Агитациите за развод в бг-мама

  • 48 915
  • 754
  •   1
Отговори
# 705
  • Мнения: 1 698
Абсурт, а ти би ли оставила децата си да растат с такъв човек? И въобще дали някоя нормална и здравомислеща жена би го направила? И ако не поправя сторената от мен грешка дали децата ми ще бъдат щастливи и нормални?
Или е по-добре да призная, че съм сгрешила и да спася и себе си, и децата преди да затънем по-дълбоко и последиците да са непоправими?
Или човек няма право на грешки? Или ти никога не грешиш?
И не е ли по-добре сега, докато са малки децата да се измъкнем от кашата, а не да перат пешкира цял живот, пренасяйки това ужасно и насилствено поведение в собствените си връзки един ден?

# 706
  • Мнения: 112
Анди, пак си баеш общи приказки. ))

Дори и външно всичко да е наред -а вътре не, детето усеща и му се отразява.
В повечето случай - още преди ти да си се усетил, че си нещастен.

Истината е, че дори когато се карат родителите пред децата, единствения им страх на последните е дали мама и тате няма да се разведат.
И ако получат уверение, че няма, хич не си го слагат на душата- та, те живеят в крясъци и караници от сутринта, както отидат на градина или училище, през филмчетата които гледат и действителността па площадките за игра.

Изобщо не е истината това. Каквито и да са децата, усетът им все още не е закърнял и усещат дисхармонията в семейството. Не мога да се съглася, че за тях формалностите от рода женен/разведен са по-важни от атмосферата вкъщи.

# 707
  • Мнения: 46 565
Само не разбрах - ако една жена е била наивна и е избрала насилник за баща на детето си, то не бива да поправи грешката си, когато я осъзнае, а да седи при него и да не се развежда?

# 708
  • Мнения: 18 737
Наистина и аз не виждам какво има да се коментира, като някоя жена си е паднала по грешния човек. Достатъчно ще си плаща за това и без други хора да й го крякат.

# 709
  • Мнения: 3 545
Само не разбрах - ако една жена е била наивна и е избрала насилник за баща на детето си, то не бива да поправи грешката си, когато я осъзнае, а да седи при него и да не се развежда?

Май така излиза - умираш си в тоя брак и това е.

Наистина и аз не виждам какво има да се коментира, като някоя жена си е паднала по грешния човек. Достатъчно ще си плаща за това и без други хора да й го крякат.

Така е, ама нали има безгрешни и уверени в бъдещето си, та не спират да набиват вината.

П.П.  Аз май живея в паралелна реалност спрямо някои от пишещите тук.

# 710
  • Мнения: 20 028
А на мен ми се струва, че някои поддържат изкуствено "спорът" тук.Nerd

Псевдо-жертвите са друга тема, АбсурТ. Те могат да имат и женско, и мъжко лице. А проявите им са безкрайно много – от тихата, завоалирана агресия на "постоянна добронамереност, загриженост" до "за всяко нещо разреваващата се жена".

# 711
  • Мнения: 2 843
А на мен ми се струва, че някои поддържат изкуствено "спорът" тук.Nerd
...

Точно това щях да напиша - създава се впечатление за спор, а всъщност няма сблъскващи се, противоположни тези. Или пък различията са толкова тънки, че чак пренебрежими. Защо е това желание да се имитира противостоене?

# 712
  • Мнения: 1 698
И за мен спорът е безсмислен, не виждам какво повече мога да напиша в тази тема. Пък и тези, които сме се насадили в подобни бракове си имаме достатъчно много грижи и малко време да обясняваме и мотивираме надълго и нашироко очевидното.

# 713
  • Мнения: 71
Виждам, че всички, които не са се развеждали никога, са най-наясно с разводите Simple Smile
Това е малко ,като и с децата . Тези ,които все още нямат са най-компетентни . Simple Smile

# 714
  • Мнения: 22 036
А на мен ми се струва, че някои поддържат изкуствено "спорът" тук.Nerd
...

Точно това щях да напиша - създава се впечатление за спор, а всъщност няма сблъскващи се, противоположни тези. Или пък различията са толкова тънки, че чак пренебрежими. Защо е това желание да се имитира противостоене?

Няма спор, защото има нормално случващи се процеси и всичи, уж сблъскващи се, всъщност повтарят правилото, че няма правило.

# 715
  • София
  • Мнения: 62 595
С възрастта човек или прогресира, или регресира. Когато човек се жени, в клучая жена се омъжва, тя познава човека за сравнително кратък отрязък от време и го взема в състояние А. С времето и житейските събития, включително раждането на децата, същият този човек може да премине в състяние А1, в А2 и т.н. Няма как да се предвиди накъде ще се промени този човек, както се казва, винаги има време да изперка или да стане за резил. Затова да се казва нещо в смисъл "ами, да си мислила като си му раждала деца" е жестоко и безсмислено, защото няма никаква гаранция дали след 40 години брак няма да си покаже магарията. Тогава, след 40 години да й кажем ли на жената да е мислила от кого е раждала деца?

