За пътуванията

Обичам да посещавам нови места, но мразя, много мразя самото пътуване. Ако можех да се телепортирам..
Става ми лошо, не ми се седи на 1 място, абе ужас, с каквото и да е превозно средство.
Ако трябва да седя 10 часа в самолет или 20 часа в автобус, направо ще умра, дано не ми се налага.

Обичам да се возя и да шофирам,ама да обикалям,да стягам багаж,да се тревожа какво взех,какво не..хич не обичам. Освен това ме мързи да обикалям забележителности и задължително да ахкам и охкам колко са прекрасни. Не съм особено впечатлителна. А меренето на пишки под формата на пътуване не е моята чаша чай  . "Къде бяхте" и "Къде ще ходите за..." рядко питам от любопитство. Обикновено хората сами се хвалят. Не бих пътувала всеки уикенд,Харесвам си къщата и мястото,на което живея. Т.е. пътувам 5-6 пъти годишно.

Мнението на ДжеНа изглежда най-близо до мен. Стягане на багаж, организиране и самия престой в превозното средство, следене на табели и отбивки...а при мисълта, че може да има проблем с резервацията ни и психясвам.

Море понякога през лятото и планина зимата. Това са ми пътуванията в България, ако не броим някоя и друга отпуска на село, там обожавам да ходя защото го чувствам много зареждащо, а и самото село ни е на 50км.
И аз съм рак и винаги финансите са ни отивали за подобряване на дома ни, сега основно в децата. Едното дете ходи понякога по забележителности с баща си, но и той е горе-долу като мен. Винаги съм предпочитала да пускам голямата щерка на училищни екскурзии или с роднини та и детето да види свят, за да не стане лумпен като нас. Така ще процедирами с малката.

Съвсем осъзнавам, че казаното от колежките може да е вярно, не го оспорвам. Но соченето с пръст и мнението от приятели по-ме накара да се замисля. Повечето са на мнение също, че човек който не пътува е по-малко адаптивен и не може да се справя в напечени ситуации. За това бях готова да поспоря.
Тъй или иначе, без значение кой крив и кой прав, на мен все още не ми е ясно защо хора, които се мръщят на всичко посетено, пътуват. Кое е обогатяващото в този случай.
Хайде, приятелката ми която се връща със снимки на всяка тревичка и всяко камъче е супер ентусиазирана и я разбирам, колкото и досадно да ми е гледането на 20 снимки на камъче, 50 на една и съща сграда, 15 на огрда и 10 на надпис на друг език (като най-любимите са "Полиция", "Кафе", "Парк", "Музей" и имена на улици по табелки)и още 100 на които е нащракана пред нещо си. Като изключим снимките виждам,че обожава да пътува и ѝ се радвам.

Аз също не обичам да пътувам, не обичам да търся билети, да правя резервации за хотели и коли под наем, стягането на багаж ме изприщва, а разтоварването му - още повече. Не ми е приятно да се мотам по летища, да ми обръщат джобовете с хастара навън при проверките, да чакам, да летя с часове и да сменям полети. Има един такъв особен вид напрежение преди пътуване, което ми е абсолютно отвратително и страшно ме натоварва.

Изобщо не ме интересува как изглеждам в очите на другите, ама направо ми е последната грижа в живота. Като отида все пак на почивка, предпочитам да ходя в затворени комплекси, ако пък сме и без детето, в такива в които е забранено деца под 18 години. Крясъците, търченето и плачът на деца, които не са моите са ми непоносими и могат да ми съсипят почивката. Ежедневието ни е много забързано и натоварено и аз обичам да прекарам едни 10 дена лежейки на плажа и почивайки си. Евентуално организираме посещение на една-две местни забележителности, което обикновено отнема по един цял ден с пътя и обиколките. Следващия път на същото място нищо не разглеждам, само лежа на плажа. Не обичам да купувам сувенири, които навсякъде са разни прескъпи боклуци, така че и това отпада като забавление за мен.

За нищо на света не бих тръгнала да обикалям с кола няколко държави за да оглеждам и щракам забележителности за по пет минути всяка. Това за мен би било много по-натоварващо отколкото да си прекарам отпуската вкъщи.

И не на последно място, къщата ми и дворът ми са прекрасни, имам абсолютно всякакви удобства и всичко, което ми е необходимо за да прекарвам добре и да си почина отлично без външни дразнители. Доста пари и усилия вложихме и влагаме в облагородяването им и аз поне вкъщи се чувствам най-добре. Където и да ходя, винаги чувствам облекчение, когато се завърна.

Тъй че, не само ти не обичаш да пътуваш, а колежките ти са невъзпитани простачки.

