Колко често се виждате и за колко време? И защо когато е в твоят град отново сте на неутрално място (предполагам на хотел), при все че с детето ти се познават? И ти ли живееш при мама?
- Публикувана: 11 ян. 2017, 11:48 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2017, 00:47 ч.
Връзка от разстояние
Да, след развода се върнах в дома на родителите ми.Виждаме се при всяка възможност,т.е. 1-2 в седмицата
Той е по-голям -на 40г.
Не те виждам, честно, освен ако не го успокоиш че няма да му раждаш, няма да подписвате и ще живеете в града му, че и при мама, ако тя така иска.
Какъв ти "страх от обвързване" на крехката възраст от 40 години! Страх от обвързване може да има млад и кипящ мъж на 30 г. максимум, който усеща, че брачните окови още не са за него. Ама на 40...то не е страх, а усещане за некомпетентност. В смисъл- и да не е обвързан, няма безкрайни опции за други връзки и супер як и активен живот. От какво да го е страх? Нищо не губи, само печели внимание и да му треперят. Енергиен вампир.
Двайсет годишните ги е страх от обвързване, защото още им се живее. Четиридесет годишен със страх от обвързване няма, има със страх от поемане на отговорност. Защото съвместното съжителство и бракът са точно такова нещо, поемане на отговорност.
Мъжът ми има такъв приятел. Разликата е, че не живее с майка си. Той е в София, тя в провинцията. Обаче целият му живот и всичките му решения /понеже съм запозната отблизо/ са точно такива - да не се поема отговорност. Става дума за ерген на 44, без нито една връзка за повече от година, в краен случай две. Нито е грозен, нито е глупав, дори е добре платен специалист в момента, т.е. сигурна съм, че не му липсват кандидатки. Още повече, че работи на място, където има доста 30 годишни засукани моми.
Miss_m, нищо няма да стане. Ти ако искаш се надявай, обаче според мен си губиш времето.
П.П. Ето същото мнение преди моето.
Мъжът ми има такъв приятел. Разликата е, че не живее с майка си. Той е в София, тя в провинцията. Обаче целият му живот и всичките му решения /понеже съм запозната отблизо/ са точно такива - да не се поема отговорност. Става дума за ерген на 44, без нито една връзка за повече от година, в краен случай две. Нито е грозен, нито е глупав, дори е добре платен специалист в момента, т.е. сигурна съм, че не му липсват кандидатки. Още повече, че работи на място, където има доста 30 годишни засукани моми.
Miss_m, нищо няма да стане. Ти ако искаш се надявай, обаче според мен си губиш времето.
П.П. Ето същото мнение преди моето.
Той не ти е половинка- половинка е като се разпишете, като му бръкнеш сериозно в джоба да ти осигури живот като за семейство, ей такива прозаични неща.
Аз като си намерих втори мъж, след няколко месеца ми каза в прав текст- искам да живеем заедно, и с детето, от понеделник почваме да търсим квартира. След 2 седмици се бяхме изнесли. Какви 2 години, какво чакане, какви пет лева...
Хубаво чети форумите, тук не говорим за нереални стандарти и супер високи изисквания, а за мъже, които стават и такива, които не стават за брак. С вторите ще си чукаш главата.
Аз като си намерих втори мъж, след няколко месеца ми каза в прав текст- искам да живеем заедно, и с детето, от понеделник почваме да търсим квартира. След 2 седмици се бяхме изнесли. Какви 2 години, какво чакане, какви пет лева...
Хубаво чети форумите, тук не говорим за нереални стандарти и супер високи изисквания, а за мъже, които стават и такива, които не стават за брак. С вторите ще си чукаш главата.
Той не ти е половинка- половинка е като се разпишете, като му бръкнеш сериозно в джоба да ти осигури живот като за семейство, ей такива прозаични неща.
Аз като си намерих втори мъж, след няколко месеца ми каза в прав текст- искам да живеем заедно, и с детето, от понеделник почваме да търсим квартира. След 2 седмици се бяхме изнесли. Какви 2 години, какво чакане, какви пет лева...
Хубаво чети форумите, тук не говорим за нереални стандарти и супер високи изисквания, а за мъже, които стават и такива, които не стават за брак. С вторите ще си чукаш главата.
Аз като си намерих втори мъж, след няколко месеца ми каза в прав текст- искам да живеем заедно, и с детето, от понеделник почваме да търсим квартира. След 2 седмици се бяхме изнесли. Какви 2 години, какво чакане, какви пет лева...
Хубаво чети форумите, тук не говорим за нереални стандарти и супер високи изисквания, а за мъже, които стават и такива, които не стават за брак. С вторите ще си чукаш главата.
Абсолютно съм съгласна. На 40 говорим вече за улегнал човек, с изграден характер и навици. Такъв изключително трудно изведнъж става любвеобилен семеен мъж, склонен на компромиси и грижа за друго човешко същество. Самият факт, че още живее с майка си и не се е опитал да има деца и жена, говори доста.
Моя приятел живееше с техните преди да се запознаем. Месец по-късно излезе на квартира в моя квартал, за да сме си наблизо и да се виждаме спокойно. След още няколко месеца заживяхме заедно двамата. Две години да не поеме никаква инициатива... значи няма и да се захване. Той си търси гадже за забавление. Вкъщи си му е добре, има мама да го гледа. Явно и друго не му е било необходимо.
