Аз обичам да пътувам, обожавам самолети, влакове, летища...Но не си представям през месец да съм по пътищата. Два-три пъти годишно ми е достатъчно. Да се тътря всеки уикенд някъде пък е абсурд.
- Публикувана: 1 септ. 2017, 17:29 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2017, 17:50 ч.
За пътуванията
Изобщо не разбрах откъде дойде тази глупост с ежеседмичните пътувания?! Че то дори английското кралско семейство не пътува така! Кой пътува нон-стоп - цирковите артисти, стюардите. Има професии, които изискват пътуване, спомням си, че Александрина Пендачанска се оплакваше, че и е писнало да подрежда куфари и мечтае за деня, в който ще уседне на село и ще гледа домати. Мисля, че тук говорим за пътуване тип екскурзия. Моите пътувания са се случвали веднъж в годината или през две, че понякога и повече години. Имам една колежка, от година време някъде всеки уикенд посещават някое място в България със съпруга и, манастир, Рилски езера и други природни обекти. Повечето са екскурзии сред природата. Това е тип планинарство по-скоро, и да, този тип хора, планинарите, използват всяка свободна минута да отидат някъде. Какво разбираме под пътуване - всяко излизане от вкъщи ли? Защото да отидеш да се размажеш в някой СПА курорт не е любов към пътуването, а към мързела, угаждането и е за тези, които са добре финансово. Ако СПА-то е пътуване, то и посещението на козметичен салон е пътуване. Да отидеш до място, където да се размажеш от мързел, лежане и т.н. е съвсем друга работа, различна от пътуването с цел да видиш, опознаеш и т.н.
Защо да е глупост? И мои колежки пътуват така. Постоянно се организират дори заедно, не пропускат, буквално. Тази събота там, неделя другаде, дори си ходят на гости по села, баби и лели, а по няколко пъти в годината се ходи на екскурзии-вече далечни, близките ги изтръшкаха всички 
Аз пък обичам да разглеждам снимки от пътувания.Особено са ми интересни снимките от места на които не съм ходила.Интересувам се от история,изкуство и архитектура,а фотографията ми е хоби.
Снимки на плажа или в мола не са ми интересни.
Моите снимки ги показвам с удоволствие на всеки,който иска да ги разгледа.Но не ги натрапвам на хората.
Снимки на плажа или в мола не са ми интересни.
Моите снимки ги показвам с удоволствие на всеки,който иска да ги разгледа.Но не ги натрапвам на хората.
Не говорим само за пътувания в чужбина. Просто всеки уикенд да си някъде, извън къщи.
Снимки и аз обичам да гледам. Даже се радвам, когато приятелите ми показват, защото аз със сигурност няма да отида навсякъде. Но си гледам толкова, колкото искам.
Не знам какво се има предвид в темата, че някои идвали с по 5000 снимки. Къде ви карат да ги гледате?
Аз разглеждам тези във ФБ, когато и ако искам. Никой не ми стои на главата и не брои колко съм разгледала.
Снимки и аз обичам да гледам. Даже се радвам, когато приятелите ми показват, защото аз със сигурност няма да отида навсякъде. Но си гледам толкова, колкото искам.
Не знам какво се има предвид в темата, че някои идвали с по 5000 снимки. Къде ви карат да ги гледате?
Аз разглеждам тези във ФБ, когато и ако искам. Никой не ми стои на главата и не брои колко съм разгледала.
Ами намен ми е странно ако е всеки уикенд с преспиване навън. То за какво ми е къща тогава? По-точно защо да я правя уютна? Еднодневните или полудневни екскурзии в близък град или в природата не ги броя - няма особено организиране, няма стягане на багаж - с какво се различава от по-дълга разходка в града?! Такива много обичам, хем се разнообразяваш, хем не се уморяваш много.
