Аз съм почти на финала 
но явно ще ви е за добро утро на повечето 
но явно ще ви е за добро утро на повечето - Публикувана: 23 авг. 2017, 17:58 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2017, 12:27 ч.
♡~ Любов под наем ~♡ Тема 58
НАШАТА ПРИКАЗКА
Глава 66
Прекараха следобедът на дивана с книга в ръка. Редуваха се да четат, отплесвайки се в закачки и целувки. Навън валеше и Дефне се притесняваше за сутрешните им гости. Йомер се опита да я успокои, че те са свикнали и няма да им се случи нищо лошо и отдавна сигурно са се прибрали у дома.
По настояване на Йомер Дефне бе оставила косата си свободна и къдрава. Той си играеше с нея, докато тя лежеше на гърдите му. Макар Дефне да не обичаше някой да се занимава с косите ѝ, нямаше такъв проблем с Йомер. Напротив, беше ѝ приятно вниманието, което той им отделяше.
Самият Йомер стоеше замислен, навивайки един от кичурите около пръста си. Образът, преминал през съзнанието му, когато видя Дефне след дъжда, не му даваше мира. Не можеше да си спомни точно какво е било: спомен или сън, но виждаше единствено къдравите ѝ коси, вързани високо и разпилени от вятъра. Не помнеше да е виждал Дефне с такава прическа, тъй като тя наистина не харесваше косата си такава и рядко я оставяше толкова къдрава. Но образът му се изплъзваше, преминавайки за миг и непозволявайки му да огледа другите детайли, за да се сети от къде е.
Направиха си сандвичи за вечеря и ги изядоха пред телевизора. Гледаха някаква романтична комедия, в която главният герой, полицай, губеше паметта си, докато е под прикритие. Дефне се забавлява доста, а Йомер просто бе доволен да я види толкова весела. Изпусна повече от половината филм, загледан в съпругата си, но нямаше нищо против. За него нямаше по- важно нещо от нейното щастие.
Йомер отнесе заспалата Дефне. Денят се бе оказал изморителен за нея и бе заспала малко преди края на филма. Остави я с дрехите, с които беше, сваляйки единствено жилетката ѝ. Самият той се преоблече и легна до нея, но не му се спеше. Остана загледан в Дефне, повтаряйки си какъв късметлия е, че я срещна.
Беше на около 18. Родителите му вече бяха мъртви, а той живееше в ателието на майстор Садри. Не общуваше с близките си, обръщайки им гръб и зарязвайки живота, който бе водил до преди това. Из го бе излъгала и предала и той бе забравил за нея. От миналото си бе запазил единствено Синан, приятелят, който му бе повече от брат.
Сърцето му бе свито от мъката и самотата, които сам си бе избрал за спътници в този живот. Спомни си как прекарваше дните, изпълнявайки разни задачи за майстора, а нощите- взирайки се в тавана и питайки се как бе стигнал до тук. Не искаше да се връща в миналото, но родителите му липсваха ужасно. И двамата бяха добри хора и не заслужаваха съдбата, която ги сполетя.
Един ден дойде леля му. Настоя да поговорят. Искаше да знае как е, тревожеше се за него. Сърце не му даде да ѝ откаже, изглеждаше искрено притеснена. Отидоха на обяд. Нериман му обеща, че няма да каже на чичо му нищо, но настоя да се виждат редовно. Макар да не искаше, Йомер бе принуден да се съгласи. Изслуша се леля си, след което се разделиха. Валеше леко и тя му поръча да се пази, дръпвайки го за якето, което, както винаги, носеше разкопчано. Тръгнаха в различни посоки, а той вече си мислеше за нещата, които трябва да свърши.
Не я видя, докато не се сблъскаха. Момичето с огнените коси. Чадърът ѝ се бе обърнал, тя бързаше и връхлетя върху него изневиделица, изпускайки папката с картини, които носеше. В първия миг остана като поразен- не бе виждал такива коси. Къдрави и червени, летящи във всяка посока. Вятърът си играеше с тях и на него му се прииска да зарови пръсти в къдриците. Момичето вече се бе навело, за да събере нещата, извинявайки се за невниманието си. Той ѝ помогна, чувайки се да казва: „Колко е красива косата ти!”. Тя го изгледа изненадано и измърморим „Какво им е красивото, скъпи?! Като на вещица в сряда!”, след което отново се извини и побягна, а той остана като запленен след нея.