Авторке, за две години не сте ли провели все още сериозен разговор поне какви са ви плановете? Поне къде искате да живеете и в какви времеви граници? С ММ разстоянието беше още по-голямо, но след около година заживяхме заедно... Прекаленото протакане не показва нищо добро, от всичко написано от теб ми светнаха поне 2-3 червени лампички. Ако бяхте на по 20, разбирам, но във вашия случай не ми изглежда нормално. Хвани го наистина и говори директно, да видим той какво мисли по въпроса.
Авторке, за две години не сте ли провели все още сериозен разговор поне какви са ви плановете? Поне къде искате да живеете и в какви времеви граници? С ММ разстоянието беше още по-голямо, но след около година заживяхме заедно... Прекаленото протакане не показва нищо добро, от всичко написано от теб ми светнаха поне 2-3 червени лампички. Ако бяхте на по 20, разбирам, но във вашия случай не ми изглежда нормално. Хвани го наистина и говори директно, да видим той какво мисли по въпроса.
Той не ти е половинка- половинка е като се разпишете, като му бръкнеш сериозно в джоба да ти осигури живот като за семейство, ей такива прозаични неща.
Аз като си намерих втори мъж, след няколко месеца ми каза в прав текст- искам да живеем заедно, и с детето, от понеделник почваме да търсим квартира. След 2 седмици се бяхме изнесли. Какви 2 години, какво чакане, какви пет лева...
Хубаво чети форумите, тук не говорим за нереални стандарти и супер високи изисквания, а за мъже, които стават и такива, които не стават за брак. С вторите ще си чукаш главата.
Аз като си намерих втори мъж, след няколко месеца ми каза в прав текст- искам да живеем заедно, и с детето, от понеделник почваме да търсим квартира. След 2 седмици се бяхме изнесли. Какви 2 години, какво чакане, какви пет лева...
Хубаво чети форумите, тук не говорим за нереални стандарти и супер високи изисквания, а за мъже, които стават и такива, които не стават за брак. С вторите ще си чукаш главата.
Тук не съм съгласна.С бившият ми съпруг бяхме се "разписали",бях му "бръкнала в джоба",но не е направил и една стотна от това,което прави приятелят ми за мен.А и аз не съм казала,че искам да се оженя за настоящия,просто ми се върти в главата да се съберем да живеем заедно
Скрит текст:
Благодаря за съвета,ще го направя!Наистина го обичам и държа на него,но това не означава,че ще правя вечни компромиси и ще се примирявам.При един сериозен разговор той ми каза,че се стархувал да не би да ме разочарова и да не оправдае очакванията миАвторке, за две години не сте ли провели все още сериозен разговор поне какви са ви плановете? Поне къде искате да живеете и в какви времеви граници? С ММ разстоянието беше още по-голямо, но след около година заживяхме заедно... Прекаленото протакане не показва нищо добро, от всичко написано от теб ми светнаха поне 2-3 червени лампички. Ако бяхте на по 20, разбирам, но във вашия случай не ми изглежда нормално. Хвани го наистина и говори директно, да видим той какво мисли по въпроса.
Явно е на този принцип, но все пак на теб нали ти трябва мъж, а не второ дете за отглеждане? Ако не може да поема отговорност и да рискува заради теб, значи че просто не е твоя човек. Пожелавам ти искрено успех, но ако продължи да увърта не си губи повече времето с него, колкото и да го обичаш. Иначе после ще съжаляваш.... 
Ако нищо не правиш е трудно да сбъркаш, вярно е. Явно е на този принцип, но все пак на теб нали ти трябва мъж, а не второ дете за отглеждане?
Явно е на този принцип, но все пак на теб нали ти трябва мъж, а не второ дете за отглеждане? Ако не може да поема отговорност и да рискува заради теб, значи че просто не е твоя човек. Пожелавам ти искрено успех, но ако продължи да увърта не си губи повече времето с него, колкото и да го обичаш. Иначе после ще съжаляваш....
Скрит текст:
Тя не го гледа в момента. Той си се гледа сам успешно.Ако нищо не правиш е трудно да сбъркаш, вярно е. Явно е на този принцип, но все пак на теб нали ти трябва мъж, а не второ дете за отглеждане?
Явно е на този принцип, но все пак на теб нали ти трябва мъж, а не второ дете за отглеждане? Скрит текст:
Кога е това после? Те не живеят заедно и тя е свободна във всеки един момент да се среща с други мъже ако има интерес към тях. Никой към никого не е поел отговорност.Ако не може да поема отговорност и да рискува заради теб, значи че просто не е твоя човек. Пожелавам ти искрено успех, но ако продължи да увърта не си губи повече времето с него, колкото и да го обичаш. Иначе после ще съжаляваш....
Виж, безсмислено е да се заяждаме. Нито ти, нито аз сме на мястото на авторката, но поне аз навремето имах връзка от разстояние, та мога някакъв съвет да й дам. Не знам каква част от истината е споделила, със сигурност не 100 %. Но от това, което прочетох надали се вижда с други и определено приема момъка като половинка (сам го написа). Което за мен значи, че влага доста във връзката. Две години са много време, като се има предвид колко е изтощаваща такава връзка. Ако се поставят ясни цели и има желание и от двете страни, може и да се получи. Но при всички положения се иска много повече от колкото при връзка с някой, когото можеш да видиш когато си поискаш. за мен този човек или не иска всъщност да се обвърже сериозно и само я залъгва, или е наистина с голям страх от поемане на отговорност. За мен и двата варианта са зле, но авторката сама си взема решенията. 