Аз си ходя профилактично на зъболекар на 6месеца, максимум на 9месеца. Чистят ми зъбен камък и евентуално някоя малка пломба да ми направи. Знам, че ако чакаш зъб да те заболи, работата е бегАла.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 4 май 2024, 14:33 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Аз все мисля нещо и се опитвам да се анализирам, но ми е трудно. Мисля си как знам, че трябра да променя някои неща в живота ми, а в същото време пе правя нищо и си въобразявам, че магически ще се събудя и всичко ще е наред. Отделно си мисля, че нямам никаква сила и съм в някаква летаргия. Абе ши@@на работа!
Аз все мисля нещо и се опитвам да се анализирам, но ми е трудно. Мисля си как знам, че трябра да променя някои неща в живота ми, а в същото време пе правя нищо и си въобразявам, че магически ще се събудя и всичко ще е наред. Отделно си мисля, че нямам никаква сила и съм в някаква летаргия. Абе ши@@на работа!
Започни с малко, то всъщност винаги така се почва. Бъди постоянна и упорита.(не че е лесно, но ...) Успех!
Последните няколко дни пак покрай новите извършени убийства и побоища,изпитвам разочарование от човечеството.Как да вярваш в хората,когато болшинството са някакви психари и бабаити?!Вече нормален човек не остана.Все злоба,отмъщение,животински страсти...Никой ли вече не цени човешкият живот?Почти всеки разрешава проблемите си с юмруци.
Проблемът е и в тези,които не виждат нищо нередно в агресията.
И осъзнавам,че не мога да променя нищо и че съм само един човек,една мъничка,нищожна единица от обществото и света.Не ми харесва да го призная,но освен да се затворя и аз в черупката си,друго не ми остава.
Проблемът е и в тези,които не виждат нищо нередно в агресията.
И осъзнавам,че не мога да променя нищо и че съм само един човек,една мъничка,нищожна единица от обществото и света.Не ми харесва да го призная,но освен да се затворя и аз в черупката си,друго не ми остава.
не кашля толкова много , но не виждам и да е здрав 
Изминаха 7 месеца, от както баба почина и не спирам да мисля за това. Още не мога да го повярвам. Много ми е тежко. Няма ден, в който да не е пред очите ми. Няма ден, в който да не ми липсва. Няма ден, в който да не плача и да не искам да е пак при нас. Всеки един спомен за нея ми разбива сърцето. Толкова е жестоко! 
Тези усещания никога не преминават. Колкото и време да минава. Улавям се, че когато имам нужда "набирам" мислено телефона, за да поговоря с родителите си - я да споделя нещо с тях, я да ги питам нещо или просто да им кажа, че съм добре. Отговор няма. Но знам, че са с мен, в сърцето ми и си мисля какво биха ми казали, какво биха ме посъветвали, как биха ме утешили и как биха се радвали с мен. Липсата никога няма да бъде запълнена и празното място зее като дупка в сърцето ми.
Мисля си затова как другите преценяват, че казват и споделят правилни/приемливи неща? Дали после се замислят дали са сгрешили в думите си? Обвиняват ли се ли се, че може би да са сгрешили? Търсят ли вина в себе си? Ако бяха казали друго дали щеше да е по добре?
По същия начин, по който ти преценяваш, че са били неправилни и неприемливи.
Последните няколко дни пак покрай новите извършени убийства и побоища,изпитвам разочарование от човечеството.Как да вярваш в хората,когато болшинството са някакви психари и бабаити?!Вече нормален човек не остана.Все злоба,отмъщение,животински страсти...Никой ли вече не цени човешкият живот?Почти всеки разрешава проблемите си с юмруци.
Проблемът е и в тези,които не виждат нищо нередно в агресията.
И осъзнавам,че не мога да променя нищо и че съм само един човек,една мъничка,нищожна единица от обществото и света.Не ми харесва да го призная,но освен да се затворя и аз в черупката си,друго не ми остава.
Проблемът е и в тези,които не виждат нищо нередно в агресията.
И осъзнавам,че не мога да променя нищо и че съм само един човек,една мъничка,нищожна единица от обществото и света.Не ми харесва да го призная,но освен да се затворя и аз в черупката си,друго не ми остава.
Препоръчани теми