Обикновено детето получава внимание у дома. Когато го взема от градина обикновено у дома са свършени обикновените домакински задължения, за да имам време за детето. Когато ходех на работа вършех това след като детето заспи.
Таткото работи повечко и се прибира след 19.00 у дома. Тогава започват игри с него. Това са най - приятните мигове за сина ми. Тогава играят по - мъжки и се разбират чудесно. Почти всяка вечер тати е купил нещо за него - бонбони, дъвка,шоколадово мече...
Ние нямаме разногласия, но като във всяка къща има разногласия , но детето не става свидетел на тези ни разговори. Не си крещим, не се обиждаме...Дори има вечери в които телевиязия не гледама, защото сме играли
Не знам къде сме сгрешили. Говорим, говорим много дори. Обеснявт се всички неща за които е питал. Поради тази причина детето има висока обща култура(за възрастта си де). Но когато дойде време за възпитание няма кой да ни чуе! Не слуша изобщо какво му се говори. Или те изчаква да кажеш каквото имаш за казване и се врътва на някъде и си продължава своите занимавки.
Не сме го били. Накзаван е, но и от това не му пука. Само пита кога ще ми мине наказанието? Има една плюшена мечка(с нея спи откакто се върнахме от болницата) - тя му е най голямия приятел Мъчно му е само ако му я отнемем в знак на наказание. Но има и друго - при вида на тая мечка веднага си засмуква палеца. Което от само себе си е сигнал че нещо не е наред.
Ще пробвам с играта и ще махна етикетите. Ще кажа дали е имало полза и какъв е резултата!