Паническо разстройство - 28

  • 86 086
  • 766
  •   1
Отговори
# 735
  • Мнения: 1 488
Възможно е да е от стрес. Но ти сама как определяш периода тогава,или наскоро преди това била ли си под стрес. Казваш, че всичко е било супер до този момент...
Ако сега си добре приеми го за нещо временно, което е отминало.

# 736
  • Мнения: 4 734
Ами стрес кой няма в днешно време, може и това да е.... Нещо натрупано и да е избило изведнъж, но не съм имала подобно усещане преди... Помислих си да не е астма в първия момент, макар да не знам какви са точно симптомите... Сега задуха изчезна, постепенно и тежестта в гърдите... Но стреса от ежедневието продължава... Mr. Green Може да е на нервна почва, напоследък доста динамично живея, а почивката е по-рядко...  Знам ли... Rolling Eyes

# 737
  • Мнения: 4 406
Благодаря Ви, момичета! Няма как ще бъда смела Stuck Out Tongue
Почнах и ремиртата и веднага на следващия ден зверски глад. Даже вчера седя в едно заведени и напипвам сланинки от около кръстта си, и то не по шкембето, а и от страни.
Аз съм бивш пушач, но паля понякога и сега, чечер на купон, но рядко.

Трябва нова тема, ще я посна днеска след научния съвет, демек на обяд Kiss

# 738
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Ами стрес кой няма в днешно време, може и това да е.... Нещо натрупано и да е избило изведнъж, но не съм имала подобно усещане преди... Помислих си да не е астма в първия момент, макар да не знам какви са точно симптомите... Сега задуха изчезна, постепенно и тежестта в гърдите... Но стреса от ежедневието продължава... Mr. Green Може да е на нервна почва, напоследък доста динамично живея, а почивката е по-рядко...  Знам ли... Rolling Eyes

Според мен не е точно паник атаки, а развиваш фобия някаква. И аз имам страх от малки пространства - не ми е конфортно в малки бани, в душ-кабина, в асансьор и много-много не обичам тълпите - агорофобия май се казва. Ми аз си разрещих проблема като не влизам в душ-кабини по хотелите /вкъщи нямам/, качвам стълби вместо асансьор /страхотно кардио упражнение е/ и се къпя с хладка вода и понякога дори на отворена врата. Минава, не е страшно.
Джери, почна ли на новото място?

# 739
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Нямам никакво напрежение в работата ,за това и не искам да я изгубя като си тръгвам често или не ходя.Финансов контрол съм в една транспортна фирма от 6 год.Голям офис, спокойствие , всички колеги са супер.Но никой не знае за моето състояние - срам ме е да си кажа или по-точно не знам как ще се приеме.

О, колежка! И аз така, само дето не всичките ми колеги са супер. Моят съвет е да не се разкриваш много-много, подбери си доверени хора и може на тях да кажеш, а може и да не кажеш. От моя опит мога да споделя, че на нас ни минава трудния период, успокоим се и тамън се зарадваме малко, веднага се намира някой, на когото си споделил и или те натиска надолу, или ти вика: "Ми ти не си толкова зле, какво се оплакваш!" и не разбират, че нещата са на приливи и отливи, после не ти вярват, като си в криза и общо взето няма полза, но ти си преценяваш. Аз също имах един-два пъти моменти на работа, когато ме обзе паника и не можех да стоя там, все си мислех, че край! провалих се! Тогава просто казах, че ме боли корем, тръгнах си на обяд - директно при личната, на нея споделих истинската причина и тя ми прояви разбиране, пусна болничен за гастритна криза. Останах вкъщи няколко дни, полежах, погледах телевизия, взех се в ръце и се върнах на работа.

# 740
  • София
  • Мнения: 559
Нямам никакво напрежение в работата ,за това и не искам да я изгубя като си тръгвам често или не ходя.Финансов контрол съм в една транспортна фирма от 6 год.Голям офис, спокойствие , всички колеги са супер.Но никой не знае за моето състояние - срам ме е да си кажа или по-точно не знам как ще се приеме.

О, колежка! И аз така, само дето не всичките ми колеги са супер. Моят съвет е да не се разкриваш много-много, подбери си доверени хора и може на тях да кажеш, а може и да не кажеш. От моя опит мога да споделя, че на нас ни минава трудния период, успокоим се и тамън се зарадваме малко, веднага се намира някой, на когото си споделил и или те натиска надолу, или ти вика: "Ми ти не си толкова зле, какво се оплакваш!" и не разбират, че нещата са на приливи и отливи, после не ти вярват, като си в криза и общо взето няма полза, но ти си преценяваш. Аз също имах един-два пъти моменти на работа, когато ме обзе паника и не можех да стоя там, все си мислех, че край! провалих се! Тогава просто казах, че ме боли корем, тръгнах си на обяд - директно при личната, на нея споделих истинската причина и тя ми прояви разбиране, пусна болничен за гастритна криза. Останах вкъщи няколко дни, полежах, погледах телевизия, взех се в ръце и се върнах на работа.

