Психично болните и знаем ли как да се отнасяме с тях

Kогато бях студентка, в съседния блок живееше един странен младеж - неформален, с много дълга коса, брадат, винаги сам, винаги със слушалки на ушите. Мислех го просто за особняк, докато една сутрин не се събудих от една от най-грозните сцени, на които съм била свидетел. Явно е изпаднал в криза, и няколко санитари го бяха увили в усмирителна риза и го носеха към линейката. Той се съпротивляваше с всички сили, а издаваните звучи бяха абсолютно, ама абслютно нечовешки вой, и сега настръхвам като се сетя, а беше преди много години.
Та отговорът ми е - не, не разпознавам психичните заболявания у другите и не знам как бих реагирала при среща в човек в криза. Вероятно няма да успея да се предпазя, ако е агресивен.

Много болни виждам всеки ден...В блока има едно младо момче,казват,че от наркотици се е побъркало,виждала съм го пред блока как се търкаляше по тревата,смееше се и биеше с въображаеми предмети.Наблюдавахме го през прозореца,но не посмях да звънна на родителите му...Като ме среща понякога ме поздравява с усмивка още отдалеч,друг път минава сърдит и гледа лошо...В съседния блок също една жена около 50-те от сутрин до късно снове по улиците,тиха е,но не се знае,пие бира,пуши и гледа лощо....Изпитвам страх от такива
Миналата седмица в басейна където плувам дойде един млад мъж,говори,смее се,издава някакви звуци...страх ме хвана...Защо ги пускат сами да се скитат,не трябва ли да имат придружители?

Много обширна тема. Аз лично не познавам такива хора, но за няколко имам откровени съмнения, че имат психични проблеми, които за жалост са неосъзнати.
Всъщност си задавам въпроса, кои хора смятаме или са , психично болни. Защото аз вярвам, че това варира в много измерения. От такива, които не знаят на кой свят са и какво става около тях, до такива, които страдат от разни мании и не допускат друго човешко същество да им покаже по-верния път. Страшничко си е.
За себе си мога да кажа, че нямам никаква идея как да се оправям с такива хора. Ако видя неадекватен човек  на улицата се стъписвам и наистина се страхувам. Гледам да му избягам от полезрението.
За хората около мен, за които имам съмнение, че имат някакво увреждане съм намерила вариант на съгласяване и на не предизвикване на агресия.

Сега се присетих покрай едно висящо сега дело за една луда от съседна на нас улица. Живее със сина си. Ама много луда и агресивна жена. Когато я нападнат кризите върви по улицата, приказва глупости и дори замеря с камъни или каквото там друго й попадне. Цялата й тераса е в едни стари вестници и боклуци. А нейни съседи са се оплаквали, че смърди ужасно там.
Ходи след хората и повтаря едно и също. Обикновено всички са "цигани" и са дошли да й съсипят живота. Дип ако й се вържеш да се обадиш да й отговориш нещо - става тя, каквато става. По-добре е да си вървиш и да се правиш, че я няма. Обаче и това не винаги е сигурно избавление. Зависи на какви "градуси" е. Майка ми веднъж, когато си отиваше от къщи, се беше яко изплашила. То не че няма за какво...
Когато много вече откачи, хора се обаждат в полицията или пишат сигнал в прокуратурата и по ЗЗ я откарват на лечение в близката психиатрична болница.
Веднъж така едни полицаи бяха пратени у тях да въдворят ред и тя беше набила единия, беше го запратила по стълбите надолу, че имаше и телесни повреди средни. Като я гледаш - шепа женица, метър и половина. Една русолява, чорлава, със стъклени прозрачни очи. Абе луда и на външен вид и всякак. Но лудите и пияните ги обзема страшна физическа сила, когато изпаднат в остра форма. Опасно си е.
...
Моят близък, за когото разказвах как жена му му слагаше тайно лекарствата в кафето, редовно ми показваше разни хора през прозореца /които, разбира се, не съществуваха/, легла имаха в гардероба му - води ме да ми ги показва. Имаше човекът яки халюцинации - и слухови, и зрителни.

Има една млада жена преди години я срещах покрай НДК, събуваше си дрехите от кръста надолу в градинката или гледаше втренчено хората. Гледах да я заобикалям отдалеч.

Имах съседка с диагноза шизофрения. Беше пенсионерка. Майка й и изгледа децата. Дъщеря й е в болнично заведение за психично болни.
Сега има един роднина на мъжа ми, който проявява симптоми на шизофрения. Но лекарите от нашия град не искат да му поставят такава диагноза, а депресия.
Гледахме го вкъщи през зимата. Като остане сам, почва да се смее, отговаря на някого през цялото време, иначе в присъствието на други хора, дори и най-близките, почти не разговаря.
Лошото е, че не може да пази чисто, стаята, в която обитава, се превръща в плъхарник -  тъмна, мръсна, с разхвърляни по пода нечисти дрехи, използвани от няколко дни чинии и прибори за хранене, с гниеща по тях храна, приказва на стайните растения. Яде много и не се движи, а е прекалено слаб и продължава да отслабва. Не общува с никого, дори не си използва мобилния телефон. Изчезва и се появява като призрак, безшумно. Ако го накараш да свърши нещо, е мъка. Почва да се сърди.
Тялото му мирише, защото ето от 1.5 месец се е къпал точно 2 пъти и то без шампоан. Казва, че от шампоаните му окапва косата.
Ще го водим в София. Дано там го диагностицират и му предложат адекватно лечение.

