След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -227ღღ

Сечо за "InStyle"

 

Темпи  за глава поредна от любимата ми Приказка 

И отивам с начинанието на италианските фенове - 2 дни туитове за Елчин
 
🇮🇹Итальянцы уже поддерживают !! Kiralik Aşk Italy‏ @KiralikAskItaly

Здравейте      




И сърцебиенето с руски субки, за който го интересува   Коментарите на рускините са, че серията е била страхотна, така че отивам да гледам  

https://vk.com/video-129812063_456239691?list=797d40eff9eccf692a

 

- Добре ли си?

- Добре съм.

- Защо?




- Ами Лео ди Каприо ме отърва..............

 

Здравейте!

Поздрави от Габи 


     

  

        

Глава 64

Йомер се събуди от аромата на нещо вкусно, носещ се из цялата къща. Огледа се, но Дефне не се виждаше никаква. Той бе задрямал на дивана и с изненада установи, че навън вече е нощ. Стана, за да потърси Дефне. Водеше се по изкушаващото ухание, принудило стомахът му да къркори предателски.
Откри я в кухнята, тананикаща си някаква мелодия, докато разбъркваше нещо в тенджера. Бе облякла единствено негова риза, стигаща до средата на бедрата ѝ, а косата ѝ бе вързана на опашка ниско на тила. Беше с гръб към него и все още не го бе усетила, затова той си позволи просто да постои и да я наблюдава.
„Мечтите понякога се сбъдват!”- помисли си доволно, докато Дефне се премести на плота до котлона и започна да кълца някакви подправки. Защото точно това бе неговата мечта. Дефне, в неговия дом, като негова съпруга. Изпълняваща такива обикновени домашни задължения, шетаща напред назад, грижеща се за него. Вечер заспиваща в ръцете му и сутрин будеща се отново до него.
Приближи се бавно, предвкусващ удоволствието да е прегърне. Обви ръце около нея, но тя подскочи и изпищя, захвърляйки ножа, който държеше. Обърна се и Йомер едва сега видя слушалките в ушите ѝ.
-   Изкара ми акъла! Отново!- Беше изплашена и ядосана едновременно, докато смъкваше слушалките.- Защо се промъкваш така зад мен?!
-   Извинявай, мислех, че си ме чула и просто ме дразниш.- Пое телефона от ръцете ѝ, остави го на масата зад себе си и отново я прегърна.- Защо си станала без мен?!
-   Така сладко спеше, а бях гладна. Реших да приготвя вечеря и едва тогава да те събудя.- Отдръпна се от него и отново разбърка врящата течност.- Супата е почти готова, но на основното ще му трябват поне още 30 мин. във фурната.
-   Мислиш ли, че храната ме интересува в този момент.- Оглеждаше я отгоре до долу, облизвайки устни.- Има доста по- привлекателна гледка пред мен. Дрехите ми ти отиват, знаеш ли?
-   Всичко твое ми отива!- Усмихна се тя, подлагайки устните си на неговите. Нежната целувка се задълбочи, повличайки и двамата в огъна на страстта. Йомер тъкмо посягаше към котлона, за да го изключи, когато Дефне се отдръпна. Поклати глава засмяна.
-   Не може така! И двамата трябва да се храним!
Измъкна се от ръцете му, обръщайки му гръб, докато Йомер още се опитваше да осъзнае случилото се. Загледа се отново в нея, сядайки до високия плот, следейки бързите ѝ и сръчни движение, докато проверяваше фурната и довършваше супата.
-   Още не мога да повярвам, че всичко е истина. Тук си!- Говореше на себе си, но тя го чу. Обърна се и му се усмихна, докато изключваше фурната.
-   Остана само още едно нещо и щастието ни ще е пълно!- Приближи се и застана пред него, слагайки ръце на раменете му.- Сетих се за един свой сън вчера, докато правехме планове. Думите ти, че ще си купим яхта и ще обикаляме с нея навсякъде.
-   Ще го направим. Само ние двамата.
-   Може би тримата?! Съвсем скоро.- Повтори думите си от съня, изчаквайки неговата реакция. Видя объркването му, след което дяволити пламъчета заиграха в очите му.
-    Дефне?! Да разбирам ли…
-   Не, не съм бременна. Все още!- Засмя се тя и видя как той помръкна.- Но искам дете в най- близко бъдеще. Едно малко твое копие, което ще е част и от двама ни. Моят малък Йомер.
-   Аз пък искам да е момиче. Малка рижава красавица, която ще е точно толкова палава и дива като теб. Ще е принцесата на татко и много ще я глезя. Ще изпълнявам всяко нейно желание!
-   Значи аз ще бъда лошата, така ли?! Ще прехвърлиш на мен ролята на строгият и вечно забраняващ всичко родител?!
-   Аз не мога да отказвам нищо на теб, какво остава за децата ни. Съжалявам, но наистина ти ще трябва да контролираш всичко!- Смееше се, наблюдавайки сбърчените ѝ вежди.- Шегувам се, любима.
-   Много си лош!- Отпусна се, прегръщайки го и въздъхвайки дълбоко.- Ще бъдем добри родители, нали?! Въпреки всичко, което сме преживели ние.
-   Точно това ще ни помогне да го направим. Ще се прекрасни родители, не се тревожи. Ще обичаме децата си повече от всичко и ще направим всичко по силите си, за да пораснат те добри и щастливи.
-   Радвам се, че си до мен!
Вечеряха, въпреки че наближаваше десет. Оставиха масата неразтребена и се качиха горе. Йомер затвори вратата и се прегърна Дефне, целувайки шията ѝ.
-   Мисля, че оставихме нещо недовършено.
-   Десертът?!- Пошегува се тя, отпускайки се на гърдите му.
Ръцете му се скриха под края на ризата, с която тя все още бе облечена. Плъзна ги по бедрата ѝ, докато устните му засмукваха ухото ѝ. Усети я как загуби равновесие и се обляга на него, поемайки си често въздух. Притисна я до себе си, обсипвайки врата ѝ с целувки. Бавно я поведе към леглото, разкопчавайки по пътя копчетата на ризата.
-   Това повече не ти трябва.
Обърна я с лице към себе си и бавно свали дрехата от раменете ѝ. Ръцете ѝ вече бяха на колана на халата, с който той бе останал през цялото време. Освободиха се набързо и от него, строполявайки преплетените си тела на леглото. Дори не си бяха направили труда да светнат лампата, разчитайки единствено на светлината от половинката луна, надничаща през прозореца. Беше им напълно достатъчно.

