердосай ги. Whistling

# 18
  • Пловдив
  • Мнения: 14 353
Доничка15, в книгата "Когато бях малко момче" на Ерих Кестнер имаше един пасаж, където явторът пише как би понесъл пребиваването на чуждо място, но пътуването го съсипва. Беше ми напарвило впечатление точно защото обичах пътуването още тогава, като дете. Не мога да намеря цитат в нета, имам я вкъщи.
Та щом цял световноизвестен писател може да не обича да пътува и никой да не му вика, че е прост (ако изобщо това са ти намеквали), свиркай си. Wink

# 19
  • Мнения: 1 945


Иначе нежеланието ми се дължи наистина на факта, че съм тревожна и несигурността ме хвърля в джаза. Все пак ходим и на почивки с мъжа ми, но през цялото време се чувствам некомфортно и очаквам всеки момент да стане нещо проблемно. Знам, че съм тотално ненормална. По-бих приела ако ме осъждат за това, а не защото съм ограничена.




Ами е ето "осъждам" го. Трябва да се справиш с тези страхове и да се чувстваш спокойна само в къщи .
При мен е обратното . Побърквам се ако се застоя за повече и завиждам хич не благородно на пътуващите по всяко време .

# 20
  • Мнения: 14 654
Толкова ли е трудно да живееш както го разбираш без да искаш всички да направят същите избори като теб?!

Толкова е трудно, непрестанно се оплюва другият, за да се потупаш по рамото какъв юнак си ти самият. Темите домакини срещу работещи, кърмещи срещу некърмещи, секцио срещу нормално, събуващи срещу несъбуващи гостите са типични примери как не можеш да живееш в мир ако не накараш другият да се почувства най-долен боклук, пък ти на неговия фон - цвете.
Явно е назрял моментът шпаги да кръстосат пътуващи срещу мухлясващи.

# 21
  • Мнения: 22 036
А защо те вълнува мнението им? Не искаш да пътуваш, не го правиш.
Имам приятел (семейно са ми приятели), жена му обожава да пътува, до тук дойде, а той на 50 години не беше ходил никъде, където трябва да се лети. Тази година за първи път, но още не съм ги чула как е минало.
Има хора, които имат страхове и колкото и да ни се струват ирационални, за тях са си истински.
Бившият ми мъж, едвам понесе престоя ни в Истанбул. Тази година ходиха с детето в БГ и никъде другаде в Европа, което за мен е загуба, предвид цената на билетите до там и евтините вътрешни полети. Когато ходехме заедно, обикаляхме поне две други държави, но него го натоварваше. Просто различни характери и хора. Нито си по-зле, нито по-добре от останалите.

# 22
  • Мнения: 25 571
А авторката според мен трябва по-скоро да се справи с тревожността, отколкото да се ядосва с колежките.

А преди тревожността, по-добре да поработи над самочувствието си. Там ѝ е всъщност проблемът.

Ако не са пътуванията, ще е козметиката, домакинството или възпитанието на децата. Винаги ще се намери как да я ударят по слабото място.

# 23
  • София
  • Мнения: 182
Запалих се по пътувания в чужбина , след като станах фен на Теавъл ченъл.От 2013 всяка година пътувам с колата по 10-12 дни из Европа . Този вид пътувания ми показаха един нов свят , нещо което няма как да видя на телевизора . Това са най -смислено инвестираните ми пари . Не съм модерен ! Обиколих цяла България ( макар че , има доста да видя още от нея ) и сега чакам с нетърпение другата екскурзия . Иска ми се да видя шарения свят и да се докосна до култури , които не познавам , да опитам храната , да седна на непознат площад и да се взирам в непознати лица .

# 24
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 267
От дете обичам да пътувам.Работата ми беше свързана с пътувания.Мъжът ми също обича да пътува.
Шопингът не ме интересува толкова.Когато отида в чужда държава искам да видя определени забележителности.
Не мога просто да се мотая по магазини или да лежа 10 дни на плажа.Искам да видя колкото се може повече.
Обичам също да обикалям България,особено по-диви и не много известни места.
Познавам хора,които не обичат да пътуват и ги приемам нормално.

# 25
  • Мнения: X
Нямам никаква идея дали е модно да се пътува. Не обичам да пътувам, но обичам да си темерутея. Като за всеки Рак, моят дом е моята крепост. Още никой познат не ме е критикувал за това. Най-близката ми приятелка не си сяда на г@за от пътуване. Като гледам, не ни е попречило на приятелството. Та, авторката или да смени обкръжението, или да поработи над непукизма.

# 26
  • На земята, която е всъщност звезда.
  • Мнения: 2 540
Според мен се ядосваш не на колежките си, а на себе си. Защото осъзнаваш, че в думите им има истина и ти се иска и ти да можеш да пътуваш. Да ти кажа, че познавам хора, на които тревожността и паническите атаки изчезват, когато пътуват, защото са свързани с проблеми в работата. Та и при теб не се знае, дали пътуванията няма да имат оздравителен ефект. Simple Smile Ако решиш да пробваш, си избираш място близо до България /Белград, Солун, Букурещ, Кавала/ и отиваш за два-три дни. В Солун можеш да отидеш даже без преспиване. Тук има толкова информация, сядаш, четеш, подготвяш се и тревожността намалява. Ако не ти хареса- не повтаряш. Ако ти хареса- постепенно увеличаваш дистанцията и времето на престоя.

Прави всичко това заради себе си, в крайна сметка в твоя живот ти си главния герой, а не някаква кисела/невъзпитана/простовата Х!  Peace

# 27
  • Мнения: X
Тук има толкова информация, сядаш, четеш, подготвяш се и тревожността намалява. Ако не ти хареса- не повтаряш. Ако ти хареса- постепенно увеличаваш дистанцията и времето на престоя.

Абсолютно. В Интернет е пълно с информация, можеш всичко да си разучиш и планираш, транспорт, спане, забележителности - на една крачка разстояние. Peace

# 28
  • Мнения: 2 024
Прекрасно е да пътувам - обичам природа, музеи, изкуство, история. Авторката на темата за чужбина ли има напредвид? Защото и аз имам познати, които се страхуват да пътуват със самолет. Но в България ходят много. Ако някой и в България не ходи на почивки, не посещава  музеите ни и исторически места / като Копривщица, Сопот, Калофер например/, това вече не мога да си го обясня. Пътуването зарежда с ведро настроение.

# 29
  • Мнения: 378
Аз по-голям интроверт и темерут от себе си не познавам. И въпреки това се чувствам жива само когато пътувам. По финансови причини го правя много рядко обаче. Такава съм си се родила, като чуя за място, музей, бит, навици, различни от моите, започва да ми трепери под лъжичката и искам да го видя, да се докосна, да усетя различното между хората, което е и толкова общо и еднакво същевременно.... Векове преди ерата интернет, цифровите апарати, фейсбук и т.н. я имам тази тръпка. Отначало, понеже съм много срамежлива, си мислех, че никъде няма да мога да ида сама, няма да мога да говоря на чужд език ... и събирах, събирах, събирах изрезки от вестници с описания на различни градове и страни, даже по едно време имаше една партида течна сметана, на чиято опаковка имаше снимки от различни известни места по света. Е, и опаковки от течна сметана събирах. Накрая не издържах, страх не страх, срам не срам, тръгнах. И сякаш тогава дробовете ми за пръв път се изпълниха с въздух. Една организирана екскурзийка, втора, после един-два пъти сама, и в чужда държава стоях малко, по едни доброволчески програми, по които българи не ходят, бях първата и единствена..... Но пътуването ме кара да се чувствам част от голямото общество на хората по света... Пътуването, пътят е живот... Много рядко го правя обаче. И в България дори. За чужбина да не говорим... А иначе пак съм си интроверт, на бар, на някакво място, където се забавляват и куфеят много хора, не можеш да ме закараш, дори да ми опреш пистолет в главата. Пътуването, за да видиш различни места обаче, е съвсем друго нещо...И не става въпрос да се тагваш на разни места, за да те види незнамсикой, става въпрос душата ти да види много красота, сътворена и от природата, и от човешка ръка.   А авторката като никъде не е излизала, логично ще я е страх. Човек като си седи вкъщи и си мисли, че само там е защитен от всичко, а навън дебнат всякакви опасности. То я рейсът ти ще се обърне, я корабът ти ще потъне, пък за самолета е ясно - а се качиш, а веднага се е сринал на пистата, ама от високо, че да е по-страшно... Всъщност, лошото ще те намери и у дома, хубавите неща могат да се случат само навън.... Пътувайте, прекрасно е!

# 30
  • Мнения: X
Обичам да посещавам нови места, но мразя, много мразя самото пътуване. Ако можех да се телепортирам..
Става ми лошо, не ми се седи на 1 място, абе ужас, с каквото и да е превозно средство.
Ако трябва да седя 10 часа в самолет или 20 часа в автобус, направо ще умра, дано не ми се налага.

# 31
  • Sofia
  • Мнения: 8 819
Обичам да се возя и да шофирам,ама да обикалям,да стягам багаж,да се тревожа какво взех,какво не..хич не обичам. Освен това ме мързи да обикалям забележителности и задължително да ахкам и охкам колко са прекрасни. Не съм особено впечатлителна. А меренето на пишки под формата на пътуване не е моята чаша чай  Naughty. "Къде бяхте" и "Къде ще ходите за..." рядко питам от любопитство. Обикновено хората сами се хвалят. Не бих пътувала всеки уикенд,Харесвам си къщата и мястото,на което живея. Т.е. пътувам 5-6 пъти годишно.

# 32
  • Мнения: 81
Мнението на ДжеНа изглежда най-близо до мен. Стягане на багаж, организиране и самия престой в превозното средство, следене на табели и отбивки...а при мисълта, че може да има проблем с резервацията ни и психясвам.

Море понякога през лятото и планина зимата. Това са ми пътуванията в България, ако не броим някоя и друга отпуска на село, там обожавам да ходя защото го чувствам много зареждащо, а и самото село ни е на 50км.
И аз съм рак и винаги финансите са ни отивали за подобряване на дома ни, сега основно в децата. Едното дете ходи понякога по забележителности с баща си, но и той е горе-долу като мен. Винаги съм предпочитала да пускам голямата щерка на училищни екскурзии или с роднини та и детето да види свят, за да не стане лумпен като нас. Така ще процедирами с малката.

Съвсем осъзнавам, че казаното от колежките може да е вярно, не го оспорвам. Но соченето с пръст и мнението от приятели по-ме накара да се замисля. Повечето са на мнение също, че човек който не пътува е по-малко адаптивен и не може да се справя в напечени ситуации. За това бях готова да поспоря.
Тъй или иначе, без значение кой крив и кой прав, на мен все още не ми е ясно защо хора, които се мръщят на всичко посетено, пътуват. Кое е обогатяващото в този случай.
Хайде, приятелката ми която се връща със снимки на всяка тревичка и всяко камъче е супер ентусиазирана и я разбирам, колкото и досадно да ми е гледането на 20 снимки на камъче, 50 на една и съща сграда, 15 на огрда и 10 на надпис на друг език (като най-любимите са "Полиция", "Кафе", "Парк", "Музей" и имена на улици по табелки)и още 100 на които е нащракана пред нещо си. Като изключим снимките виждам,че обожава да пътува и ѝ се радвам.

# 33
  • Мнения: 3 763
Аз също не обичам да пътувам, не обичам да търся билети, да правя резервации за хотели и коли под наем, стягането на багаж ме изприщва, а разтоварването му - още повече. Не ми е приятно да се мотам по летища, да ми обръщат джобовете с хастара навън при проверките, да чакам, да летя с часове и да сменям полети. Има един такъв особен вид напрежение преди пътуване, което ми е абсолютно отвратително и страшно ме натоварва.

Изобщо не ме интересува как изглеждам в очите на другите, ама направо ми е последната грижа в живота. Като отида все пак на почивка, предпочитам да ходя в затворени комплекси, ако пък сме и без детето, в такива в които е забранено деца под 18 години. Крясъците, търченето и плачът на деца, които не са моите са ми непоносими и могат да ми съсипят почивката. Ежедневието ни е много забързано и натоварено и аз обичам да прекарам едни 10 дена лежейки на плажа и почивайки си. Евентуално организираме посещение на една-две местни забележителности, което обикновено отнема по един цял ден с пътя и обиколките. Следващия път на същото място нищо не разглеждам, само лежа на плажа. Не обичам да купувам сувенири, които навсякъде са разни прескъпи боклуци, така че и това отпада като забавление за мен.

За нищо на света не бих тръгнала да обикалям с кола няколко държави за да оглеждам и щракам забележителности за по пет минути всяка. Това за мен би било много по-натоварващо отколкото да си прекарам отпуската вкъщи.

И не на последно място, къщата ми и дворът ми са прекрасни, имам абсолютно всякакви удобства и всичко, което ми е необходимо за да прекарвам добре и да си почина отлично без външни дразнители. Доста пари и усилия вложихме и влагаме в облагородяването им и аз поне вкъщи се чувствам най-добре. Където и да ходя, винаги чувствам облекчение, когато се завърна.

Тъй че, не само ти не обичаш да пътуваш, а колежките ти са невъзпитани простачки.

# 34
  • Мнения: 22 036
Джена, смятам, че това със събитането на багаж сами си го правим. Аз от години пътувам с каквото набутам в последния момент. Ако съм забравила нещо, ще си купя. В общи линии, багажа събирам с мятане на 10 чивта гащЯ,  още толкова потници/тениски, къси гащи и панталон. Взимам два чифта обувки+джапанки/сандали, четката за зъби и съм готова.
На екскурзии не се налага да съм издокарана, а и кой ме гледа Simple Smile. Аз обичам музеи и исторически места, но най-се кефя да се забия в непопулярни местенца.

Дългото пътуване със самолет и на мен ми е изтощително и досадно, но съм свикнала и като се кача, забравям. Да вземат вече да разрешат и осигурят интернет и ще съм щастлива, защото телепортирането няма да го доживея Simple Smile.

А иначе, и аз си обичам къщурката и за събота и неделя, предпочитам да си седя в нея.

# 35
  • Мнения: X
Джена, смятам, че това със събитането на багаж сами си го правим. Аз от години пътувам с каквото набутам в последния момент.

Аз последния път и куфара си купих предишния ден. Sweat Smile

Много обичам да пътувам, но напълно разбирам хора, които не обичат. Баща ми беше от тях, един от най-добрите ми приятели също. И са ми казвали, че не е заради какафонията по приготовленията и самото придвижване, а защото не ги влекат други страни и даже други градове. Аз не съм такава и хич не обичам да си стоя в къщи. Даже ако се наложи събота и неделя да стоя в къщи поради лошо време или болест го чуствам като голяма загуба.
Между другото, най-много обичам да пътувам сама, защото ако има нещо, което може да ме изнерви по време на път, това са членовете на семейството ми.

п.п. Не разбрах защо темата е озаглавена по този начин, като не е за пътувания, а за глупави колежки.

