Дневникът тема 84 - Да отслабнем всички заедно!

Все още битуват доста заблуди относно "защитните механизми"  и тяхната роля за тялото. Или пък сме привърженици на различни парадигми в храненето ))

Да, ще качиш килограми, не от гладуването обаче. Всяка промяна, започва първо в съзнанието. Преди да сваля 50 кг., или по-скоро докато го правех, всеки ден, часове наред си представях как изглеждам, какво си купувам, какви дрехи нося, какъв живот ще имам. Докато се разхождам, докато пазарувам, преди да заспя, докато пътувам - върях в главата си тази представа. Исках го и го постигнах. Промених всичките си навици - до един. Обичам чипс - много обичам. В кухнята ме чака уникален, хрупакв, печен чипс от сладки и нормални картофи - аз си го направих. И такива примери има много с повечето храни.
Вълчия апетит е симптом и последица, не причина. Ако се бориш с последиците, не можеш да се противопоставиш на първоизточника. Не знам, може и действително да си гладна, а може и да си от хората, които не могат да бъдат честни със себе си. Майка м исе побъркваше от изречението ми "нищо не съм яла цял ден". Ми да, в съзнанието си нищо не бях яла, защото не бях сядала на маса да се нахраня, да се храня, не да се тъпча - то тоя марс, тая мура, тая баница - нищо не са, сега на вечеря ще се наям. И аз съм човек и аз искам като слабите да ям.
Освен това "натъпкването" е добре познато на хората с емоционално залитане към храната.
Помисли си, но бъди честна със себе си )

мхм, съгласна с Госпожицата, компенсираш емоции или подтискаш проблеми, като ги заместваш с храна
тъпкането, каквото го описваш, не е чревоугодничество
... и какво е това 'по цял ден съм леглото' - на тоя мозък серотонин му трябва, а той идва от слънце движение

 Съжалявам, terriok, аз съм песимист за теб, на такава бясна йо-йо въртележка се качваш, че слизането ще е безкрайно трудно. Щом физически нямаш проблем, виж душата за какво е гладна.

terriok, разбирам те напълно и аз имам огромен апетит и само течна храна ми свива стомаха за да не изпитвам постоянен глад но се страхувам да гладувам напълно. Сега съм на една диета с която не съм гладна  

На глад не издържам. Това само по спомени от  тийнейджърството де, скоро не съм пробвала. Уважавам разбиранията на другите, но не вярвам, че се чистя от нещо или започвам да говоря със себе си на друго ниво, ако не ям. Не съм такава натура. Иначе също съм голяма ламя и страшна лакомия, но когато имам мотивация ставам друг човек. При мен нещата стават със здраво ядене, иначе зациклям.
Приключвам днешния ден с употребени 2600 калории според фитбита. Ядох добре днес, но пак съм далеч от горната цифра.
Спокойна нощ на всички (и спящи деца!)

Даааа. И за слънцето съм съгласна, но се намирам в държава, в която през деня е много топло по това време - човек трудно отива до магазин като му се наложи, а да не говорим за разходки. Иначе режима ми е обърнат - половин ден спя, половин ден лежа /от нямане какво друго да правя/,  а вечер излизам на работа до 1:00 - 2:00 часа. Късно нощта заспивам. Но пак казвам: не работя тежка работа. Целия този начин на живот ме е докарал до тук. Отделно вредните ми хранителни навици. Но, повярвайте, ако имаше по-лесен начин да сваля килограми, щях да го направя. Убедена съм, че само това е начина, защото има резултати и защото мога да го направя. Или ям или не ям. НЕ МОГА да ям по малко. Знам че проблемът ми е психологически, но точно глада ми помага да се възстановя, защото от почти 10 години не съм била под 80 кг. Даже съм била над 90 кг. Нали се сещате, че човек когато е отчаян е готов на всичко. А, аз съм отчаяна, защото аз нямам проблем с теглото, ям си и хич не ми пука, обаче хората ми се подиграват. Приятели, познати, колеги, всички ми казват така: много си хубава, но ако можеше поне малко да отслабнеш и започват да ми дават примери как еди си коя била много дебела, но, видиш ли, отслабнала и станала "клечка" /тоест, и аз мога, но, едва ли не, не искам/ или пък, когато седим заедно на масата и ме гледат как ям, погледите им са странни, все едно ми казват "спри се, виж на какво приличаш". А няма да ви описвам как се почувствах като веднъж влязох в един бутик за официални рокли и нито една, НИТО ЕДНА, дори най-грозната, дори най-скъпата, нито една не беше мой размер, а всички бяха по-малки. Да, така е, психологически ми е проблема. За йо-йо ефекта е ясно. Ще пиша как върви. За сега се чувствам отлично. Стискайте ми палци всичко да е наред до края. Успех и на всички на други режими. Дерзайте!