И аз така съм лъгала като ме обхване криза в офиса - казвам ,че жлъчката ме е стегнала , корем ме боли или нещо друго, тръгвам си ,после болничен за 2-3 дни докато ме отпусне кризата и така.Защото както казваш ти - "доброжелатели" всякакви и затова си мълча ,не го разгласям.

# 741
  • Мнения: 107
Добро утро Relaxed
Относно темата със споделянето с колегите - не съм споделяла, случвало ми се е да съм в криза там, имам близки приятели, но някак си не смея да си споделя. Миналата седмица имах криза в офиса и аз така си мислех да си ходя, но после започнахме тема на разговор с колега и се отпуснах - всичко мина. Опитайте някой път, ако работата ви го позволява.
Аз пък вчера ви казах да сте спокойни, днес сутринта аз станах с тревожност Grinning Може би защото вчера нещо ме схвана гърба, явно някакъв нерв и край вече си мислех най-страшното, а то просто сигурно е настинка, но да знаете как е.
Въпрос - имате ли хора, които ви успокояват, когато ги чуете в момент на ПА? И друго - някой проблав ли е йога, много се замислям последно време.
Хубав ден на всички Kissing Face

# 742
  • София
  • Мнения: 1 549
Деси, на мен само мъжът ми ми действа успокояващо, защото той знае през какво минавам и ме ми казва "стегни се" , а и все пак като най-близък Simple Smile Аз съм пробвала с медитация и йога преди, когато още не беше толкова зле положението, ако можеш да се отпуснеш и концентрираш е супер, ако не можеш си е жива мъка насила не става, поне при мен. Опитай, ще споделиш Simple Smile
Съвсем скоро попаднах на едно видео как да реагираш при паник атака - разбира се е строго индивидуално, но за мен май е така - вместо да се успокоиш да легнеш и да дишаш, да направиш някаква физическа активност. Логиката е, че когато сърцето ти се разлупа, адреналина ти се вдига тялото иска да кореспондира на тази реакция, казват му режим fight or flight - тоест бягай или се бий. Когато се задейства такава химична реакция в организма тялото ти реагира точно с това физическо да се биеш или да избягаш, от древността така сме били устроени. И когато ти не му дадеш тази физическа активност , а легнеш да се успокояваш, то тотално се обърква и става една каша. Аз при такъв тип паник атака буквално скачам и почвам да обикалям и после опашката й ме смазва и трябва да легна. Имала съм различни видове реакции и паник атаки, но тази е била честа, а и все не мога да се успокоя в началото буквално ми иде да избягам .... това се сетих по повод разговорът ти Деси с колегата, че за мен в такъв момент ми е невъзможно.

# 743
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Аз съм пробвала с йога. Понякога има ефект, понякога - не, зависи. Но това беше преди година, сега пак се замислям да взема един курс от 10-12 сеанса, избрала съм си клуб - в центъра е, на Раковска до НАТФИЗ, ако някой иска може да ходим заедно?

# 744
  • Мнения: 1 305
Аз съм пробвала с йога. Понякога има ефект, понякога - не, зависи. Но това беше преди година, сега пак се замислям да взема един курс от 10-12 сеанса, избрала съм си клуб - в центъра е, на Раковска до НАТФИЗ, ако някой иска може да ходим заедно?
И аз отново започнах да посещавам йога занимания.
Ама ми се е случвало да ходя и като видя останалите колко са спокойни и вглъбени да ми става още по- притеснено, че аз не се справям добре. Особено на релаксациите накрая ми се е случвало да ми става доста невротично.


Чудя се от извесно време Vencho82, ходиш ли на работа?  
Защото и аз като се паникьосам скачам и започвам да обикалям и знам колко е трудно това да остане скрито от колегите....

# 745
  • София
  • Мнения: 1 549
Чудя се от извесно време Vencho82, ходиш ли на работа? 
Защото и аз като се паникьосам скачам и започвам да обикалям и знам колко е трудно това да остане скрито от колегите....
Не, от няколко месеца не съм. Преподавам английски по школи и сега можех да си позволя да прекъсна, защото ми е ставало зле няколко пъти в детска група и се сещате ....сдържаш се, за да не изкараш акъла на децата.

# 746
  • Мнения: 781
Аз също когато съм с ПА ставам и започвам да обикалям. Колегите ми са наясно със състоянието ми. Работя 8 години там, невъзможно е да крия толкова време. А и така съм по- спокойна, че ако ми стане нещо те знаят. Колежката не веднъж е скачала и идвала при мен да ми казва, атака е, спокойно ще мине, дишай...
И в този ред на мисли да отбележа, че аз отново съм зле, от два дни вдигнах дозата, но кога ще подейства Sad Оплаках се Sad

# 747
  • София
  • Мнения: 1 549
Веста, ти на какъв АД си ?

# 748
  • Мнения: 781
Анафранил.. Шшшштттт, че сега другите от темата ще ме нападат, защото е стар трицикличен антидепресант и много го отхвърлят, но какво да направя, мен той ме вади от дъното.. Но нещо се губи от аптечната мрежа..

# 749
  • София
  • Мнения: 1 549
Simple Smile щом ти действа какво като е стар

Общи условия

Активация на акаунт