Правопис в първи клас

Разбира се, че преписът помага - децата изписват целите думи, научават се да свързват буквите една с друга и така запаметяват правилно изписаната дума. И преписът се дава на вече коментиран и разбран текст, който са чели и коментирали в клас,а не на случаен текст..
Естествено, че това не означава всеки ден да се преписва.. за проблемните букви и звукове се правят много упражнения, различни от преписа и диктовката. В първи клас е важно децата да наизустят правилата за тях, за да могат когато се чудят коя буква да е - да си припомнят правилото - примерно за йо и ьо, че винаги, когато чуваме заедно ш и т - пишем Щ..

Не, не научават така нищо от изброеното. Нито на научен, нито на ненаучен текст. Ако е на непознат - не го четат, а просто копират, а ако е на познат - защо да го четат като могат да го копират? Те дори абсолютно безсмислени съчетания от думи копират. Дори свързването на буквите се учи без преписване, а с разбиране какви свързващи елементи има и стига да има кой да им обясни и покаже как да $чувстват$ образно казано, свързването на буквите в думата. За проблеми букви и звукове се правят много неща и диктовката е само един елемент. Тя е показател нещо като $преди и след$ и за добиване на тренинг.
Като гледам, в момента мога само да събирам колекция от митове на тема преписване. Откъде изникват?
На много деца проблемът не е в наизустяването на правилата - могат да ти ги изрецитират идеално, но не могат да направят прехвърлянето от правило към приложение на правилото, затова се правят някои определени упражнения като за Йо-тата и Щ-тата.

Да, разбира се, че диктовката е един елемент, тя е по-скоро проверка на знанията на децата и да се разбере къде имат проблем, да се учат да се концентрират и т.н. И естествено, че трябва някой да им покаже как се свързват елементите, но после трябва да се практикува. Преписването не е нужно да бъде просто на някой текст, а да попълнят думи, да подредят в изречение разбъркани думи и други упражнения. И тези упражнения пак за обвързани с правилата, разбира се, че само с наизустени правила няма как да стане, но това е основата, после с упражнения свикват да ги прилагат. Нито едно нещо не е само по себе си - всички комплексно учат децата, затова не се прави само едното от нещата. Няма за какво да спорим - не мисля, че има някой, който мисли, че само с диктовки или само с преписи децата ще се научат...  

това с попълването и подреждането няма нищо общо с преписването, защото в тях има разбиране, а в преписването няма. И с диктовката няма общо. А и в момента сравняваме преписването с диктовката, а не преписванесто и диктовката с всички други видове упражнения за усвояване на книжовния език. Ако ще говорим изобщо за упражнения за усвояване на езика, то това е съвсем друга работа. А за да стигнем до правописа, децата първо трябва да са достигнали достатъчно ниво на усвоеност на езиковата система в устната реч, защото тогава половината от проблемите с диктовките и изобщо с правописа, отпадат от самосебе си.

Аз пък се чудя защо за трудност все това Щ се дава за пример... Не сме имали грешки и чуденки с него. Запомни и членуването на съществителните от женски род завършващи на Щ.

А защо се започва толкова рано с диктовки - било то 2/3 седмица или 2/3 месец на 1. клас? Децата в началото пишат, каквото чуват и това няма как да се промени с диктовка. Какъв е смисълът? Какво се проверява с тези диктовки, след като децата дори не познават всички букви, да не говорим за правописни правила?
Писането на няколко реда на дадена дума не е гаранция за нейното правилното използване. Това е опит за наизустяване с неясен резултат. Не е ли по-добре детето по практически начин да достигне до правилното писане на дадена дума?
И също се питам, дали става дума за тези класически методи на диктовки, тоест учител диктува, децата пишат. В съвременната педагогика не се гледа с добро око на тях. Има толкова други интересни алтернативни методи на диктовка.

Всички букви, както кои са гласни и кои съгласни се учат в предучилищна възраст. В първи клас трябва да се знаят и упражненията са насочени към ръкописно писане. Ако дете не познава буквите в първи клас е пропуск на родителите, има да наваксва и тогава ще му е трудно, да.

Резултатът е ясен, вече се коментира.

Практически начин, като...?

Ще помоля да посочиш такъв метод.

Не зная колко рано започват, но съвсем спокойно могат да се диктуват думи или изречения от две-три двуми, особено когато няма някакви особености, а си е чисто прехвърляне. Така се вижда как децата разделят звуковия поток като думи и последователното изписване $наведнъж$ на думата. Дори в предучилищната могат да го направят, но с печатни букви, ако са дозрели. Може да се започне с диктовка на срички или кратки думи, които например са съгласна-гласна-съгласна-гласна като МАМА или МАСА в зависимост колко букви са взели. Обаче за да напишат правилно сричката или думата, детето трябва да е способно да раздели сричката на звукове и да не им обърка последователността. Има деца, които пишат вместо МА АМ.