# 36
  • Мнения: 14 286
И аз не обичам да пътувам и изобщо не виждам проблем в това. Много съм мързелива, сигурно за това. Разполагам с ограничено време  и предпочитам да си почивам, отколкото да мятам краци по разни места, да се ядосвам, че хотелът е шумен и мръсен, храната не ми понася и искам да набия сервитьорката. Имаме си любими места с мъжът ми, които отговарят на нашите нужди и прекарваме малкото си свободно време там. И си почиваме. Може и да е дебилно, но аз съм такъв тип човек - имам нужда да си заредя батериите, а навалиците и тълпите ме изморяват. Изобщо не си представям всеки уикенд да съм някъде - бързай след работа да пътуваш, ставай рано да не изпуснеш някоя забележителност, търчи насам натам като муха без глава. Бутай се още стотици ентусиасти като теб по църкви и паметници. После пак бързай да се прибереш, че да си оправиш багажа, за да идеш на работа да си починеш от почивката. Тц. Не е за мен. Аз си почивам в къщи или в двора или на някое местенце около града. Ако разполагах с неограничено време и пари сигурно и аз щях искам да обиколя света и да видя сто неща, просто защото няма да има в какво друго да си влагам енергията.
Не бих си позволила, обаче да категоризирам хората, които не са като мен, това е още по-дебилно. Хора разни и разнообразни и докато начинът им на живот не противоречи на закона и общоприетите норми за поведение грам не ме интересува как си прекарват свободното време....

# 37
  • Мнения: X
Не разбрах защо темата е озаглавена по този начин, като не е за пътувания, а за глупави колежки.

Индийд, на чист български.  Laughing

# 38
  • MI
  • Мнения: 11 803
Колко човека всъщност пътуват някъде всеки уикенд? Не познавам нито един.

# 39
  • Мнения: 2 024
Ние пътуваме само през планирания годишен отпуск, който разделям на две части, т.е. само 2 пъти годишно пътешествам. Така че не съм в стрес, а спокойно си приготвям багажа. Никаква снимка или филм не могат да ми заменят реалния досег със забележителностите.

# 40
  • Мнения: X
След като вече заявих ненавистта си към пътуванията, ще прозвучи като майтап, но аз пътувам точно през уикенд. Ама до къщата на баба и дядо в градчето, където пенсионерства майка ми. Голям пътешественик се оказах.  Laughing

# 41
  • Мнения: 22 036
Колко човека всъщност пътуват някъде всеки уикенд? Не познавам нито един.

Ами ние в БГ го практикувахме. Тук се отказах, защото се наема къща и ми е същото, като да съм си у нас, а у нас ми е по-удобно.

# 42
  • MI
  • Мнения: 11 803
Уиш, аз пътуванията до България вече не броя, ти искаш тези да се зачитат Joy Аз си представям нещо като екскурзия, на различно място, да има малко положителен стрес.

За багажа, до организация е, не ми отнема никога повече от 20 минути. А за който се притеснява, има чудесно решение - правиш си списък и зачеркваш сложените неща. Simple Smile

# 43
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 267
Всеки уикенд пътуваме ,но на близки разстояния.Около Варна -до Балчик и плажовете на север.До Добрич.Или до Камчия,Бяла и Обзор.Веднъж месечно и до Констанца.
Но не и през зимата.Зимата предпочитам да сме си вкъщи.

# 44
  • Мнения: 3 371
Колко човека всъщност пътуват някъде всеки уикенд? Не познавам нито един.

Тази мания с пътуванията по тазни спа ми се струва валидна само в Бг. Никъде другаде не съм виждала като обезумели буквално всеки уикенд да пътуват. Имам не един познат, а май всичките ми са такива. Ако не отидат някъде, се чувстват чак зле.

Аз пътувам /но водя такъв живот от дете/, истината е , че мразя да спя в хотели, всичко ми е мръсно и това ме натоварва само, но иначе нямам проблем. Предпочитам да спя в дома си. Еднодневните пътувания най ми допадат.

Не ми е проблем 15 часа полет, така и така ми се случва един път годишно само. Полети по 2-3 часа не ги броя.

# 45
  • Мнения: 14 286
Колко човека всъщност пътуват някъде всеки уикенд? Не познавам нито един.

Аз имам една двойка приятели, която всяка събота и неделя са някъде из България. Често си вземат по още ден два към уикенда и ходят в Гърция или Сърбия. За по-дълго из Европа няколко пъти годишно.  Единствената пауза беше като се сдобиха с деца, но те вече  си обикалят с тях в страната, за чужбина ги оставят на баби. Просто и двамата обичат да пътуват. Отделно имам 2-3 приятели без половинки, които обикалят с приятели насам натам.

Миналата седмица приятели ни поканиха на седемте рилски езера с тях. Да тръгнем в петък и да се приберем в неделя. Ми никакъв шанс, аз само като си го представих и се изморих Grinning Една седмица да се моткам из Рила - да (ама нямам една седмица). 2 дни да се счупя от път - мерси за тази почивка

# 46
  • Мнения: 22 036
Относителни са представите за път. За мен 4-5 часа каране си е като да отида на обяд и да се върна Simple Smile.
Аз карам 100 км само докато напазарувам от различните магазини.

# 47
  • MI
  • Мнения: 11 803
Е, не, уморявам се само като ви чета за ежеседмичните екскурзии. И аз обичам да пътувам, но мразя да нвмам време да видя нищо. Уикенда най-много ежедневна екскурзия си организираме на близо, все пак и къщата трябва да си види човек. Като има повече дни се организираме с удоволствие. За който мрази хотели, пробвайте еър биенби, аз лично се чувствам по-комфортно така.

# 48
  • Мнения: 19 289
Аз обичам да пътувам, но много се напрягам от организацията. Мразя да стягам багаж, да търся дестинации, да планирам самото пътуване. Но пък после като започне всичко, се оказва, че не е било толкова страшно, колкото в моята глава. Обичам да попивам от атмосферата на чужди места. Просто да стоя и да наблюдавам хората около себе си. Също съм интроверт и темерут, че и зодия рак Simple Smile Трудно се задвижвам извън къщи, а после пък не искам да свършва и да се връщам. Добре че съпругът е другата крайност и не го свърта на едно място, че се балансираме.
 Не харесвам такова демонстративно поведение като на въпросната колежка на авторката. Обикновено такива хора пътуват, за да качат снимки във фейса, не толкова заради самото преживяване.
Доничка, по-скоро се опитвай с малки стъпки да излезеш от зоната си на комфорт. Не заради колежките си и заради това да има за какво пътуване да се похвалиш, а за да видиш, че всъщност няма нищо страшно в новото, понякога може да се окаже и по-добро.
Толкова ли е трудно да живееш както го разбираш без да искаш всички да направят същите избори като теб?!

Толкова е трудно, непрестанно се оплюва другият, за да се потупаш по рамото какъв юнак си ти самият. Темите домакини срещу работещи, кърмещи срещу некърмещи, секцио срещу нормално, събуващи срещу несъбуващи гостите са типични примери как не можеш да живееш в мир ако не накараш другият да се почувства най-долен боклук, пък ти на неговия фон - цвете.
Явно е назрял моментът шпаги да кръстосат пътуващи срещу мухлясващи.
Много съм съгласна и бих добавила толкова ли е трудно хората да не си пъхат носовете в живота на другите. Да не проявяват нездраво любопитство какво и защо аджеба правят другите.

# 49
  • Мнения: 54 345
Много хубава тема. Simple Smile

Тъкмо вчера си мислех как ме натоварват пътуванията вече. Цялата галемация с багажа, събиране и после връщане, пране и т.н. ме изнервя. Crazy
Отделно, че ако съм с други хора, се изморявам от общуването, говоренето.
Предпочитам да пътувам сама, да си разглеждам и никой да не ми пречи.

Колежките не ги коментирам, мен никой не ме е питал дали пътувам и ако не, защо.
Но и аз съм виден темерут, така че явно не смеят. Simple Smile Simple Smile

Нели, има хора, които задължително, всеки уикенд, пътуват някъде.
ММ беше такъв и още е, но се разведохме. Sunglasses
Аз не мога така. Искам си дома, уюта и тишината.
За мен пътуването не е начин да се разтоваря, обратното е. Затова само, когато съм в отпуск си го позволявам.

# 50
  • Мнения: 14 654
Хотелите и аз ги мразя, a oт българските хотели съм отвратена. Другото, от което съм погнусена, са заведенията за хранене в туристическите селища - масово са под всякаква критика откъм качество на храната. Поради тези две причини има места в България, които ненавиждам - Банско и Копривщица например, доброволно там не отивам.

# 51
  • Мнения: 19 289
И аз не мога всеки уикенд, особено зимата, когато детето е на училище. Ми нали трябва да си навакса изгубения сън през седмицата, да си напише домашните, аз да направя нещо из къщи и да стартираме отпочинали в новата седмица. А откакто имаме селска къща, обожавам да прекарвам време там. Много ме зарежда човъркането из градината.
Имам приятелка като Доничка, която може да снима един камък от 20 различни ъгъла и да ми обяснява 30 мин.как се стига до въпросния камък. Получавам съвсем реално главоболие да слушам два-три часа едно и също, защото по пътя си е видяла поне няколко големи камъка hahaha

# 52
  • София
  • Мнения: 39 745
Обичам да пътувам, но се изнервям покрай подготовката за път. Особено ако пътуваме цялото семейство.
Винаги им обещавам, че повече с тях няма да ходя никъде Simple Smile
На ново място издържам максимално 4-5 дена и вече искам да съм у дома.
Не обичам продължителни командировки, защото много рядко мога да отделя време да разгледам нещо и "живота" си тече покрай мен.

# 53
  • Мнения: 43
Мен пък самата подготовка ме зарежда за пътуването - да си събера багажа, да прочета какво има за разглеждане и тн. По-скоро ме натоварва ако трябва да се организираме по-голяма група хора, тъй като всеки си има своите изисквания и отнема време да се синхронизираме.
Като цяло относно пътуванията съм средно положение - обичам и го правя когато имам възможност, но не бих могла да съм всеки уикенд някъде. Обичам софийските уикенди и малките традиции, които съм си изградила за тях. Иначе имам познати, които са на път всяка свободна минута. При тях по-скоро идеята е да са сред природата/ на чист въздух и ходят по селца и малки градчета.

# 54
  • Мнения: 81
Хубаво ми е да ви чета.
А за тези които са с деца как се организирате? Аз само за да ги заведа на село изхабявам страшно много енергия. Вярно е, че и бебчето ми е малко и пътуване с него изисква много организация пъкако ще и 50км да са.
Иначе има ли и такива които обичат дивото препускане на организираните екскурзии с туроператор от сорта на Италианската и Френската ривиера+ Любляна и околностите+ Унгария през Хърватия  + до Финландските езера с нощен преход за 6 дена, с тръгване от централна гара в 3 сутринта (в кръга на шегата разбира се)?

Последна редакция: сб, 02 сеп 2017, 12:55 от donichka15

# 55
  • Мнения: 14 654
Много лесно, не пътувам с деца, много съжалявам ако звучи жестоко спрямо децата, но за мен това не е почивка, нито е приятно. Само малкия го водя на море един път в годината, а големият отдавна е по лагери с връстници. Пътувам с мм или със сестра ми, катуна със себе си няма да помъкна, правила съм го и не ми харесва.

# 56
  • Мнения: 22 036
Не понасям организирани екскурзии, причинявам си го само в по-опасни страни.

С детето ходехме непрекъснато някъде откакто се е родило. В началото кърмех и нищо не ми трябваше, освен памперси и два ката дрехи.
После нарасна багажа с гърне, колело, играчки, ама пак не ми е било проблем.

# 57
  • Мнения: 13 242
Стана ясно,че много от съфорумките обичат да пътуват, но темата беше за поведението към човек, който не обича да прави, и защо това се коментира злонамерено от колежките й и води до недобро поведение към нейния личен избор какво да прави в личното си време.
Разбирам я защото аз съм на моменти има години, в които ми се пътува и такива, в които не мож ме мръдна с топ от вкъщи.
За мода каква има за пътуванията незнам и не ме интересува, да има едно натрапване у някои хора трябва 200 пъти да повторят какво и как къде е било и имам чувството, че това е единствената им тема за разговор, имам такива колежка и определено е дразнещо на моменти сто пъти да чуеш къде е била и като откажеш да й разгледаш снимките и почва да те гледа накриво.
На мен йерархията ми позволява да я  сиктирдосвам,  както съм и казвала в прав текст, че никой не го интересува да чуе сто пъти за поредното й пътуване,но се коментира от другите колеги, че им е писнала,и вече всички я избягват говорим за среда, в която хората пътуват и много служебно и си ходят по отпуски където искат, направи се някакъв коментар след командировка или отпуска кой къде бил как прекарал и с това обикновено повечето приключват, ама това не като латерна е безкрайно едно и също - няма никаква друга тема за разговор с нея извън служебните.

# 58
  • Мнения: 22 036
Ами кефят се хората, искат пак да го изживеят, споделяйки. Като не ви се слуша, кажете си направо, че ви е досадно.

# 59
  • Мнения: 81

Моята колежка може за това да ми се е обидила защото и тя е от този тип който се натрапва много. Завърнах се на работа след бременност и тя беше решила да ми обяснява всичките си пътуванията докато мен ме е нямало. Явно се е засегнала защото ѝ казах, че нямам време да я слушам тъй като тъкмо съм дошла и ми е лудница докато си организирам всичко.
Кофти ме захапа пред други и сега разбирам, че може причината да е, че съм посмяла да обърна недостатъчно внимание на персоната ѝ.
Бях забравила, за това, форумът се оказва доста полезен, май нчмерих разковничето за нападките спрямо мен.

Иначе ми е приятно да чета кой обича да пътува и как. Интересно ми е как е при другите.

# 60
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 267
Аз например избягвам да разказвам за пътуванията си на приятелката ми,която не обича да пътува.
Ако тя ме пита нещо и отговарям,ако иска да види снимки-показвам.Но не и ги натрапвам.
Тя не обича да напуска родния си град,защото не се чувства сигурна на чуждо място.
Не обича да пътува извън града нито с кола,нито със самолет,защото се страхува.
Сега обаче е решила да ходи при психолог, за да разбере къде е проблема.

# 61
  • Мнения: 13 242
Не помага, нито от намеци, нито от прав текст, имаме млад колега запален по фитнеса, човека от 2-3 намека разбра като му се намекна, че не може до безкрай да говори за едно и също.
Темата е конкретно за пътуването, но всеки си има някаква лудост, хоби или както искате го наречете.
Служебната среда, а в случая говорим предполагам за такава от първия пост останах с такова впечатление предполага да си по-обран в натрапването на лични преживявания и емоции

П.с. Доничка, просто ти си била новия слушател, бъди сигурна, че и другите са го изслушали многократно, а ти си чула засега съкратената версия.

# 62
  • Мнения: 12 473
Организирана екскурзия - абсурд!
Поболяват се, когато трябва да се съобразявам с непознати хора, графици и т.н.
Всичко сама планирам - голям кеф ми е.
Да намеря изгодни билети, красиво и непопулярно място, хотел и т.н. И си се кефя после на перфектния избор винаги.

# 63
  • Мнения: 667
Не обичам да пътувам. Без особена причина. Нямам страх, не съм темерут, доста лъчезарна и съм съвсем нормална компания. Но не обичам да пътувам. Не ми куца нищо, и багаж не ми тежи и бързо и лесно правя и места знам. Но не обичам. Ходя по принуда заради семейството.

