Как да помога да се интегрира сред децата по - особеното ми дете?

ох, не знам...
но започни от това да разпиташ подробно учителките какво става през деня в детската градина. Запознай се със ситуацията в детайли - кой, как и защо е в конфликт с него. Сред децата винаги има групички, лидери и пр. Но пък май много бързо се променят нещата - и групичките, и приятелствата. Ако някой системно го тормози, можеш деликатно да поговориш с родителите - не да ги обвиняваш, а да ги помолиш за помощ...

Според мен няма причина да се притесняваш. Детето ти е много умно, личи си от поста ти. Попитай учителките за техните наблюдения върху детето. Свекърва ми е детска учителка и много точно е преценила всяко едно от децата. Понякога им казва на родителите , ако види нещо притеснително у детето, но в повечето случаи си мълчи тъй като доста родители са започнали да й се сърдят, че говори така за децата им.
Моят Георги също е странно дете- предпочита сам да си играе, а ако се случи да се заиграе с някое детенце, той копира поведението на въпросното дете, което пък мен ме дразни...

Възможно е да само период. От колко време е така? Дали не е дошло дете, което да подтиска останалите и това да кара твоето да се държи така. Според мен разпитай госпожите за промени в групата.
При нас в началото Гери се държеше като аутсайдер в яслата /все отзад и отстрани/ и дори сега на моменти забелязвам как се стъписва при запознанство с нов човек, но не я насилвам и тя сама преодолява срама и притеснението си.

Не знам какво да те посъветвам...
Разпитай го и разбери кои от децата се държат добре с него и го поощри да играе с тях. Ако можеш събирай ги извън ДГ или покани някое от тях у вас. Предложи на сина ти да му занесе някакво малко подаръче.
Опитай се да разбереш кой е тарторът - почти винаги има дете, което да настройва другите. Поговори с майка му и ако тя е "на място" ще опита да повлияе на детето.
Позволи му /ако има желание и е позволено, разбира се/ да занесе някоя играчка или енциклопедия, която би заинтригувала и др. деца в ДГ.

одкрепям.Говори с госпожите и ако трябва с родителите.Мен така ме тормозеха в училище група момичета.Колко съм ревала,не исках да ходя на училище.Майка ми 100 пъти ходи да се разправя.Изпитала съм го,макар да бях супер кротка.Просто децата са много жестоки,ако си набележат някоя жертва сред другите дечица.

Опитай се да анализираш поведението и характера му. Така ще намериш решение!

Едва ли всички го бият. Попитай го кой точно и защо го бие. Какво значи да го предизвикат, ако се сдърпат за играчка или някой го бутне, тогава ли ги обижда? Дали си мисли, че е по-велик от всички - казва ли ти че всички са тъпи и гадни или нещо такова?

От колко време е в тази група? Ходил ли е преди на ясла?
Мисля, че просто се сблъсква със социализацията, и предпочита да седи у дома или с лелите, т.е. без конфликти и той да е едниствен, което е нормално.

Много ми е трудно да ти дам съвет.
Самата аз съм в подобна позиция големият ми син беше буен, а малкия е още по-буен и с остър характер.
По принцип лесно се сприятелява с децата, но като цяло обича да се налага и да доминира.
Опитвам се да туширам това до умерени величини, но не бих казала че съм постигнала кой знае какъв успех.
Съветвам те всеки ден да говориш с детето, да се заиграваш с него и в процеса на игра да го подпитваш за случки от ежедневието му.
Ако имаш и друго дете - заслушай се в разговорите им - аз оттам с учудване зарбрах че едно от децата в групата тормози малкия ми син. Никога не бях подозирала /по скоро се притеснявам той да не тормози някое дете/.
Така че дерзай - и най-вече не се опитвай прекалено да пречупваш характера му - с възрастта улягат. Големия ми син сега е далеч по-кротък отколкото преди 3 години.

Преди около 150 години аз бях такова дете. И в други теми съм споделяла, че детската градина беше мнооого лошо време за мене. 
Поне от 5-годишна имам много ясно спомени, така че мога да го твърдя със сигурност. Бях самостоятелна, не понасях някой да ме командори и затова не създавам и до днес лесно приятелства.
Когато тръгнах в 1-ви клас нещата си дойдоха на мястото. Вече имаше кой да ми обръща персонално внимание (учителката беше там затова, а не да си пие кафето с другите си колежки), можех да изпъкна с наученото, имах приятели, можех да бъда самостоятелна!

