Психично болните и знаем ли как да се отнасяме с тях

За съжаление, не е така. Нали всички вече ме знаят с нашата сага с дядото - не знам колко пъти го събират от улицата. Два пъти припада от жега. Един път си счупи крака. И тогава става три в едно - хем е зле физически, хем е психично зле, хем трябва да го гледаш вкъщи. Изнервят се още повече. Ужас по 10.

Човек не се гъта толкова лесно. Не сте пробвали да живеете и вие така, затова ви се струва, че са по-издръжливи физически. Няма да се гътнете, просто ще ви е гадно, което е различно. За да го правят, субективно, психически не усещат гадното, разбира се, но физически няма как да са по-издръжливи. Човекът като цяло, не лудите в частност, не е толкова крехък, че да се гътне от първия студ. При злополуки, предизвикани от глупост или лудост, пак не всички умират.
Това е малко като мита колко здрави били циганчетата (че и големите) в махалата, хем се въргаляли по цял ден боси в прахоляка.

Двамата психично болни  в квартала, в тези жеги ходят облечени,както и зимата,с пухенки

Аз не бързам да лепя етикет "болни". Има много истина в изказа "Всеки си се луд по своему" (вкл и аз), така че нещата не са черни и бели.

"Влошаването" на душевното здраве на съвременното общество всъщност се дължи на простия факт, че квалифицираните да диагностицират драстично свалят летвата с цел разширяване на клиентелата. Депресия, разсеяност, раздразнимост, податливост, нехайство, его... стотици временни или перманентни състояния биват академично кръщавани със сложни абривиатури и ако те уцелят в кофти момент можеш да се уредиш с психически проблем в досието + изискване за терапия.

Училищната психоложка ни ошашави, диагностицирайки момчето ни преди 5 години с ADHD. После се оказа, че сума ти супер-известни личности са били диагностицирани със същото в детството си и това не им е попречило на кариерата. Бяхме го отписали като "шемет", но въпреки, че наистина е много завеян той ни опроверга с отличен успех в училище и впечатляващ интелект.

Естествено има "луди" с толкова сериозни отклонения, че са опасни за себе си и околните. Да не говорим за интеграцията им в обществото.

това къде, в Канада ли или тук?
а всъщност психолозите могат да си гледат работата с диагностиката - те имат право само да строят хипотеза за диагноза. Диагнози по справочника могат да слагат само лекари, в случая детски психиатър и детски невролог. Психологът може да има много здраве. Винаги съм се чудила на лекотата, с която лепят диагнози и шашкат родителите, а дори нямат право.

Лепенето на диагноза ADHD e много разпространена тактика и в Германия. Горките деца ги тъпчат с транквиланти и химия.

Аз пък винаги се учудвам как Андариел казва с лека ръка този или онзи специалист да си гледат работата. Просто ей така, от висотата на няколко месечната си "кариера" и трите семестъра  НБУ.

Поставяне на такава диагноза в Германия може да стане само след няколко дневни, много подробни тестове и прегледи от детски психиатър. Никакъв друг специалист не може да постави такава диагноза. Съмнения може да има, да, и детето да бъде насочено към тестване от психиатър по различни канали (педиатър, възпитател, учител...), но това тестване е по преценка на родител, тоест доброволно. И транквиланти и подобни може да предпише само и единствено лекуващ психиатър и се изписват в много крайни случаи.
Доста деца биват насочвани към тестване, при някои очевидно проблемът е налице, други са просто по-буйни, мечтателни, неспокойни, шарени. По-добре излишно тестване и отхвърляне на диагноза, отколкото неглижиране на проблем и късно диагностициране, мисля аз.

Не си права Сбъдваща, според ССФ, ддецата в чужбина се седират от двуседмична възраст, изостават двигателно, зашото до поне 6 ги возят в колички и не са помирисвали социализация.