# 64
  • MI
  • Мнения: 11 803
На организирана екскурзия никога не съм ходила. Не обичам големи компании, все трябва с някой да се съобразяваш. Според мен всеки трябва да си намери неговия начин на пътуване и неговите дестинации и така ще му хареса и няма да има толкова стрес. Моят е с малко хора или само с ММ, ако може апартамент вместо хотел, удобни обувки и дрехи и много ходене и опитване на местна храна. Обичам да усетя мястото, където сме отишли, да се опитам да опозная местните и начина им на живот. Не винаги е възможно, но когато се получи е супер. Затова предпочитам да си оставям достатъчно време на едно място, а не да препускам като кон по много места.

# 65
  • Мнения: X
Божеееее! Как чакам и дъщеря ми да порасне, за да не ходя повече на море! Аааааааааа!

# 66
  • Мнения: 3 371
...........и определено е дразнещо на моменти сто пъти да чуеш къде е била и като откажеш да й разгледаш снимките и почва да те гледа накриво.

За мен това е най-противното нещо. Някъде бях чела, че е на второ, трето място по непоносимост у хората - да гледат чужди снимки. Повечето гледат  да не обидят човека/в това число и аз, само от любезност/, но ми е много натоварващо. Не пускам /дори и във фейсбук / вече мои снимки от пътувания.

# 67
  • Пловдив
  • Мнения: 14 353
...и много ходене и опитване на местна храна.
Мъжът ми на това му вика "гастронавт". И той бил гастронавт - като отиде някъде, опитва нови храни, местните например.
Общо взето, и аз съм фен на ходенето и не обичам организирани екскурзии. Ще си призная - не знам дали е модно, - че и ходенето по забележителности май много не го обичам.
Много обичам да се разходя до даден град, да се помотая из него, и те тека. И у нас така, и в чужбина.
Мъжа ми от сума ти време го врънкам да се разходим просто ей така на разходка: а) до Сливен, където аз съм работила, а той е бил войник; б) до Радомирския край, откъдето произхожда родът на баща ми (но нямам роднини на място). Не проявява голям ентусиазъм. В европейската чужбина също не напира да ходи (освен при повод, какъвто откакто сме заедно, е имало два пъти), щото било същото като тук. Също така не мога да го навия да си правим някои от периодичните излизания на кръчма двамата не в Пловдив, а в някой друг близък град. Кола има, шосе има, гориво има. И на това не е навит. Ако било да се срещнем с някого, да, ама иначе защо. Въобще "безцелни" пътувания той не обича, докато аз си измислям цели, ако трябва.


Цитат
А за тези които са с деца как се организирате?
Ами ние ги оставяхме на родителите на мъжа ми, докато баща му беше жив. Миналата година почина и сега майка му не иска да ги поеме сама, притеснявала се (не е длъжна, разбира се, то и на мен ми е притеснено сама с двамата). Иначе сега като дойде на гости лятото, и ги оставихме за един ден и ходихме до Стара Загора.
Пътували сме и само с малката (на почти 3 г. в момента), но само за през деня, без преспиване, големият за това време е бил при майка ми.

Последна редакция: сб, 02 сеп 2017, 16:12 от Магдена

# 68
  • Мнения: 78
Аз, за разлика от авторка, обичам да пътувам. Но... също като нея не пътувам, от доста време. При мен е поради финансови причини. Усещала съм хапливи забележки "О , ти твоята отпуска не я оползотворяваш правилно", или подигравателен коментар "А, да,  забравих, че ти пък не пътуваш!". Плаче ми се в такива моменти и не знам какво да кажа, как да реагирам. Обикновено влизам в оправдателен режим, което е много тъпо от моя страна. След това тайно насаме изживявам емоциите си. И се чудя тези хора в крайна сметка защо се държат така, полу нападателни, подигравателно и иронично. Натоварвам се много Sad

# 69
  • Мнения: 22 036
Понякога хората са неволно нетактични, а понякога откровенно зли. Не си го слагай на сърцето. Пожелавам ти да можеш да пътуваш колкото ти се иска. Има доста евтини варианти в Европа, пък дори и на не толкова популярни места. Все в един момент ще ти се наредят нещата.

# 70
  • Мнения: X
И се чудя тези хора в крайна сметка защо се държат така, полу нападателни, подигравателно и иронично. Натоварвам се много Sad
Ето затова се държат така. Акулите надушват кръв и се мятат.

# 71
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 267
Аз, за разлика от авторка, обичам да пътувам. Но... също като нея не пътувам, от доста време. При мен е поради финансови причини. Усещала съм хапливи забележки "О , ти твоята отпуска не я оползотворяваш правилно", или подигравателен коментар "А, да,  забравих, че ти пък не пътуваш!". Плаче ми се в такива моменти и не знам какво да кажа, как да реагирам. Обикновено влизам в оправдателен режим, което е много тъпо от моя страна. След това тайно насаме изживявам емоциите си. И се чудя тези хора в крайна сметка защо се държат така, полу нападателни, подигравателно и иронично. Натоварвам се много Sad

Е това вече е достойно за една друга тема,,Селски номера и пинизи,,.
Знаят,че не нямаш възможност да пътуваш,ама нарочно те нападат.Избиват си комплексите.
Ами кажи им,че не обичаш да пътуваш и толкова.Не се оправдавай.Не си длъжна да даваш обяснения.






# 72
  • Мнения: X
Аз да взема да се обидя на колегите си, че ме обиждат, че ходя само в Европа. Те в Европа не виждали вече какво има да обикалят и са луднали по Филипините, Камбоджа, Виетнам и Индонезия. Вече знам наизуст откъде и кога се купуват изгодно билети, колко струват читави хотели, вътрешни полети, всичко. Че и по пет седмици си почиват гадовете и снимки развяват после.
Хазяинът ми пък е друга гад. Един месец в Америка. Той е член на тукашния клуб Камаро, даже има два в гаража и в Америка не рент-а-кар, а пак Камаро си наема от тамошния клуб, после карат като обезумели насам-натам из Калифорния и накрая снимки, снимки, снимки!

Как може да се дразните на чуждите преживявания и чак да ви е неприятно снимки да гледате? То вярно че от снимки много малко се разбира и може да е леко досадно да се разглеждат по много, но чак пък да вредят?

Някой писа назад, че само в България като обезумели пътували хората. Това е крайно невярно, да не кажа нелепо.

# 73
  • Мнения: 22 036
Ами вземи ми се натреси на гости пък! Виж, не спомена до Австралия да са ходили Simple Smile.

# 74
  • Мнения: X
Ами вземи ми се натреси на гости пък! Виж, не спомена до Австралия да са ходили Simple Smile.

Аа, за там знаят, че е скъпо и само при роднините ходят. Sweat Smile

# 75
  • Мнения: 24 276
Как може да се дразните на чуждите преживявания и чак да ви е неприятно снимки да гледате?
Дразнят се тези, които завиждат. Ако някой не обича да пътува няма причина да се дразни, че друг го прави Wink

# 76
  • Пловдив
  • Мнения: 14 353
Аха, да - завист, кво друго ше е да ти е досадно да разлеждаш една след друга десетки чужди снимки тип "аз на площад Х в Лисабон".
Също както ако ти е досадно да гледаш безброй снимки с умилителните бебета, умопомрачителните сватби и пр. на другите, това значи, че завиждаш.

# 77
  • Мнения: 22 036
Чек, елате да им кажеш после, че и без роднини става Simple Smile. Сериозна съм.

# 78
  • Мнения: 19 289
Досадно е, когато гледаш неща, които не те интересуват. Примерно аз не харесвам снимки на манастири. Всичките са ми еднакви и като погледна пет, ми е все тази за останалите 50. Снимките с храна също са ми скучни.
И всъщност цялата работа опира до количеството, не толкова до това какво е снимано.

# 79
  • Мнения: 378
Хубаво ми е да ви чета.
А за тези които са с деца как се организирате? Аз само за да ги заведа на село изхабявам страшно много енергия. Вярно е, че и бебчето ми е малко и пътуване с него изисква много организация пъкако ще и 50км да са.
Иначе има ли и такива които обичат дивото препускане на организираните екскурзии с туроператор от сорта на Италианската и Френската ривиера+ Любляна и околностите+ Унгария през Хърватия  + до Финландските езера с нощен преход за 6 дена, с тръгване от централна гара в 3 сутринта (в кръга на шегата разбира се)?


Всякак обичам, и с туроператор (макар и да ме дразнят лелките, които все мрънкат, все са изморени, все искат да ходят на МОЛ, а не на исторически обекти, да им се чуди човек защо изобщо са тръгнали), и с приятелка, и сама. Когато съм на път мога да не ям и да не спя. Искам да видя колкото се може повече, да греба с пълни шепи от красотите на тази Земя. Не ме дразнят условията в хотели, храната и т.н., просто искам да видя, да изживея, да усетя, да мине през мене нещо ново и непознато..... Обичам и да препускам от едно място на друго с нощен преход за 6 дена, обичам да ида и на едно място само, т.е. на всяко едно място пооделно. Обичам и популярни, известни и "модерни" дестинации, обичам и непопулярни такива, забутани, неизвестни, опасни дори. Багажа си го стягам за 10 мин., не ми тежи, много ми е нервно обаче как ще протече пътуването, в смисъл - страх ме е от злополуки по пътя. Но явно любовта към Пътя е по-силна от страха. Обичам и да ми разказват, съпреживявам чуждите пътувания и обичам да гледам снимки, аз като не мога да отида, поне да ми разкажат от първа ръка....Това да ходиш на СПА не го приемам за пътуване, за мен пътуването е свързано с това да видиш исторически места, природни и културни забележителности на различните народи по света. И у нас. СПА -то е почивка, не е пътуване. С децата, еми, не пътувам... То откакто са децата, финансите се изпаряват като роса през август, та и затова. Веднъж само ходихме семейно, докато беше едното дете,  оставихме го при моите родители. Иначе с двете деца в колата за по един ден понякога ходим някъде, на по-близки места. Сега аз си стоя вкъщи с малката, таткото е на море с голямата. От догодина се надявам вече всички заедно да идем поне на море. Ходенето на море не е пътуване де, почивка е, която откакто се родиха децата също стана мираж. За чужбина е рано още за децата, едно парите, второ още нищо няма да запомнят, само ще се уморят... И за протокола - мъжа ми не обича да пътува!!! Не можеш да го поместииииииш. Дървен шоп, за когото от ИскърО по-дълбоко нЕма!!! Това дето "мръдваме" по малко, се случва след дълго мрънкане от моя страна. То все да има "ама", както са казали старите хора. Smile Ето че и аз станах като колежките от темата, само че спрямо собствения си съпруг. Това брои ли се за нетолерантност към инакомислещите? Ако да, само да вметна, че и той не е толерантен към моята пътешественическа страст!:smiley:

Последна редакция: сб, 02 сеп 2017, 18:02 от Klitemnestra

# 80
  • Мнения: 13 242
Simple Smile Направо съм се утепала от завист за пътуване, толкова, че при възможност отказвам служебните в чужбина, сега съм на етап писнало ми е.За отпуската някъде тихичко без навалица и маршируване по културни забележителности.Догодина незнам какъв ще ми е акъла и какво ще ми се прави.
Дразни отношението към личното време и напъна да се обяснява каква трябва да е идеалната почивка или как трябва да се организира пътуването и всякакво такова натрапване.
Просто не ме интересуват снимки на хора, които не са ми близки или пък са ми безразлични. Нямам желание да съм наясно с всеки аспект от житието и битието на някой колега
Simple Smile Е някоя снимка на знаменитост отвреме на време не пропускам да коментирам.

# 81
  • Мнения: 3 371
Аз писах, че не пътуват всяка седмица. холандците ходят на 1-2 почивки, едната на по-екзотично мпясто, но да се ходи всяка седмица на спа, като в Бг, абсурд, такова чудо не съм видяла там. Може да има, не знам. Просто в Бг ми прави впечатление ,ходят всяка седмица на спа, и пускат снимки във фейсбук. По хавлии. Stop

Как може да се дразните на чуждите преживявания и чак да ви е неприятно снимки да гледате?
Дразнят се тези, които завиждат. Ако някой не обича да пътува няма причина да се дразни, че друг го прави Wink

Аз харесвам манастири, имам и снимки с храна от Китай сигурно над 200, но през ум не би ми минало да ги натикам пред носа на когото и да е било.  Гледам си ги аз, и си спомням хубави моменти. Не ме интересуват изобщо чуждите преживявания. Моите са най-важни. Все ми е едно кой, как е снимал една скала от 5 позиции.

# 82
  • Мнения: 19 289
Точно! Когато сам си го изживял, ти е интересно да си ги гледаш и пак, и пак. Докато страничният човек вижда едно и също във всяка снимка.

А относно децата, когато нашето беше малко, пътувахме много повече. И по 1000км сме минавали наведнъж с кола, и по самолети. После имаше един период, в който никъде не ходехме. Беше доста трудно. Сега е вече на 10 и няма проблем. Ние обаче не сме толкова издръжливи и повече не се наемам на  такива маратони с кола и без сън.

# 83
  • Мнения: 81
Специално за снимките...мноооого ми е досадно. Просто всеки идва с 5000000 снимки и държи да покаже всички. Нищо, че 3/4 са еднакви. В интернет гледам много снимки и чета относно дестинациите, това дори ми е любимо. Но хората държат да се покажат именно пред Айфеловата кула, нищо, че всеки знае как изглежда, за да ми докажат, че са били едва ли не там. Това се отнася за колежката със снимките на всяко камъче и листо, но има и много други които са като нея.
Дано не звуча злобно, не искам да злобея, просто нямам нерви цяло едно излизане на по кафе да е посветено на гледане на всичките ѝ снимки. Три-четири са ми достатъчни.

# 84
  • Пловдив
  • Мнения: 14 353
Именно.
Аз, понеже съм некултурна, по забележителности рядко ходя, по манастири - тоже, но снимки от неевропейските (азиатските) чужбини, по които сме ходили, не е като да нямам. Без да твърдя, че не съм качила нито една напълно безинтересна за света снимка във ФБ (няма да е вярно  Sunglasses), не ги публикувам с килограми съвсем не от желание да пазя живота си в тайна (казвам го, щото и такива хора има - сакън да не качи някой образа им у ФБ). И през ум не ми беше минавало, че ако на някой му е досадно да гледа моите снимки, значи е от завист.

# 85
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
Познавам хора, които мразят да пътуват и нямам проблем с тях, общуваме нормално и даже по-добре, отколкото с  онези, които не се спират и от всяко връщане носят гигабайти с тъпи снимки, които ентусиазирано коментират - "аз пред катедралата, аз пред кметството, аз на мостчето на влюбенети, аз, аз, аз...".
Охх, направо мен описваш, само в добавка имам и още три пъти по толкова снимки без мен от всяко пътуване. Трябвало е да се родя японка с фотоапарат вместо ръка Laughing

По темата- който иска, пътува, който не иска, не. Какво право има който и да било да съди чуждия избор? Лошо става обаче, когато някой необичащ да пътува тръгне нанякъде с пишман пътешественик като мен Laughing

# 86
  • Мнения: 22 036
Аз обичам да пътувам сама. Опитвах се да приобщя детето и баща му, ама не ни се получава. Аз обичам да ставам рано и да се губя и така до поне 12 през нощта. Започнах да харесвам и безмислените престои по разни летища, защото срещам хора, които са интересни, а иначе не бих ги срещнала.
Аз обичам да снимам, но не обичам да показвам снимки с разказ. Обичам да гледам снимки, но не селфита и отрязък от колисеума.

