Агитациите за развод в бг-мама

Пиша ти като дъщеря на разведени родители и като майка.

1) Такъв филм "нов татко" няма. Нито нова майка. Едно дете има един единствен баща. Пастроци и гаджета на майката може да има десетки. Пастроците и гаджетата са временно в живота на детето и изчезват безследно след раздялата с майка му. Раздялата с пастрок може да е по-грозна и тежка от раздялата с бащата на детето.

2) Няма как да не се неглижира детето при започване на новата връзка. Ако се народят и деца от нея свърши. Детето може да не се почувствува неглижирано ако е, примерно отрупвано с внимание от баби, деди, стринки, баща итн - случаите на повечето градски деца в днешна Европа. Може и майката никога да не се е грижила изключително за него или просто да го е метнала на родителите си или свекърите. Ново бебе обсебва майката и тя, ще не ще, не може да обръща толкова внимание на по-голямото дете колкото е обръщала преди. Най-големият ми страх е бил мама да не завъди ново бебе. Слава Богу не се случи.

3) Никой не агитира тормозените жени да стоят със съпрузите си. Ясно е, че реалността им е тежка и нямат интерес да продължат такава връзка. Да се разделиш с един мъж е едно, да се разделите, когато има общи деца - съвсем друго. Като родители оставаме двойка до смъртта на единия от нас или смъртта на последното живо общо дете. Колкото повече са общите деца толкова е по-трудна раздялата.

4) Нова връзка на мама е чудесна за настроението и. Няма по-хубаво за тийнейджър мама му да я няма по-често  . Ако новите гаджета глезят, купуват подаръци и са сговорчиви - чудесно. Те всички нови гаджета са такива, иначе мама няма да си губи времето с тях. Колкото повече връзки има мама толкоз по-добре. Още повече подаръци, ресторанти, цветя и рози и идилия. Ако и мама го чатне това животът става лайф. Ако обаче мама сглупи и иде с детето при новия играта загрубява. Няма я предишната идилия. Ако се появи пък и друго бебе мама става трудно мобилна социално и леко зависима от новия мъж. Тя вече е родителска двойка с него и такава ще остане докато единият от новата тройка умре. С две деца тя вече по-трудно може да се измъкне от битовизмите на съжителство с мъж. И това е в ущърб за детето от предишната връзка. За съм с две ръце разведени мами да си хойкат и да се сгаджосват. Стига да не вкарват детето в този театър. Има си баби и бащи за тази работа. Хвърляме им децата и хукваме 

5) На повечето мъже парите и вниманието им отиват там, където топват чушката в момента. Има и проблемите с разстояние и родителско отчуждаване. Не ги оневинявам а обяснявам. След създаване на ново семейство става още по-трудно. Често новата жена, която се е правила, че приема детето от предишната връзка изведнъж започва да не го понася, да не го иска в дома си и бащата какво да прави - да се раздели и с нея и да остави друго дете без баща? Луда работа.

Защото причината за подобно свинско поведение при мъжете е една и съща - точно такова отношение на неглижиране и снизходителност към тях както от обществото, така и от държавата. Не може жената да е крива, задето някой боклук решил да си забрави детето. Я да му сложат вилата на врата, както правят в нормалните държави, да видим дали ще забрави, ако ще и 100 деца от различни жени да има след това. Тук се опитват чрез децата да отмъщават на бившата си жена независимо от причината за развода. Щом има мъже, които милеят за децата си, значи е възможно и за останалите. За доста обаче светът се върти около малката им глава и нейните нужди. Що за отрепка трябва да си, че да си "забравиш" децата? Потрябвал им е такъв на децата.
Няма значение дали дете се ражда без брак или в брак. И в двата случая свестният мъж си остава такъв, а отрепката си остава отрепка. А и на много жени взе да им писва от капризите и претенциите на мъжете и предпочитат да имат дете без съпруг или брак. При днешните смешници, неспособни да носят отговорност за нищо, не им трябва да жените да мъкнат на гърба си и тях освен децата, че и да се съобразяват с тях до пълнолетието на детето.

Много мъже просто свързват детето с жената, която го е родила и веднъж прекъснали отношения с нея, не изпитват нужда да поддържат отношения и с децата. Примитивно, но е факт. Не мисля, че става въпрос за отмъщение. Разбира се става въпрос и за безотговорност, но тя законово може да се сведе до мизерна месечна издръжка и семпли отношения в определените за целта дни. Ако нямат брак и това последното може да го няма, защото съответно няма бракоразводно решение. Изумително е, че сме в първите места по брой на родени извън брак деца, а това е напълно неуредено от закон, защото църквата не давала.