Йомер отвори очи, опитвайки се да осъзнае случилото се. Не беше сън, бе сигурен. Спомен. Спомни си, че е виждал Дефне и преди. Много преди да я целуне в „Мано”! Обърна се и се загледа в нея, спяща с гръб към него. Ръцете ѝ бяха скрити под възглавницата, а краката свити към тялото. Приличаше на малко дете. Наведе се и я целуна по бузата, опитвайки се да не я събуди. Искаше му се да ѝ разкаже, но трябваше първо сам да осмисли всичко.
Измъкна се тихо от леглото, отправяйки се към долния етаж. Направи си кафе и излезе на терасата, загледан в едва показващото се слънце. Небето бе с цвета на косите ѝ, напомнящ му още веднъж какъв късметлия е.
Макар никога да не бе вярвал в съдбата и късмета, сега бе готов да се закълне, че с Дефне им е било писано да са заедно. Онази първа среща е била просто подготовка за това, което ги очаква. Не са били готови за другия, но нещо ги е привлякло един към друг. Не можеше да повярва единствено как не се е сетил до сега. Споменът бе скрит дълбоко в паметта му и може би днешната случка бе катализаторът, необходим му, за да изплува. Усмихнат, Йомер се загледа в слънцето, поемащо пътя си по небосвода. Така, както те с Дефне бяха поели по своя.
Дефне се събуди сама. Огледа се из стаята, но от Йомер нямаше и следа. Слънцето надничаше зад завесите, напомняйки ѝ, че това е последната им сутрин тук. Довечера трябваше да се върнат в Истанбул, а утре и в реалността. Чакаше ги ужасно много работа в Пасионис, затова не можеха да си позволят повече почивка.
Слезе и провери в кухнята, но и там нямаше никой. Повика името му, но никой не ѝ отговори. Помисли, че може да е излязъл да тича, и затова не я е събудил. Отправи се към верандата и го видя- беше загледан в една точка, седнал в люлеещия се стол с чаша изстинало кафе до него.
- Ето къде си бил! Какво правиш тук?!- Излезе и застана пред него, вглеждайки се внимателно в лицето му.- Добре ли си? Случило ли се е нещо?!
- Добро утро!- Бе единственото, което изрече, преди да я дръпне на коленете си. Прегърна я, скривайки лице във врата ѝ.
- Добро утро!- Притисна го до себе си, опитвайки да разбере какво му е. Изглеждаше странно, но не и притеснен.- Сънува ли нещо? Кошмар?
- Нека не говорим. Остани така с мен за малко!
Дефне се отпусна в обятията му, сгушвайки се под брадичката му. Ръцете ѝ бяха обвили кръста му, усещайки колко напрегнат е той. Нещо го бе развълнувало силно, но явно не искаше да ѝ каже какво.
Чистият въздух и топлината на Йомер отново унесоха Дефне, която задряма. Йомер се притесняваше, че е прекалено хладно, затова стана и я отнесе отново в леглото. Опита се просто да я остави, но тя отказа да го пусне. Принуден, той легна до нея и я прегърна. Скоро също заспа, мислейки си колко несправедливо и ненужно бе всичко, през което преминаха с Дефне. Ако леля му не се бе намесила, може би двамата отдавна щяха да са намерили това щастие.
Събудиха се едва по обяд. Йомер отказа да ѝ обясни какво му е било сутринта- реши да запази откритието си като малка тайна, която щеше да си е само негова. Поне засега. Прегърна Дефне и ѝ обеща да ѝ разкаже всичко в подходящия момент, каквото и да означаваше това. Тя се примири, убедена, че ако бе нещо сериозно, Йомер нямаше да го скрие от нея. Лъжите вече бяха забранени между тях.
