♡~ Любов под наем ~♡ Тема 58

Еха, че е хубаво да мързелуваш и да не " записваш" нищо в главата си с цел някога да напишеш  наистина, това което съм преживяла. Не сте ме забравили, нали? Аз съм малката-голяма Каро, най красивото и умно бебе според мама Дефне и най малкия дявол според тати Йомер. Не знам откъде да започна... Може би с това, че навърших една година и имах най щурия и нестандартен рожден ден. То като се замисля май друг не съм и имала до сега, нищо въпрос на време е да наваксам...особено ако си пусна чара в действие, който според мама съм наследила от рода Ипликчи, а баба Тюркян пък твърди, че съм приличала на леля и не знам коя си...Като гледам баба на колко е сигурно тази леля ще прилича на майката на малкото динозавърче от книжката ми за лека нощ. Нали тати е решил да ме образова от малка и всяка нощ с мама водят дебати кой какво да ми чете. Е тогава купона е на макс. Горе-долу картинката е следната. В банята вече се започва с това, че Каро е голямо момиче и трябва само с мама да се къпи по женски, при което тати започва да се възмущава уж сърдито на мама, че малката му прелест е все още бебе и може той да я къпе, при което ме грабва от ръцете и ,и решава да ми прави пърпорещо самолетче на тумбачето. Но:
- Каро, на какво миришеш?- Ами, на ползван памперс бе тате и радвай се, че само е бил мокър, на какво искаш да ухая след като не сте ме изкъпали още. Естествено, че дарявам родителя с най прелестната усмивка и показвам широко четирите си зъба. Мама е пуснала вече ваната да се пълни с топла вода и е сипала от любимия ми шампоан с аромат на ягоди и така като слушам водата и се сещам за ябълковия сок който изпих преди банята и ... Опс
- Каро, какво направи? - Изпишках се бе тате... Що теб притеснява ли те нещо? Защото мен не, все пак това са естествени нужди... Пък и ще ухаеш като моето дупе сега, ако не се изкъпеш... Добре, щом ще минеш само със съблечена тениска...Аз само да ти кажа тате, че пих много сок...Не ме пускай от високо, тате!- Каро, не ритай така миличка...Каро, недей....- Какво недей, баща ми? Сега и мама е мокра. Ама тя защо те гледа така странно бе тате? Ало планета Каролин вика планета Дефне? Мамоо... Тате... Тези какво им става, гледат се все едно не са се виждали без блуза и с мокра тениска... Опс...опс, май малката Каро остана на заден план... Да се засмея ли или да заплача, защото ако мислите да претупате целия ми ритуал за лека нощ защото вас май ви хлопа нещо по главите няма да стане...Даже и приказка ще има...Две... И да видим кой къде ще спи... Пляс...
- Йомер! Йомер!- Ау, че гласище изкара мадам Дефне
- Хванах я Дефне... В мен е, ето виж. Миличка, изплаши ли се?- Тц, тате. Само реших да видя как са -
мехурчета отдолу нагоре, ама ти не ме остави... - Дефне, успокой се. Нищо и няма на Каро, просто се е плъзнала под водата. - Ти вярваш ли си бе тате, че аз ще съм толкова невнимателна. Просто трябваше да гледате мен, а не себе си. Знам, че с мама много се обичате и правите и други неща, от които все още не разбирам,например се целувате много и се гушкате, уж че мен гушкате и т.н.. но най важното нещо в живота ви съм аз, нали тате? Сега, вече ако ще ме къпете давайте, защото водата ще изстине... и мехурчетата се пукат... Айде пак започнаха, мама много бързо дойде на себе си...
- Скъпи, тази вечер е мой ред да преспя дъщеря ни.
- Дефне, две вечери подред все ти я преспиваш. Прибирах се късно и тя все беше заспала. Знаеш ли колко много ми липсват тези моменти с детето ми.- Май, май тати ревнувааа... Айде няма нужда....А защо пък да няма? Нали аз съм номер едно за тати, а после е мама. Май стана малко сложно и се обърках... Вече съм готова! Тати ме гушка, а мама подрежда банята, защото след мен било като бойно поле...Айде ново двайсет... Ами така е бебе съм и ще цапам и ще мокря и така бели ще правя, иначе ще е скучно. Пък и как все Каро ще ви е виновна...Усмивка...
- Скъпи, върви се изкъпи, докато оправя тази фурия, че май ябълковия и сок го надушвам по теб...Така малко дяволче, сега да те подсушим хубаво...Каро, къде се въртиш? А сега и по голо дупе ли ще пълзиш? Ела тук! На гоненица ли ще си играем? Миличка, тати ще дойде ей сега...Хванах теее...Усмихваш се на мама? Какво искаш да ми кажеш? Кажи мама...мама...
- Тата...
- Май някой ме вика! На татко принцесата държи пак реч. Каро, защо не искаш да кажеш мама? Мама много се сърди...