-   Значи ти си сънувала нашето бъдеще!- Прошепна Йомер, държащ полузадрямалата Дефне в ръцете си.
-   Беше отдавна. Бяхме скарани. Една нощ ни сънувах така- заедно в леглото, скрити под един чаршаф. Правехме планове за бъдещето: нова къща, в която да живеем и яхта, на която да прекарваме лятото. Точно както сега. Уточнявахме, че ще сме си само двамата и изведнъж аз предположих, че може да сме трима. Сутринта много се смях, всичко ми изглеждаше толкова невъзможно. А ето ни тук сега.
-   Сигурен съм, че съвсем скоро всичко ще стане реалност.- Целуна косата ѝ, докато тя се притискаше още по- близо до него.
-   Стига ми това, че си до мен. Понякога не вярвам, че всичко, през което преминахме, е истина. Сякаш е било просто кошмар, от който най- после съм се събудила. Сякаш ти винаги си бил до мен, тук.- Сложи ръка на гърдите си.
-   Понякога и аз си мисля, че не всичко е било случайност. Като че ли е било писано да стане така. Мисля, че планът на Нериман просто усложни нещата.
-   Как така?- Дефне се повдигна, за да го погледне в очите.
-   Аз бях поразен от теб в мига, в който те целунах. Налудничавата ми идея, за да се измъкна от уредената среща, се обърна срещу мен. Не спирах да мисля за теб през следващите дни и изпитах истински шок, когато те видях в моята кухня. Вече обмислях как мога да те намеря, за да ти се извиня. Бях решил да се върна в ресторанта, за да разбера коя си. Щях да направя всичко възможно, за да те открия, любов моя. И да те спечеля. Ти си моята съдба, моето бъдеще. Сигурен съм, че е така.

Боре много жален    Да не му свършва ваканцията, та тъгува 

Тц, губи битката..

 

Боре с Ханде 

Боре и Ханде    



С Барышем, Mert Firat - актер и Koray Candemir музыкант, автор песен и продюсер

Тоя Мерт не го ли спрягаха с Ханде