Темата е много интересна! Аз също си мислех, че не обичам да пътувам, да, ама не! Как да обичам, като цялото ми фемили , две деца и баща им , ме занимаваха с всичко за което се сетят, гладни сме, жадни, уморени, ами то не е това което очаквах и съм крив, като, че ли аз отговарям за всичко, даже и за очакванията! Последните години се организирах да пътувам сама, тоест в група, но без никой от семейството, ами то било рай.Пия си кафе, когато аз искам, мотая се по улиците, гледам как живеят местните, ако искам отивам в музей, ако искам шопингувам.
Аз останах с впечатлението, че става въпрос за тип екскурзионно пътуване. Ако ходим всяка неделя на вилата какво да ме напряга? Нали и там съм си направила мой дом, нали спя на моето легло, готвя на моята печка, просто не в апартамента, а в къщата ми на село. Какво да ме напряга, какъв багаж да стягам? Авторката казва, че я е страх от гафове с резервации, каква резервация, ако ходиш до Рилския манастир например? Повечето казаха, че много ги напряга и спира да не пътуват стягането на багажа. Какъв багаж, ако ходите на Витоша (ако сте от София). Ставаш, закусваш, обличаш се, излизаш, качваш се на Витоша, гледаш София от високо и дишаш (малко по-) чист въздух и се прибираш. На мен тогава отиването до Дъ Мол ми е пътуване, защото отива повече време и повече нерви в градския транспорт, отколкото да отида с междуградски до Перник, който ми е на половината разстояние от Дъ Мол, понеже живея в южен квартал.
Колкото повече пътуваш, толкова по-бързо и лесно събираш багаж, поне при мен е така. С времето се случва наистина да забравиш нещо и тогава на място установяваш, че светът не е свършил поради това. Нищо не е критично освен документи и пари, тях проверявам по 2-3 пъти. Останалото е все тая.
Тази тема се превръща в " Островът на Ним 2 " Ама , вместо Джоди Фостър , някои други играят ролята на агрофобичката
И какво , като се провали някоя резервация ? Колко неволи са ми се случвали на пътя , но те не могат да ме откажат да спра да пътувам . Не мога да си представя , че всяка събота и неделя , вместо да се разтоваря от тежката седмица , ще се вържем с жена ми до печката и ще храним гладните гърла . Имам познати , които с триста зора може да ги навиеш , да изминат повече от 100км . На мъжът му се обикаля , но жената скръцне ли , той вдига рамене и ... дотам Е , за мен това не е живот ! Никъде не ходиш и къташ пари , като чичо Скруч ! Живота си минава , хей! Стоенето до печката щастлив семеен живот не прави !
Ама , вместо Джоди Фостър , някои други играят ролята на агрофобичката И какво , като се провали някоя резервация ? Колко неволи са ми се случвали на пътя , но те не могат да ме откажат да спра да пътувам . Не мога да си представя , че всяка събота и неделя , вместо да се разтоваря от тежката седмица , ще се вържем с жена ми до печката и ще храним гладните гърла . Имам познати , които с триста зора може да ги навиеш , да изминат повече от 100км . На мъжът му се обикаля , но жената скръцне ли , той вдига рамене и ... дотам
Е , за мен това не е живот ! Никъде не ходиш и къташ пари , като чичо Скруч ! Живота си минава , хей! Стоенето до печката щастлив семеен живот не прави ! 
Има хора с повишена тревожност и за тях дори ходенето на кино, предизвиква стрес.
Иначе дали за 1 или за 3 нощувки ще идеш някъде, багажът е все един и същ. Само количеството гащи и чорапи ще е различно
Ами намен ми е странно ако е всеки уикенд с преспиване навън. То за какво ми е къща тогава? По-точно защо да я правя уютна? Еднодневните или полудневни екскурзии в близък град или в природата не ги броя - няма особено организиране, няма стягане на багаж - с какво се различава от по-дълга разходка в града?! Такива много обичам, хем се разнообразяваш, хем не се уморяваш много.
Пътуващите ми колеги са ергени. Живеят на наем, нямат свой дом, нямат деца. Не виждам странно и да имаха.