Според мене нещата при вас ще се оправят с времето, просто някои деца порастват по-бързо от другите и трябва да им се даде възможност за изява. Ако имате време, намерете занимание на сина си, в което той да се чувства пълноценен и в семействотто компенсирайте липсите на детската градина. 

Според мен първата ти грешка е мисълта, че детето ти е по-особено. А то не е. Нормално е да има дрязги и борба между децата, още повече че е момче, трябва да се научи да ги преодолява и да продължава напред.
Аз щях да започна с това, което казва лекси.

Тинкърбел - повярвай ми наистина има по-различни деца. Най-вероятно проблема е в начина им на възпитание. Може вината да е у нас родителите. Макар че, синовете ми са различни като характер - само дивотията им е еднаква.
Следя темата с огромен интерес защото тази майка има проблеми едно към едно с моите.
Ако можеш да дадеш съвети съм готова да ги приема на драго сърце.
Интересно е, че моите като цяло в детската градина слушат - госпожите имат оплаквания само от време на време. Но като сме на площадките са истински терминатори- особено малкия
Честно казано и аз не зная какво да направя

Сигурно попреувеличаваш малко . Но щом признаваш, че проблемът е в детето ти, половината битка е спечелена Ще се справиш!
Не се карай, а говори много. Аз първоначално си мислех, че говоря на стените, тъй като моята не само не даваше признаци, че ме слуша когато и четях "морал", но и гледаше сърдито. В последствие обаче,  от нейни постъпки и изказвания, разбрах, че е имало полза.

Здравей az_maikata,

Личното ми мнение, че детето ти може би има усещане за недостатъчно внимание вкъщи. Съдя от това, че след като си набюдавала процесите в групата, той е отричал своята вина. Т.е. детето има нужда да създава положителен образ пред теб. Не споделяш нищо от обстановката вкъщи. Може би е добре да си дадеш сметка дали вниманието, което неминуемо следва да се отделя на по-малкото дете не го кара да се чувства самотен и чрез агресията в детската градина да компенсира липсата или недостатъчното внимание вкъщи. В момента само предполагам тези неща, не съм убедена изобщо дали това е така. Ролята на таткото вкъщи каква е? Помага ли ти за отглеждането на другото дете, занимава ли се с баткото, имате ли семейни недоразумения, на които детето е било свидетел? В повечето случаи на по-експанзивни деца, има процес на копиране на поведение, видяно вкъщи или компенсация на някаква липса. Предполагам, че в понеделниците му е по-трудно, тъй като му се налага да се отдели от теб след като е бил цели два дни заедно с теб.
Предлагам ти една "игра" която върши чудесна работа. Играйте на въпроси и отговори, като той ще отговаря само с да или не. Питай го неща като - ти си ядосан, защото /примерно не си ял скоро сладолед; или защото не е слънчево; или друг подобен незастрашаващ въпрос, за да "свалиш" защитите му. После го питай ти си ядосан, защото искаш да си близо до мама, или защото имаме бебе, или защото мама не те гушка достатъчно.... Така можеш да го питаш и да разбереш много неща. Важното е да го правите като игра и да не се чувства застрашен. Редувай сериозните въпроси с някакви дори и странни такива, които да го разсмиват. Наблюдавай го дали има промяна в изражението, позата когато му задаваш от сериозните въпроси. Ако ти отговори с да на някой от тези въпроси говори с него какво точно го притеснява. Бъди сигурна, че веднъж пробила защитите му, ще можеш да получиш много инфомация. Всичко това като игра и много нежно, без обвинения.
Моят син е на 6 и всичките пъти, в които съм пробвала тази игра, тя върши работа.

И още нещо - не слагай етикети на детето, като "по-особено" или "лошо". Това не ви помага по никакъв начин.

Надявам се да съм ти била полезна.

Не прибързваш ли с генералните изводи? Защо непременно смяташ, че има проблем? Защо мислиш, че някъде "сте сгрешили"? Всяко дете изживява своите добри и лоши моменти. Почти няма дете, което в даден момент не се е изкушило да опита "какво е да си лош".  tony74  ти е дала много добри съвети и ако към тх прибавиш и увереността, че си добър родител, всичко ще е ОК.