# 87
  • MI
  • Мнения: 11 803
Досадно си е това със снимките, особено ако не сте си близки и ви се различават интересите. Аз самата не обичам да снимам, така не мога пълноценно да се насладя на момента. Камо ли да гледам снимките на друг, който е бил в място където вече съм била или просто не ме интересува, или пък е супер бездарен като фотограф...

# 88
  • Боса по асфалта вървя си ...
  • Мнения: 20 824
Като за всеки Рак, моят дом е моята крепост.
И аз Раче, ама пусто не мога да се спра. Да, има моменти, когато ако има как - няма да изляза 10 дни от нас и хич няма да ми е скучно. Но като скъсам синджира... Mr. Green Бих казала, че моят дом е навсякъде, където се чувствам добре. Не е задължително да е мястото, където живея. Мечтата ми е да пътувам и да живея за по 1 месец на различни места, да попивам от местната атмосфера.

Към авторката - замисли се над този нездрав страх към нови места и тревожността, че нещо лошо ще се случи. Чак пък толкова да е натоварващо стягането на багажи, да се возиш в автомобил и да следиш за табели?! Дано не си с такова отношение към всички хипотетични и реални трудности в живота, дори и към най-малките

# 89
  • Мнения: 2 784
И за мен проблемът е в колежките, а не в авторката на темата. Хората сме различни и едни обичат едно, други точно обратното.
Обожавам да пътувам, както организирано с ТА, така и самостоятелно, и искам да видя всичко, да опитам местната храна, да пийна нещо нетипично, да подишам въздуха на градчето, в което съм, да се пошлаяяр да си купя сувенирчета, да обиколя молове, музеи, паркове и т.н, обичам историята и се интересувам и от съвременната геополитика, та ми е интересно и днес как живеят хората по различните точки на света. Но мразя показността, от доста време не качвам нищо във фейса, не се тагвам, и не давам и други да го правят с редки изключения, изобщо не показвам снимки особено в офиса, дори не казвам и къде отивам - дълго време слушах, "Е, сега пак ли ще пътуваш", "Е, така щото можеш да си го позволиш" /не че те не могат/,  "Не се напътува" и подобни. Като се върна и се почва разпит, къде, с кого, защо, покажи снимки и така 1-2 седмици, аз обаче държа и не показвам, и те се отказват, преди им носех разни неща за почерпка, и пак кусури - Това е много сладко, Това е пълно с вредни неща, и т.н. Вече нито нося, нито казвам, нито нищо.  Прекарвам си отпуските и почивките, както ми харесва на мен. Е, да ама ме смятат за гадна, защото казвам каквото мисля, не лицемернича и не споделям лични неща.
Много се радвам, ако мои приятели пътуват и се забавляват на нови места, не завиждам, те споделят с мен и аз с тях, но знам кои обичат да им разказвам и кои не и се съобразявам. Познавам хора, които имат много повече възможности от мен да пътуват и не го правят, други и с по-малко възможности, си позволяват пътувания за сметка на друго - напр. заведения, цигари, кино и т.н Въпрос на приоритети.
Разбирам доничка, и смятам, че не в нея е проблема.

# 90
  • Мнения: 14 486
Аз обичам да пътувам, обожавам самолети, влакове, летища...Но не си представям през месец да съм по пътищата. Два-три пъти годишно ми е достатъчно. Да се тътря всеки уикенд някъде пък е абсурд.

# 91
  • Мнения: 378
Изобщо не разбрах откъде дойде тази глупост с ежеседмичните пътувания?! Че то дори английското кралско семейство не пътува така! Кой пътува нон-стоп - цирковите артисти, стюардите. Има професии, които изискват пътуване, спомням си, че Александрина Пендачанска се оплакваше, че и е писнало да подрежда куфари и мечтае за деня, в който ще уседне на село и ще гледа домати. Мисля, че тук говорим за пътуване тип екскурзия. Моите пътувания са се случвали веднъж в годината или през две, че понякога и повече години. Имам една колежка, от година време някъде всеки уикенд посещават някое място в България със съпруга и, манастир, Рилски езера и други природни обекти. Повечето са екскурзии сред природата. Това е тип планинарство по-скоро, и да, този тип хора, планинарите, използват всяка свободна минута да отидат някъде. Какво разбираме под пътуване - всяко излизане от вкъщи ли? Защото да отидеш да се размажеш в някой СПА курорт не е любов към пътуването, а към мързела, угаждането и е за тези, които са добре финансово. Ако СПА-то е пътуване, то и посещението на козметичен салон е пътуване. Да отидеш до място, където да се размажеш от мързел, лежане и т.н. е съвсем друга работа, различна от пътуването с цел да видиш, опознаеш и т.н.

# 92
  • Мнения: 667
Защо да е глупост? И мои колежки пътуват така. Постоянно се организират дори заедно, не пропускат, буквално. Тази събота там, неделя другаде, дори си ходят на гости по села, баби и лели, а по няколко пъти в годината се ходи на екскурзии-вече далечни, близките ги изтръшкаха всички Simple Smile

# 93
  • Мнения: 19 289
Пътуване е всяко излизане извън града, в който живееш.
Иначе темата щеше да е кога пътувате в чужбина. А спато в планински курорти прекрасно се съчетава с планинарството.
И аз имам такива приятелки като Мечето. И двете не са омъжени все още и нищо не ги задържа вкъщи.

# 94
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 267
Аз  пък обичам да разглеждам снимки от пътувания.Особено са ми интересни снимките от места на които не съм ходила.Интересувам се от история,изкуство и архитектура,а фотографията ми е хоби.
Снимки на плажа или в мола не са ми интересни.
Моите снимки ги показвам с удоволствие на всеки,който иска да ги разгледа.Но не ги натрапвам на хората.

# 95
  • Мнения: 54 345
Не говорим само за пътувания в чужбина. Просто всеки уикенд да си някъде, извън къщи.

Снимки и аз обичам да гледам. Даже се радвам, когато приятелите ми показват, защото аз със сигурност няма да отида навсякъде. Но си гледам толкова, колкото искам.

Не знам какво се има предвид в темата, че някои идвали с по 5000 снимки. Къде ви карат да ги гледате?
Аз разглеждам тези във ФБ, когато и ако искам. Никой не ми стои на главата и не брои колко съм разгледала.

# 96
  • MI
  • Мнения: 11 803
Ами намен ми е странно ако е всеки уикенд с преспиване навън. То за какво ми е къща тогава? По-точно защо да я правя уютна? Еднодневните или полудневни екскурзии в близък град или в природата не ги броя - няма особено организиране, няма стягане на багаж - с какво се различава от по-дълга разходка в града?! Такива много обичам, хем се разнообразяваш, хем не се уморяваш много.

# 97
  • Мнения: 1 454
Темата е много интересна! Аз също си мислех, че не обичам да пътувам, да, ама не! Как да обичам, като цялото ми фемили , две деца и баща им , ме занимаваха с всичко за което се сетят, гладни сме, жадни, уморени, ами то не е това което очаквах и съм крив, като, че ли аз отговарям за всичко, даже и за очакванията! Последните години се организирах да пътувам сама, тоест в група, но без никой от семейството, ами то било рай.Пия си кафе, когато аз искам, мотая се по улиците, гледам как живеят местните, ако искам отивам в музей, ако искам шопингувам.

# 98
  • Мнения: 378
Аз останах с впечатлението, че става въпрос за тип екскурзионно пътуване. Ако ходим всяка неделя на вилата какво да ме напряга? Нали и там съм си направила мой дом, нали спя на моето легло, готвя на моята печка, просто не в апартамента, а в къщата ми на село. Какво да ме напряга, какъв багаж да стягам? Авторката казва, че я е страх от гафове с резервации, каква резервация, ако ходиш до Рилския манастир например? Повечето казаха, че много ги напряга и спира да не пътуват стягането на багажа. Какъв багаж, ако ходите на Витоша (ако сте от София). Ставаш, закусваш, обличаш се, излизаш, качваш се на Витоша, гледаш София от високо и дишаш (малко по-) чист въздух и се прибираш. На мен тогава отиването до Дъ Мол ми е пътуване, защото отива повече време и повече нерви в градския транспорт, отколкото да отида с междуградски до Перник, който ми е на половината разстояние от Дъ Мол, понеже живея в южен квартал.

# 99
  • Мнения: X
Колкото повече пътуваш, толкова по-бързо и лесно събираш багаж, поне при мен е така. С времето се случва наистина да забравиш нещо и тогава на място установяваш, че светът не е свършил поради това. Нищо не е критично освен документи и пари, тях проверявам по 2-3 пъти. Останалото е все тая.

# 100
  • Мнения: 22 036
Има хора с повишена тревожност и за тях дори ходенето на кино, предизвиква стрес. Ако и партньорът им е с подобен характер, не е проблем.

# 101
  • София
  • Мнения: 182
Тази тема се превръща в " Островът на Ним 2 " Simple Smile Ама , вместо Джоди Фостър , някои други играят ролята на агрофобичката Simple Smile
И какво , като се провали някоя резервация ? Колко неволи са ми се случвали на пътя , но те не могат да ме откажат да спра да пътувам . Не мога да си представя , че всяка събота и неделя , вместо да се разтоваря от тежката седмица , ще се вържем с жена ми до печката и ще храним гладните гърла . Имам познати , които с триста зора може да ги навиеш , да изминат повече от 100км . На мъжът му се обикаля , но жената скръцне ли , той вдига рамене и ... дотам Simple Smile Е , за мен това не е живот ! Никъде не ходиш и къташ пари , като чичо Скруч ! Живота си минава , хей! Стоенето до печката щастлив семеен живот не прави !

# 102
  • Мнения: 19 289
Има хора с повишена тревожност и за тях дори ходенето на кино, предизвиква стрес.
На мен обикалянето в мола ми предизвиква стрес. Ставам толкова изнервена, че редовно се изпокарвам на домочадието  Joy

Иначе дали за 1 или за 3 нощувки ще идеш някъде, багажът е все един и същ. Само количеството гащи и чорапи ще е различно Simple Smile

# 103
  • Мнения: 667
Ами намен ми е странно ако е всеки уикенд с преспиване навън. То за какво ми е къща тогава? По-точно защо да я правя уютна? Еднодневните или полудневни екскурзии в близък град или в природата не ги броя - няма особено организиране, няма стягане на багаж - с какво се различава от по-дълга разходка в града?! Такива много обичам, хем се разнообразяваш, хем не се уморяваш много.

Пътуващите ми колеги са ергени. Живеят на наем, нямат свой дом, нямат деца. Не виждам странно и да имаха.

# 104
  • Мнения: 22 036
Някои хора не разбират, че за хора с тревожност, наистина и ходенето до мола може да е проблем. Никак не е каприз и е доста неприятно.

Аз за една нощ, багаж не нося, освен гащи и евентуално комплект дрехи. В хотела има и шампоан и четка за зъби с паста.

# 105
  • Мнения: 19 289
Даун, ако визираш мен, търкалящият се емотикон беше за моята реакция в моловете. Съвсем сериозно се чувствам зле и въпреки че го осъзнавам, не мога да не се изнервя, ако трябва да обикалям по-дълго. В никакъв случай не съм искала да прозвучи като подигравка към хората с тревожност, а като пример към казаното от теб.

# 106
  • Мнения: 667
Особено, когато си сам-да. Но когато се ходи семейно, макар и за едно преспиване, си има. Аз съм с деца, все още подопечени, и куче Simple Smile за кучето само носим една чанта-храна, кърпа, паниците Simple Smile)))

# 107
  • Мнения: 22 036
Пролетен дъждец, нямах предвид, че се подиграваш, а че те разбирам.

Мече, да, с куче и деца нараства багажа Simple Smile. Като сложиш легла, панички, гърнета и си става катун Simple Smile. Надраснах го. Сега само кучето мисля.

# 108
  • Мнения: 14 587
Колкото повече пътуваш, толкова по-бързо и лесно събираш багаж, поне при мен е така. С времето се случва наистина да забравиш нещо и тогава на място установяваш, че светът не е свършил поради това. Нищо не е критично освен документи и пари, тях проверявам по 2-3 пъти. Останалото е все тая.
Точно!Преди години се налагаше почти всяка седмица пролет,лято,до началото на есента да пътувам в страната.Приготвянето на багаж не ме плаши.Пушка съм.

# 109
  • MI
  • Мнения: 11 803
Хайде, пак стигнахме до това колко е ретроградно да се прави семеен неделен обед и да се готви по принцип. Joy Ако са ергени и са под наем ОК, макар че пак по някое време трябва да разринат боклука, евентуално. Ако ходят през седмицата на работа се съмнявам вечер да чистят. Просто в такъв случай не виждам смисъл да създадаш дом, в който ти е удобно и уютно. За какво да хвърляш пари за нещо, което не ползваш? Казвам го като човек, който е пътувал и пътува доста, но наистина ме натоварва да нямам и малко спокойно време у дома.

# 110
  • Мнения: 81
Как да няма багаж при една разходка до Витоша да речем? Ако пътуват двама възрастни, добре.
Обаче имам две деца, някои имат и по повече. Дори и децата да са сравнително пораснали до 12-13 години според мен си има една камара неща за взимане. Я ще се олеят някъде и ще се наложи да се преобличат, или ще нагазят в някоя кална и студена локва и ако няма какво да обуят ще стоят мокри цял ден.
Голямата щерка е такава, че и до центъра да излезе ще се окепази цялата. Да се нацапа не е критично, но например беше цопнала в една голяма локва през ноември и макар, че се прибрахме за15 минути хвана плевмония. Съвсем оставям на страна, че е алергична от ожилване на разни насекоми и от някои храни и дори и на 500м от къщи да се намира трябва да ѝ нося лекарства, особено лятото като плъзнат гадинки.
А ако смятам взимане на всякакви мокри кърпи, салфетки, води, храна, че не може да се дочака да стигнем някъде като ѝ се прияде. И едно отиване на Витоша пак си иска хубаво приготвяне. Не дай си боже да помъкна и бебето с всичко от което се нуждае.
Не си представям ако децата ми са три или повече.

# 111
  • Мнения: 22 036
Витиша е на около час два пеша. Децата няма да загинат ако св намокрят. Има и кръчми, така че и храна не трябва да носиш.

# 112
  • Мнения: X
Просто в такъв случай не виждам смисъл да създадаш дом, в който ти е удобно и уютно.

Ползвам го през седмицата след работа. Sweat Smile

Не е ретроградно да се приготвя неделен семеен обяд, но аз след две и кусур декади навъртян  семеен живот, нито веднъж не съм направила такова нещо и наистина във всяка свободна минута гледам да съм навън, освен ако времето не е много лошо, когато много ме е яд. Всеки е различен просто и един обича да се наслаждава в дома си през почивните дни, друг счита подобно нещо за загуба на време.
В България не съм практикувала пътуване всеки уикенд до съседен град, камо ли СПА уикенд. През зимата се ходеше по улиците и морската градина, през лятото по плажовете. Тук уж е една шепа остров, но още не съм разгледала всичко и през уикенда това правя, но през отпуските съм още първия ден на летището, да са живи и здрави Райънейър. Sweat Smile През ноември ми предстои пътуване сама, което ме кара да пърхам с крила като се сетя, защото семейството ми наистина съсипва поне половината от удоволствието от пътуването. Все някой е гладен, на друг му се ходи до тоалетната, горещо им е, студено им е, ужас!

