СЕДМИ клас - 1 - Началото

  • 83 912
  • 742
  •   1
Отговори
# 675
  • София
  • Мнения: 18 679
Точно това щях да напиша и аз. Невзет материал на теория няма, обаче специално по математика като вкарат някоя задача от тип, който го няма в учебника, въпреки че се решава с материя, която е взета, повечето деца не се усещат какво да правят. Трябва да е тренирано. А къде да е тренирано, ако не на школа или с частен учител? Порочна система и всички сме вътре Rage
Но каквото и да си говорим, кога не е било така? Едно време матури нямаше, ок, имаше приемни изпити. Аз хем, че седми клас го карах в МГ, пак ходех допълнително на курсове в училище, защото приемният изпит беше тежък и трябваше да се решават яко задачи, логически или с допълнително построение - знаеше се, че последната подточка на последната задача винаги е такава, състезателна, а не на ниво училище. С тази разлика, че курсовете бяха по джоба на всяко семейство, което не мога да кажа за допълнителната подготовка сега.

# 676
  • Варна
  • Мнения: 2 133
Ясно; откъдето и да го погледнеш, след теорията, макар и изцяло взета, трябват много упражнения. Нашата математичка най-обича да дава контролни веднага след нов материал - да видим кой е седнал да се занимава.

# 677
  • Мнения: 169
Явно наистина ще се наложи да я запиша на частен учител. Винаги съм смятала, че на частно не може да получи това, което биха й показали в школата,но какво да се прави...
Бихте ли ми предложили някоя добра госпожа, от която сте доволни и смятате, че има подход с децата. Ще съм благодарна да споделите и как стои въпросът с плащането. Благодаря!😘

# 678
  • Мнения: 384
Здравейте!
И моята ходи на курсове в ОТ.

Здравей! А кое е "ОТ"?

# 679
  • Пловдив
  • Мнения: 1 216
Здравейте!
И моята ходи на курсове в ОТ.

Здравей! А кое е "ОТ"?


Здравей! ОТ е Образователни техногии.

# 680
  • Мнения: 384
Благодаря!

# 681
  • София
  • Мнения: 6 574
Но каквото и да си говорим, кога не е било така? Едно време матури нямаше, ок, имаше приемни изпити. Аз хем, че седми клас го карах в МГ, пак ходех допълнително на курсове в училище, защото приемният изпит беше тежък и трябваше да се решават яко задачи, логически или с допълнително построение - знаеше се, че последната подточка на последната задача винаги е такава, състезателна, а не на ниво училище. С тази разлика, че курсовете бяха по джоба на всяко семейство, което не мога да кажа за допълнителната подготовка сега.
Aз пък точно обратното щях да напиша: без грам курсове по БЕЛ - четях теми, писани от съседката с мастило в едни руски тетрадки с твърди корици.
По математика ходих на "уроци" 2 месеца при един приятел на чичо ми лека му пръст (за първи път това ми показа триизмерен учебник по геометрия, дето де гледа червено и синьо очило) - кеффф.
С изкараните оценки можех да вляза ,  в която си искам топ софийска езикова гимназия (за СМГ нямам наблюдения). Завърших 2 езикови гимназии - редовно и като частна ученичка и без гугъл, и уикипедия. Stuck Out TongueStuck Out TongueStuck Out Tongue
Родителите ми имаха БЕГЛА представа какво се случва и ангажиментът на майка ми се сведе до това да ме заведе на изпит в гимназията.
Даже още разказваме като виц две случки:
Първата колежки й казали как в автобус 305 съм била разпънала тетрадки по математика и нейният отговор бил: Абсурд ! Объркали сте се ! Това не е дъщеря ми !
И вторият: Подавам документи в английската и с копие от дипломата и в испанската (бях влюбена в Наско Сираков, който заминаваше да играе в Сарагоса). Уговорих се с тате, че ще уча испански, щото знам, че там ще пробия. Innocent Той каза: о.к. , но искам да завършиш английската като частна ученичка. Речено-сторено Да, ама забравил да каже на майка ми и ти да видиш в деня на изпита майка ми като разбра какъв цирк настана....
Децата с курсовете се представиха като мен, че повечето и по-зле.
Същото беше и с УНСС - купих си някакви теми, писани на машина, за жълти стотинки и се преборих с конкуренция при момичетата с 1:23 .
Та, времето може и да е много различно, но си отглеждаме едни бройлери, дето да свикнали на примък - отмък и да се инвестира мощно в тях.