Хапнаха и за последно излязоха да се разходят. Времето бе прекрасно и на небето нямаше нито едно облаче. Обиколиха почти цялата местност, връщайки се едва в късния следобед. Дефне бе изморена, но щастлива. Йомер пък бе доволен, защото цветът се бе върнал на лицето ѝ. След всичко преживяно тя най- после бе станала отново неговата Дефне- весела, усмихната, радваща се на живота. Дори в последните месеци след сдобряването им тя да се бе успокоила, едва сега той виждаше онази Дефне, която помнеше. Момичето, което Нериман бе измъкнала от средата му и бе хвърлила в огъня.
- Приказката свърши, време е да се върнем в реалността!- С тъга изрече Дефне, докато Йомер слагаше чантите им в багажника.
- Не говори така. Нашата приказка започна много отдавна, а до края ѝ има прекалено дълго време.- Прегърна я Йомер, след което ѝ отвори вратата.- Хайде, да си отиваме у дома.
- Нашият дом.- Все още не можеше да повярва.- Ще ми трябва време да свикна.
- Постарай се да е по- скоро.
Смеещи се, двамата потеглиха към града, без дори да подозират какво ги очаква там.
Добро утро 
Славе ей тая беля Каролин чаках 
уникална е просто 
ама и как подлудява мама и тати 
грабвам си кафе и отивам да си чета Приказката като за добро утро
Татлъм
Пожелай ми Лека нощ...
Скрит текст:
Еха, че е хубаво да мързелуваш и да не " записваш" нищо в главата си с цел някога да напишеш наистина, това което съм преживяла. Не сте ме забравили, нали? Аз съм малката-голяма Каро, най красивото и умно бебе според мама Дефне и най малкия дявол според тати Йомер. Не знам откъде да започна... Може би с това, че навърших една година и имах най щурия и нестандартен рожден ден. То като се замисля май друг не съм и имала до сега, нищо въпрос на време е да наваксам...особено ако си пусна чара в действие, който според мама съм наследила от рода Ипликчи, а баба Тюркян пък твърди, че съм приличала на леля и не знам коя си...Като гледам баба на колко е сигурно тази леля ще прилича на майката на малкото динозавърче от книжката ми за лека нощ. Нали тати е решил да ме образова от малка и всяка нощ с мама водят дебати кой какво да ми чете. Е тогава купона е на макс. Горе-долу картинката е следната. В банята вече се започва с това, че Каро е голямо момиче и трябва само с мама да се къпи по женски, при което тати започва да се възмущава уж сърдито на мама, че малката му прелест е все още бебе и може той да я къпе, при което ме грабва от ръцете и ,и решава да ми прави пърпорещо самолетче на тумбачето. Но:
- Каро, на какво миришеш?- Ами, на ползван памперс бе тате и радвай се, че само е бил мокър, на какво искаш да ухая след като не сте ме изкъпали още. Естествено, че дарявам родителя с най прелестната усмивка и показвам широко четирите си зъба. Мама е пуснала вече ваната да се пълни с топла вода и е сипала от любимия ми шампоан с аромат на ягоди и така като слушам водата и се сещам за ябълковия сок който изпих преди банята и ... Опс
- Каро, какво направи? - Изпишках се бе тате... Що теб притеснява ли те нещо? Защото мен не, все пак това са естествени нужди... Пък и ще ухаеш като моето дупе сега, ако не се изкъпеш... Добре, щом ще минеш само със съблечена тениска...Аз само да ти кажа тате, че пих много сок...Не ме пускай от високо, тате!- Каро, не ритай така миличка...Каро, недей....- Какво недей, баща ми? Сега и мама е мокра. Ама тя защо те гледа така странно бе тате? Ало планета Каролин вика планета Дефне? Мамоо... Тате... Тези какво им става, гледат се все едно не са се виждали без блуза и с мокра тениска... Опс...опс, май малката Каро остана на заден план... Да се засмея ли или да заплача, защото ако мислите да претупате целия ми ритуал за лека нощ защото вас май ви хлопа нещо по главите няма да стане...Даже и приказка ще има...Две... И да видим кой къде ще спи... Пляс...