Описанието на семейната среда звучи доста хармонично, с изключение на това, че не споменаваш как е приел новодошлото бебе. Твърде възможно е всичко това да е нищо друго освен ревност към по-малкото и съперничество за твоята любов.
Не разбрах историята с мечката. Откакто той ли се е родил ли я има? Или е имал престой в болницата? Това мече може да ти е помощ при разговорите. Може би тя "знае" много от нещата, които се въртят в главицата му. Опитай да говориш чрез нея - нека мечо го пита разни неща. Не ти трябват особено актяорски умения - просто промени леко гласа си и влез в тая роля с мечо в ръка.
Само предположение - ако таткото спре всекидневните подаръци, какво ще се случи?

И още нещо - да си родител е най-трудното и отговорно занимание, защото от нас зависи накъде ще "тръгнат" децата ни. И като всяко трудно занимание е съвсем нормално да правим грешки. Важното обаче при децата ни е да не спираме да търсим малките сигнали, които те издават, когато нещата не са наред при тях. Дали ще се бие с другите или ще си гризе ноктите, или ще тормози животните, дали ще блъска дълго време главичката си някъде - всичко това идва от някаква несигурност, страх, чувство на самотност, недостатъчно внимание и най-важното децата нямат думите да изразят тревогите си и затова ползват други начини на изразяване.

Имай предвид, че въпросите ти трябва да са такива, че да ти отговаря само с да или не. Всъщност това е част от "правилата" - не може друго да казва освен да или не.
От това което пишеш - просто на малчо му е тъжно когато мама няма време за него. От опита си знам, че 10 минутки повече на ден гушкане и мачкане вършат работа. Но все пак е хубаво да му казваш, че и ти имаш нужда от почивка или, че ще се случва понякога да нямаш време за него, но това не означава, че го обичаш по-малко.
А щом мечо е до него откакто се е родил - той ти е най-големия помощник - каквото не каже на мама, ще каже на мечо! Фактът, че си лапва пръстчето като го види, означава че се връща в бебешкия си период, когато ТИ си била цялата му вселена.
Подаръците на тати са страхотни от гледна точка на детенце, но в един момент ще започне да иска повече и по-големи и да свързва неговото присъствие с необходимия подарък. Освен това ако носи на баткото, е хубаво да носи и на беба.

Сега се сетих че големия ми син съвсем в началото прие малкия без резерви и с голям ентусиазъм. "Помагаше ми" носеше шишенца, памперси, дрънкаше с дрънкалки и си играеше с него, но след около 4-5 месеца изведнъж започна да избухва, да плаче без причина, да става агресивен в детската градина. Добре че госпожите там бяха свестни и успяхме да овладеем нещата.
Наистина не е невъзможно да е ревност.
Има една много хубава приказка от поредицата "Вълшебната гора" - "Рожден ден в гората" - четяхме я през ден. След месец някъде нещата се успокоиха и се върна към нормалното си състояние.

Не слагайте "етикет" на детето. Няма нищо чак толкова особено. Вероятно изживява криза от раждането на бебчето, въпреки, че се отнася добре с него. Според мен наказанията не вършат особена работа, те само му доказват, че е изместен от лидерската си позиция в семейството. Та нали преди това той е бил в центъра, цялото внимание е било към него. А сега бебчето е по цял ден с мама, а той трябва да се отдели. подсъзнателно не може да не преживява този проблем. И от там и агресивността в детската градина. Дайте му цялата си любов. Не му отнемайте мечето като наказание. Може би с него то споделя всичките си проблеми. Все пак всеки човек, макар мъничък има нужда от защита и сигурност, а детенцито вероятно ги намира в своя приятел мечо. Бъдете търпелива и много, много добра. Занимавайте се повече с него, четете книжки, играйте и не изоставяйте забавлението с баткото, щом бебка нещо приплаче. Аз съм майка на три деца. Вярно с разлика от по десетина години. Но все пак съм наблюдавала подобни проблеми. По-голямото дете се радва на бебенцето, помага много, но в един момент сякаш му става тъжно, че вече то не е центъра на семейството и го приживява по различен начин. Само помнете вашето момченце не е особено или лошо. То е вашето дете, бъдете нежна и любяща и му помогнете да преодолее този период.