Под "тук" предполагам имаш предвид България. Забелязала съм, че от друга страна е доста популярно майката и семейството ѝ да настройват детето против бившия и/или той да бъде заплашван, че няма да види детето ако не се държи както счита за правилно майката. Въобще отношенията след раздяла на двойки с или без брак рядко са цивилизовани по нашите ширини и това няма как да се отрази благоприятно на децата. Даже се отразява по-зле от самата раздяла.

Да, и това настройване и грозно поведение от страна на някои жени при развод го има. Ако бащата е читав, не виждам защо трябва да му се пречи да бъде баща. Но тук и друго не е наред - непременно при развод майката държи децата да останат изцяло при нея и да се виждат с бащата два пъти месечно или по-малко. Ами това е голяма глупост и пак на гърба на жените. Сами го освобождават от отговорност и после се чудят защо станало така или онака. От друга страна пък, не ми се мисли какво ще се произнесе задръстеното ни общество, свикнало само да зяпа и съди чуждия живот, ако майката примерно остави правата на бащата и след развода си заживее като Симеончо, точно както правят доста мъже.
А че децата се ползват за отмъщение от някои "бащи", особено ако разводът е бил по инициатива на жената, е истина. Нагледала съм се и в момента гледам един какво прави - не плаща определената издръжка, измъкна се от всички солидарни задължения и нарочно не плаща нищо, за да се гърби тя, и така й се падало, щом е поискала да се разведе с негово мишочество. И не е само той, масово са така. Някои дори трепят жените, задето са се разделили с тях. Абе грозна работа отвсякъде, толкова ли не може да се запази добър тон и всичко да се прави, както е най-добре за децата. Ама явно сценарии от типа войната на семейство Роуз са за предпочитане.

За втори път ме обиждаш персонално! Предупреждавам те, да е за последно!
Не говоря за себе си, а за твоите изявления към другите.
Аз брак имах, после и развод, детето си го гледам сама, не защото не съм имала опция за други мъже, а защото не искам. И мъжа ми съм го познавала 15 години, не е било от едното чукане!
Само, че ти като си знаеш едно, друго не можеш да си представиш.
Днес да кажа, пак мога да се омъжа за същия мъж, свободни сме и двамата, той никога не е искал да се развеждаме, но и да промени това, което е проблем за брака ни, също не иска.

Толкова по моя брак.
Запомни го и престани да пишеш глупости по мой адрес.

Последното мнение на Невена напълно съвпада с моето.
Аз съм си  слаба и красива, мъжът ми надебеля малко, но не го сменям.

Няма нужда, тъй като аз коментирам същия казус както и ти, зададен ни от съфорумка - мама има право да си тръгне от брака, защото вече не я кефи.
Ти го наричаш инфантилизъм и розови очила, аз го смятам за човешко право.
Дори и да й е омръзнало и скучно в този брак , има право да се махне.
В темите, в които бащи зараязват семействата си никога не съм се изказвала негативно. Дори и да е изневерявал, той не е собственост на жената - вярно , той сам носи отговорност за изневярата , но не считам да хвърлям  камъни защото едно семейство се разпадало .
Щом се е стигнало до разпад, никакво читаво семейство не е било.

Правят си семейство и деца Пенка и Пенчо и след ражданията Пенка става кисела и неподдържана, въпреки че Пенчо активно се включва в дом. работа и гледа децата. Ето ти ситуация, в която Пенчо вече не се кефи на брака. Опитва с добро да помогне с нещо на Пенка, но тя не ще. Ами , има право да се разведе човекът. Защо трябва да му се стяга душата всеки Божи ден ? Не заслужава ли той една спокойна и поддържана жена ?

Друга ситуация: Иванка на 20 години се хваща с Иванчо на 32 години, раждат се деца. След 5 години Иванка вижда, че Иванчо на 37 е станал кисел чичак. И ето пак ситуация, в която единият партньор не се кефи на брака си.

Чист садизъм е в горе описаните ситуация да караш хората да се изтърпяват заради децата, които на 20 ще си хванат чукалата, а родителите им ще останат сами да се изтърпяват някак си докато смъртта ги раздели...

Разбирам и общественото мнение, което не щади разведените. За разпада на една връзка обикновено са виновни двама - кой повече, кой по-малко и е нормално да се считат за нечитави партньори - било то защото са имали грешна преценка за избора на партньор или защото не са се справили в обмена на връзката "взимане-даване" , разбирам съденето, но всеки заслужава 2ри шанс в живота.

Разбира се, че е човешко право, въпросът е че е и отговорност, за която е редно да се сетиш, когато имаш дете, чиято цялост е съставена от двете половини- твоята и на бащата.

И когато ти решиш, че просто вече не те кефи другата половина, да не обслужваш само собствения си кеф, а да помислиш за нуждите на детето.

Това егоистично виждане, че трябва да минеш през живота му като танк, заради факта, че то щяло да си хване чукалата, дори не мога да коментирам.

Не знам на колко години си, но да не би да си мислиш, че има бракове по на 20 и нагоре години, в които ти пърхат пеперуди като на 16 години?