Преди съм се изказвала положително за почивките с малки деца, дори с бебета. Може би защото гледам, че народът масово го практикува, дори с новородени бебета. Последния път в самолета обаче имаше две семейства българи, които явно идваха на почивка. Е като ревнаха тези бебета още от летище София и последно ги чух да реват като се качвах в таксито в Малта. Едното семейство беше на седалката пред мен. Майката така друсаше бебето, че по едно време мислех, че то реве защото го боли врата. Тя самата беше червена като рак и плувнала в пот, а бащата само се държеше за главата и сумтеше и това продължи през целия полет. Представих си ги в жегите в тукашните автобуси как се придвижват с бебето да разглеждат забележителности. Каква почивка е това?

Последна редакция: нд, 03 сеп 2017, 14:17 от Анонимен

# 113
  • Мнения: 378
Как да няма багаж при една разходка до Витоша да речем? Ако пътуват двама възрастни, добре.
Обаче имам две деца, някои имат и по повече. Дори и децата да са сравнително пораснали до 12-13 години според мен си има една камара неща за взимане. Я ще се олеят някъде и ще се наложи да се преобличат, или ще нагазят в някоя кална и студена локва и ако няма какво да обуят ще стоят мокри цял ден.
Голямата щерка е такава, че и до центъра да излезе ще се окепази цялата. Да се нацапа не е критично, но например беше цопнала в една голяма локва през ноември и макар, че се прибрахме за15 минути хвана плевмония. Съвсем оставям на страна, че е алергична от ожилване на разни насекоми и от някои храни и дори и на 500м от къщи да се намира трябва да ѝ нося лекарства, особено лятото като плъзнат гадинки.
А ако смятам взимане на всякакви мокри кърпи, салфетки, води, храна, че не може да се дочака да стигнем някъде като ѝ се прияде. И едно отиване на Витоша пак си иска хубаво приготвяне. Не дай си боже да помъкна и бебето с всичко от което се нуждае.
Не си представям ако децата ми са три или повече.


Този пост ми се струва, че отпраща вече в съвсем друга категория. Не не обичам да пътувам, а не обичам да излизам от къщи. Децата могат да се олеят, джапнат в локва или да ги ухапе пчела/оса когато излизате на пазар или в кварталната градинка. Даже някои рискове, като локвите, са повече в града, отколкото на Витоша. На пазар с деца е сто пъти по-натоварващо и рисково, отколкото с деца на Витоша. Даже една позната преди време водеше синовете си по принуда на Витоша, защото не можеше да ги овладее и опази в града. Там да подивеят на воля, да се изморят и така... Излизате ли на разходка изобщо при наличието на толкова много утежняващи нужди и обстоятелства? Някой спомена агорофобията, не знам дали е чак това, но определено става въпрос за силно повишено ниво на тревожност.
П.С. И мен моловете ме натоварват повече от всичко. В редките случаи когато влизам, се прибирам като пребита, и то без да съм обикаляла магазин след магазин, най-често посещаваме мола заради киното. А колежката ми, която всеки уикенд ходи някъде е семейна от повече от 20 години. Има пораснал син и пътуват двамата със съпруга и и семейството на сестра и, което обаче  е с две малки деца, на около 5 едното, на 1-2 другото. Еми пътуват си хората, с кола, познават се, знаят си навиците, не се изнервят един друг. Между другото, с деца, затворени в апартамент през уикенда може да се превърне в истински кошмар за родителя. Много по-лесно е да ги метнеш в колата и да ги заведеш някъде. Децата са впечатлителни, обичат разнообразието, вниманието им трудно се задържа дълго в едно нещо, в този смисъл е по-лесно да го водиш на непознато място, отколкото да се чудиш с какво да ги забавляваш вкъщи. Аз обаче това не мога да го практикувам, по финансови причини ...Sad

Последна редакция: нд, 03 сеп 2017, 14:22 от Klitemnestra

# 114
  • Мнения: 13 082
Аз водя дъщеря ми(4 годишна) постоянно някъде. Витоша и е като втори дом. Каква толкова подготовка се изисква, за да се качите семейно до Момина скала примерно с кола и от там по някоя пътечка или само да седнете на поляната. Водим я за по един ден в други близки градове. Никой от нас не се е напрегнал. Напротив радваме се на прекараното време заедно. Не ми тежи, че ще нося един клин за детето и една вода.

# 115
  • Мнения: 12 473
И като се изцапа или омаже, какво? ooooh!
12-13 г деца са си съвсем големи и отговрни вече, изобще не ги мисля, освен да имат нещо за ядене и евентулано желание за разговор и споделяне.

# 116
  • Мнения: 13 082
И аз това се чудя, какво пък като се нацапа малко, нали е дете на поход евентуално. Да ви кажа, от приятелите ни с деца няма нито едни, които да не водят децата си насам натам. Преди няколко седмици с едни приятели водихме децата на един водопад, ами струваше си и раниците, които носихме на гърбовете си и ходенето, когато видиш грейналите детски личица от радостта, че са се качили на върха на водопада.

# 117
  • MI
  • Мнения: 11 803
Чек, предполагам че е и до характер. Simple Smile В смисъл, аз обичам да обикалям и разглеждам, дори само да повървя сред природата. Но пък обичам много и семейните обеди и вечери, дори да поседя спокойна вкъщи вечер или да си се грижа за цветята. Зависи от настроението, а то се променя често. Joy

Нещото което може да ме докара до лудост са тълпите. И тъй като обичам много да обикалям исторически забележителности и просто красиви градове, съм си изработила цяла система как да се озовавам максимално рядко сред множеството хора, от което не мога бързо да избягам. Всеки със странностите си, но ето това спокойно би могло да ме спре да пътувам, ако не го бях борила целенасочено. Хубаво е да се мъчим да си преборваме колкото можем страховете, за да живеем по-добре...

# 118
  • Мнения: 19 289
На Момина скала и ние ходим редовно, когато има малко време. Наистина е супер удобно, защото може да се качиш с кола, а може да спреш колата малко преди това и да повървиш 30мин по асфалтов път. Горе има храна и не е нужно да се носи нищо.

# 119
  • Мнения: 81
От цапане казах, че не се притеснявам. Това не е голям проблем, но гледам да предвиждам дрехи и обувки за в случай, че се изпонамокрят някъде и е студено. Храна също. Ако ще пътят да е само час, голямата не търпи глад и много мрънка ако не ѝсе предложи храна веднага на мига и често се изнервям, че не може да потърпи. Rage
Това лято с бебето сме били само на село, а за там съм си занесла всичко необходимо, за да не ми се налага всяка събота и неделя да помъквам наново всичко с мен.

Иначе излизаме на разходки разбира се. Признавам, че за голямата се страхувам най-много от ужилване от насекомо. Но това не ми пречи да я пускам на излет с роднини. Честно казано тя дори доста си пообикаля това лято с лели, чичовци и братовчеди. 
Виждам, че ѝ харесва да ходи някъде с приспиване. В такъв случай я оставям да си вземе каквото прецени, а аз ѝ приготвям най-належащото (като лекарствата).
Еднодневните разходки до някоя забележителност не ѝ допадат толкова и обикновено не иска да ходи ако я поканят.

А аз признавам, че не ми се ходи дори и на еднодневни екскурзии до Витоша или района на града. Но може и да предложа на мъжа ми да се поразходим ако има кой да погледа децата.

# 120
  • Мнения: X
Чек, предполагам че е и до характер. Simple Smile
---
Нещото което може да ме докара до лудост са тълпите. И тъй като обичам много да обикалям исторически забележителности и просто красиви градове, съм си изработила цяла система как да се озовавам максимално рядко сред множеството хора, от което не мога бързо да избягам. Всеки със странностите си, но ето това спокойно би могло да ме спре да пътувам, ако не го бях борила целенасочено. Хубаво е да се мъчим да си преборваме колкото можем страховете, за да живеем по-добре...

Съвсем си е до характер. Аз обожавам тълпи, народ, движение, докато спокойствието и тишината ме подтискат страшно. Yum

# 121
  • Мнения: 667
Витиша е на около час два пеша. Децата няма да загинат ако св намокрят. Има и кръчми, така че и храна не трябва да носиш.
Не е точно така. Зависи от Витошата Simple Smile
И моите са големи и дрехи не им нося и да цопнат някъде. Но нося противошокови антиалергени, има змии. Ако кучето (или мен, или дете) го "ковне" змия (не са само слепоци на Витоша), следва турникет и носене на ръце до колата, която е на около 3-4 часа път пеша, примерно. Личен челен опит. Та нося лекарства за "първа помощ", нищо, че се водим едва и не в града. Ами-не е съвсем така. Нося и малко техника, нося и връхна дреха. Всеки да си вземе връхната дреха (дори в една Витоша е задължителна, щом се води планина), и багажът се събрал.
ПП. На час не е дори Боянския водопад, освен, ако не посещавате Витоша само с кола всъщност.

# 122
  • Мнения: 81
Именно. Не знам, но специално за Витоша едва ли не можеш да тръгнеш по джапанки. Ставаш и тръгваш. Но не съм на това мнение, планина си е, не е като да отидеш до центъра в града, където можеш да реагираш бързо на някои ситуации.
Ако имате например приготвени раници с това което ви трябва и всеки път само я мятате на гърба, така разбирам.

Знам, че ми е тревожно винаги, стане ли на въпрос да излизам от града, да пътувам с кола, да съм в големи тълпи и не искам да се оправдавам. Явно и любопитството ми не е толкова силно, че да ме подтикне да преодолея тази тревожност. Като добавим и факта, че ми е досадно например да приготвям и организирам и картинката е пълна.

# 123
  • Мнения: 667
Ами аз не съм тревожна, напротив. Просто не обичам. Simple Smile

# 124
  • MI
  • Мнения: 11 803
Добре де, какво толкова има да се приготвя за един ден? Мокри и сухи кърпички и елементарни лекарства (вкл. за алергия) имам винаги в чантата си. Колко време трябва да направиш по един сандвич на човек и да пъхнеш по един пуловер/чорапи?! Багаж е ако отиваш поне с преспиване и трябва да носиш козметика, бельо и т.н. Това не се брои.

Чек, на мен това ми е голям проблем, хваща ме паника в много претъпкан транспорт например, ако са по-високи около мен. Или ако тълпата на улицата е много на гъсто, супер много се изнервям. Знам че трябва да хващам гората, ама пусто любопитство Grinning

# 125
  • Мнения: 378
Добре де, а в града рано пролет или късно есен когато на слънце е топло, а на сянка студено, не си ли взимате връхна дреха? Яко зациклихме, щом опря до връхната дреха и джапанките. Зимата по джапанки ли ходите? Баш пък в центъра на София не можеш да реагираш бързо на каквато и да е ситуация, защото задръстването е убийствено, въпреки метрото.  И каква точно ситуация може да ти се случи извън града, която не може да ти се случи в града? Точно в града опасните ситуации са много повече. Вече влязохме във фаза да носим вода от 9 кладенеца, за да докажем колко е тегаво да си обуеш дънките и да излезеш пред входа Grinning От къде тръгнахме, до къде стигнахме. Пътуване и излизане са две коренно различни неща. Simple Smile

# 126
  • Мнения: 22 036
Витиша е на около час два пеша. Децата няма да загинат ако св намокрят. Има и кръчми, така че и храна не трябва да носиш.
Не е точно така. Зависи от Витошата Simple Smile
И моите са големи и дрехи не им нося и да цопнат някъде. Но нося противошокови антиалергени, има змии. Ако кучето (или мен, или дете) го "ковне" змия (не са само слепоци на Витоша), следва турникет и носене на ръце до колата, която е на около 3-4 часа път пеша, примерно. Личен челен опит. Та нося лекарства за "първа помощ", нищо, че се водим едва и не в града. Ами-не е съвсем така. Нося и малко техника, нося и връхна дреха. Всеки да си вземе връхната дреха (дори в една Витоша е задължителна, щом се води планина), и багажът се събрал.
ПП. На час не е дори Боянския водопад, освен, ако не посещавате Витоша само с кола всъщност.

Ами не съм я посещавала с кола никога, освен един път с гадже. Боянския водопад се слиза за 1ас, а се качва за два - това без деца.  С дете съм ходила на морените, на Копитото и на Черни връх, като три годишното си го изкачи само. Да не говорим, че с детето сме ходили и от другата страна на Витоша.

# 127
  • Мнения: 667
Добре де, какво толкова има да се приготвя за един ден? Мокри и сухи кърпички и елементарни лекарства (вкл. за алергия) имам винаги в чантата си. Колко време трябва да направиш по един сандвич на човек и да пъхнеш по един пуловер/чорапи?! Багаж е ако отиваш поне с преспиване и трябва да носиш козметика, бельо и т.н. Това не се брои.


Нищо толкова. Но го има. Не е ставаш и тръгваш. А за онези, които не са фенове, си е досадно. Иначе нищо кой знае какво е, да.

# 128
  • Мнения: 667
Витиша е на около час два пеша. Децата няма да загинат ако св намокрят. Има и кръчми, така че и храна не трябва да носиш.
Не е точно така. Зависи от Витошата Simple Smile
И моите са големи и дрехи не им нося и да цопнат някъде. Но нося противошокови антиалергени, има змии. Ако кучето (или мен, или дете) го "ковне" змия (не са само слепоци на Витоша), следва турникет и носене на ръце до колата, която е на около 3-4 часа път пеша, примерно. Личен челен опит. Та нося лекарства за "първа помощ", нищо, че се водим едва и не в града. Ами-не е съвсем така. Нося и малко техника, нося и връхна дреха. Всеки да си вземе връхната дреха (дори в една Витоша е задължителна, щом се води планина), и багажът се събрал.
ПП. На час не е дори Боянския водопад, освен, ако не посещавате Витоша само с кола всъщност.

Ами не съм я посещавала с кола никога, освен един път с гадже. Боянския водопад се слиза за 1ас, а се качва за два - това без деца.  С дете съм ходила на морените, на Копитото и на Черни връх, като три годишното си го изкачи само. Да не говорим, че с детето сме ходили и от другата страна на Витоша.

Значи не е час-два. За Боянския имаш час+два+да останеш малко там=3 часа и половина, примерно. Това е близка дестинация.Сложи и пътя от вас до отправната точка. Ако си от Бояна, ок, ама ако си в Дружба? Просто не е на час-два Витоша, освен, ако не си от Княжево и не се каваш до лифт-зоната. Да, за ден екскурзийка става.

# 129
  • Мнения: 13 242
А защо трябва да се ходи на разходка на Витоша, ако не ти се ходи и не ти се прекарва така свободния ден.
Дали ще ходиш по молове или ще се набиеш в най-голямата тълпа, случва се нещо подобно на описаното в първия пост, оплакват се че не искат да слушат за пътувания и сега се натъртва колко прекрасни са пътуванията и трябва да се правят.
Хората са различни и представата им за какво ми се прави в свободното време е различна, за един едно е удоволствие за друг друг, да пътуването е някаква общоприета представа , но това пък в никакъв случай ,че едва ли не всички са задължени да го правят и да го харесват.