- Йомер! Йомер!- Ау, че гласище изкара мадам Дефне
- Хванах я Дефне... В мен е, ето виж. Миличка, изплаши ли се?- Тц, тате. Само реших да видя как са -
мехурчета отдолу нагоре, ама ти не ме остави... - Дефне, успокой се. Нищо и няма на Каро, просто се е плъзнала под водата. - Ти вярваш ли си бе тате, че аз ще съм толкова невнимателна. Просто трябваше да гледате мен, а не себе си. Знам, че с мама много се обичате и правите и други неща, от които все още не разбирам,например се целувате много и се гушкате, уж че мен гушкате и т.н.. но най важното нещо в живота ви съм аз, нали тате? Сега, вече ако ще ме къпете давайте, защото водата ще изстине... и мехурчетата се пукат... Айде пак започнаха, мама много бързо дойде на себе си...
- Скъпи, тази вечер е мой ред да преспя дъщеря ни.
- Дефне, две вечери подред все ти я преспиваш. Прибирах се късно и тя все беше заспала. Знаеш ли колко много ми липсват тези моменти с детето ми.- Май, май тати ревнувааа... Айде няма нужда....А защо пък да няма? Нали аз съм номер едно за тати, а после е мама. Май стана малко сложно и се обърках... Вече съм готова! Тати ме гушка, а мама подрежда банята, защото след мен било като бойно поле...Айде ново двайсет... Ами така е бебе съм и ще цапам и ще мокря и така бели ще правя, иначе ще е скучно. Пък и как все Каро ще ви е виновна...Усмивка...
- Скъпи, върви се изкъпи, докато оправя тази фурия, че май ябълковия и сок го надушвам по теб...Така малко дяволче, сега да те подсушим хубаво...Каро, къде се въртиш? А сега и по голо дупе ли ще пълзиш? Ела тук! На гоненица ли ще си играем? Миличка, тати ще дойде ей сега...Хванах теее...Усмихваш се на мама? Какво искаш да ми кажеш? Кажи мама...мама...
- Тата...
- Май някой ме вика! На татко принцесата държи пак реч. Каро, защо не искаш да кажеш мама? Мама много се сърди...
- Баба...
- Виждаш ли Йомер, колко е опърничава.
- Виждам и май знам от кого го е взела...- Няма да кажа мама когато вие искате и това е ...- Дефне, остави на мен. Като гледам май все още не сте се оправили.- Мамо, върви да си оправиш кухнята, че и там е минал тайфуна Каро...Нали се уча да ям сама, мога да ти кажа, че пюре има и под плота на кухнята и на стола на тати и на...няма пък да си издавам всички тайни места...Тате, не ме гадилкай така по дупето с тази пудра...- Голямо шило си станала, малка госпожице. Мирна стоиш само като спиш- Тц, не позна, тате и тогава не стоя мирна...Но ще разберете по късно...- Така сложихме и любимата ти синя пижамка, Това синьо ти подчертава очите много добре, мама знае какво да ти купува. Сега да вчешем и косата... Каролин Дениз! Хайде сега и устна подложи.Женските номера не мога да разбера, с тях ли се раждате. Сега си типична Нериман Ипликчи... - Що ми се караш бе тате? Аз само си искам зайчето...Пък то е паднало на пода...И стига ме скуба, искам да съм рошава и къдрава...нали съм взела твоите коси... Виж се и ти си рошльо сега след банята...И си много смешен- Айде до сега щеше да плачеш, сега се смееш с глас. Така, ето ти парцаливото Гюпсе. Сега ще прочетем ли приказката за малкото динозавърче, изгубено в планината... Миличка, какво ти стана? Защо се разплака?
- Йомер, какво става? Защо Каро плаче толкова жално?- Защото Каро не иска приказка за динозаври, а иска тати да и изпее песента за малкото мечеееееееее, а мама да танцувааааааааааа....
- Не знам, скъпа. Щом я сложих в леглото и изведнъж се разплака...
- Дай ми я. Сълзички ли има в очичките ти миличка. Виж я само как се гуши, Йомер. Да не си болна , Каро? Боли ли те нещо?- Тц,аааааа.
- Добре, мама ще ти попее песничка. Скъпи, май звъни телефона ми, ще провериш ли кой е? Трябваше Дерия да ми потвърди една поръчка... Добре, ето вземи Каролин, а аз бързо ще приключа...
