След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -227ღღ

Темпи 

Много тихо тоя четвъртък, никой не играе ни табла, ни футбол  Само кака не се измори да твори 
Ей ви още един кучешки шедьовър за лека нощ 
https://vk.com/video95732242_456239065?list=021e048b1b11d655c1

Тая не е нова, но не съм я виждала. Това у тях ли е   Ако е така, Гупса само за летене ли използва метлата      

Добро утро  

Доколкото виждам снимката е от сета - това е къщата на майката на Йомер, а до Баръш е "Изгубената Албертин"   Явно е от 7 епизод, когато Йомер избяга след рождения си ден  
Аз съм виждала снимката, ама чак сега като попита се загледах във фона, за да разбера от къде е

Добро утро      






Аз се загледах първо в обувките му - много домашно изглежда, та затова помислих, че е от в къщи  Сега като каза - вярно, че стълбите в оная къща са такива, само празното гърне, къде оставяха ключа, го няма 

 

Добро утро - петък 







а при нас е отврат  - 16 градуса  и вали от снощи 

Мда..петък е
 

 

Фабрициото е канил Боре на гости пак в USA , дали ще отиде 

   


Яса тук е като котарака в чизми     

С кучето играе, спи, пасе, къпе се        А Боре само за алиби пред феновете 

Аз днес си говоря цял ден сама  Млъквам, ама да попитам преди това - довечера ще гледаме ли сърцебиене 

Гледайте, че и мен ме няма днес - утре ще кажете как е

Диде аз пък цял ден се опитвам да ти отговоря, ама както виждаш безуспешно
Първо да попитам, снимките които си постнала от днешната серия на Ашка ли са, тази на която се пада ред да повтарят ама нали рускините го удариха на отпуски
Мен лятото онлайн ми е мисията невъзможна , че съм с детето до късно навън. Пък още не съм изгледала и една цяла серия на сърцеразбивачите

Глава 63

Йомер и Дефне спяха в двата края на леглото. Дефне лежеше по корем, заровила лице във възглавницата, под която бе пъхнала ръце. Косите ѝ бяха разрошени, разпилени и образувайки нещо като ореол около главата ѝ. Йомер пък бе по гръб, свил едната си ръка под главата, без възглавница, докато другата висеше от леглото, почти допирайки земята. Завивките бяха сритани на безформена купчина в дъното не леглото.
Слънцето отдавна бе изгряло, когато те най- после се събудиха. Изморени след лудата нощ, имаха нужда да възстановят силите си. Завъртайки се бавно с лице един към друг, и двамата охкаха при всяко движение. Неудобните пози, в които бяха заспали, си казваха думата. Ръката на Йомер бе изтръпнала, а вратът на Дефне бе схванат. Погледнаха се, всеки разтриващ някаква част от тялото си, след което избухнаха в смях.
-   Виж ни само, като някои пенсионери сме!- Дефне седна и се опита да се протегне, докато Йомер все още масажираше ръката си, опитвайки се да възвърне кръвообращението ѝ.
-   Обещавам ти всяка сутрин да се събуждаш в това състояние!- Доволен, той я привлече към себе си за целувка.- Добро утро!
-   Добро утро, любими!- Дефне отвърна на целувката, след което бързо се отдръпна.- Отивам да се изкъпя, след което ще приготвя закуска. Нямам търпение да излезем в гората.
Йомер просто поклати глава, тръгвайки след нея към банята. Нямаше да му избяга толкова лесно. Гората въобще не му бе интересна в този момент, гледайки полуголата си съпруга, нагласяща температурата на водата.