# 682
  • Варна
  • Мнения: 4 295
Бройлери на хормони Simple Smile)) Хаха, Биби , развесели ме !

# 683
  • София
  • Мнения: 18 679
Еее, Биби, сега...Винаги е имало такива деца като тебе, ама колко са - единици! Повечето си ходеха на допълнителна подготовка за добрите училища - не чак като сега, но се ходеше. А дано са те наследили и трите ти разкошотии Kissing Face Аз много се кефя на хора, които постигат всичко с минимални усилия. Аз не съм от тях Joy

Ние май се обединихме вкъщи около това на първите пробни да си ходи само в неговата школа. Има да наваксва материал заради ваканцията в Италия и не ми се ще да му идва чак толкова нанагорно. Пък и ако ще се дъни с неусвоен материал, поне да не е неколкократно, че ще се депресира, горкото. Та, май чак на следващите пробни ще го пусна и в други школи.

# 684
  • София
  • Мнения: 6 574
Идеята ми беше, че прекалено много ги обгрижваме, а не да се изтъквам. Моите родители явно са го карали по-спокойно, което ме е направило самостоятелна и уверена. За нашите деца, малко ме хваща страх да не ги окепазим.
Дай сега да ги закараме на у- ще , че да си поспят 15 мин повече, хайде и на школа, щото е кофти транспорта да не мръзнат, пък и от тренировка потни - скочи да ги вземеш с колата, дай учителката по АЕ да идва вкъщи, за да не губят време...  Пък терзания най-добрата школа ли избрахме. Почва да ме хваща дебилизъм и непукизъм, което може и да е добре с оглед предстоящите 6 месеца. Blush
А, забравих да кажа, че наш'те бях толкоз "вътре" в схемата за кандидатстване, че забравиха да ме запишат, та изпуснахме срока и имаше драма, ама се оправихме някак. Спомням си, че тате ходи с униформата да се моли за по- представително. Joy

# 685
  • София
  • Мнения: 1 285
Много съм съгласна с bibi! И аз се опасявам да не ги окепазим. Колкото повече се оправят сами, толкова по-голяма полза ще има за тях. Истина е, че са свикнали да ги носим на ръце и дори се изненадват, ако не са с най-висок приоритет.

Малката ми дъщеря редовно посещава психолог. Аз споделям, че всеки ден учим заедно (детето е със СОП). Думите на психоложката бяха: "Не са важни толкова академичните знания, колкото способността детето да се справя само и да има самочувствието, че се справя и то в ежедневни житейски ситуации.

Та сега с голямата само подхвърлям да не си позволява да ходи без домашни по школите, иначе - да се оправя.

# 686
  • Мнения: 8 962
  Времената бяха други.В училище се учеше,наистина.Дисциплината беше друга.
   С щерката бях контролираща,надвиснала над нея,следяща,притискаща,все я подтиквах какво да направи,как да го направи,абе луда работа.Как ме е търпяло детето не знам.Сега гледам маалко по-лежерно да го давам.Не че не изтерясвам,но се старая Криси да не разбира.Карам,прибирам,но ако поиска той.Днес заминаха на контрола в Сливница с отбора ,изказах съжаление,че не мога да ида да гледам.Пък той ми вика"Айде ако обичаш,остави ме да си живея аз с отбора,не ти.Тия ,дето родителите са след тях на всяка крачка ,отборът не ги иска."
   Момичета,имахме РС среща във вторник.Потресена ,изумена,възмутена,втрещена и каквото още се сетите,съм.Такова поведение,не фриволно,ами отвратително,от страна на момичета и момчета,направо ме хвана срам .Вярно,че и системата ни докара до тук,но и родителите ги няма никакви.Преди срещата,девойките ,от които ще се оплакват причакват учителка в коридора,докато ние сме в класната стая,и на всеослушание-госпожо,много сте готина,госпожо,роклята ви е много секси,сигурно ще ходите на секс  после/госпожата е към 55-58 г./Обичаме ви,госпожоооо!!След което се подават в клас и заявяват-не слушайте какво ще ви кажат,всичко е долна лъжа.Това пред класната.
    Ходили в музея на Левски  в Ловеч,тръгвайки си написали-поздрав от монтанските диваци.После що класната не ги води никъде.
   УЖАС!Радвам се много,че едното вече порасна,а другото е кротко и в главата му е волейбол  и матури!Дано не се изхормони и той!!!!!

