Правопис в първи клас

Преди да овладеят знания за правописа им трябват умения. Диктовката на различни букви още след вземането на гласните тренират уменията на детето да координира ухо, око, ръка, да свикне с механизма. Затова според мен са нужни диктовките още в началото. Правоговорът е много важен за правописа и госпожата в градината от първа група още започна да ни набляга на това умение и съм и много благодарна.

Буквите, като знаци за обозначаване на звукове, начинът им на изписване и свързване се учи в първи клас, а не в ДГ. Това, че някой е преварил нормата за натовареност и вид обучение е отделен въпрос. Децата са в първи клас точно, за да се научат да пишат, да четат и смятат тепърва. Не знам по какви причини се смята за плюс смъкването на материала и докога се смята за нормално, че той следва да се смъква. Никой не печели от това. Напротив, нанасят големи поразии - както с бързането, така и със забавянето.
Достатъчно учени са се занимавали с въпроса и са стигнали до извода, че това не е полезно. Та децата до 6 годишна възраст нямат развита памет и дори и да схванат нещо, до след 1-2 дни са го забравили и ученето, доколкото е налице изобщо, на такъв тип знания, е механично, съответно - безсмислено. В този ред на мисли те не могант да надграждат нови знания върху стари в предучилищния период. Не защото не схващат, а защото нямат още развити памет, тип на мислене, асоциации, умения, вкл. достатъчно развита фина моторика.
Неумението на дете в първи клас да пише не е никакъв пропуск, а знание /умение/, което точно тогава си му е времето да се усвои и всеки ще го направи с неговите си темпове.
В първи клас е нормално при взети букви да се диктуват срички, кратки думи и кратки изречения през втория срок. Не е нормално да се очаква овладян правопис, обаче. През първия срок пък се диктуват взетите буквички и срички.

Шарена това от монте методите ли го изкара? ще ги погледна. Те се справят добре. В същтност тяхното основно у-ще е с най-много деца с препоръки за гимназии  И децата , пове4ето, ги взимат по първо желание. Ако родителите се решат на стандартно у-ще . Доста търсят или друго монте или друго алтернативно или поне някое 4астно.

Аз да съм казала друго?! Основното, което научи в градината, е да бъде възпитан и с добро отношение към децата. Правоговорът също беше важен за нашата госпожа. Писал е елементи, без което ръката му нямаше да е готова за първи клас. Обаче му беше много по-трудно от на другите деца, които бяха по-добре подготвени отпреди първи клас. Навакса, но с много усилия и отрицателни емоции. Такава е действителността и нито аз нито детето ми може да я промени, и няма смисъл да разсъждавам по нея.А в крайна сметка децата ни се справят и ние трябва да вярваме в тях!

Срички и кратки думи започват да им диктуват още на втората седмица на  първи клас .
В момента, втори срок, правят по 1 страница диктовки всеки ден в училище, отделно за домашно по 2 страници диктовка, понякога и кратко преразказче.
Въобще не мисля, че се избързва. В края на първи клас децата трябва да могат да пишат вярно дълъг текст, а не кратки изречения. Кога ще се постигне, ако до февруари пишат само отделни думички?
Плюс това в самите учебници още ноември- декември имат текстчета по 4-5 реда. Тоест по писане могат да им се дават текстове със същата големина, защото явно са взели достатъчно букви.
За мене, знаенето на буквите преди първи клас, не може да нанесе никаква поразия, напротив- само и единствено е в плюс.

Правоговорът е изключително важен за правилното писане след това (за мен може би на първо място). Не може да казваш пИпИруда и мИсо и след това с правилата да стигнеш до извода, че било пЕпЕруда и мЕсо. Преписите според мен имат някаква стойност, но едва ли в първи клас. Аз самата съм правила от  4 до 7ми клас ежедневно (изискването на учителя по БЕЛ беше да правим всеки ден за неговите часове по 1 страница диктовка, но нямаше кой да ми диктува). Изключително съм благодарна на въпросния учител. От моето дете забелязвам, че при преписване прави много повече грешки, отколкото при диктовка, защото при преписването механично преписва букви (в момента се учим като преписва да чете изречението, да осмисли преписваното и тогава да пише). Няма проблем при четене, чете с разбиране и преразказва много добре прочетеното. При диктовки си казва  думата явно на срички (наум) и вече изчисти проблема с излишното ъ, защото буквите ги учиха не като звукове, а Бъ, Въ. Имаше период, при който си казваше думата по букви в първите диктовки. Преписи имат ежедневно на познат текст, диктовка на непознат. Куриозното е, че при диктовка на познат текст, които са чели многократно, прави абсурдни грешки, защото не слуша, какво се чете, а си диктува каквото помни уж от текста. Целият буквар са го научили наизуст като текстове. Определено след 2 години в ПГ, където учиха да смятат до 10, печатни букви, срички, повтаряне по пунктир на елементи от буквите и не знам още какво, този първи клас ѝ се вижда като песен. Още се чудя, защо трябва да е цели 2 години предучилищната и в третата година пак да учат същите неща, но ...Ще видим дали ще закъса във 2ри клас,  защото до момента 90% от нещата в първи клас са познати и не защото сме се занимавали вкъщи или са имали домашни в ДГ, а защото ДОИ са такива. Пропастта като натоварване се явява във 2ри клас и в 5ти, защото нещата не са разпределени правилно.