От висотата на добрата практика и законовите правила, душко, от тази висота! Това е първото нещо, което всеки трябва да научи в този тип професии - какви са законовите рамки и рамките на добрата практика. Има си разписано кой как и защо може да диагностицира. В случая диагнози могат да вписват само лекари - детски психиатър и детски невролог. Също така само те могат да изписват лекарства. Психологът и логопедът могат само да направят описание на съответно психологическия и логопедичния статус на детето:пациента (след интервю с родителите и обследване на детето, има си и тук протокол), а то вече се прикрепя към комплекта документи, разглежда се от психиатъра и невролога и съответно в епикризата се посочва диагноза по МКБ-10 и се разписва. Но и психологът, и логопедът трябва да познават МКБ-10 в частите, които засягат дейността им, но могат само да изкажат хипотеза за диагноза.
Един от основните проблеми в "белите държави" е хипердиагностиката, и то на ниво психолог - голям е рискът повече деца, които имат някакви поведенчески или обучителни проблеми в детските заведения и най вече в училище, веднага да бъдат диагностицирани, и то приоритетно с ХАДВ (може и без ДВ), а напоследък е модерна диагноза и аутизмът (за по-темерутестите). И това се случва най-често именно на училищно ниво, защото най-често там децата "създават неприятности". Единственото, което може да направи училищният психолог или който и да е психолог е да насочи родителите и детето към обследване от екип от детски психиатър, детски невролог, психолог и логопед. И подчертавам, че това е екип, и поне в България са към болниците, има си направвление и се издава епикриза. Не се прави на парче както и където му дойде на човек.

Колкото до твоята висота, видяхт те колко можеш - един конкретен въпрос ти зададох в темата за шамарите, и то по твоята специалност, за която претендираш, и ти нищо, ама нищичко не каза. Та, твоята висота е под морското равнище, направо на Марианската падина е.

И в Холандия е така.

А това изказване :

е грубо, високомерно и непрофесионално 

Те са т.нар. първи фронт и да пращаш някому много здраве, ами...имай ти много здраве!

За съжаление, тук съм съгласна с Анди.
Изпитала съм го на гърба си.

Кое му е грубото, пожелах му много здраве на психолога, защото достатъчно често се виждам с ошашкани родители, които на първа линия са се срещнали с психолога, който ги е направил на две стотинки най-професионално. Всеки от нас тук е родител и болезнено изживява всяко тревожно нещо с детето си, и само му липсва някой да му обясни как детето му е с ХАДВ, аутизъм и какво ли не. Да, изказването ми може да е непрофесионално към психолозите като обобщение, за което се извинявам, но няма как да се изразя по-диференциращо, но е точно, защото има психолози, които се изживяват като психиатри и си позволяват най-непрофесионално да прекрачват границата на правомощията си. Като е на първа линия да направи първична диагностика, да поработят с детето, да го опознаят, и ако трябва да насочи родителите към невролог и психиатър, за да могат те да направят по-задълбочена диагностика и да вземат някакво решение. Аз също съм на първа линия, но не си позволявам да лепя диагнози, особено относно по-сериозни дефицити, защото нито съм невролог, нито съм психиатър - те са лекарите. А и резултатите от тяхната работа и препоръките ми помагат, защото е напълно възможно да са видели неща, които аз съм пропуснала, а най-важното е пациентът да получи възможно най-полезната за него терапия, а не да се упражняваме в "игра на психиатър". И да не излезе, че съм против психолозите, има и достатъчно много кадърни психолози, които обаче си спазват рамката на правомощията и не се изхвърлят с диагнозите, особено с по-сериозните.

 Ако си психолог и си се почувствала засегната, моля за извинение, не е насочено лично към теб.

Andariel е права по същество - диагнозите ги поставят психиатрите, останалите (психолози, педагози, логопеди, терапевти разни и т.н.) могат само да насочат вниманието на родителите към евентуален проблем и да препратят към психиатър, но не и да поставят диагнози, предписват успокоителни и да плашат гаргите. Не знам що скочихте.

Сбъдваща мечти, аз какво по-различно казах??? Да написах някъде, че психолозите диагностицират???

Андариел, да, завършила съм психология/не в Бг/ и освен това имам и медицинско образование /от 1988 година и след това 2 години Медицински Университет /. Имам право да консултирам. Никога не съм си позволила да диагностицирам и стресирам когото и да е било и да, отвратително е някой да ми казва  - имаш много здраве.

пс. някак твоето ми прилича на това за завърша география и после да се преквалифицирам за година и половина  в адвокат и да пръскам знания, смятайки се за най-компетентния на света.