- Баба...
- Виждаш ли Йомер, колко е опърничава.
- Виждам и май знам от кого го е взела...- Няма да кажа мама когато вие искате и това е ...- Дефне, остави на мен. Като гледам май все още не сте се оправили.- Мамо, върви да си оправиш кухнята, че и там е минал тайфуна Каро...Нали се уча да ям сама, мога да ти кажа, че пюре има и под плота на кухнята  и на стола на тати и на...няма пък да си издавам всички тайни места...Тате, не ме гадилкай така по дупето с тази пудра...- Голямо шило си станала, малка госпожице. Мирна стоиш само като спиш- Тц, не позна, тате и тогава не стоя мирна...Но ще разберете по късно...- Така сложихме и любимата ти синя пижамка, Това синьо ти подчертава очите много добре, мама знае какво да ти купува. Сега да вчешем и косата... Каролин Дениз! Хайде сега и устна подложи.Женските номера не мога да разбера, с тях ли се раждате. Сега си типична Нериман Ипликчи... - Що ми се караш бе тате? Аз само си искам зайчето...Пък то е паднало на пода...И стига ме скуба, искам да съм рошава и къдрава...нали съм взела твоите коси... Виж се и ти си рошльо сега след банята...И си много смешен- Айде до сега щеше да плачеш, сега се смееш с глас. Така, ето ти парцаливото Гюпсе. Сега ще прочетем ли приказката за малкото динозавърче, изгубено в планината... Миличка, какво ти стана? Защо се разплака?
- Йомер, какво става? Защо Каро плаче толкова жално?- Защото Каро не иска приказка за динозаври, а иска тати да и изпее песента за малкото мечеееееееее, а мама да танцувааааааааааа....
- Не знам, скъпа. Щом я сложих в леглото и изведнъж се разплака...
- Дай ми я. Сълзички ли има в очичките ти миличка. Виж я само как се гуши, Йомер. Да не си болна , Каро? Боли ли те нещо?- Тц,аааааа.
- Добре, мама ще ти попее песничка. Скъпи, май звъни телефона ми, ще провериш ли кой е? Трябваше Дерия да ми потвърди една поръчка... Добре, ето вземи Каролин, а аз бързо ще приключа...
- И в мен ли се гушиш съкровище. Май много ти се е доспало щом търкаш нослето в мен. Добре, ето така ще легна на дивана, ще те гушна и ще ти изпея песничката за малкото мече...Нека да изтрием сълзичките... И мама няма да я караме да танцува танца на мама Мецана защото и тя вече е много изморена- Добре баща ми, от мен да мине, ще те слушам да ръмжиш пак...И не си помисляй да ме просвещаваш за динозаврите...Виж онова списание за колите, може да разгледаме него утре вечер и да знаеш, че онзи мотор дето стои на полицата до телевизора , вече не стои и там и интересно защо колелетата му ги няма, но Кориша ги прибра някъде, само трябва да го питаш... Мама тихо:
- Йомер, пак ли ръмжиш като мечок с ангина...А това е песента за малкото мече... Добре, че детето е толерантно към музикалните ти изпълнения...Много е сладка когато спи. Хайде да я сложим внимателно в леглото и. И да знаеш, че съм си купила онази нощница, която гледах в търговския център...
- А ще имаш ли нужда от нея, скъпа?-  Ало двамата влюбени всичко чувам...Не спя...Не спя...Само се унасям...
....................
Сънувам ли?  Я да стана по добре да видя какво е това чудовище което ме гледа през прозореца...Динозавър.........
...................
- Йомер, Каро ли пищи така?
..................
- Каро, защо си станала? Ела миличка. Ела при татко.
- Йомер, тя май се е изплашила от нещо. Виж как сочи прозореца.
- Дефне, май това беше... Ти и аз...Сега ще сме Ти, аз и то...Хайде, дъще то се е разбрало, че ще спиш пак при нас.- Казах ли ти бе тате, че не слушам даже и като спя. И защо мама е увита с чаршаф, а пък ти си с хавлия на кръста... Да не си се къпал пак, а? А на мама новата нощница защо е на пода?- Йомер, тя ми гледа нощницата, че е на пода...
- Дефне, май преувеличаваш...- Тате, ако ти ритна хавлията без да искам дали ще падне? Опс... Не гледам , ама ти нямаш памперс бе тате... Какво сте правили с мама? Така тати се облече, но мама стои с чаршафа...Ами ние с какво ще се завием, бе маман? Нали ще спим?... Аз май пак обърках всичко? И сега Каро ли пак е виновна? Тц на тати образователните книжки са виновни, аз исках да си гледам коли и мотори, но той ... както и да е, на мен вече ми се доспа...Мамо, няма да те гледам като си слагаш нощницата, защото тати вече ме е гушнал, а аз ти обръщам гръб... А за рождения ми ден ще ви разкажа следващия път...