Как реши проблема след като излезе на лице?
Аз не пиша в темата защото всички сте толкова мотивирани, надъхани, аз се тъпча ли тъпча... Този вълчи апетит ме побърква. Яде ми се и не мога да се контролирам.

Тери, добре дошла Щом се чувстваш добре, следвай си плана за отслабване, както си го предвидила.

Аз съм чела, че за да мине на ендогенно хранене организма не трябва да се поема никаква храна.

Вчера за пореден път се убедих, като забравих да си взема обяд от вкъщи, че като мине времето за обяд и не ям, не огладнявам до вечеря.

Дези, при мен каквато и храна да ям след вечеря не ми се отразява добре, нито на съня, нито на кантара. А ядките ако ги ям през деня, не ми се отразяват на кантара.

Отчитам и аз 5 км бърз ход и стълби до 8-ми етаж

Териок,
бих искала да ти кажа някои неща, така както аз ги виждам - това разбира се, не означава, че те са задължително верни. Ако в някакъв момент, прозвуча грубо, високомерно или всезнаещо, те моля да ме извниш. В писмена форма не винаги човек може да предвиди как другия ще прочете думите му.
Не зная от къде да започна, но ми се струва, че преди всичко ще се почувстваш много по-щастлива, ако
1) приключиш със заблудите
2) сключиш нови връзки със себе си. Изградиш нови връзки със себе си.

1) Топло е. Извинение. Във всяка топла страна има климатизирани места за спорт. Спортът не е задължително да бъде нещо, което да те изтощава, изморява, препотява и изобщо да изисква толкова усилия, че да ти се отще дори да опиташ. Движението раздвижва кръвта, енергията, подобрява тонуса и настроението. Може би, ако включиш малко движение, каквото и да е, дори по 30-40 минути разходка само (едва ли пък е непосилно топло във всеки час на денонощието), ще видиш, че нещо в теб ще се промени. Едва ли се чувстваш добре с фразата "от нямане какво да правя". Съмнявам се много хора да обичат да засядат в ежедневието и живота си. Но може и да греша, мен например "нямането какво да правя" ме убива. И гледам никога да не изпадам в такова състояние. Тук просто можеш да се споразумееш със самата себе си да опиташ. Не да правиш велики цели и спортни достижения, просто да опиташ да направиш нещо с движението-настроението-тялото си.

1) Не те гледат осъдително. В 95% от времето хората са заети със собственото си Аз, тяло, съзнание и прочие. А в останалите 5 и да те гледат, те гледат защото отхвърлят нещо у себе си, което виждат уж у теб. Но дали изобщо те гледат и те съдят е доста съмнително. И аз си мислех, че целия свят ме осъжда като ям вафла или баничка или ходя по улицата. Не понасях погледите на хората, приятелите, близките. Накрая след 8 години и 50 кг., се оказа, че единствените хора, на които им е пукало са били майка ми и сестра ми. Всички останали, които в моята глава ме съдеха и бяха уж загрижени - дръжки. Обичаха си ме и ме приемаха такава, каквато бях. Щом не опира до секс, в крайна сметка никой приятел не бива да му дреме кой знае колко дали си дебела или не. Та 2) разбери, че не във външните хора е проблема, а у теб самата. Ти проектираш това, което чувстваш към самата себе си в погледите на другите. Не се харесваш, това е ясно, може да си ядеш и да не ти пука, но не се харесваш, какво остава пък да се обичаш. Можеш ли да работиш над това?

1) Заблуда 3 - гладът не ти помага да възстановиш нищо. Самоуважението ти, което нараства, след като виждаш, че можеш и постигаш нещо, ти помага да се възстановиш. Храната не ти е враг, а гладът не ти е най-добрият приятел. 2) можеш ли да започнеш да изграждаш самоуважение и любов към себе си на база други постижения освен сваленото чрез глад, което е една нестабилна и дълбоко не здрава основа, която може да изчезне след 4 дни хранене и тогава пуф... какво ти остава? Върху какво ще си изградила вярата, че можеш?