За какви интересни алтернативни методи на диктовка има? И коя съвременна педагогика не гледа с добро око на диктовките? Нашенската или чуждата?

Има деца, на които точно Щ-то им е трудно. Едно такова дете съм била аз - майка ми пази тетрадката, в която на диктовката за Щ почти навсякъде съм писала ШТ и е червена, та червена. Очевидно съм знаела правилото, но ми е било трудно да го приложа, и да се светна, че когато има ШТ, трябва да пиша Щ.

Познаването на буквите и възможността за свързването им думи чрез писане са две различни неща обаче. Не са ли децата затова в 1. кл., за да се учат там на това, а не вкъщи от родителите?
Това за ясния резултат е въпрос на гледна точка и опит .
Има различни методи за научаването на грешно писана дума. Най-общо казано става дума за това, децата да се занимават с дадена дума във времето. Клиника за думи се казва методът, който по-специално имам предвид. Тоест сгрешените думи влизат в клиниката и преминават лечение там, като то не се състои в това, да напишеш няколко реда и да приключиш, а системно да упражняваш думата. В продължение на няколко дни децата се занимават с думите пациенти, като опитват да ги запомнят, закриват думата и я пишат, на следващ ден думата се диктува от друго дете и пак се проверява, докато се стигне до изписването от клиниката.
Има и други начини, които събуждат интереса у децата за подобряване на правописа.
Алтернативи: слага се текст някъде в класната стая, децата стават, отиват до текста, запомнят напр. 2 думи, връщат се на мястото и записват запомненото. След това сравняват първо те, дали е правилен техния текст, за да се научат да се контролират сами,
- децата диктуват едни на други / партньорска диктовка (това също ги учи на самостоятелна работа)
- диктовка от кутия, бурканче - текст се разрязва на части, слага се в кутия, децата отварят кутията, сглобяват го, запомнят 1 изречение, после го слагат пак в кутията...
- диктовка със зарчета - думите за учене са нумерирани, хвърля се зарчето 3 пъти, виждат се 3. думи, след което с тях се пишат забавни изречения

Това са само няколко алтернативи, има и други.

В чуждата съвременна педагогик не се гледа с добро око на класическата диктовка.

Това не са алтернативни диктовки. В най-добрия случай от изброеното за диктовка се смята едно дете да диктува дума на друго. всичко останало, в което има четене, сглобяване на прочетени думи и т.н. няма нищо общо с диктовката, защото се включват различни процеси. В най-добрия случай може да е нещо като автодиктовка, ако върти, върти, върти думата сллед прочитане Така недолюбваната според теб класическа диктовка има определен механизъм, който включва обработка на слухово възприета устна реч, памет, подреждане във времето и фонемно-графемно прехвърляне, т.е. от звук да прехвърли в буква или поредица от букви. Изброеното от теб са съвсем други упражнения, но не и диктовка, била тя класическа или алтернативна..

Децата ходят на предучилищна, за да научат буквите, срички, гласни и съгласни и подобни неща. Формално едно дете е длъжно да започне първи клас и без да познава нито една буква, но на практиика извън децата, които са от маргинализирани прослойки,, повечето си ходят на предучилищна и имат поне минимална подготовка.

Диктовката е главно, за да се научат правилно да възпроизведат това, което чуват,затова се учат и звукове и звукови модели.

Не е недолюбвана (само) от мен. Всичките изброени от мен предложения са видове диктовки, алтернативи на класическата.
Диктовка не бива да се свързва само  с това, да се провежда от учител. В учебния процес на децата е важно да се поощрява интересът.Точно това се цели при тези алтернативни форми на класическата диктовка. А също и да се възпитават у тях самостоятелни методи на работа.

Това са упражнения, да, други методи, които са добри и интересни, но са съвсем различни от диктовката и не я заместват. Единствено ученик да диктува на друг ученик е диктовка, както е написала и Andariel.

Мисля, че обясних достатъчно конкретно защо изброеното от теб не е диктовка, независимо дали подчертаваш това СА или че са недолюббвани не само от теб. Говорим за нещо конкретно - що е то диктовка и има ли алтернативи. Не за мотивиране, не за интересност и т.н. Ще направя сравнение ,за да станне по0ясно - говорим за кисело мляко, а не за продукти, които приличат на мляко, но са от растителен произход, нито за това как ядденето на млекоподобен продукт ще ниспаси от запека и ще ни направи щастливи.

Не се изразих ясно - пропускът на родителите е, че не са видели навреме проблема за да помогнат на детето. В първи клас то е пред свършен факт и има проблем, изостава от другите, страда.