Джена, смятам, че това със събитането на багаж сами си го правим. Аз от години пътувам с каквото набутам в последния момент. Ако съм забравила нещо, ще си купя. В общи линии, багажа събирам с мятане на 10 чивта гащЯ,  още толкова потници/тениски, къси гащи и панталон. Взимам два чифта обувки+джапанки/сандали, четката за зъби и съм готова.
На екскурзии не се налага да съм издокарана, а и кой ме гледа . Аз обичам музеи и исторически места, но най-се кефя да се забия в непопулярни местенца.

Дългото пътуване със самолет и на мен ми е изтощително и досадно, но съм свикнала и като се кача, забравям. Да вземат вече да разрешат и осигурят интернет и ще съм щастлива, защото телепортирането няма да го доживея .

А иначе, и аз си обичам къщурката и за събота и неделя, предпочитам да си седя в нея.

Аз последния път и куфара си купих предишния ден.

Много обичам да пътувам, но напълно разбирам хора, които не обичат. Баща ми беше от тях, един от най-добрите ми приятели също. И са ми казвали, че не е заради какафонията по приготовленията и самото придвижване, а защото не ги влекат други страни и даже други градове. Аз не съм такава и хич не обичам да си стоя в къщи. Даже ако се наложи събота и неделя да стоя в къщи поради лошо време или болест го чуствам като голяма загуба.
Между другото, най-много обичам да пътувам сама, защото ако има нещо, което може да ме изнерви по време на път, това са членовете на семейството ми.

п.п. Не разбрах защо темата е озаглавена по този начин, като не е за пътувания, а за глупави колежки.

И аз не обичам да пътувам и изобщо не виждам проблем в това. Много съм мързелива, сигурно за това. Разполагам с ограничено време  и предпочитам да си почивам, отколкото да мятам краци по разни места, да се ядосвам, че хотелът е шумен и мръсен, храната не ми понася и искам да набия сервитьорката. Имаме си любими места с мъжът ми, които отговарят на нашите нужди и прекарваме малкото си свободно време там. И си почиваме. Може и да е дебилно, но аз съм такъв тип човек - имам нужда да си заредя батериите, а навалиците и тълпите ме изморяват. Изобщо не си представям всеки уикенд да съм някъде - бързай след работа да пътуваш, ставай рано да не изпуснеш някоя забележителност, търчи насам натам като муха без глава. Бутай се още стотици ентусиасти като теб по църкви и паметници. После пак бързай да се прибереш, че да си оправиш багажа, за да идеш на работа да си починеш от почивката. Тц. Не е за мен. Аз си почивам в къщи или в двора или на някое местенце около града. Ако разполагах с неограничено време и пари сигурно и аз щях искам да обиколя света и да видя сто неща, просто защото няма да има в какво друго да си влагам енергията.
Не бих си позволила, обаче да категоризирам хората, които не са като мен, това е още по-дебилно. Хора разни и разнообразни и докато начинът им на живот не противоречи на закона и общоприетите норми за поведение грам не ме интересува как си прекарват свободното време....

Индийд, на чист български. 

Колко човека всъщност пътуват някъде всеки уикенд? Не познавам нито един.

Ние пътуваме само през планирания годишен отпуск, който разделям на две части, т.е. само 2 пъти годишно пътешествам. Така че не съм в стрес, а спокойно си приготвям багажа. Никаква снимка или филм не могат да ми заменят реалния досег със забележителностите.

След като вече заявих ненавистта си към пътуванията, ще прозвучи като майтап, но аз пътувам точно през уикенд. Ама до къщата на баба и дядо в градчето, където пенсионерства майка ми. Голям пътешественик се оказах.  

Ами ние в БГ го практикувахме. Тук се отказах, защото се наема къща и ми е същото, като да съм си у нас, а у нас ми е по-удобно.

Уиш, аз пътуванията до България вече не броя, ти искаш тези да се зачитат Аз си представям нещо като екскурзия, на различно място, да има малко положителен стрес.

За багажа, до организация е, не ми отнема никога повече от 20 минути. А за който се притеснява, има чудесно решение - правиш си списък и зачеркваш сложените неща.

Всеки уикенд пътуваме ,но на близки разстояния.Около Варна -до Балчик и плажовете на север.До Добрич.Или до Камчия,Бяла и Обзор.Веднъж месечно и до Констанца.
Но не и през зимата.Зимата предпочитам да сме си вкъщи.

Тази мания с пътуванията по тазни спа ми се струва валидна само в Бг. Никъде другаде не съм виждала като обезумели буквално всеки уикенд да пътуват. Имам не един познат, а май всичките ми са такива. Ако не отидат някъде, се чувстват чак зле.

Аз пътувам /но водя такъв живот от дете/, истината е , че мразя да спя в хотели, всичко ми е мръсно и това ме натоварва само, но иначе нямам проблем. Предпочитам да спя в дома си. Еднодневните пътувания най ми допадат.

Не ми е проблем 15 часа полет, така и така ми се случва един път годишно само. Полети по 2-3 часа не ги броя.