1) НЕ МОГА да ям по-малко е равно на НЕ ИСКАМ да ям по-малко, защото СЕ НУЖДАЯ от нещо. Тук много хора удрят на камък и не успяват сами да намерят от какво се нуждаят и какво не искат и какво могат. Препоръчвам ти професионална работа с психолог. Тялото има нужди, но душата и психиката - също.Храниш тялото си, но душата и психиката гладуват  - за това НЕ МОЖЕШ  да ядеш по-малко, защото всъщност не им даваш нищо. Човек може да оцелее без храна много, много по-дълго от колкото без вода и без сън. Всъщност, дебелите хора са най-недохранените хора - и телата и душите им гладуват  - от чипсове и вафли клетките и органите не получават храна, а от глад - тялото и душата не получава любов. 2) можеш ли да помислиш върху възможността да посетиш психолог?

С това мисля, че се изчерпвам. Докато не пормениш нещо от вътре, нищо от вън няма да се промени за дълго време. Аз много харесвам контролирания глад за известни периоди от време като концепция за лечение, но не за отслабване и не от хора, които не са наясно с целите си. От там идва и голяма част от "лошата" слава на глада - не от самия метод, а от хората, които не знаят какво правят, не знаят как да го направят и накрая "олеле качих". Малко като с религията и вярата, обличат във форма едно желание, пък после ама каква стана тя...
Успех.

Не е напълно решим - но се подтиска успешно с комбинацията от диета, спорт и медикаменти - метформин за инсулина и ПКЯ, и противозачатъчни за ПКЯ.

Отскоро ли ти е проблема с вълчия глад и имаш ли и други оплаквания, лесно ли се уморяваш, чувстваш ли липса на енергия, променливост в настроенията? Знам, че са прекалено общи неща, но са сигнал за недостиг в организма и идеята за някое изследване или посещение при лекаря може би не е толкова лоша.

И не си мисли такива работи: "не пиша в темата защото всички сте толкова мотивирани, надъхани, аз се тъпча ли тъпча", самообвиняваш се и се изолираш, а не бива - тук сме за да си помогнем в отслабването заедно . Ето го вчера - Амур и Beeps ми дадоха доста добър съвет какво да правя със застоя си в отслабването.

P.S. Госпожица Дух, много хубав и интересен пост.

Мадър, аз в събота си мислех за теб и как е минало кръщенето. Представих си, че сте яли агнешко и завиждах  Заряза ли НВВМ? Как се храниш сега? Това, което работи при мен, е да си поставям непрекъснати предизвикателства. Спра ли, монотонността ме вкарва в лудницата. Опитай с нещо малко- да изкача 5 етажа днес, да облека тясната блуза на събитието след месец..е такива дребни глупости, но дават сила до небето (при мен де). Пиши по-често и опитвай! Най-лесно е да седиш на балкона в темата и да си викаш "от утре започвам и аз!"
В духа на казаното от Духче и малко по-психо моментите, осъзнах страховете си от провал и съвсем целенасочено работя и там. Сутрин, например, маршрутът ми по клин минава през центъра на града, че и два пъти гледам да мина през алеята с кафенета. Откровено споделям за тегло, режим и усилията, които полагам. И не ме срам; знам, че ще се справя!
Днес планрам малко суплес торба; имам и бая лидълски бекон, така че трябва да се изяде. С яйца.
Слънчев ден на всички!

Само ви чета от известно време, защото нямам успехи за докладване , добре съм с тренировките, средна работа с храната. Исках обаче да напиша колко ме впечатли и ми хареса поста на Духчето, страхотно си го написала, браво!! Дано съфорумката те прочете и осмисли.

Не мисля че гладуването е точния начин за сваляне на килограми, защото йо-йо ефекта след това е неизбежен. Трябва да се работи върху проблема, първоизточника и причината за това безразборно тъпчене с храна и след това да се потърси хранителен режим, който би бил най-подходящ в случая. Много съм скептична към гладуването, поне аз не бих могла дълго да издържа. Правила съм 3-дневен глад, но не усетих кой знае какъв ефект, освен че ми падаше кръвното и се занасях по улиците.

Ако няма хормонални проблеми, така наречения вълчи глад си е чиста лакомия и се оправя само с воля. Ако имаш воля да гладуваш, имаш воля и да ядеш в малки количества. И аз мога да ям много повече от това, което ям, ама на, меря си порцийките и не досипвам повече. Може да съм гладна в края на яденето, ама ставам от масата и след половин час вече не чувствам този глад. Все пак не ям по 20 грама, така че достатъчно е на стомаха и организма, но не е достатъчно на очите и апетита.