- И в мен ли се гушиш съкровище. Май много ти се е доспало щом търкаш нослето в мен. Добре, ето така ще легна на дивана, ще те гушна и ще ти изпея песничката за малкото мече...Нека да изтрием сълзичките... И мама няма да я караме да танцува танца на мама Мецана защото и тя вече е много изморена- Добре баща ми, от мен да мине, ще те слушам да ръмжиш пак...И не си помисляй да ме просвещаваш за динозаврите...Виж онова списание за колите, може да разгледаме него утре вечер и да знаеш, че онзи мотор дето стои на полицата до телевизора , вече не стои и там и интересно защо колелетата му ги няма, но Кориша ги прибра някъде, само трябва да го питаш... Мама тихо:
- Йомер, пак ли ръмжиш като мечок с ангина...А това е песента за малкото мече... Добре, че детето е толерантно към музикалните ти изпълнения...Много е сладка когато спи. Хайде да я сложим внимателно в леглото и. И да знаеш, че съм си купила онази нощница, която гледах в търговския център...
- А ще имаш ли нужда от нея, скъпа?- Ало двамата влюбени всичко чувам...Не спя...Не спя...Само се унасям...
....................
Сънувам ли? Я да стана по добре да видя какво е това чудовище което ме гледа през прозореца...Динозавър.........
...................
- Йомер, Каро ли пищи така?
..................
- Каро, защо си станала? Ела миличка. Ела при татко.
- Йомер, тя май се е изплашила от нещо. Виж как сочи прозореца.
- Дефне, май това беше... Ти и аз...Сега ще сме Ти, аз и то...Хайде, дъще то се е разбрало, че ще спиш пак при нас.- Казах ли ти бе тате, че не слушам даже и като спя. И защо мама е увита с чаршаф, а пък ти си с хавлия на кръста... Да не си се къпал пак, а? А на мама новата нощница защо е на пода?- Йомер, тя ми гледа нощницата, че е на пода...
- Дефне, май преувеличаваш...- Тате, ако ти ритна хавлията без да искам дали ще падне? Опс... Не гледам , ама ти нямаш памперс бе тате... Какво сте правили с мама? Така тати се облече, но мама стои с чаршафа...Ами ние с какво ще се завием, бе маман? Нали ще спим?... Аз май пак обърках всичко? И сега Каро ли пак е виновна? Тц на тати образователните книжки са виновни, аз исках да си гледам коли и мотори, но той ... както и да е, на мен вече ми се доспа...Мамо, няма да те гледам като си слагаш нощницата, защото тати вече ме е гушнал, а аз ти обръщам гръб... А за рождения ми ден ще ви разкажа следващия път...
- Каро, на какво миришеш?- Ами, на ползван памперс бе тате и радвай се, че само е бил мокър, на какво искаш да ухая след като не сте ме изкъпали още. Естествено, че дарявам родителя с най прелестната усмивка и показвам широко четирите си зъба. Мама е пуснала вече ваната да се пълни с топла вода и е сипала от любимия ми шампоан с аромат на ягоди и така като слушам водата и се сещам за ябълковия сок който изпих преди банята и ... Опс
- Каро, какво направи? - Изпишках се бе тате... Що теб притеснява ли те нещо? Защото мен не, все пак това са естествени нужди... Пък и ще ухаеш като моето дупе сега, ако не се изкъпеш... Добре, щом ще минеш само със съблечена тениска...Аз само да ти кажа тате, че пих много сок...Не ме пускай от високо, тате!- Каро, не ритай така миличка...Каро, недей....- Какво недей, баща ми? Сега и мама е мокра. Ама тя защо те гледа така странно бе тате? Ало планета Каролин вика планета Дефне? Мамоо... Тате... Тези какво им става, гледат се все едно не са се виждали без блуза и с мокра тениска... Опс...опс, май малката Каро остана на заден план... Да се засмея ли или да заплача, защото ако мислите да претупате целия ми ритуал за лека нощ защото вас май ви хлопа нещо по главите няма да стане...Даже и приказка ще има...Две... И да видим кой къде ще спи... Пляс...