Успяха да излязат от къщата чак по обяд. Бяха хапнали набързо, защото Дефне мрънкаше, че губят ценно време. Облякоха се добре, молейки се облачетата по хоризонта да не им донесат някоя буря.
Разхождаха се, хванати за ръце, вървейки по знайни и незнайни пътеки. Дефне се бе превърнала отново в дете, радващо се на природата, повличайки и Йомер в миналото. Той ѝ разказа как като малък, заедно със Синан и Суде, са обичали да си правят лагери по такива места и как дори веднъж са избягали от вкъщи, отивайки на палатка в гората. На Дефне ѝ бе странно да слуша за този Йомер- малкото палаво момче, което се е забавлявало с приятели, тичайки по цял ден и правейки такива луди неща. Едва сега тя  осъзна наистина колко голяма трагедия е била за него смъртта на майка му, както и държанието на дядо му тогава. Точно те бяха превърнали това невинно и щастливо дете в затворения и студен мъж, с който се запозна тя в началото. Приближи се и мълчаливо го прегърна, притискайки го до себе си.
-   Обичам те!
-   Какво стана?!- Отдръпна я леко, изненадан от сълзите ѝ.- Миличка?!
-   Нищо ми няма! Ей сегичка ще ми мине!- Сгуши се отново в него и останаха така, докато тя не се успокои.- На къде води тази пътека?!
-   Не знам. Наблизо има магазин, но той е в обратна посока. Тук мисля че има други такива вили, макар да не очаквам да има някой в тях по това време.
-   Надявам се да няма!- Огледа се, сякаш очакваше някой да изскочи от храстите.- Нека сме си само ние.
-   Утре ще отидем с колелетата да напазаруваме. Ще ти покажа и реката, която преминава малко по- надолу по пътя.- Прегърнал Дефне през раменете, за да я държи максимално близко до себе си, Йомер пое към тяхната вила.
-   Тук е толкова различно!- Пое си дълбоко въздух, наслаждавайки се на това колко чист и свеж е той.- Когато остареем и Пасионис вече няма да има нужда от нас, ще си купим една такава къща и ще се преместим да живеем в нея. В някоя подобна гора, далеч от всички.
-   Ще видим!- Целуна я по главата Йомер, подсмихвайки се. Той вече почти бе решил този проблем.- Но къщата ще е само за през зимата. Лятото ще сме на яхта, плаващи по света. Ще обикаляме навсякъде, където ни се иска, само ние двамата.
-   Звучи невероятно!- Едва сега Дефне осъзна, че почти са се прибрали.- Рано е още, не искам да се връщаме. Нека се разходим още малко, виж колко е хубаво времето. Йомер?!
-   Не се ли измори, навън сме от почти два часа?- Хвана ръцете ѝ в своите, за да ги стопли.- Страх ме е, че ще се разболееш.
-   Не е толкова студено! Хайде, още само час!- Избяга на далеч от него, след което му се изплези.- Не можеш да ме накараш да се прибера!
-   Дефне, не се дръж като дете!- Макар че се опитваше да звучи строго, усмивка разтегли устните му.- Ела тук!
-   Няма!- Засмя се тя и започна да се отдалечава назад, гледайки го в очите.- Ела и ме хвани!
-   Дефне!- Размаха заканително пръст срещу нея, увеличавайки крачките си.
-   Няма да ме хванеш! Не можеш! Не, не, не!- Припяваше си тя, докато все по- бързо се отдалечаваше, а накрая се обърна и побягна.- Не можеш да ме хванеш! Няма да се прибираме още!
-   Сега ще видиш ти!- Прошепна си Йомер, докато спираше. Дефне бе на няколко метра пред него, скрита в храстите. Виждаше огнените ѝ коси, ветреещи се зад нея.
-   Не можеш да ме хванеш!- Припяваше си все още Дефне, докато изведнъж не усети, че зад нея няма никой. Спря и рязко се обърна.- Йомер?!
Оглеждайки се стреснато, тя започна да вика името му. Първоначално реши, че ѝ прави номер, и затова не се върна.
-   Йомер, къде си?!- Леко притеснена, Дефне оглеждаше храстите около себе си.- Не е никак забавно! Йомер?!
Започна бавно да се връща назад, внимавайки за заложени капани. Очакваше Йомер да я сграбчи, изскачайки от някой храст, затова подробно оглеждаше всичко наоколо си. Опитваше се да заглуши надигащата се в гърлото ѝ паника, нашепваща ѝ, че може би не е игра и съпругът ѝ е пострадал. В следващия момент извика уплашено.
-   Йомер?!- Якето му бе захвърлено насред пътеката. Дефне го вдигна, притискайки го до себе си, след което се завъртя в кръг. Видя шапката му на около метър пред нея и хукна натам. Тъкмо се навеждаше, за да я вземе, когато някой я сграбчи отзад и запуши с ръка устатата ѝ.
Инстинктът ѝ за самосъхранение я накара да започне на дращи с нокти по ръцете, притискащи я до натрапника, докато зъбите ѝ се впиваха в дланта му. Йомер извика и я пусна, разтръсквайки ръка и смеейки се.
-   Все още си същата дива пантера!- Приближи се и я заключи в обятията си, преди дори да е осъзнала какво става.- Но аз все пак те хванах!
-   Луд ли си?!- Сълзи течаха по бузите ѝ, докато цялата трепереше в ръцете му.- Щях да умра от страх, че нещо ти се е случило!- Заудря с юмруци по гърдите му, но той само я притисна по- близо до себе си.
-   Извинявай! Не исках да те плаша толкова! Успокой се!- Обви я по- плътно в прегръдките си, опитвайки я да стопли.Ръцете му разтриваха гърба ѝ, докато устните му обхождаха слепоочието ѝ.- По- добре ли си?!
-   Не съм!- Но гласът ѝ вече бе спокоен и той си позволи леко да се отдръпне.
-   Съжалявам.- Целуна леко носа ѝ.- Сега ще дойдеш ли с мен в къщата, или да те занеса на рамо до там?!
-   Ще дойда.
Помогна му отново да се облече, след което се гушна в него. Прибраха се и веднага взеха горещ душ, за да се стоплят. Камината бе почти изгоряла, но Йомер я запали отново. Свиха се пред нея все още по халати и останаха така до вечерта.

Диме  , от днешната са 
Аз ще се пробвам да се прибера навреме, да го гледам, ама само ако намеря къде рускините го превеждат онлайн, иначе - утре, на руски  Или ако тук някоя добра душа разяснява с по някоя дума