За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 084 762
  • 20 572
  •   2
Отговори
# 3 120
  • Португалия
  • Мнения: 3 763
скоро прочетох някъде-,,а ти бил ли си такъв приятел,какъвто очакваш за теб да е отсрещният човек?´´

ами,отговорът за мен,категорично е -не!
няма за какво и пред кого да позирам,аз не съм всеотдаен приятел
имам малко време за случайни кафета,имам малко сили за дълги разговори,имам малко или никакво търпение за чужди въжелени проблеми,особено ,ако се простират във време и пространство
за финал-антисоциална личност съм,в 90%от времето си съм си самодостаъчна,не знам какво е скука,обожавам да си прекарвам времето сама и не обичам ама хич не понасям да се оплаквам,когато ми е зле
е,после,като мине,мога да спомена,че е било тежко...
и точно затова,имам само 2 приятелки-едната от много ранно детство-около 3годишни бяхме,а другата от около 3 г ...
така се случва,че във времето се сменят приятелствата,отиват си едни,идват други...няма нищо вечно

# 3 121
  • Мнения: 427
Напълно съм съгласна с Джаста Праста и допълвам, че не смятам приятелите си длъжни/отговорни да се отзоват на мига и така, както аз си го представям. Най-добрите приятели може да са далече и при нужда да ти помогне и случаен човек - съсед/колега, без претенции за титла "най-добър приятел". Не бих се сърдила на когото и да било, ако откаже да ми кумува или пък, че някой не ме е поканил за кума. Хората се променят, животът е динамичен и шарен. Познавам приятелите си и знам в даден момент на кого мога да разчитам. Не ги товаря със свръх очаквания и не им приписвам свръх човешки качества/сили.Може би и затова не познавам израза "приятел ме предаде" от първо лице. Wink


Напълно сам съгласна. Всъщност за повечето  си разочарования сме си виновни сами - когато се доверяваме прекалено много на хората или когато не разчитаме правилно дребните значи в поведението им. Аз също наскоро се разочароваах много от плиятелка, коята смятах за близка, но после си дадох сметка, че е имало доста на пръв поглед дребни случки, на които навремето на съм обръщала внимание, а всъщност е трябвало от тях да разбера, че не може да и се вярва.
Аз не си представям живота без приятели, но понякога точно желанието ни да сме заобиколени от хора, които ни обичат ни играае лоша шега.

# 3 122
  • Мнения: 15 248
Абсолютно подкрепям последните мнения. Пипчи го е казала това, което и аз ще повторя, но много близка моя роднина веднъж (когато бях съвсем млада) в задушевен разговор ме посъветва чрез една сентенция - Не искай от приятелите си повече отколкото могат да ти дадат, за да не се разочароваш! Във времето разбрах, че това е самата истина.

# 3 123
  • Мнения: 427
Преди време в тролея случайно чух разговор на дете около 7 години и майка му. Детето беше мн щастливо и разказваше как имали контролно в училище и тя дала да препише на своя приятелка. Така и двете изкарали шестици. Майката мн се ядоса и заобяснява на детето, че не трябва да гледа никой друг освен себе си, четакова нещо като приятели не съществува. Тогава ми стана кофти за детето, мислех си как не е редно да предаваме своето разочарование от живота и хората на децата си.
Но напоследък доста мисля над темата, къде е границата на това да се опитаме да предпазим децата от разочарования и това да ги травмираме. Защото го чувствам, че в случаи като горния, наливайки им в главата житейски истини, за които на са готови, убиваме детското в тях. А така или иначе децата сами ще разберат нещата от живота с годините. И освен това нито децата, нито възрастните могат да раазберат истински нещо, докато не им мине през главата. Вие какво мислите?

# 3 124
  • Мнения: 9 776
Мисля, че в случая майката е задълбала в неправилна посока. Какво общо има тук приятелството? Просто е трябвало да обясни, че детето е направило на другото т.нар. "мечешка услуга". Това е трябвало да обясни.

# 3 125
  • Мнения: 15 248
Житейските уроци се учат най вече от първа ръка. Колкото и да ти обясняват нещо, не ти ли мине през главата или ръцете, няма как да го разбереш и осмислиш на 100%.
Може сто пъти да ти се казва, че котлона е горещ и не трябва да го пипаш, но това за теб ще е хипотетично, докато... ами докато не сложиш ръка върху него и не се опариш. Това е положението, за да натрупаш опит - правиш грешки и изпитваш теориите на гърба си. Ненапразно хората са казали: Парен каша духа!
Учиш се в движение, падаш, ставаш, грешиш, трупаш опит, после съветваш другите, които още нямат опит, за да ги предпазиш, но те някак са скептични, искат сами да разберат, мислят, че на тях няма да се случи, че ще избегнат урока, но... не би, някои уроци се научават по трудния начин, всъщност повечето. Така израстваш и поумняваш.