Госпожица Дух, подкрепям и двата поста с 2 ръце. Всяка промяна започва първо в съзнанието. Поздравления и за свалените 50кг. Дори не мога да си представя как изглежда такава промяна.

Мother of PrincesS, не така, моля. Мен ММ всеки път ме обвинява, че се тъпча, защото ям повече от него. Ами имам апетит - ям, не си надвишавам калориите. Той обаче яде като котенце, което не знам как е възможно при 100кг млад мъж. Тъй, че  това, че ядеш повече от някой друг не бива да те притеснява. Ти правиш това, което тялото ти има нуда да правиш.

На мен понякога много зле ми действа (и даже се самообвинявам в лакомия) да гледам как слагам в кутия на ММ храна за работа и тегля - 300г ориз с домати. Вечерта ми връща половината и ми вика "Много ми слагаш, не мога да го изям това." И знам, че сутринта е изял мазна баничка, а вечерта - я вечеря, я не. Ако вечеря, то порцията му е по-малка от моята. А ходи и на фитнес от време на време. Килограмите му не мърдат обаче. А аз в същото време си изяждам въпросния ориз с една краставичка и малко сиренце да речем, при това на едно хранене. Кой сега е счупен, аз ли съм или той? Аз си се чувствам добре с храната която и колкото ям, сита съм, калориите са под око.

Тери, принципно приветсвам хора, които се подлагат на пълен глад, защото смятам, че имат много силна воля. При теб обаче, според мен това е крайно неподходящ режим. Ти самата казваш, че имаш вълчи апетит, не се движиш много, "няма какво да правиш" през деня,  и съм сигурна, че в момента, в който прекратиш глада ще започнеш да ядеш като за последно, тъй като храната ще запълва други липси, в следствие на което ще си качиш всичко обратно. Цял живот ли искаш да се бориш с килограмите, да гладуваш, да се чудиш къде да прибереш отписнатата кожа? Истината е, че ако правиш нещо, за да се харесаш на някой друг - по-добре не се захващай, ами се научи да обичаш себе си. Ако го правиш обаче за да се чувстваш добре, за да имаш енергия и да си здрава - тогава го направи, но го направи умно. Не мисли, че вредните навици се изкореняват от днес за утре. Тук всички обичаме вредни храни. Започва се от едно нещо и чак когато то е имплементирано достатъчно добре в съзнанието и ежедневието ни, се преминава към нещо друго.
Ти си решила да гладуваш - супер, ами захранването? Него планирала ли си? Знаеш ли как трябва да започнеш да се храниш, за да не си навредиш?  Помисли и се поинтересувай.

Аз се старая да имам движение всеки ден. През работните дни ходя на работа с колело,  което не е много, отнема ми по около 15 - 20 мин в посока, като сутрин въртя нагоре, а вечер се спускам. Но определено ми е много по-удобно и приятно + вкарвам допълнително движение. Отделно когато имам няколко часа преди работа тренирам у дома за сега, като гледам да редувам дни в които правя кардио, с дни в които правя силови тренировки. А в някои от дните ,когато ми е време за миене на коса ходя и да плувам. Може смешно да звучи, но косата ми е до кръста и е много гъста и леко суха, та гледам да не я мия по-често от колкото трябва (през два дни) , защото иначе става на метла, особено от хлорираната вода. Боже, боже,  с какво тръгнах да си съобразявам тренировките

Откъм храна се движа добре, кантар обаче още нямам. Предния ден попрекалих малко с калориите, но пък бях мноооого гладна през цялото време. Вчера обаче всичко си дойде на мястото.
 
"Закуска" - капучино и 2 пълнозърнести филийки с фъстъчено масло и малко сладко от боровинки.
"обяд" - голяма салата от домати и краставици  с малко сирене и 3 варени яйца
вечеря - 150гр царевица с 6гр масло

Вечерята вече към 18:30 и после бях тооолкова гладна, но устисках. Хубавото на фастинга е, че дори да ям много, не ми става тежко, което пък ми се отразява добре на тренировките, тъй като няма нужда да чакам поне 2 часа след хранене преди да тренирам. Много често до 45 мин по-късно и съм напълно окей да се раздвижа. Това е когато тренирам привечер.