# 130
  • MI
  • Мнения: 11 803
Не, не трябвае задължително да се ходи никъде, но и не е нужно да се измислят оправдания колко много е трудно да отидеш на разходка. А и повечето хора имат нужда от движение, а излизането сред природата им е по-приятно от спорт в зала. Специално това никога не е било мода, за разлика от МОЛа и СПАто.

# 131
  • Мнения: 19 289
А и понякога липсват идеи за лесна разходка.
С бебе наистина е трудно, но колкото повече порастват децата, става по-лесно и приятно. Не се налага да се носят купища багаж.
За планина винаги вземам дрехи, които да се обличат на катове. Ако стане твърде студено, защото не съм преценила времето, обличам моята връхна дреха на детето.

# 132
  • Мнения: 14 654
Не, не трябвае задължително да се ходи никъде, но и не е нужно да се измислят оправдания колко много е трудно да отидеш на разходка.

Не мога да помогна на човек, който се нуждае от оправдания, за да направи или да не направи нещо. "Защото така искам" е достатъчно като информация и точка на обсъждането. Ако хората не желаят колежките и познатите да им се качват на главите и да ги притискат по съвсем невинни теми, да се научат да режат по-категорично, така няма да се товарят.

# 133
  • Мнения: X
 На колежките и приятелите си кажи какво мислиш и дотам. Няма нужда от излишни спорове.

Всеки от нещо е недоволен и се сравнява с другите, но това не означава, че ще си промениш живота си и това, което обичаш да правиш само заради тях, нали? Преосмисли си приятелския кръг и поговорете, че това ти е неприятно и според реакциите им си прецени за самата теб дали събирането с тях ти носи позитиви или негативи.

Обичам да пътувам и се опасявам, че няма да ми стигне живот за да видя всичко, което искам и да живея навсякъде където ми се иска.  Peace

# 134
  • Мнения: 667
Аз не се обяснявам защо не обичам, трудно ли ми е, какво ми е. Просто казвам, че не обичам, и точка.

# 135
  • Мнения: 54 345
Аз не се обяснявам защо не обичам, трудно ли ми е, какво ми е. Просто казвам, че не обичам, и точка.

Офтопик, ама как го избра този ник?! Rolling Eyes ooooh!

# 136
  • Мнения: 378
Вероятно от тук: "Срало мече на пътече. Кой го яде? Ти! Раз два три. Вдигнала се миризма чак до Стара планина." Simple Smile

# 137
  • Пловдив
  • Мнения: 5 234
Много обичам да пътувам, смятам, че ме обогатява, ама виж, Дубай е последното място, което ме влече. Хората сме различни и това, че на някой не му е приятно и се напряга не означава, че същия човек е ограничен, ограничени да хората, които го мислят, хеле пък такива като въпросната колежка, която е срам за пътуващите всъщност. Мен повече ме дразнят приятели, които все искат да идват с нас, на думи, и като им се обадя с конкретно място, на което ще ходим, се отказват. Ама това не се случва веднъж и дваж, а постоянно, човек се чувства натрапник. Е, вече не каним никой, нека си мечтаят, а да седят вкъщи. А що се отнася до разходите, много по-евтино излиза, отколкото непътуващите си мислят. И това ме дразни, де, като ми казват, че пари нямат, иначе много искат - да, ама харчат луди пари за козметика и дрехи, обувки, цигари, алкохол, та дори и "здравословни" храни. Въпрос на приоритети е. И когато не ти се пътува, не го правиш и не държиш обяснение на никой. Вече ако искаш-търсиш начин.

# 138
  • Paris, France
  • Мнения: 13 976
Скрит текст:
Не съм пускала подобно теми във форума и искам да чуя мнението ви.
На последък все повече съм нападана от близки и приятели защото си позволих да заявя, че не обичам да пътувам и да посещавам непознати места. По принцип не бих се афектирала от нападки, но коментарите на две колежки отидоха твърде далеч и ми стана изключително неприятно.

Аз си знам, че съм отявлен темерут и интроверт. Обичам уюта на дома и всичко свързано с пътувания ме напряга и стресиса. Несигурността от новото също много ме плаши. Бих получила психически срив при най-малкото недоразумение.И направих грешка да споделя мнението си.

Толкова ли стана модерно да се пътува? Впечатленията ми са, че всеки е тръгнал на някъде и колкото по-екзотична е дестинацията и колкото повече хилядарки си дал, толкова повече точки печелиш. Имам чувството, че хората пътуват, за да се състезават кой ще отиде по-на далеч и кой ще пръсне най-много пари, а не защото им е приятно. А аз съм заклеймена като проста и затворена тъпанарка.

Колежката ми, която си позволи да ми слага неприятни етикети, пътува по няколко пъти в годината. Но никога не съм чула да е доволна от пътуването си, винаги критикува всичко. Единствената дестинация която я беше впечатлила е Дубай защото "шопингът бил много на ниво". Венеция ѝ беше много претъпкана и миризлива, в Париж имало прекалено много африканци, Барселона е прекалено разхвърляна (каквото и да значи това), Италианската ривиета не била нищо особено, Мароко е ад...питам се защо такива хора се мъчат да пътуват като не намират нищо хубаво в посетените места? Толкова ли е модерно да се пътува, че дори и тези на които им е неприятно се напъват да го правят.

Афектирана съм и може да звуча детински. Но ме интересъва мнението ви, тъпи и ограничени ли са хората които не са напускали пределите на държавата си?Защото аз наистина не съм,но това не означава, че не се интересувам от другите култури и места.

Точно като тебе мразя кратките пътувания. Екстроверт съм и обичам да съм сред хора, но близо до дома си. За екскурзия, ваканция, уикенд в хотел през почти полувековния си живот съм похарчила 0. Нула евра, лева, лири стерлинги, долари, динари, марки. Нищо. Като дете пътувах много и до втръсване. Откакто съм пълнолетна не съм ходила на хотел до море или подобно. Майка ми и мъжът ми непрекъснато предлагат най-различни досадни за мене пътувания - крузове по Нил, Турции, Гърции, Дубай, Израел, Верони безлюдни острови по Карибите итн итн. Дразнят ме ужасно, защото съм им казвала хиляди пъти, че не обичам такива работи. Най-дразнещото е, че като откажа не отиват без мене. Тяхна си работа. Колегите ми винаги са знаели, че мразя хотели и пътуване. Някои от тях също са признавали, че не обичат да пътуват. Сега бих отишла някъде само на пазар, сватба, парти и с приятели а не сама. Бих пътувала по работа, разбира се, но това е различно, защото е платено.  Мразя и да ми разказват за пътешествия, особено ако вече съм ходила там. А албуми със снимки не понасям да гледам.

# 139
  • Мнения: 9 052
Пътуваме, много е готино, но да свършват ваканциите не е готино.

# 140
  • Мнения: X
Пътуваме, много е готино, но да свършват ваканциите не е готино.
Сипа ми сол в раната.   newsm45

# 141
  • Мнения: 9 052
Пътуваме, много е готино, но да свършват ваканциите не е готино.
Сипа ми сол в раната.   newsm45
за вси4ките ми ваканции , които са свършили ми е мъ4но. И само като се сетя и на мен ми се реве за всяка една от тях... не ми трябват албуми

# 142
  • Мнения: X
Днес е първият учебен ден, а аз броя дните до следващата ваканция. Еххххххх.....

# 143
  • Мнения: 9 052
а морето си шуми и слънцето пе4е ... но не при нас  Worried

# 144
  • Мнения: X
На мен пък ми писна от тази дълга ваканция, но ще търпя още десет дни. Чета тук, че хората се вълнуват от раници, тетрадки и подобни, а моята води с баща си тежки преговори на тема "Как няма да ми дадете пари за ноктопластика?!?". Завиждам на хората, които си пращат тийновете в гимназии-пансиони.

# 145
  • Мнения: 19 289
Пътуваме, много е готино, но да свършват ваканциите не е готино.
Сипа ми сол в раната.   newsm45
И в моята. Като си представя ранно ставане в добавка със зима, бляк.

# 146
  • Мнения: X
На мен пък ми писна от тази дълга ваканция, но ще търпя още десет дни. Чета тук, че хората се вълнуват от раници, тетрадки и подобни, а моята води с баща си тежки преговори на тема "Как няма да ми дадете пари за ноктопластика?!?". Завиждам на хората, които си пращат тийновете в гимназии-пансиони.
Уви, твоята е голяма и няма да проработи моят номер. 11-годишната ми кокона ревна за ноктопластика и аз като много добра и подкрепяща майка я заведох при моята маникюристка да си каже поръчката. Само дето не се гътна от смях маникюристката като ѝ видя мъничките още бебешки ноктенца с миниатюрни плочки и я прати да си играе с куклите. Като поиска омбре, я пратих при моята фризьорка. Резултатът беше същият.  Mr. Green

# 147
  • Мнения: 13 242
Simple Smile На моменти идва в повече, но като дойде време да се виждате 1 път месечно и ще си спомняте с умиление

# 148
  • Мнения: 22 036
Като ви чета и се чувствам щастлива, че имам само момче, което влачи животни всякакви и яде като ламя. Вие с момче и момиче ще кажете кое е по-леко - Уиш и Чек.

# 149
  • Мнения: X
Вие с момче и момиче ще кажете кое е по-леко - Уиш и Чек.

Както казва ММ, момиче е, но играе за пет. Аз и друг път съм писала, че ако момичето беше първо, щях да си остана с едно дете.

Уиш, имам приятелка българка с нейн салон тук и доскоро я пращах моята да ѝ "правят" вежди, ноктопластика и подобни. Естествено приятелката ми и колежките ѝ я плашеха, че ще си съсипе ноктите, веждите и косата завинаги, но порасна и намерила салони, които не съсипват нищо, само трябва да им платиш. Броят на салоните около нас е в съотношение 10:1 с магазини за хранителни стоки, ще му се не види!

# 150
  • Paris, France
  • Мнения: 13 976
Чек, завиждам за салоните. Тук са некадърни отвсякъде. Дъщеря ми е голяма, на почти 14г, но изглежда детски и е дребничка и тук отказват ноктопластика. И трябва аз да я правя. Къде сте, че е такъв рай при вас? Флорида? Липсва ми ваканцията

# 151
  • Мнения: 54 345
На мен пък ми писна от тази дълга ваканция, но ще търпя още десет дни.

И на мен всеки път ми писва от лятната ваканция. Crazy

Като ви чета и се чувствам щастлива, че имам само момче, което влачи животни всякакви и яде като ламя. Вие с момче и момиче ще кажете кое е по-леко - Уиш и Чек.

Моето е момиче, не яде като ламя, но мъкне всякакви животни. Laughing
Ноктопластика не я вълнува, не е кифла. Wink

# 152
  • Мнения: X
Интересно. Май повечето съфорумки с едно дете сме с момичета Flutter


Искам още ваканция!! Два пъти годишно по 6 месеца всяка Simple Smile

# 153
  • Мнения: 1 756
Аз не мога да се определя дали съм интроверт или екстроверт, но определено обичам да пътувам. За първи път бях в чужбина преди 2 години, защото преди това нямах възможности, а обичам да се ширя, но според моята черга. Оттогава обаче не съм се спряла Simple Smile Харесват ми диви места, където с цялото си същество се сливаш с природата. И установих, че ме впечатлява най-вече контактът с хората по различните места. Не ме впатляват забележителности, поне не и толкова, колкото си мислех. А приятелите ти, които лепят етикети, не са ти никакви приятели. Аз искрено се радвам някой като пътува да ми разказва. Но не смея да квалифицирам, защото обстоятелства и хора всякакви. Важно е човек да се чувства в кожата си каквото и където и да прави, колкото и тривиално да звучи. В този смисъл вярвам, че сама след време ще направиш съвършената окръжност от близките си хора. А дотогава не се притеснявай да отстояваш себе си без лоши мисли за другите.

# 154
  • Мнения: X
Zari65, така е. Голямото ми дете е на 24 и от 4 години живее отделно. Само на аудиенция идва при нас.

Даун, моите и двамата се оказаха тотални измамници- супер кротки, ядящи, спящи, нахилени бебета, после разбрани тодлъри, мили дечица и така хубаво ти приспят вниманието, че после се чудиш откъде е дошъл челният сблъсък с тир, който са ти причинили лимонките скрити.  Mr. Green

# 155
  • Мнения: 1 756
Реших да споделя с мъжа ми тената, че все аз го навивам за обиколки. Та неговото мнение беше "Пиши й, че екстровертите акват нещо да се случи извън тях." Пак ме захапа, но може и на някого да е полезно Simple Smile

# 156
  • Мнения: 19 289
Цитат
Искам още ваканция!! Два пъти годишно по 6 месеца всяка Smile
Хаха, много добро предложение Grinning

Моята дъщеря засега се вълнува само от дрехи и косата си. Мен откровено ме е гнус от салоните тук и отсега го мисля, като се стигне до кола маска и подобни, какво ще я правя.

# 157
  • Мнения: 54 345
Реших да споделя с мъжа ми тената, че все аз го навивам за обиколки. Та неговото мнение беше "Пиши й, че екстровертите акват нещо да се случи извън тях." Пак ме захапа, но може и на някого да е полезно Simple Smile

Не ти разбрах мисълта. Crazy

# 158
  • Мнения: 19 289
Сигурно сгрешената дума е "чакат".

# 159
  • Мнения: 1 756
Споделих темата с мъжа ми и той каза да напиша, че "Екстроверите очакват да се случи нещо извън тях". Извинявам се, за оч-а Simple Smile и тената Simple Smile Смята, че е интроверт, а аз екстроверт. Но на една от тези пътувания ми предложи брак. Колко трябва да си щастлив?! Та не му вярвам, че не му харесват пътуванията. Грешката му е, че винаги тръгва с недоверие и съмнения.

# 160
  • Мнения: 22 036
Уиш, после ще се върнат към светлата страна на силата Simple Smile.  И моят ме ядосва сега, но е поносимо.

# 161
  • Мнения: X
А, после! После, да си ги търпят будалите, които ще си ги вземат за половинки.  Mr. Green

# 162
  • Мнения: 22 036
А, аз от там насетне не поемам отговорност. Кърмила съм, пишка съм забелвала, възпитала съм го до степен да яде с прибори и да си слага чинията в миялната. От там нататък, снахата да се оправя Simple Smile.

Може да коси, да си пържи яйца и да прави ябълков кръмбъл. (това са екстри, придобити след моето неглижиране Simple Smile)

# 163
  • Мнения: X
С кръмбъла ме впечатли. Аз май не мога или не съм пробвала.

# 164
  • Мнения: 22 036
Почти се сдобих с диабет. Аз нали не обичам сладко, а той поне кило захар беше набутал и едвам го преглъщах, ама... да не му убия мерака. Иначе го беше докарал.

# 165
  • Мнения: 7 519
Страшно обичам да пътувам, даже в момента се чудя къде да ходя за една седмица. Искам някъде на топло, без много туристи, море, хубава храна и всеки ден масаж Simple Smile.

# 166
  • Мнения: 22 036
Кика, ходи в Тайланд.  Има места, които не са пренаселени.  Иначе и при мен се затопля, няма навалица, ама с масажите ще трябва да обереш банка първо.