И че всички, които са в брак и си гледат децата, се кефят от сутрин до вечер единствено на бицепсите на мъжа и 50- те кила+ маникюра на жената?

Аз продължавам да твърдя, че на детето нищо няма да му стане ако родителите му се грижат за него, но разделени.

Не е нужно някой от брака да убие душата си само и само детето да вижда как родителите му си пръцкат заедно под един покрив, но реално да зее огромна пропаст между тях, нищо че делят една постеля.

Дори смятам това издевателство над душата за по-опасно отколкото 1-2 шамара.

За едно дете няма по-лош пример от родители със занижена самооценка, нещастни, лицемерни, но крепящи се в семейство.
Децата винаги усещат липсата на обич, топлина, грижа, внимание между родителите.
Когато една жена или мъж се чувстват удовлетворени, спокойни и щастливи в двойката, това се усеща и в цялата семейна среда, атмосфера, отношенията между тях самите и към децата.

Това е много лоша матрица – да се чувстваш не на място в двойката, но да се "натискаш" да държиш семейството заради "детето, децата". Така всъщност правиш мечешка услуга – то/те попиват модела на неудовлетворение, но спазване на клишето на всяка цена.

Ситуациите и оправданията са ккато г.за - всеки си ги има. А това за неподходящия измор на партньор и заклеймяването от обществото е тъпо на квадрат. Единият виновен, че другият е излазал л..но в целофан и панделка. Няма значение от пола. Едно време на децата им се казваше "не играй с Иван, защото той е дете на разведени", което на прост превод означава "ще ти повлияе лошо, щом са се развели, значи не са читави и двамата". Мислех, че това време отдавна мина,но самото споменаване на осъждането от обществото целокупно на разведените.

Жените, които искат и раждат без да са обвързани с бащата имат право на своя избор и не виждам с какво са толкова лоши откъм еманципация. Едно дете се отглежда и без баща - то освен майка има и разширено семейство - баба, дядо, лели и вуйчовци (не винаги, но често) и няма да бъде оставено гладно и необичано. И това, че някои майки не искат да запишат бащите в акта за раждане също ги разбирам, защото често такива бащи използват вписването си в акта като начин законтрол и тормоз над майката по някакви техни си причини, особено когато стане въпрос за излизане в чужбина и всякакви документи. Понякога чертичката в тази графа е най-доброто, което е направила майката, нищо че се лишава от издръжка и т.н.

насила никого за нищо не може да задържи, обачче и това, че децата щели да пораснат и да си хванат чукалата като аргумент за развързване на ръцете на родителите да правят каквото им хрумне на оная работа е нелепо. Тези деца имат да живеят десетилетия живот, включително те самите да станат родители. Гадното идва, когато вече порасналите деца трябва да обяснят на своите деца семейната история, също и въпроснните вече станил баби и дядовци също трябва да обяснят постъпките си. Тогава всичко ги блъсва на стари години като парен влак, защото "така съм решил - така съм направил" няма да се възприеме много положително. Когато човек стане родител, трябва да мисли и за това какво морално наслество оставят на децата си.

Какво издевателство над душата?- къде я виждаш тази душа, която си играе с най- близките си хора като с пионки?

Днес ѝ е кеф на душата и ей тъй, заради моментния си кеф, вземе та направи семейство, че и дете роди.

Ама, утре ѝ дотежи да е родител и обвързан със задължения човек, решава че не я кефи и иска пеперуди, и повлича ремаркето към друг пеперудодател.

Е, че ще ѝ спрат пеперудите след някоя и друга година, /щото то си е доказано че всяка връзка след известно време уляга и ако двамата са порасли, почват да ценят други неща в нея/, е ясно, но пък винаги може пак да се изнесе и повлече детето при друг пеперудосъздател.

А, това- с шамарите, думи нямам и няма да коментирам.

В този дух някой (не аз) би казал, че и на теб нищо няма да ти стане от 2 шамара.

Аз лично всяка вечер (с малки изключения) заспивам гледайки анимационен сериал с двете ми момиченца сгушени на двете ми рамена. Не знам колко шамари и унижения трябва да отнеса от жена си за да се лиша от това.

Не мога да разбера защо "кефа на жената" винаги трябва да включва върволица нови гаджета и драматични връзки с пеперуди в стомаха. Аз лично не се разведох заради това- заради доста по-прозаичен кеф и спокойствие се разведох.

Защото обикновено при доста мъже кефът се свързва с нови временни или направо паралелни кефове с нови гаджета и връзки с "дателки" на нещо друго, та затова трябва да се прехвърли същото на жените, понеже някак не е прието да се корят и сочат мъжете, щото, нали, природата им е такава. Нали все жените трябва да са виновни и отговорни за всичко, та защо да не им прехвърлим и "особеностите" на поведението на другия пол.