За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 102 685
  • 20 922
  •   7
Отговори
# 1 395
  • Мнения: 456
От няколко дена си мисля да приема ли съдийско място в провинцията, което си спечелих с много труд или да си остана в София. Притеснява ме, че трябва да вися 9 месеца в НИП-а, то е като губене на времето в казармата.

# 1 396
  • Мнения: 1 195
Днес си мисля ще има ли един нормален ден без нещо да ме притеснява, уви не- бойлера ни се спука.

# 1 397
  • София
  • Мнения: 3 951
Напоследък все по-често се улавям да си мисля, че вече искам деца. И като си помисля, че скоро няма как да се случи, понеже нямам партньор... и ми става някак тъжно.

# 1 398
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
За бъдещето на дъщеря ми мисля. Сега чакам пред залата да я запиша в избраната от нея гимназия и хем се радвам, хем ми е мъчно. Порасна пилето ми, разперва криле.
Мисля за същото и се чувствам по същия начин. Моята голямата влезе в университета и наесен заминава. И аз като теб хем се радвам, хем ми е мъчно. И се чудя кога пораснаха.

# 1 399
  • Мнения: 3 732
Напоследък все по-често се улавям да си мисля, че вече искам деца. И като си помисля, че скоро няма как да се случи, понеже нямам партньор... и ми става някак тъжно.
И аз си мисля същото понякога и ми е криво.

# 1 400
  • Мнения: 579
Напоследък все по-често се улавям да си мисля, че вече искам деца. И като си помисля, че скоро няма как да се случи, понеже нямам партньор... и ми става някак тъжно.
И аз си мисля същото понякога и ми е криво.

Три станахме. Но аз не мисля толкова за това, че искам деца, а по-скоро мисля за това, че един ден, когато реша, че искам да имам деца, то все още няма да имам партньор до себе си.. от инат и егоизъм и от това, че  '' на сърце ми стар мерак лежи'', а там отдавна пътищата ни се разделиха и някак си трудно ми е да допусна някого до себе си толкова близко...

# 1 401
  • Мнения: 2 760
Пожелавам ви успех!!!

Аз се люшкам между черните мисли каква съм некадърна майка и светлите планове за бъдещето. Дори не планове, а цели, които вече започват да се случват.
Подкрепата на семейството, приятелите, децата ми дават сили, когато се оклюмам.

# 1 402
  • Перник
  • Мнения: 300
Напоследък все по-често се улавям да си мисля, че вече искам деца. И като си помисля, че скоро няма как да се случи, понеже нямам партньор... и ми става някак тъжно.
И аз си мисля същото понякога и ми е криво.

Три станахме. Но аз не мисля толкова за това, че искам деца, а по-скоро мисля за това, че един ден, когато реша, че искам да имам деца, то все още няма да имам партньор до себе си.. от инат и егоизъм и от това, че  '' на сърце ми стар мерак лежи'', а там отдавна пътищата ни се разделиха и някак си трудно ми е да допусна някого до себе си толкова близко...

хаха същата работа и при мен

# 1 403
  • Мнения: 456
Мисля си на коя от трите потребителки по-горе да си дам личния телефон, за да не чета толкова тъжни постове.

# 1 404
  • Мнения: 6 003
А защо не и на трите Stuck Out Tongue Winking Eye

# 1 405
  • Мнения: 4 942
Мисля си за сватбааа, но няма да е тази година със сигурност.

# 1 406
  • Мнения: 212
Мисля си за гаф, който сътворих на първа среща преди десетина дни. Даже това вече не ми е толкова важно, а че отсреща няма никаква реакция. Една дума да напише, да каже. Не. Гузен ли е, отблъснах ли го - не знам. Нищо не казва. На работа се избягваме. Добре, че не работим постоянно заедно. Писах му съобщение, ама за какво да ми отговаря. Преди срещата даже щях да се хващам на бас с приятел с какво ще се издъня Smile

# 1 407
  • Мнения: 6 390

Иначе по темата...мисля си само за гадни работи. Колко ми е труден живота и колко ми тежи да го живея. Съществуват ситуации, в които никой на този свят не може да ти помогне, нито ти можеш да направиш нещо. Аз съм в такова положение. Правя всичко възможно, но просто не става. Не може да стане. Не зависи нито от мен, нито от някой друг. Трябва чудо. А няма. Tired

   По същия начин се чувствам. Не знам дали аз съм лош човек и дали заслужавам това, което ми се случва, че постоянно върху мене се излива помията на живота. Вместо да видя светлината в тунела, виждам все по-голяма тъмнина в този тунел. Имам чувството, че съм влязла в една пещера и в нея няма друг изход, а и не мога да се върна назад, за да изляза, защото изгубих пътя на единствения изход на пещерата. В тази пещера става все по-тъмно и студено.

Никога, никога не мисли, че заслужаваш това, което ти се случва. Още по-малко, че се случва, защото си лош човек.  Naughty
Поне това не ми е безпокойство. Нещата се случват, защото трябва да се случат точно сега. Причините са скрити толкова дълбоко понякога, че няма начин да ги обеме един човек в един живот. А в пещерата няма как да има друг. Всеки има своята пещера и в някой момент попада в капана й. Само че....не знам как да изляза и вероятно ще загина вътре.  Sad Знам, че всеки минава по тоя път рано или късно, ама...исках да е когато съм силна, смела и умна и обстоятелствата ще бъдат на моя страна, за да мога да се оправя, а сега не мога, не става.... Tired Може да е част от житейския урок на всеки - да се научи да приема поражението. Да приеме ,че няма да излезе от пещерата и ще загине. Да се смири. Още не съм се смирила.... Outta Joint

Хора, недейте така, много са ви мрачни мислите. За Ън знам, че има тежък здравословен проблем, но вярвам, че се се оправи. Jennifer_w , при теб какво има, надявам се да не е свързано със здравето.

# 1 408
  • Мнения: 6 390
Мисля си на коя от трите потребителки по-горе да си дам личния телефон, за да не чета толкова тъжни постове.

Ти разкажи какво стана с предишните три? И май беше влюбен в едната? Толкова бързо да се размина всичко? (почесващо се по главата емотиконче)

А на момичетата ще кажа да имат увереност в прекрасното бъдеще, което им предстои. Grinning

# 1 409
  • I want it all and I want it now.
  • Мнения: 4 694
От две години съм по спешни кабинети заради близък през няколко месеца. Отделно си имам и други неприятности. Защо не може да ми вървят нещата ?

Общи условия

Активация на акаунт