Аглаая, то е защото трябва да има два "лагера" по подразбиране - разведени и неразведени. Или трябва да си от групичката на едните, или от групичката на другите и да споделяш определени виждания, приети за присъщи на едните или на другите. Стереотип. Дори да има тънки разлики, те изведнъж се виждат като непреодолими, защото са изказани от едните, а не от другите.

# 716
  • Мнения: X
Анди, пак си баеш общи приказки. ))

Дори и външно всичко да е наред -а вътре не, детето усеща и му се отразява.


Според мен пък на децата много слабо им пука дали майка му и баща му са щастливи с брака си. И май не знам дете, което да е по-щастливо при разтрогнат брак, колкото и нещастни да са били родителите му в него. Освен ако не става дума за екстремни случаи като побоища, системни скандали и т.н. Децата са егоисти. Възрастните също, но с времето се поддават на внушенията за правила в обществените отношения и притъпяват в някаква степен егоизма си. Или просто търпят заради децата.
Според мен при ситуация "Не ме кефи, следователно не съм щастлив(а)", оптималният вариант е да се изчака детето да порасне достатъчно, че да си има собствен живот. Т.е. някъде към късните тийн години, даже след тях. То пък тогава родителите ще са поовехтели, което ще се отрази пагубно в избора на нов партньор, особено за мама. Тати ако има парички може да изживее втори Ренесанс.

# 717
  • Мнения: 6 407
Аз продължавам да твърдя, че на детето нищо няма да му стане ако родителите му се грижат за него, но разделени.

Не е нужно някой от брака да убие душата си само и само детето да вижда как родителите му си пръцкат заедно под един покрив, но реално да зее огромна пропаст между тях, нищо че делят една постеля.

Дори смятам това издевателство над душата за по-опасно отколкото 1-2 шамара.

Какво издевателство над душата?- къде я виждаш тази душа, която си играе с най- близките си хора като с пионки?

Днес ѝ е кеф на душата и ей тъй, заради моментния си кеф, вземе та направи семейство, че и дете роди.

Ама, утре ѝ дотежи да е родител и обвързан със задължения човек, решава че не я кефи и иска пеперуди, и повлича ремаркето към друг пеперудодател.

Е, че ще ѝ спрат пеперудите след някоя и друга година, /щото то си е доказано че всяка връзка след известно време уляга и ако двамата са порасли, почват да ценят други неща в нея/, е ясно, но пък винаги може пак да се изнесе и повлече детето при друг пеперудосъздател.

А, това- с шамарите, думи нямам и няма да коментирам.


Ей, ама вие и двете ... не разбрахте ли, че говорите за различни неща. Стига сте спорили и съответно осъждали другата страна. И двете сте прави - в различни ситуации естествено. Точка! Hug

А, сега виждам, че Магдена е на същото мнение като мен, ама го е описала с други думи. А дано сте се кротнали до тази страница. Wink

# 718
  • София
  • Мнения: 24 839
Абсурт, а ти би ли оставила децата си да растат с такъв човек? И въобще дали някоя нормална и здравомислеща жена би го направила? И ако не поправя сторената от мен грешка дали децата ми ще бъдат щастливи и нормални?
Или е по-добре да призная, че съм сгрешила и да спася и себе си, и децата преди да затънем по-дълбоко и последиците да са непоправими?
Или човек няма право на грешки? Или ти никога не грешиш?
И не е ли по-добре сега, докато са малки децата да се измъкнем от кашата, а не да перат пешкира цял живот, пренасяйки това ужасно и насилствено поведение в собствените си връзки един ден?

Натака, аз не бих родила от такъв човек, не бих се омъжила за него дори и на 20 години, а какво остава вече зряла жена?

Не казвам, че като сгрешиш не бива да си поправиш грешката и да търсиш по- доброто, не казвам и че аз не съм грешила.

Но, когато има случаи като твоя и когато има толкова много жени, които остават сами да си отглеждат децата, е редно да се замислят къде бъркат, за да се събират с негодни мъже и дали собствената им отговорност към брака и децата е на ниво?

# 719
  • Мнения: 1 698
Чек плийс, не вярвам, че ако двама родители не искат да са заедно вече, трябва да чакат децата да пораснат. Понеже последните винаги усещат това напрежение и нелюбов. Споделяли са ми хора, израснали в такава среда. Или пък още по-гадно - всеки от родителите да има паралелна връзка, но да са иначе "семейство". Ами отразява се на децата, и още как. Пък и последните в повечето случаи разбират и знаят.
Абсурд, сбърках, да. Но и бях притисната от много и трудни обстоятелства. А и времето в един момент ме притисна страшно много, признавам. И не исках да повярвам, че нещата са толкова зле.
Ще понеса отговорността си, не се оправдавам.

Общи условия

Активация на акаунт