За какво си мислите постоянно напоследък?

О, ами те хитрите деца са от такива родители. Какви да се пръкнат...Хора разни. И децата са така. Всеки възпитава своите според собствените си разбирания и морални ценности.

И на мен ми е дрaго, липсвахте ми.

Явно всеки има някакви свои причини да услужва с преписването.

На моите навремето им разказах истинска случка с колежка от университета как тя даваше на приятелката си да преписва , а накрая другата взе стипендия - едната спечели двойно за сметка на другата. Приятелката хем не учеше, хем изкара по-висок успех.

Искрено се радвам, че е толкова оправна дъщеричката ти. Но и това е нещо, което ме мъчи - как да обясниме на децата, че няма нужда непрекснато да правят компромиси за да са приети и харесвани? Как да ги предпазим от това да ги манипулират и използват? 

Прочетох всичко за мнението ви за преписването и приятелството, но за мен може би тогава има нещо наистина истинско в едно приятелство , защото тогава децата са искрени и добри и дават всичко от себе си, тогава то се държи на дребни неща, дали ще е да му дадеш част от шоколада си, дали да го защити от гадна съученичка , дали ще му даде да препише , но когато започнат двете да изкарват пари , да ходят на работа , да имат по - хубаво гадже , живот , дрехи, мисля , че тогава нещата се разпадат, поне при мен е така. Имах една дето преписваше от мен, все я покривах , че имаше много неизвинени отсъствия, не можа да си вземе държавния и там й помогнах, със стажа същото - едно и също предадохте ме- получи 6, замина след това къде ли не, преди години дойде в нашия град и за да не е сама , постоянно с нас , моя приятел ама пак ли и аз ама тя е сама , след това той замина , тя му казваше не се притеснявай няма да е сама аз ще съм до нея , но тя не дойде и не звънна нито един път, след 2 седмици дойде , че гаджето я оставил и така остана две седмици , сутрин кафе , сандвичи , обяд , вечеря , тя както и в училище не си мърдаше пръста , като и двете работим , през това време пари и дадох , че нямаше. Моя приятел си дойде и тя  след това се разсърди,  че я питах в магазина какъв чипс иска и тя ми се развика от там година само питаше за мен, но аз си казах тя е сърдита , тя да пише , както ще да е , писах й и така няколко месеца , тя вече беше  в чужбина , дойде ни на гости с ново гадже и аз както си трябва , в нас взех всичко , след това кръчма , дискотека и тя ми вика не мога да говоря че ме боли гърло - цяла нощ мълча на другия ден си тръгнаха и преди два месеца и пиша - тя ми каза ще си идваме , аз за колко , тя месец , нищо  повече , след месец я гледам се омъжва , абе не искам да ме каниш ама можеше да ми кажеш ... това съм заслужила поне ...

Ох, това също е много отвратително...Имаа такива хора, които се сещат за мен само когато са в дупка. Когато всичко им е на ред, изчезват от хоризонта. Но вече се научих да ги изчиствам от живота си. Невороятно натоварващо е някой да те ползва за кошче за душевни отпадъци. Едно е да имаш нужда да споделиш и това да е веднъж, но когато само се оплакваш и въртиш една и съща тема колко ти е тежко и колко несправедлив е животът, човека отсреща се чувства изцеден от такива разговори. Другата причина да изрежа от живота си такива хора е, че тяхното поведение е заразно. Аз съм много борбен човек, но по едно време точно от такива вечно оплакващи се, мрънкащи хора започнах да си губя енергията. И осъзнах, че сядането на кафе и приказка с такъв човек е всеки път изморяващо...Е съжелявам, нямам толкова енергия, че да позволявам другите да ми я крадат.

Мисля си за темата, в която пишем.
Моята операция мина преди 2-3 седмици. Сега следва дълъг възстановителен период. Благодаря на д-р Ф., който ме оперира, и на целия екип от специалисти, които се полагаха грижи на нас болните в тези тежки моменти!:purple_heart:
Благодаря и за окуражителните думи, които получих от вас и за стиснатите палчета!!!:hibiscus: Мисля си за този форум много често, за хората, които изливат душите си и виждам, че все още има добри хора.
Благодаря също и на милата съфорумка (тя си знае коя е), която ми беше опора и дойде да ме види в болницата, въпреки, че не ме познаваше!

А мислили ли сте,защо се налага да си изливаме съкровеното тук именно, полу- анонимно?

Не се налага. Пък и някои изливаме тук само второстепенни за нас, а не съкровени, неща.

След почти 15 години във форума, отдавна спрях да съм анонимна.

Всеки решава какво да излее. И не, не е задължително да е от самота или липса на социален живот - просто си говорим.

Нали все пак затова е форума.

Най-вероятно защото в реалния живот предполагаме, че няма да бъдем приети добре или разбрани правилно от хората, с които комуникираме. Някои не искат да показват слабост, други не желаят да притесняват близките си... Понякога пред непознати ми е по-лесно да говоря.

Влязох да прочета новите отговори и твоят пост беше вторият нов, сякаш си прочела мислите ми. Това си мислих преди да те прочета. Защо?
При мен май е точно от липса на социален живот. Когато напоследък се случи да се събера с хора по разни поводи или събития, толкова добре се чувствах. Имам нужда от контакти извън семейството и работата. Не пишех и във форума последните години. Напоследък се включвам в разни теми. Явно имам някаква потребност.

   Всеки е свободен да изрази това, което иска в тази тема  - щастие, щастливо събитие, скръб, тъга и т.н. Явно повечето хора, които са в тази тема, просто няма с кого да споделят! Също така пред непознати е по-лесно да се сподели, отколкото с най-близките си, защото не могат да ни разберат!

    Сигурно повечето от нас вече се познаваме и вече сме изградили представа какъв човек стои пред нас!

    

За себе си признавам, че нямам ммного близки, с които да контактувам извън работата и семейството. За съжаление и тук не бих писала лични неща, точно защото не съм особено анонимна след толкова години във форума.
Но се сещам за нещо. Мисля си често за отчетната, в която пишехме с много момичета /не бебешка/, и изведнъж всичко секна там. А си бяхме близки, с някои и досега се поздравяваме за празници във фейса, една от тях ми е близка и иначе, за жалост ми е надалеч и не се виждаме. Но ми липсват.