# 687
  • Мнения: 2 755
Идеята ми беше, че прекалено много ги обгрижваме, а не да се изтъквам. Моите родители явно са го карали по-спокойно, което ме е направило самостоятелна и уверена. За нашите деца, малко ме хваща страх да не ги окепазим.
Мда. Така е. Напоследък, гледайки моят син как лежерно я кара, все повече се замислям, защо това будно и оправно дете, от година на година се превръща във все по-инертен тип. Колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че причината за това е прекаленото обгрижване. Домашните му задължения са намалени до критичния минимум, защото е седмокласник и трябва повече да учи, ама май това му дава повече време не за учене, а за мързел. Карам го сутрин до училище, за да не губи време с транспорта. Поради същата причина и на тренировки го карам всяка вечер. Играя ролята на негов личен шофьор, иконом, прислуга и каквото там се сетите. А да и майка, разбира се! Опитвам се да му бъда и приятел, ама не ми се получава с тези мой постоянни наставления. За негово добро. Ама, наистина ли всичко, което правя е за негово добро? Гледайки резултатите, все повече се съмнявам. Често казвам, че ако бях мъж, щях да кажа че това дете не е от мен. Wink Когато се замисля, обаче, как точно бях възпитавана аз и как сега е възпитаван той, намирам "ключа от палатката". Родителите ми ми дадоха достатъчно самостоятелност, за да се науча наистина да бъда такава. Чудесното ни оправдание, написах "ни", защото това не е само мой проблем, а на мнозина, е че времената сега са други. Да, други са. Ние не приличахме на поколението на нашите родители, сега нашите деца са поколение, различно от нас. Времената се менят, ценностната система и тя търпи промяна, уви! Едно време ни учеха, че "Скромността, краси човека". Сега казват, че "Скромността е за онези, които няма с какво да се похвалят", или пък - "Това не е хвалба, а презентация!". Та така.
Сега малко за школите. Доволна съм от школата, която посещава синът ми, макар че и те не могат на налеят нищо с фуния в главата на мързелите. Моят, когато се стегне и РЕШИ да учи, се справя отлично, но тази Муза, рядко го посещава, за съжаление. Друг проблем е неясния отговор на въпроса :  А, сега накъде? Немската /да бе да/, Английската, НПМГ, ТУЕС, 73-то ....... Дала съм му срок до Нова година, да реши, къде иска да учи, за да не решавам аз. А, дано направи правилен избор и да си седне на .... за да се подготви добре!
Оценките в училище са му шарени. Най-ниските са по рисуване. Не го обича този предмет и не желае да рисува. Още една разлика между него и мен. Това, ще го преглътна, но бележки под 5 по балообразуващите предмети, трудно приемам.

# 688
  • Варна
  • Мнения: 2 443
И аз съм от обгрижващите, но и не искам нищо да променям, защото все още често  детето иска да се сгушим и да си говорим, а за мен тази близост е безценна. От друга страна, когато се е налагало, синът ми се е справял съвсем самостоятелно и това само затвърждава длверието ми в него. Има го обаче и другия фактор, едно време от нас никой не изискваше толкова много академични знания и ние се справяхме сами, просто защото не беше толкова сложно. Наскоро майка ми изрови едно контролно по математика на брат ми от 7 клас - пълна шестица, ама върху материал, който сега се учи в 5 клас - степенуване. И аз съм кандидатсвала в ЕГ в далечната 1989, но тогава изпитите по БЕЛ и МАТ бяха по 3 часа. Помня дори темата по БЕЛ - Защо Ив.Вазов преименува разказа от "В гората" на "Една българка". Нямаше нито граматика, нито четене с разбиране, нито тропи, тези и прочие, а времето беше повече от достатъчно. Същото и по Мат - решаваш задачите за час и половина и зи ходиш, а имаш на разположение 3 часа, не като сега - по 2.5 мин на задача. Каквото и да си говорим, натискът върху децата днес е голям, конкуренцията - огромна. А иначе и аз не се бях счупила от учене в моя 7 клас, а влязох в АЕ. Времената обаче тогава бяха лежерни - както за децата, така и за родителите. Така че, нека позволим децата днес все пак да имат детство!

# 689
  • Мнения: 4 617
Моето мнение е, че ние родителите сме принудени да влизаме във всякакви схеми в помощ на ученика, било то с помощ в къщи или на частни уроци. Ходят в училище, за да покажат какво да научили извън него и вече никой не задава въпроса на какво са го научили учителите. Децата са прекрасни, просто се изисква прекалено много от тях. Подлагани са на напрежение, което не се знае къде ще избие. Не се насърчават индивидуалните качества в училище, а постоянно са порязвани. Оценяването с трудните тестове поражда у децата чувство на безпокойство и несигурност.

Общи условия

Активация на акаунт