Аз да съм се обърнала персонално тук към някого?  
Има подобни очаквания в доста училища и тук се спомена, че се очаквало в първи клас еди какво си. Казвам защо не следва да се очаква.
Докато има подобни очаквания, ще има и стресирани деца в първи клас, които отиват там именно за да научат това, за което е предвиден този клас, а се натъкват на съученици, които са вече предварително подготвени и на некачествени учители, които равнят класа по предварително подготвените.

Елена Ди, никой тук не твърди, че "знаенето на буквите преди първи клас", "може да нанесе никаква поразия". Огромната вреда е накратко отчетена в предходния ми абзац. И е наистина признак на изключителна липса на професионализъм у такива "учители".
Стресираните пък от това родители не виня. Те често не са наясно, че подобни претенции са напълно безпочвени и стават неволно оръдие в ръцете на учили- недоучили учители.

Винаги съм диктувала единствено текстове със взетите букви и акцент върху настоящата. Иначе е много хаотично. Имаме по 4-5 дни на буква, в които работим и овладяваме лексика с конкретната буква.
Така че срички и думи сме писали едва при сонорнити. И изреченията тогава започнахме, въпреки че с 10 взети букви бяха абсурдни. Мина намина у Нина. Всички помагала съдържат според етапа на взетия материал и не съм се чудила какво да диктувам.

Дъщеря ми е в първи клас, от нова година започнаха усилено с диктовките, по някой път има тук таме грешка, друг път са повече, но те правят диктовки от по 2 стр.- изведнъж ударно ги започнаха.Всеки ден правят диктовки,без изключение- в клас /2 стр) и в занималнята(2стр,). От тези големи диктовки си развали почерка, беше започнала красиво да пише отначало, но понеже пишат много и трябва и темпо да имат и пише грозновато, отказах да и правя забележки за почерка, важното е да пише без грешки. Има дечица от класа и,които не смогват с диктовките и я карат да им ги пише- и моята дъщеря им ги пише, гледа си от нейната диктовка и им ги преписва в занималнята

Да, точно това правят добрите начални учители.
Не случайно диктовките в първи клас в учебните тетрадки и сборниците са точно такъв тип. Може изреченията да не са първа хубост смислово, но идеята е да се упражнят научените буквички.

Последното не е добре. Не говори добре и за учителката, която го допуска. Всяко дете следва да опитва да се справя със задачата самО, съобразно силите си. И ако има такива, които не могат, не е зле да се помисли да им се дадат задачи според нивото им. В противен случай за тях начинанието е не само неполезно, а и направо вредно. Започват да мислят, че не могат и не се и стараят.

Хубаво сте се вторачили в диктовките, но нека не забравяме, че те са безсмислени, ако никой не ги проверява. А ако проверяващият родител е леко скаран с правописа или има (право)говорни дефекти, могат дори да станат вредни.
Затова в такива случаи е по-добре децата да преписват текстове от книги, за да могат механично да запаметяват изписването на думите.

Да, може би единствия минус на диктовките е развалянето на краснописа, но само ако се прекали с тях. Аз също забелязах, че не се старае да пише красиво при диктовка или поне по-малко. Тук се намесва преписа, но кратък. С времето се надявам да се усъвършенства.
Спорим, спорим и пак до баланса стигаме:)!

Тези кратки изречения са в средата на първия срок. След това буквите стават все повече и съответно изреченията стават текстове. Към декември, което дори не е края на 1 срок, имат достатъчно изучени букви , за да им се диктуват по- дълги текстове.
Защото , ако не се увеличава плавно натоварването се стига до варианта на somebody- изведнъж ударно по 2 страници диктовки . И деца, които до вчера са писали срички и думи не могат да се справят- развалят си почерка, започват да допускат много грешки. А тези, които пишат кратки текстове от средата на 1 срок , обикновено не срещат такива затруднения.

Диктовките следва да ги проверява учителката, вкл. и в занималнята, ако детето посещава. Липсваща проверка на дадена задача говори за чиста проба професионална некадърност. Училището е не само преподаване, но и осъществен контрол върху усвоеното.
Преписът не може да замени диктовката, нито правописните специални задачи, нито по- нататък преразказите и съчиненията.

Елена Ди, върни се пак и прочети поста на учителката, която казва и кога дава съответното упражнение /диктовка/. Аз даже съм го болднала за улеснение в моя цитат. 
Разбира се, че след като са изучени /и усвоени, защото без да се е стигнало до там, надграждане е невъзможно/ всички букви, ще се увеличава сложността на задачата. По това няма две мнения. 
Затруднения среща всеки, който прескача етап - при ненаучено знания /умение/ се прехвърля към горното, което изисква надграждане.

Вчера докато си четеше Лили чудото моя син "откри грешка" в нея. "Мамо трябва да се напише "искЪше"". Тази дума е писана много пъти от него правилно без колебание, което доказва, че има нужда да чете и пише още много докато придобие сигурност. Та вчера му обясних, че в книгите винаги е вярно написана думата и че с четенето се учи на правопис. Децата винаги се впечатлвват и въодушевяват. Възхищавам се на тази им черта.