- Йомер! Йомер!- Ау, че гласище изкара мадам Дефне
- Хванах я Дефне... В мен е, ето виж. Миличка, изплаши ли се?- Тц, тате. Само реших да видя как са -
мехурчета отдолу нагоре, ама ти не ме остави... - Дефне, успокой се. Нищо и няма на Каро, просто се е плъзнала под водата. - Ти вярваш ли си бе тате, че аз ще съм толкова невнимателна. Просто трябваше да гледате мен, а не себе си. Знам, че с мама много се обичате и правите и други неща, от които все още не разбирам,например се целувате много и се гушкате, уж че мен гушкате и т.н.. но най важното нещо в живота ви съм аз, нали тате? Сега, вече ако ще ме къпете давайте, защото водата ще изстине... и мехурчетата се пукат... Айде пак започнаха, мама много бързо дойде на себе си...
- Скъпи, тази вечер е мой ред да преспя дъщеря ни.
- Дефне, две вечери подред все ти я преспиваш. Прибирах се късно и тя все беше заспала. Знаеш ли колко много ми липсват тези моменти с детето ми.- Май, май тати ревнувааа... Айде няма нужда....А защо пък да няма? Нали аз съм номер едно за тати, а после е мама. Май стана малко сложно и се обърках... Вече съм готова! Тати ме гушка, а мама подрежда банята, защото след мен било като бойно поле...Айде ново двайсет... Ами така е бебе съм и ще цапам и ще мокря и така бели ще правя, иначе ще е скучно. Пък и как все Каро ще ви е виновна...Усмивка...
- Скъпи, върви се изкъпи, докато оправя тази фурия, че май ябълковия и сок го надушвам по теб...Така малко дяволче, сега да те подсушим хубаво...Каро, къде се въртиш? А сега и по голо дупе ли ще пълзиш? Ела тук! На гоненица ли ще си играем? Миличка, тати ще дойде ей сега...Хванах теее...Усмихваш се на мама? Какво искаш да ми кажеш? Кажи мама...мама...
- Тата...
- Май някой ме вика! На татко принцесата държи пак реч. Каро, защо не искаш да кажеш мама? Мама много се сърди...
- Баба...
- Виждаш ли Йомер, колко е опърничава.
- Виждам и май знам от кого го е взела...- Няма да кажа мама когато вие искате и това е ...- Дефне, остави на мен. Като гледам май все още не сте се оправили.- Мамо, върви да си оправиш кухнята, че и там е минал тайфуна Каро...Нали се уча да ям сама, мога да ти кажа, че пюре има и под плота на кухнята и на стола на тати и на...няма пък да си издавам всички тайни места...Тате, не ме гадилкай така по дупето с тази пудра...- Голямо шило си станала, малка госпожице. Мирна стоиш само като спиш- Тц, не позна, тате и тогава не стоя мирна...Но ще разберете по късно...- Така сложихме и любимата ти синя пижамка, Това синьо ти подчертава очите много добре, мама знае какво да ти купува. Сега да вчешем и косата... Каролин Дениз! Хайде сега и устна подложи.Женските номера не мога да разбера, с тях ли се раждате. Сега си типична Нериман Ипликчи... - Що ми се караш бе тате? Аз само си искам зайчето...Пък то е паднало на пода...И стига ме скуба, искам да съм рошава и къдрава...нали съм взела твоите коси... Виж се и ти си рошльо сега след банята...И си много смешен- Айде до сега щеше да плачеш, сега се смееш с глас. Така, ето ти парцаливото Гюпсе. Сега ще прочетем ли приказката за малкото динозавърче, изгубено в планината... Миличка, какво ти стана? Защо се разплака?
- Йомер, какво става? Защо Каро плаче толкова жално?- Защото Каро не иска приказка за динозаври, а иска тати да и изпее песента за малкото мечеееееееее, а мама да танцувааааааааааа....
- Не знам, скъпа. Щом я сложих в леглото и изведнъж се разплака...
- Дай ми я. Сълзички ли има в очичките ти миличка. Виж я само как се гуши, Йомер. Да не си болна , Каро? Боли ли те нещо?- Тц,аааааа.
