Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 356

Селви спечелва придирчивата  Сабиха Союсур и останалата част от семейството с тихата си приветливост на масата за хранене, точно както тя също е очарована от топлото  гостоприемство, което  и се оказва. Това, което в много отношения би трябвало да е една перфектна празнична вечер, е помрачено от мълчаливостта на Дагхан. Честите погледи на Селви при неговата мрачна  мълчаливост означават загриженост, която тя не може да устно да изрази, но говори за непрекъснатия и интерес към човека, който е спасила от ужасяваща съдебна грешка. Това, за което тя не е подготвена, е гневният  изблик на Дагхан, който я изкарва от равновесие, докато той я изпраща до  вкъщи. Тя осъзнава, че предвиждането на брат и, че е пуснала "лъва от клетката ", е повече от правилно и нейната еуфория за спечелването на първия си случай ще бъде на сериозно изпитание в идните дни.
 Достатъчно вярно. Нейните най-лоши страхове се потвърждават, тъй като на следващата сутрин Дагхан иска помощ за достъп до досието, в което е описана самоличността на фалшивия свидетел.  Фахрие играе майсторски  в спиращата дъха сцена, когато Дагханн изрежда изобличаващите въпроси, които възнамерява да зададе на своя обвинител, докато я държи здраво за ръката. Подобно на кварталния териер, който се хвърля по крака на пощальона, тя го следва  разтревожена  след като той излиза гневно  от къщата, за да получи достъп до файла, дори ако е принуден  и с незаконни средства,  докато е наблюдаван от двамата изненадани и любопитни зрители  Берил и Фахри. Когато истинската загриженост на Селви е посрещната с рязко прекъсване  на статута й на негов адвокат, тя настоява да придружи  Дагхан, където и да възнамерява да отиде, но надеждите и рухват.  Ако не беше намесата на Йълмаз, тя все пак би трябвало да признае, че е принудена да го остави да продължи по пътя си. По времето,  когато  заловеният Дагхан отново е спасен след неуспешния му опит да получи информация от полицейските архиви и последвалото разкриване на истинското финансово състояние на семейството му,  Селви става фактически константа в живота на Даган.
Неговата забележка, когато я  намира на прага  бараката при кейовете, малко след като е напуснал дома си, подсилва факта, че и Дагхан сега приема нейните честите и внезапни появявания  като даденост.  Досега Селви знае колко упорит може да бъде Дагхан и устоява на искането на Сабиха да убеди блудния и син да се завърне у дома. Вместо това тя го изкушава с възможна стратегия за излизане от сегашното му  положение, като се върне в медицинския колеж и работи за получаване на степен за по-малко от година. Да се каже, че животът е непредсказуем, е да се посочи очевидното, но по-конкретно в случая на Дагхан, честите кръстовища, които среща, го изпитват  на всяка крачка. В моменти като тези само най-щастливите сред нас намират подкрепа от един доброжелател, който да осветява пътя им. Независимо от историята си и пораженията, които самата тя е причинила, Селви е тази, която се опитва да внесе известна справедливост и ред в живота на Даган като го измъква от затвора и го кара да почувства затрудненията на семейството си, принуждавайки го да търси работа и сега му предлага реално бъдеще, което е въпрос само на подписването на няколко документа.
Разказът подчертава, че тези действия са доказателство за дълбокото и лично участие на Селви  в реабилитирането на Дагхан. Тя гледа на него като своя лична отговорност, а не като клиент, въпреки усилията на Дагхан да се отърве от постоянните и съвети.  Сцената, която следва, спечелва  зрителя за Селви. Нейното самообслужване с  чай, подмятайки че Дагхан е забравил своите маниери, свършва със злополука. Нейната очевидно непохватност  в нещо толкова просто като сервирането на  чай чудесно разкрива този  много интелигентен адвокат.  В едно действие тя оборва  често срещаното възприятие, възприето от мъжете, за това, че женското място е в дома и нейната компетентност се преценява само от уменията й да домакинства.  Фактът, че тя изпуска чашите с чай, тъй като те са твърде горещи, за да ги държи, привлича  само небрежен, незаинтересован поглед от Дагхан, занимаващ се с проучването на документите, които Селви е донесла. Въпреки съветите да остави счупените стъкла, тя се опитва да събере парчетата, само за да пореже ръката си с едно от тях. Лекарят в Дагхан реагира инстинктивно при преглеждане  на порязаното,  нареждането да седне и превързването на раната. На този етап се случва нещо непредсказуемо, докато той  притиска раната за да спре кървенето.
След няколкото пъти, когато Селви му оказва помощ, както Дагхан, така и Селви са развили непринудено  ниво на комфорт между тях, а идването  на помощ от Селви, се е  превърнало в установена норма. И все пак този спиращ сърцето момент, в занемарената, изоставена крайбрежна барака  - почти символична за състоянието на духа на Дагхан, е нещо, което  изненадва внезапно и двамата, тъй като е много различно от предишния им физически контакт, който е бил ограничен до случайни ръкостискания. За пръв път Дагхан държи ръката и в своята,  усеща мекотата на кожата и, усеща аромата на косата и, усеща дъха и на бузата си и забелязва  очакването в широко отворените й очи. В този магически момент тази красива млада жена, така очевидно обсебена от него, му предлага обещание за обновен живот, за надежда за бъдещето, за страст и желание и възможност за осъществяване чрез една нова връзка. В това, което може да се опише само като болезнено бавно движение, Дагхан притегля  охотно подчиняващата се ръка на Селви  и я привлича все по-близо, докато те се доближават само на един дъх разстояние. И двамата остават да се гледат един друг за един дълъг, безмълвен момент.
С ръка в ръка и очи потънали в захлас,  Дагхан размишлява върху  стъпка към по-нататъшна интимност. Камерата снима изключително от близо  двамата  с лицето на Енгин, омекотено от желание и частично видимите, леко разтворени  устни на Фахрие, но моментът отлита с един удар  на сърцето, тъй като Дагхан неопределено казва на  Селви да си отива и тя тихо се съгласява.
 За един кратък опияняващ  момент Дагхан  вижда възможността за нов живот, отразен в красивите очи на Селви, докато тя го гледа с очакване. Той би могъл я целуне (което явно искаше), запечатвайки връзката им, но нещо дълбоко в него  го кара да се въздържи. Като зрители можем да попитаме дали паметта за предадената любов го спира? Или потърсете по-уместното обяснение, че той не иска да изглежда, че се е възползвал от безкористността на Селви , с която му помага. Може би това мисълта, че той няма какво да предложи след тази целувка в момента, е това, което го спира?  Може да има няколко обяснения, които биха имали смисъл, но никое от тях не е . Очевидно и двамата са неудържимо привлечени един към друг, което прави тази проява на въздържане от Дагхан неразбираема. Казват, че когато си на път да умреш, целият ти живот за миг минава пред теб.  Също така казват, че влюбването е като умирането  - защото преставаме да бъдем една душа, когато се слеем с  друга. Дагхан не е готов за развитие, което може да усложни живота му, но може би най-простото обяснение е в страха на Дагхан да бъде наранен отново.
/следва продължение/[/b][/i]