# 167
  • Мнения: 24
Заминавам за Куба след десетина дни. Управителят е приятел на наши приятели и ще ни глези. ( вече сме били там). Много хубав хотел - малко туристи и страхотно море. Предвиждам да се гмуркам до забрава. А и омари и пържена рибка, току-що уловена.

# 168
  • Мнения: X
Страшно обичам да пътувам, даже в момента се чудя къде да ходя за една седмица. Искам някъде на топло, без много туристи, море, хубава храна и всеки ден масаж Simple Smile.

Аз пък искам на хладно и мрачно, да ходя с ботуши и чорапогащник, да няма шумни хора, които си чешат косматите тумбаци и да може да се шофира с повече от 70 километра в час. Не ща да виждам слънце вече!

 Приемам оферти за размяна на апартаменти от съфорумки живеещи на места отговарящи на горните изисквания, моя го давам с бонуси.

# 169
  • Мнения: 22 036
Страшно обичам да пътувам, даже в момента се чудя къде да ходя за една седмица. Искам някъде на топло, без много туристи, море, хубава храна и всеки ден масаж Simple Smile.

Аз пък искам на хладно и мрачно, да ходя с ботуши и чорапогащник, да няма шумни хора, които си чешат косматите тумбаци и да може да се шофира с повече от 70 километра в час. Не ща да виждам слънце вече!

 Приемам оферти за размяна на апартаменти от съфорумки живеещи на места отговарящи на горните изисквания, моя го давам с бонуси.

Никакво хладно и мрачно не ти трябва. Идвай тука ВЕДНАГА,.

# 170
  • Мнения: 7 519
Кика, ходи в Тайланд.  Има места, които не са пренаселени.  Иначе и при мен се затопля, няма навалица, ама с масажите ще трябва да обереш банка първо.
Тази година вече бях там, февруари ми е следващият отпуск, но все още имам една седмица и се чудя къде да отида.

# 171
  • Мнения: X
В Малта, Кика. Аз ще отида в Лондон докато те няма. Само трябва да храниш две котки и мъж ако се появи.

# 172
  • Мнения: 7 519
Каква е ползата като няма да се видим Grinning.

# 173
  • Мнения: 22 036
Февруари и тук мястото. Мъжът и пубера на Чек ще се оправят някак. Идвайте.

# 174
  • Мнения: 7 519
Хахах де да беше в Европа Simple Smile

# 175
  • Paris, France
  • Мнения: 13 976
Крит? Родос? Кипър ама не е в Европа.

# 176
  • Мнения: 7 519
Края на ноември  Wink

# 177
  • Мнения: 22 036
Аз Август ще съм в БГ. Пет седмици и смятам да отскоча до Скандинавия.

# 178
  • Мнения: 9 052
август тъкмо мина . за съжаление.

# 179
  • Paris, France
  • Мнения: 13 976
август тъкмо мина . за съжаление.

тъкмо пак ще дойде  hahaha

# 180
  • Мнения: 9 052
Една година казваш на тази кълка да си лежа Yum

Голяма планировка имам до тогава.

# 181
  • Мнения: X
Крит? Родос? Кипър ама не е в Европа.

Кое не е в Европа?

# 182
  • Paris, France
  • Мнения: 13 976
Кипър  Grinning бря! Технически е в западна Азия, нищо че е в Европейската общност  Mr. Green.

# 183
  • постоянно
  • Мнения: 7 123
Кипър  Grinning бря! Технически е в западна Азия, нищо че е в Европейската общност  Mr. Green.
  hahaha
на същият принцип , на който и Израел и Австралия участват в Евровизията  Joy

# 184
  • Paris, France
  • Мнения: 13 976
Взе ми думата от устата. Точно за Израел се сетих. И Турция донякъде. Армения не беше ли и тя в евровизията?

# 185
  • Пловдив
  • Мнения: 14 353
Армения и Грузия се броят в Европа. Получава се, че Европа е до държавните граници с Турция, но все някъде трябва да се постави границата.

# 186
  • Мнения: 71
Аз до преди три години пътувах само с кола , не приемах самолета за превозно средство ... Няма да изпадам в подробности от ,какви бяха страховете ми .. Справих се с тях и сега винаги ,когато ми се отдаде възможност пътешествам със самолет Simple Smile

# 187
  • Мнения: X
Не съм пускала подобно теми във форума и искам да чуя мнението ви.
Скрит текст:
На последък все повече съм нападана от близки и приятели защото си позволих да заявя, че не обичам да пътувам и да посещавам непознати места. По принцип не бих се афектирала от нападки, но коментарите на две колежки отидоха твърде далеч и ми стана изключително неприятно.

Аз си знам, че съм отявлен темерут и интроверт. Обичам уюта на дома и всичко свързано с пътувания ме напряга и стресиса. Несигурността от новото също много ме плаши. Бих получила психически срив при най-малкото недоразумение.И направих грешка да споделя мнението си.

Толкова ли стана модерно да се пътува? Впечатленията ми са, че всеки е тръгнал на някъде и колкото по-екзотична е дестинацията и колкото повече хилядарки си дал, толкова повече точки печелиш. Имам чувството, че хората пътуват, за да се състезават кой ще отиде по-на далеч и кой ще пръсне най-много пари, а не защото им е приятно. А аз съм заклеймена като проста и затворена тъпанарка.

Колежката ми, която си позволи да ми слага неприятни етикети, пътува по няколко пъти в годината. Но никога не съм чула да е доволна от пътуването си, винаги критикува всичко. Единствената дестинация която я беше впечатлила е Дубай защото "шопингът бил много на ниво". Венеция ѝ беше много претъпкана и миризлива, в Париж имало прекалено много африканци, Барселона е прекалено разхвърляна (каквото и да значи това), Италианската ривиета не била нищо особено, Мароко е ад...питам се защо такива хора се мъчат да пътуват като не намират нищо хубаво в посетените места? Толкова ли е модерно да се пътува, че дори и тези на които им е неприятно се напъват да го правят.

Афектирана съм и може да звуча детински. Но ме интересъва мнението ви, тъпи и ограничени ли са хората които не са напускали пределите на държавата си?Защото аз наистина не съм,но това не означава, че не се интересувам от другите култури и места.
Явно си много млада още, та се впечатляваш от сульо и пульо и комплексите им.....    Laughing
Споко, ще ти мине.

Не се състезавам с никого.Кеф ми-пътувам, кеф ми-не пътувам.
Изобщо, каквото и да правя, го правя, защото НА МЕН ми харесва, а не заради нечие одобрение/натриване на носа.
Моят живот затова си е мой, за да го живея както на мен ми е угодно, а не да отговарям на нечии чужди стандарти.

отивам да чета темата, обещава да е ....съревноваваща.    Laughing

# 188
  • Paris, France
  • Мнения: 13 976
Аз до преди три години пътувах само с кола , не приемах самолета за превозно средство ... Няма да изпадам в подробности от ,какви бяха страховете ми .. Справих се с тях и сега винаги ,когато ми се отдаде възможност пътешествам със самолет Simple Smile

Едната ми баба, Бог да я прости, не се качи нито веднъж на самолет, дори когато е имала безплатни билети или с огромни намаления. Много обичаше да пътува - с кораб и особено с влак и сме се лашкали през половин Европа с влака. Аз не обичам да пътувам със самолет, но обикновено точно със самолет пътуваме. Обожавам клатенето на влак. Бих живяла в спален вагон. Като дете спях непробудно докато влакът се движеше и моментално се будех като спреше. Не заспивах докато не тръгне отново. Напусках влака с тъга и с нетърпение чаках да си тръгваме за да се качим отново. Но в днешно време е опасно. За последен път съм пътувала в спален вагон през 1990г от тук до София. След това стана опасно. Благодаря, че ми припомни  bouquet

# 189
  • Мнения: 2 024
В какъв смисъл стана опасно, в много държави в Европа е добре развит жп транспорт и пътуват с влакове. Например Белгия, Полша, Унгария, Италия. Между съседни държави имам напредвид, че пътуват с влакове. Но от България до там  естествено със самолет.

# 190
  • Мнения: X
Точно щях да питам кое им е опасно на влаковете.
Жълто цвете, в развитите държави ЖП транспортът не е точно като нашия, да не говорим, че при наличието на нискотарифни авиокомпании е в пъти по-евтино да пътуваш със самолет, отколкото с влак. Аз бих пътувала с влак, но да е от онези, които вдигат 300 км в час. Даже съм си купила билети за такъв от Хамбург до Мюнхен. 800 километра за към три часа не е зле.

Покрай една друга тема (На гол тумбак чифте пищови и още нещо...) се сетих за един по-особен аспект на пътуването, а именно за кратките пътувания, които уж са с цел почивка. Имам приятелка, която почти всеки месец ходи някъде, но се за много кратко. Два дни в Атина, два дни в Щутгард и т.н., върхът беше един ден в Милано. Сгъване на багажи, самолети, придвижване от летища до град и всичко това за едно спане в съответното място и кратка разходка най-много с вечеря. Не го разбирам това нещо, освен ако не е по работа. Напълно излишни разходи, направени дето се казва само колкото да постнеш нещо във ФБ.

# 191
  • Мнения: 13 242
Това знам, че студентите го практикуват, подбира се полет с голям престой някъде с цел среща с приятел, колкото по-голям престоя толкова по-добре

# 192
  • Мнения: X
Това знам, че студентите го практикуват, подбира се полет с голям престой някъде с цел среща с приятел, колкото по-голям престоя толкова по-добре

Не, за целенасочени пътувания до определена дестинация става дума, от жена на около 40 придружавана от дете в началните класове.

# 193
  • постоянно
  • Мнения: 7 123
Аз пък много обичам да пътувам с влак и едно от най-запомнящите ми спомени са от пътуванията ни  с влак до Русия през летните ваканции.
Сега като зрял човек имам мечта да отида  с влак от Москва до Пекин ( транс сибирската линия ) . За съжаление ще трябва да посъбера доста средства за това - може би за 50 годишнината ми  Hug

Пътувания за един ден в чужбина  -( изключвам бизнес ) и за мен остават мистерия  newsm78 #Crazy newsm78

# 194
  • Мнения: 13 242
Simple Smile И аз не го разбирам, но я е хванала нещо щръклицата явно.
Чак мистерия не са ,въпрос на финанси, почти без пари ,за един ден да отидеш донякъде.Кацаш, 7-10 часа се моташ и обратно.


Последна редакция: чт, 21 сеп 2017, 13:47 от zari65

# 195
  • MI
  • Мнения: 11 803
Според мен Невена има предвид от Париж до София с влак, не бих се наела Simple Smile Иначе и аз харесвам влаковете, но наистина често се оказва, че със самолета е по-евтино и по-бързо...

# 196
  • Paris, France
  • Мнения: 13 976
В какъв смисъл стана опасно, в много държави в Европа е добре развит жп транспорт и пътуват с влакове. Например Белгия, Полша, Унгария, Италия. Между съседни държави имам напредвид, че пътуват с влакове. Но от България до там  естествено със самолет.

За тебе и Чек плийз  bouquet: нямам предвид опасност от катастрофи или подобни. Редовно пътувам с влак тук, даже и из града, но тук влаковете не клатят толкова добре  Joy. И няма спални вагони във вътрешноградските и междуградски влакове. Всъщност има в бавните нощни влакове до Марсилия. Когато мъжо ходеше в командировка редовно, всяка седмица ходех до Нюкасъл с влак. 3-4 часа от Лондон Кингс крос. Той не ме разбираше и предпочиташе самолет. Но до летището 1.5 часа, контрол, чакане, после от нюкасълското летище до хотела още 45мин и става същото. Веднъж го изпратих с такси към летището а аз тръгнах с влака. Бях в хотела преди него  Mr. Green. Но той казва, че скучае във влак. Аз спя или чета.

След 1990г започнаха обирите във влаковете. Крадци влизаха, отваряха багажното помещение от коридора и отмъкваха багажа. Имаше и насилие - пръскаха със сълзотворни спрейове и така обираха хората. Опасностите бяха в международните композиции най-вече, когато влакът тръгне по югославски, румънски и български релси, но съм чувала и за други места. Затова и спрях да пътувам с влак.

За протокола - пътувала съм веднъж от София до Лондон с автобус. С преспиване в Прага у приятел и в Белгия у приятелка. Много ми хареса. Няма търчане до летища и чакане. Видях си приятели, напазарувах си, пийнахме и се повеселихме. Искам някога да направя същото пътуване, но да спирам за по 2-3 дена в Германия, Прага, Будапеща и Букурещ. Но да е с влак  hahaha и в хубава компания. Кой идва с мене?

# 197
  • постоянно
  • Мнения: 7 123
Невена,
записвай ме  Mr. Green Hug

# 198
  • Мнения: 9 052
няма го  ве4е Ориент експрес ...
Има Транс Сибир. Приятели са правили пътуването.

# 199
  • Русе
  • Мнения: 11 916
няма го  ве4е Ориент експрес ...

  Ориент експрес пътува. Преди седмици беше в Русе. Мисля, че тази година крайната гара е Иран.

# 200
  • Мнения: X
2-3 дена с обиколка с влакове с времетраене на преходи за сравнително кратки разстояния като за полет от единия до другия край на Европа...? Аз съм пас. Grinning Влак бих ползвала само като по-комфортна алтернатива на автобус и то ако влакът е високосторостен, защото иначе правят преходите по-дълги по време и от автобус.

# 201
  • Мнения: 13 242
Simple SmileНевена, това го правя, но с кола, спираш когато и където поискаш и седиш колкото искаш.
С кола се записвам за пътуването.
А на влак не съм се качвала от детските си години

# 202
  • Мнения: X
Ако е с кола и аз съм За. Най-дългият преход, който съм правила беше 48 часа и включваше три ферибота. Изтощително е малко, но и голям кеф.

# 203
  • Мнения: 1 454
Simple Smile И аз не го разбирам, но я е хванала нещо щръклицата явно.
Чак мистерия не са ,въпрос на финанси, почти без пари ,за един ден да отидеш донякъде.Кацаш, 7-10 часа се моташ и обратно.



Ние пък го правехме с мъжа ми, вече се уморихме:Stuck Out Tongue Winking EyeАма преди няколко години, като види изгодни билети, вземаме от работа петъка, пристигаме, ресторанти, клубове, нощувка, цял ден разходки, ресторанти, в неделя обратно.в понеделника съм като нова на работа!

# 204
  • Мнения: 7 519
С кола и 3 дена път с камили, не ме търсете Simple Smile. Повече от час път и си изповръщам червата. За това за мен колата е само за кратки разстояния.
Нямам навика да ходя някъде за ден, но пък имам навика, тъкмо се върна от някъде и на другия ден заминавам за другаде Simple Smile.

# 205
  • На земята, която е всъщност звезда.
  • Мнения: 2 540
Много обичам да пътешествам с кола, защото не обичам графици, бързане, много хора и шумотевици. Не се притеснявам за мъкнене на багажа из летища и автогари, купувам си каквото ми душа иска, тръгвам когато пожелая /което винаги е по- късно от планираното/, спирам да хапна където и когато ми хареса. Мен повече ме изнервя да чакам в чакални сред непознати, отколкото пътуването в собствената ми кола. Като знам, че от Италия винаги съм с една чанта плюс, няма как това да стане по друг начин. А и сме цялото семейство с кучето. Simple Smile За съжаление няма как да стане при пътувания до други континенти /освен Азия/.