- Добре, мама ще ти попее песничка. Скъпи, май звъни телефона ми, ще провериш ли кой е? Трябваше Дерия да ми потвърди една поръчка... Добре, ето вземи Каролин, а аз бързо ще приключа...
- И в мен ли се гушиш съкровище. Май много ти се е доспало щом търкаш нослето в мен. Добре, ето така ще легна на дивана, ще те гушна и ще ти изпея песничката за малкото мече...Нека да изтрием сълзичките... И мама няма да я караме да танцува танца на мама Мецана защото и тя вече е много изморена- Добре баща ми, от мен да мине, ще те слушам да ръмжиш пак...И не си помисляй да ме просвещаваш за динозаврите...Виж онова списание за колите, може да разгледаме него утре вечер и да знаеш, че онзи мотор дето стои на полицата до телевизора , вече не стои и там и интересно защо колелетата му ги няма, но Кориша ги прибра някъде, само трябва да го питаш... Мама тихо:
- Йомер, пак ли ръмжиш като мечок с ангина...А това е песента за малкото мече... Добре, че детето е толерантно към музикалните ти изпълнения...Много е сладка когато спи. Хайде да я сложим внимателно в леглото и. И да знаеш, че съм си купила онази нощница, която гледах в търговския център...
- А ще имаш ли нужда от нея, скъпа?- Ало двамата влюбени всичко чувам...Не спя...Не спя...Само се унасям...
....................
Сънувам ли? Я да стана по добре да видя какво е това чудовище което ме гледа през прозореца...Динозавър.........
...................
- Йомер, Каро ли пищи така?
..................
- Каро, защо си станала? Ела миличка. Ела при татко.
- Йомер, тя май се е изплашила от нещо. Виж как сочи прозореца.
- Дефне, май това беше... Ти и аз...Сега ще сме Ти, аз и то...Хайде, дъще то се е разбрало, че ще спиш пак при нас.- Казах ли ти бе тате, че не слушам даже и като спя. И защо мама е увита с чаршаф, а пък ти си с хавлия на кръста... Да не си се къпал пак, а? А на мама новата нощница защо е на пода?- Йомер, тя ми гледа нощницата, че е на пода...
- Дефне, май преувеличаваш...- Тате, ако ти ритна хавлията без да искам дали ще падне? Опс... Не гледам , ама ти нямаш памперс бе тате... Какво сте правили с мама? Така тати се облече, но мама стои с чаршафа...Ами ние с какво ще се завием, бе маман? Нали ще спим?... Аз май пак обърках всичко? И сега Каро ли пак е виновна? Тц на тати образователните книжки са виновни, аз исках да си гледам коли и мотори, но той ... както и да е, на мен вече ми се доспа...Мамо, няма да те гледам като си слагаш нощницата, защото тати вече ме е гушнал, а аз ти обръщам гръб... А за рождения ми ден ще ви разкажа следващия път...
Славе
ей тая беля Каролин чаках уникална е просто ама и как подлудява мама и тати грабвам си кафе и отивам да си чета Приказката като за добро утро
Татлъм
макар вече да наближава 9 
НАШАТА ПРИКАЗКА
Глава 66 Любов, романтика .... и още нещо
Добър ден, момичета!
Tempiii,
Още съм на началните глави, но все ще насмогна...
И днес снимки и вести от сета!
Обобщено за деня... все така прекрасни!
https://twitter.com/lovebird00000/status/907530411701665792
Tempiii,
Още съм на началните глави, но все ще насмогна...
И днес снимки и вести от сета!
Обобщено за деня... все така прекрасни!
https://twitter.com/lovebird00000/status/907530411701665792
Цитат
Эда Эдже была замечена в Истиньйе парке,актриса сообщила,что ждет выхода своего нового фильма,в котором она снялась вместе с певцом и актером Огузхан Кочем "Мой друг по жизни".
Так же Эда сказала:"Я очень и очень рада тому,что скоро начнутся сьемки нашего фильма "Золовка 2".
Так же Эда сказала:"Я очень и очень рада тому,что скоро начнутся сьемки нашего фильма "Золовка 2".