Берен Саат от Звездите ... до Великолепната Кьосем към нови завоевания >Тема 14

Все още не съм изгледала подробно 42/12 епизод, но ми се щеше да споделя някои впечатления и от 41 и от 42.

Вече споменах в предишен пост, че нещо ми е постна интригата, не ми е интересно само Гюлбахар да върши лошотии и най-важното, че не ми е интересно Кьосем да знае виновника за тези лошотии. Много ми е скучно от тази гледна точка . Просто няма сравнение с първи сезон, а да не говорим с ВВ. Опитах се да определя, дали не наблягат повече на емоциите и вътрешните преживявания на героите, но установих за себе си, че не е така и няма повече разкриване на душевните терзания или характери от предишните сезони, но интригата доста куца. Дори наблюдавам, лично за мен, една доста голяма празнина в усещането ми за две от шехзадетата и - Ибрахим и Касъм - не мога да установя цялостната особеност в характерите им, какво ги мотивира и ръководи. Имам предположения, но от даденото, зрителят трудно би могъл да си създаде твърдо впечатление. Например, какво кара Касъм да предава изкривена информация за Баязид на майка си, като спестява част от истината и преднамерено представя за истина неща, в които въобще не е сигурен?! Единствено ненарочното предателство от страна на Баязид или има и нещо друго, нещо по-дълбоко?! В първи сезон ни представиха много ясно шехзадетата, дадоха случки и събития, които дадоха представа на зрителя за характерите им, за мотивите им. Диалозите между тях даваха информация, бяха по-съдържателни. Няма да споменавам за ВВ, там нещата бяха на светлинни години, ако мога така да се изразя. Но сега ми е много постно и вече даже ми става и неприятно от тези непрекъснати екзекуции и кървища. Вярно, че е Мурад "кървавия", но можеха да разчупят малко нещата.
Колкото и да ми е странно, като свежа глътка ми е интригата Гевгерхан-Силяхдар-Атике. Силяхдар го упреквам за държанието му към Естер и Фария, но към Атике подходи разбираемо, според мен. Лично за мен той не даваше никакви признаци на чувства към нея и не я е поощрявал. От начало се държеше любезно и се правеше, че не забелязва чувствата й, с надеждата да й мине. Не искаше да обиди една Султанка, но впоследствие започна да страни от нея, да я избягва и да й показва с езика на тялото си, че няма същите чувства. Вече, когато видя, че тя съвсем не възприема нормално нещата, беше принуден да признае, че има друга. Тук, лично аз, не го обвинявам.
Но, Атике.....ох....вижда ми се много умна, съобразителна и наблюдателна. Явно е доста заслепена и изпитва силни чувства, но нейното за мен не е любов, я някаква изкривена форма, някакво вманиачване и желание за притежание. Водена от тези силни чувства тя не само не забелязваше знаците на Силяхдар, но и си измисляше, въобразяваше си и приемаше мечтите си за действителност. Ето, сега виждаме, че тази изкривена любов в миг се превърна в омраза. За нея не е важно, човекът, когото уж обича да е щастлив, за нея е важно той да е нейн и на никого друг. Това не е любов, за мен . Тя не може да осъзнае, че всъщност никой не й се е подигравал, тя не е искала да види и да възприеме истината. Егоистична гледна точка и липса на опит да приеме и чувствата на другите. Тук тя и Касъм си приличат. Не искат да чуят гледната точка на другия, да разберат...за тях важни са само техните чувства и тяхното страдание, а тези които са го причинили, независимо от ситуацията трябва да си платят и да бъдат наказани . Тук Атике ме разочарова, макар и да предполагах, че може да има и такава черта. Младостта й не я оправдава изцяло, нито силните чувства, според мен.
Още една глътка свеж въздух ми бяха сцените с Баязид и Калика хатун - особено сцената, когато той я спаси от яничара с ножа. Тази сцена беше толкова чувствена и романтична, лично за мен, че чак се изненадах. Как я гледаше Баязид, изпиваше я с очарован поглед...много хубава и силна сцена в любовен план, по-добра от много други...според мен

Кьосем - не знам, но нещо сценарият ми бяга по отношение на типичната Кьосем. Според мен, при собствената си увереност за виновността на Гюлбахар и при мащаба  на проблемите които възникват, до сега трябваше да я е убила...по нейн си начин, така че да изглежда като инцидент. Или най-малкото да я заплаши с живота на Баязид или нещо такова. Не ми изглежда реално от началото на втори сезон, Кьосем да е наясно, че всичките беди идват от Гюлбахар и да не я е убила все още, пък макар и без нужните доказателства. Тук сценарият куца, така го усещам. И друго - не знам, защо не привика Баязид и не се увери лично какво става, това не е типично за Кьосем, която винаги е искала сама да говори с човека под съмнение. Дано ситуацията се промени и да разнообразят нещата, да поосвежат сценария, да вкарат още интриги и други актьори, ако трябва или да приключват с Гюлбахар и Баязид и да започнат нещо ново...не знам.

Та това е от мен за сега! Помърморих малко...интересно ми е да чуя и мнениято на тези, които гледат сериите