# 206
  • Paris, France
  • Мнения: 13 976
Simple SmileНевена, това го правя, но с кола, спираш когато и където поискаш и седиш колкото искаш.
С кола се записвам за пътуването.
А на влак не съм се качвала от детските си години

Не е същото. Във влака се запознавам с нови хора, друса и ме приспива. Мога да взема колкото искам куфари. Да се разхождам из коридора, да си опъна краката, да се излегна ако искам. И с кола е добре, но нощем се спира за да се спи някъде, все пак. А с влака денем из града, нощем се качваш, спиш до сутринта и сутринта си в нов град. Различно е.

Хер_76, идвай! Аз съм навита да ида от Русия до Пекин. Тъкмо да си поупражнявам руския и китайския. И до Владивосток не е зле. Една седмица люш и лаш. И водка с селедкой. И селедка с водкой  hahaha. Голям купон е сигурно. А до къде ходехте в Русия, ако не е тайна. Сменяхте ли влакове. Интересно ще ми е да видя смяната на колелетата, нали в Русия железопътните линии са с друга ширина. Или слизате и се прекачвате в други влакове? А сменяхте ли влакове в Русия?

# 207
  • Мнения: 9 429
Обичам, обожавам да пътувам. Зарежда ме с много положителни емоции, спомени. Харесвам всяко кътче на България, а има такива места, на които се  повтарям и потретям. Едно от местата, където ми е останало сърцето е Рупите, там ходя винаги, когато имам възможност. Успокоява ме и ме зарежда с положителни мисли. Heart

# 208
  • Мнения: 22 036
И аз за два дни не бих пътувала, ама момичето говори за вила. Какъв багаж, какво чудо. Два ката дрехи, храна и пиене. (за другата тема става дума, понеже се намеси някак).

Това с влак със дни ще ме побърка, макар че съм запланувала Пасифик-Индиан експрес в някакъв момент. Той си е бавен и луксозен, като Ориента.

В Европа, с кеф бих пътувала с кола, но за дълго, за да мога да спирам, макар че, нямам проблем да карам до 7-800 км, само с почивки за тоалетна.

# 209
  • Мнения: 54 345
Даун, обърка темите. Simple Smile Simple Smile

# 210
  • Мнения: 22 036
Даун, обърка темите. Simple Smile Simple Smile

Не съм бе Simple Smile, виж и, че съм посочила другата тема. Просто беше цитирана тук, по повод двудневните Simple Smile. Аз, че одъртявам, така е, ама още помня като старо куче Simple Smile.

# 211
  • Мнения: 54 345
Видях. Mr. Green
Не съм се събудила още. food010
Hug

# 212
  • Мнения: 22 036
Ами какво чакаш, разшетай се и ще ти мине Simple Smile (казва ти го човек, който в 1:30 на обяд е още по пижама Simple Smile, та не се впрягай).

# 213
  • Мнения: 54 345
Първо кафето, после шетането. Wink

# 214
  • Мнения: 7 519
Какво шетане в почивните дни? Аз това съм си го забранила! Шетане по малко през седмицата, а събота и неделя само за почивка и развлечения.

Последна редакция: сб, 23 сеп 2017, 14:55 от kikamora

# 215
  • Мнения: 119
Авторката има сериозен психически проблем, ама това си е нейн проблем. Приятелите й и колегите й са меко казано неадекватни. Човек, който смята, че да излезе извън сигурните си среди, познато и стени е проблем, може да бъде третиран за психично заболяване. Някои може и да се обогатяват от пътуване, повечето - едва ли, ама да чувстваш несигурност, неудобство и едва ли не страх ... вече казах. Не е задължително да се пътува, след като не ти е приятно. Но ако забелязваш проблем, сигурно проблемът е в теб. Потърси причината в себе си, в детството си и ориентирите си в живота.

От моя гледна точка, пътуването е смисълът на живота. Не целта, а пътят, по Джак Керуак. Това е начинът да се преоткрия, да се намеря /ако съм се загубила/, да вляза във връзка със света. Обграждането със стени и огради излиза от рамките на човешкото.

# 216
  • Мнения: 13 242
Simple Smile Уау, това е пълна глупост, та чак и диагноза и пращане да се търсят проблеми в детството, от ситуация типична за работна среда.
Авторката явно  е по-чувствителна и с още малък опит в социална работна среда.
Ще понатрупа опит ще свикне да се оправя с наглеците и всякаквито типажи, които се срещат.
Какви стени какви огради, има някаква несигурност, не е акцента пътуването, колеги са я разстроили, ще свикне да се оправя постепенно, просто част от нещата от живота..
Хайде стига щом не е пееш в общия хор -психични проблеми

# 217
  • Paris, France
  • Мнения: 13 976
Миес, защо да има проблем? Ако и е приятно у дома, не намира удоволствие в пътуването, защо да си губи времето? Нищо обогатяващо не намирам в зяпането на дървета и сгради. Аз просто не ги забелязвам.

# 218
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 677
Така както някои хора обожават пътешествията, така други не обичат да излизат от къщи. Нищо ненормално няма.

# 219
  • Мнения: 54 345
Така както някои хора обожават пътешествията, така други не обичат да излизат от къщи. Нищо ненормално няма.

Именно.
За моята братовчедка е убийство да прекара уикенда вкъщи, за мен е наказание да пътувам често.

# 220
  • Мнения: 8 890
Иначе нежеланието ми се дължи наистина на факта, че съм тревожна и несигурността ме хвърля в джаза. Все пак ходим и на почивки с мъжа ми, но през цялото време се чувствам некомфортно и очаквам всеки момент да стане нещо проблемно. Знам, че съм тотално ненормална. По-бих приела ако ме осъждат за това, а не защото съм ограничена.
Доничка, какво говорят колежките толкова няма значение, но върху цитираното е добре да поработиш, за теб самата и за децата ти. Върху това сигурно е и мнението на Mies, макар да е твърде грубо написано.
Има места, на които просто не ми се ходи, има и такива, където не отивам от страх. Примерно Дубай изобщо не ме привлича като дестинация, а Париж вече не ми се струва сигурен.

# 221
  • Мнения: 197
Аз мразя самия път..без значение с кола ли е ..самолет ли е Grinning
И багажа..уф голям ми е проблем.
Та ако може да се телепортирам всяка седмица ще съм ..някъде

# 222
  • Мнения: 8 937
И аз съм интроверт и темерут/ може би/, но вкъщи мога да седя само през зимата. В останалото време на годината във всеки свободен момент сме някъде извън града.

Обожавам да пътувам и да посещавам нови места. Въпреки стягането на багажа и тревогите, които са свързани със самото транспортиране.

# 223
  • Мнения: 718
Обожавам да пътувам, но чак да те нападат, че не пътуваш е странно. Или може би си мислят, че понеже не пътуваш, не знаеш колко е готино и се опитват да "те открехнат"?  Rolling Eyes

# 224
  • София
  • Мнения: 5 931
Аз имам точно обратния проблем. Пътувала съм много, по -често по работа. По 2-3 месеца далечни дестинации. Била съм на такива места,  където много малко българи са били или ще бъдат някога. То по ник нейма  си личи сигурно. Grinning
Но като кажа на някой за това и разкажа, защото вече не работя на същото място и работата ми вече е офис работа , хората ме гледат странно все едно лъжа или все едно си съчинявам или се перча....
Знам ли какво...... трая си по -често
Близкия ми кръг знаят всичко естествено, но в компания или сред слабо познати гледам да не обяснявам
Иначе обичам да си стоя у дома и аз, от всяко далечно пътуване, най - много обичах завръщането у дома  Grinning
Авторката, гледай си живота и не се обяснявай на никого за избора си.... !!!!

# 225
  • Мнения: 7 519
Винаги ми е било неприятно когато почивката свърши и трябва да се прибирам Simple Smile.
Обичам да пътувам и когато съм в отпуска, никога не си седя в къщи. Седмица отпуска да имам и съм запрашила за някъде.

# 226
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Пътувания за един ден в чужбина  -( изключвам бизнес ) и за мен остават мистерия  newsm78 #Crazy newsm78
И аз мислех така, докато една колежка не сподели, че със сестра и ходили за един ден до Солун. /от София сме/. Тогава се замислих за плюсовете и минусите на такова пътуване.
Плюсове: Те бяха видели Солун, макар и за малко. Разходка на слънце и кафе на тераса. Разнообразие от все една и съща обстановка/дейност всеки уикенд. Прекарала е време с човек, който обича. Било и е интересно и приятно. Сигурно има и още, но... няма смисъл да изброявам.
Минуси: Много ранно ставане и разтягане границите на деня докъм 18-20 часа. Доста път в км, ограничеността на пространството в автобуса. Късно връщане, умора, недоспиване. Несвършената домашна работа все пак те чака вкъщи. И т.н.
След този размисъл реших, че ако е на не толкова далечно разстояние, еднодневното пътуване си заслужава. Все пак, тя се е разходила, видяла е нещо, натрупала е впечатления /и снимки/, била е с приятна компания, докато аз чистих, мих баня, готвих, разправях се с деца и домашните им и простирах дрехи. Кой е прекарал по-хубав ден?

# 227
  • Мнения: 8 937
Цвете от Луната, много си права!
Аз съм навита за еднодневно пътуване, ако пътя ми в едната посока е 3-4 часа. Ако е повече - ми идва нанагорно. Обичам да се разхождам и да трупам впечатления, но не обичам да се скапвам от умора.

# 228
  • Мнения: 7 519
Нямам нищо против еднодневни пътувания, ако имам частен самолет Simple Smile.

# 229
  • Мнения: X
...и личен пилот.  Laughing

# 230
  • Мнения: 22 036

Ти пък, нали си имаш метла Simple Smile.
Еднодневните ми идват тегави, ако са на повече от 300 км, но за почивните дни със самолет ми е ОК. Реално ако се лети в петък вечер, отиваш в хотела, наспиваш се и имаш съботата и половин неделя за моткане.
Като часове е горе долу същото, като да отидеш на село, ама липсва копането и брането на грозде Simple Smile. Не че и в това няма очарование, особено като се спретне огън и някакви вкусотии.

# 231
  • Мнения: X
Мдам, в събота печенето на чушки в лятната кухня на селското шато внезапно премина в печене на мръвки и отваряне на бутилки червено вино.  Laughing

# 232
  • Мнения: 22 036
Много хубаво е на вашето село.

# 233
  • Мнения: X
Ааа, умирам си за това местенце!  Heart Eyes

# 234
  • Мнения: 22 036
Хубаво е да се откъсне човек от града и да се наслади на малко природа и по-простички неща.

# 235
  • Мнения: X
Да, идеално е да може редовно да съчетава и двете.

# 236
  • Мнения: 22 036
На мен ми е така в къщи. Събърбан лайф си има и плюсовете и минусите. Понякога ми липсва градската лудница, заведенията и дори шума, но след работа все едно се оттеглям на село.

# 237
  • Мнения: X
Аз съм шизофренично раздвоена.  Laughing  Не мога да си представя да живея само в София или само да селяндурствам. И едното, и другото ще ми писне. А така, ту тук, ту там ми е идеално.

# 238
  • Мнения: 22 036
И аз за това се кефя на работата в ситито Simple Smile.  Моткам се, сядам в заведения, наслаждавам се на забързания живот и после се прибирам и излизам на разходка с кучето. Поздравявам се с хората по улиците, отиваме до плажа Simple Smile.

# 239
  • Мнения: 59
Обичам да пътувам. За мене всичко е приятно - планирането на дестинацията, търсенето на билети, резервациите, събирането на багажа, висенето по летищата, обикалянето по непознати улици и площади, опитването на местна храна. Не се натоварвам, напротив - наслаждавам се на всеки момент. По същия начин обаче обичам и да си стоя вкъщи, да се отпусна в уюта на дома. Излиза, че обичам всичко:)

# 240
  • Мнения: 642
Обичам да пътувам. За мене всичко е приятно - планирането на дестинацията, търсенето на билети, резервациите, събирането на багажа, висенето по летищата, обикалянето по непознати улици и площади, опитването на местна храна. Не се натоварвам, напротив - наслаждавам се на всеки момент. По същия начин обаче обичам и да си стоя вкъщи, да се отпусна в уюта на дома. Излиза, че обичам всичко:)

И аз така се чувствам, въпреки че след пътуване имам нужда от един ден почивка за наспиване. Не бих отказала и еднодневна екскурзия на по-далечно разстояние, ако това ще ме разнообрази.Тя къщната работа няма да избяга. Наистина по-достъпни станаха пътуванията и който има възможност пътува.  През зимните месеци се застояваме повече на едно място и ми липсва разнообразието.  Критични хора винаги има. Обичам да ходя на непознати места, независимо дали ще ми хареса или не. Те не съществуват, за да ми се харесат на мен. Аз просто имам възможнст да ги посетя.  Ако не ми хареса, не повтарям. Но пътуванията определено разширяват хоризонта на човек. Усещам, че всяко ново пътуване ме освобождава от предразсъдъците ми.

# 241
  • Мнения: 128
Аз обичам да пътувам, но никога не бих си позволила да осъждам хора, които не го правят по една или друга причина. Разни хора, разни идеали. Обаче твоите колежки явно се държат нагло, затапи ги сред поредното изказване и се опитай/наложи си да не им се връзваш.

В последните години и мен започна да ме натоварва организацията, багажите, свързано е със стрес със сигурност. Като пътуваме с децата, всичко това умножено по десет. И МРАЗЯ  да пътувам с приятели, познати и роднини - само се създават излишни негативни емоции и лично аз не мога да се насладя на дадено място истински.

Аз не споделям с всеки къде съм била и как съм изкарала - само ако ме питат и ако знам, че им е интересно разказвам.

За снимките - много обичам да гледам
снимки от пътуванията на другите във Фейсбук - жалко, че хората качват по-рядко вече.

А пък изказването, че било "модерно" да си интроверт напоследък - нямам думи...

# 242
  • Мнения: 960
Аз много обичам да пътувам. С малко дете сме и след като вече си изработих добра система, не ме натоварва стягането на багаж, организация и т.н. Забавляваме се и се наслаждаваме на нови места, които не сме посещавали до сега.

# 243
  • Мнения: 3 782
Обожавам да пътувам и навсякъде ми е интересно.
Да, стресово ми е преди път, Ама..)
Всяко пътуване обогатява!

Иначе - и аз съм темерут и не обичам тълпите хора.
А хората, които не пътуват - не ги разбирам, но и не ги осъждам и т.н.
Важното е всеки да е в мир със себе си.

А ти - опитай. Може и да ти хареса!

Всичко е 1:1 за мен Grinning

с деца сигурно ще е трудно някой ден, но не бих се отказала, всеки път ми харесва да ходя някъде на ново място, да научавам нови неща, да опитвам нови храни, да чувам непознати езици...всичко ми харесва пък!

# 244
  • Мнения: 7 519
Не мога да си представя да не пътувам!

# 245
  • Мнения: 442
И на мен ми е странно някой като каже, че не обича да пътува, но явно всеки човек е различен.

# 246
  • Мнения: 7 519
С една голяма част от приятелите ми ни свързва страстта към пътуванията и благородно завиждам на тези, които обикалят повече от мен Stuck Out Tongue Winking Eye.

Общи условия

Активация на акаунт