# 3 126
  • Мнения: 427
Имаше общо с приятелството и помагането на другите - майката даде за пример - как би се почувствала, ако приятелката ти беше изкара по висока оценка от тебе ?

# 3 127
  • Мнения: 9 776
Да помогнеш и да си приятел - не върви винаги едното с другото. Факт. В случая си е било точно мечешка услуга. Хубаво, дала да препише, но какво е научило другото дете? Нищо. Научило се е да му се поднесе наготово.

# 3 128
  • Португалия
  • Мнения: 3 763
Ние идваме с различен заряд на този свят,различни уроци да учим...
Има хора,които пазят всяко що- годе добро общуване,защото имат нужда от всякакво такова- за трупане на опит,за помъдряване. Има и други- които са ,,саможиви"(каква красива дума!) по рождение. Тези са дошли с други задачи.

За децата...трудна работа. Зависи и от самото дете. До определен момент трябва да се пазят. Аз съм майка- орлица,привърженик съм на късното въвеждане на всичко,включително и на външни стимули и разочарования,съответно пазих много. Не мога да кажа дали е от там,или по надледство,но засега,моите двечките са слабо впечатлителни на съкласни и съприятелски емоции. И са се метнали на двамата- връстниците им нещо хич не ги влекат- все от по- големи са заинтересовани

# 3 129
  • Мнения: 427
Да помогнеш и да си приятел - не върви винаги едното с другото. Факт. В случая си е било точно мечешка услуга. Хубаво, дала да препише, но какво е научило другото дете? Нищо. Научило се е да му се поднесе наготово.

Така е, права си. Това е другата тема, която много ме тормози напоследък. Около мене има доста хора, които някак си в тожи живот получават всичко наготово. И дори не знам как успяват. Еди кой си ги уреди на работа, на друг му се подмазват и ги повишат. На трети пуснат една сълзичка и хоп- готово.
Мисля си, че това е някакво вродено умение. По принцип това ми е много противно, но се замислех, че дори да искам, нямам тези умения да го направя.

# 3 130
  • София
  • Мнения: 62 595
В училище на контролно всеки играе за себе си и услугата с преписването е горчив урок най вече за помагача, защото следващия път получателят ще очаква да получи, а ако му помагачът откаже ще следва обвинение и насаждане на вина "ти си лош приятел". Тогава не се ли убива детското?

# 3 131
  • Мнения: 9 776
В училище на контролно всеки играе за себе си и услугата с преписването е горчив урок най вече за помагача, защото следващия път получателят ще очаква да получи, а ако му помагачът откаже ще следва обвинение и насаждане на вина "ти си лош приятел". Тогава не се ли убива детското?

Беше зададен по-горе въпрос в следният смисъл: Ако получателят получи по-висока оценка? Хубаво. Ами ако оценката е по-лоша/ниска? Хм. Ще следват обвинения. Що за приятел дава грешни отговори?
Абе в случая майката е искала да обясни нещо, да даде някакъв урок на детето си, но според мен не е дала правилният. Това е според мен. Аз бих забила в съвсем друга посока. И пак да кажа - тук не става въпрос за приятелство.

# 3 132
  • София
  • Мнения: 62 595
Акцентирам върху това как се убивало детското. Има достатъчно хитри деца, които успешно манипулират дете като това от разговора, а едва ли някоя майка иска детето й да е използвано. Точно тази майка е решила, че така ще предпази детето си.
Тази стара игра я играят и възрастните, но в университета или на работа.

# 3 133
  • Мнения: 427
В училище на контролно всеки играе за себе си и услугата с преписването е горчив урок най вече за помагача, защото следващия път получателят ще очаква да получи, а ако му помагачът откаже ще следва обвинение и насаждане на вина "ти си лош приятел". Тогава не се ли убива детското?

Именно, всички възможни варианти ще са горчив урок, но все някога детето ще трябва да научи урока и то изпитвайки го на свой гръб. Ако следващия път детето очаква същата услуга, а му откажат, ще научи, че приятелството не може да е еднопосочно.

# 3 134
  • Мнения: X
В училище на контролно всеки играе за себе си и услугата с преписването е горчив урок най вече за помагача, защото следващия път получателят ще очаква да получи, а ако му помагачът откаже ще следва обвинение и насаждане на вина "ти си лош приятел". Тогава не се ли убива детското?
Дъщеря ми винаги дава да преписват от нея. Обяснението ѝ е:"Не искам да ме изолират като зубрачка, а този който преписва от мен няма да научи повече от преписването и няма да спечели кой знае колко." Резултатите на НВО-то след 7 клас показаха, че е била права.

Здрасти, Анди! Драго ми е пак да те видя тук.

Общи условия

Активация на акаунт