Тези, на които им личи, не са толкова страшни мисля. Виждаш го и знаеш, че трябва да внимаваш и да си нащрек. Страшни са тези, дето изглеждат напълно нормални, работят, чисти са, водят съвсем адекватен разговор, когато искат, но може всеки момент да станат неузнаваеми, защото са решили примерно, че им се подиграваш, че не ги слушаш или че ги избягваш, иронизираш или каквото  и да е. Маниаци разни, неспособни да се справят с предизвикателствата на живота. Все повече са. И основно мъже. Това племе не издържа изобщо на стреса. Докато се усетиш, всичко може да ти се случи....

Да......съгласна съм. Има много прикрити ....уж са балансирани, но се оказва, че са болни. И имат нужда от помощ. Действително, докато си го  докажеш може и да изкукуригаш.....
Имах едно виртуално познанство с човек, който взех много насериозно, а впоследствие осъзнах, че явно е с проблеми, до там, че се изплаших да не пострадат близките ми от него заради мен и моята глупава доверчивост. Толкова ме беше страх, че им звънях всеки ден по телефона и ги предупреждавах ако някой непознат ги заприказва или им звъни по телефона, да не отговарят.....казвах им,  че е опасен, защото има и оръжие......което беше самата истина.....
Бях се вкарала в страшен ад....но пък всичко това ми отвори други сетива.....

Имах връзка с човек, който като цяло доста пиеше. В един момент започна да буйства и да извършва странни неща, и да се държи ужасно докато пиеше. А на следващия ден нищо не помнеше.Всеки път.
В един момент истински се съмнявах дали просто не отключва някава шизофрения или биполярно разстройство - или просто е ефект от алкохола.

Преди години работих в медицински център и един ден мина за преглед семейство - млади пенсионери.
След прегледа, мъжът се върна сам да почерпел лекарката с бонбони. Докато оставяше бонбоните, започна да говори превъзбудено, че го преследват шпиони и трябва да търси втори изход от сградата. Върхът на тирадата беше като изкара пистолет и го остави на рецепцията пред мен, обяснявайки се как трябва да се защитава от преследвачите.
Стана ми ясно, че човекът не е добре и е в криза, а бях сама в онзи момент и нямах особени варианти за действие, освен да внимавам какво казвам и как реагирам.
Театрото продължи около 15-ина минути и човека изчезна.
Извиках полиция и лекарите на центъра веднага след това. Оказа се, че човека е бивш военен (обяснението за пистолета) и наистина има отклонения, но явно не е следен добре.
Случката тогава ме изплаши доста, защото на вид и след първоначален разговор този човек изглеждаше нормален. Но в един момент извади пистолет...

А страшното е, че има и такива, на които изобщо не им личи.

В един период заемах длъжността "Орган по настойничеството и попечителството" към Общината и съм срещала много такива хора. Някои от тях съм се съмнявала, че нарочна са поставени под запрещение от близките си, тъй като по нищо не им личеше да са болни. 

Как да се отнасяме с тях идея си нямам....

Когато моята съседка, регистрирана от млада в психодиспансера и получаваща пенсия по болест, започна да досажда във входа, да се разхожда по нощница и боса при минусови температури, да звъни по апартаментите и, ако някой сгрешеше да я покани, да стои до към 3-4 часа сутринта и да не си тръгва, отидох в психодиспансера да се оплача от нея. Отговориха ми, да не разговаряме с нея, да не й отваряме вратата, когато звъни.
В последствие, след около година, тя направи някакъв бурен скандал, като започнала да изхвърля дрехи и покъщнина от апартамента си, през входната врата и през балкона. Тогава някой е извикал бърза помощ, която дойде с полицай и я прибраха. След няколко дни починала от бъбречна недостатъчност. Такава беше диагнозата.
Необяснимото и опасното е, че психиатрите прибират болните само, когато са в криза. Иначе си ги пускат.
Тя живееше на практика сама. Нямаше близки около себе си.

Понякога се чудя как оцеляват, като си помисля в какви екстремни ситуации се поставят, то студ, то не знам какво, и физически нищо им няма, сякаш нищо не може да ги хване.

Някакъв зверски адреналин. И единия крак в друго измерение.

Бъзикам се, ама знам ли...

Не знам, най-субективно си мисля, че Господ ги пази в лудостта им да не се затрият. Така са и пияните и алкохолиците, че и тежките наркомани. Ако аз или ти пролежим в снега дори един час, смятай ни, че сме се гътнали от студа или от пневмония, или кучетата ще ни изядат, а тях сякаш всичко това ги заобикаля.