Здравейте!Трябваше ми време, за да се престраша да пиша,но ето че е факт Smile Предварително се извинявам,ако вече има подобна тема.Та, да мина на въпроса.От 2 години имам връзка с прекрасен мъж.Той е всичко,което някога съм искала.Трябваше да мине доста време, докато осъзная,че наистина се случва и не сънувам.Обичаме се,допълваме се взаимно,за цялата ни връзка никога не сме имали нито едно сериозно скарване.Проблемът е,че сме от различни градове и не сме всеки ден заедно.На мен вече започва да ми тежи това временно "заедно".Много го обичам,искам да се развие връзката ни,но от няколко разговора оставам с впечатление,че той няма да се реши на нещо повече.И то не защото не ме иска или обича...Истината е ,че той има страх от обвързване.Аз съм разведена,с едно дете,той приема всичко това чудесно,но се страхува да се обвърже за постоянно,тъй като не е имал толкова сериозна връзка до сега.А аз го искам в живота си,наистина.Не само за ден,два или година.След развода дълго време бях сама и даже се бях отказала от мъжете,но той ми върна вярата в доброто и любовта.От друга страна,страх ме е да повдигна темата и да поставям ултиматуми,за да не го загубя.Много съм объркана,но в същото време си давам сметка,че си заривам главата в пясъка.Моля,дайте съвет!
- Публикувана: 11 ян. 2017, 11:48 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2017, 00:47 ч.
Връзка от разстояние
Когато сте заедно само се срещате ли или той живее у вас, ти у тях за няколко дни ?
Мисля си, че докато не поживеете заедно на едно място, не опознаваш напълно човека.
Щом го е страх да се обвърже, според мен не го притискай, може би ако се събирате със семейни двойки, с деца, полека ще почне да гледа на вас като на семейство и нещата сами ще се наредят.
Мисля си, че докато не поживеете заедно на едно място, не опознаваш напълно човека.
Щом го е страх да се обвърже, според мен не го притискай, може би ако се събирате със семейни двойки, с деца, полека ще почне да гледа на вас като на семейство и нещата сами ще се наредят.
Когато сме заедно сме на "неутралнно място" нито вкъщи, нито в тях.Аз съм ходила 2-3.Не искам да го притискам,напротив, да му дам достатъчно време сам да реши.Просто реших да споделя тук, защото наистина вече започва да ми тежи, а аз съм от типа хора,които всичко таят в себе си,никога или много рядко споделям,потайна съм.Аз съм кошче за душевни отпадъци на всички,а моите страхове ги пазя само за себе си.Не знам,мисля, си че всичко ще си дойде да мястото,просто тртябва време.Иначе сме с събирали със семейни двойки,ходили сме много пъти на почивка заедно,дори и с детето ми и той по никакъв начин не показва,че му е неприятно или му тежи 
Основното нещо, с което трябва да се въоръжиш при една връзка от разстояние е търпение.
Щом ти чувстваш, че нещата ще си дойдат на мястото, значи е така.
При мен си дойдоха, след 8 месеца, ама ако трябваше бях готова и още 2 години да чакам. Не от друг град, ами от другия край на света дойде.
Заслужава си, бъди търпелива!
Пожелавам ти успех, и ти давам съвет да се опиташ да направиш интересни дори и моментите когато връзката ви е "онлайн". Има си цели форуми и сайтове за хора с такива връзки, прочети, интересно е !
Щом ти чувстваш, че нещата ще си дойдат на мястото, значи е така.
При мен си дойдоха, след 8 месеца, ама ако трябваше бях готова и още 2 години да чакам. Не от друг град, ами от другия край на света дойде.
Заслужава си, бъди търпелива!
Пожелавам ти успех, и ти давам съвет да се опиташ да направиш интересни дори и моментите когато връзката ви е "онлайн". Има си цели форуми и сайтове за хора с такива връзки, прочети, интересно е !
Основното нещо, с което трябва да се въоръжиш при една връзка от разстояние е търпение.
Щом ти чувстваш, че нещата ще си дойдат на мястото, значи е така.
При мен си дойдоха, след 8 месеца, ама ако трябваше бях готова и още 2 години да чакам. Не от друг град, ами от другия край на света дойде.
Заслужава си, бъди търпелива!
Пожелавам ти успех, и ти давам съвет да се опиташ да направиш интересни дори и моментите когато връзката ви е "онлайн". Има си цели форуми и сайтове за хора с такива връзки, прочети, интересно е !
Щом ти чувстваш, че нещата ще си дойдат на мястото, значи е така.
При мен си дойдоха, след 8 месеца, ама ако трябваше бях готова и още 2 години да чакам. Не от друг град, ами от другия край на света дойде.
Заслужава си, бъди търпелива!
Пожелавам ти успех, и ти давам съвет да се опиташ да направиш интересни дори и моментите когато връзката ви е "онлайн". Има си цели форуми и сайтове за хора с такива връзки, прочети, интересно е !
Здравейте!Трябваше ми време, за да се престраша да пиша,но ето че е факт Smile Предварително се извинявам,ако вече има подобна тема.Та, да мина на въпроса.От 2 години имам връзка с прекрасен мъж.Той е всичко,което някога съм искала.Трябваше да мине доста време, докато осъзная,че наистина се случва и не сънувам.Обичаме се,допълваме се взаимно,за цялата ни връзка никога не сме имали нито едно сериозно скарване.Проблемът е,че сме от различни градове и не сме всеки ден заедно.На мен вече започва да ми тежи това временно "заедно".Много го обичам,искам да се развие връзката ни,но от няколко разговора оставам с впечатление,че той няма да се реши на нещо повече.И то не защото не ме иска или обича...Истината е ,че той има страх от обвързване.Аз съм разведена,с едно дете,той приема всичко това чудесно,но се страхува да се обвърже за постоянно,тъй като не е имал толкова сериозна връзка до сега.А аз го искам в живота си,наистина.Не само за ден,два или година.След развода дълго време бях сама и даже се бях отказала от мъжете,но той ми върна вярата в доброто и любовта.От друга страна,страх ме е да повдигна темата и да поставям ултиматуми,за да не го загубя.Много съм объркана,но в същото време си давам сметка,че си заривам главата в пясъка.Моля,дайте съвет!
Докато не срещнат жената с главно Ж.....тогава изключително бързо забравят за всякакви страхове.
Дали и колко те обича, не знам.
Но че не е луд по теб, а и не вижда общо бъдеще заедно, е ясно.
Щом две години не се е "престрашил", трудно ще стане и занапред.
Когато сме заедно сме на "неутралнно място" нито вкъщи, нито в тях.Аз съм ходила 2-3
Скрит текст:
.Не искам да го притискам,напротив, да му дам достатъчно време сам да реши.Просто реших да споделя тук, защото наистина вече започва да ми тежи, а аз съм от типа хора,които всичко таят в себе си,никога или много рядко споделям,потайна съм.Аз съм кошче за душевни отпадъци на всички,а моите страхове ги пазя само за себе си.Не знам,мисля, си че всичко ще си дойде да мястото,просто тртябва време.Иначе сме с събирали със семейни двойки,ходили сме много пъти на почивка заедно,дори и с детето ми и той по никакъв начин не показва,че му е неприятно или му тежи
Защо има страх от обвързване?Питала ли си?
Сигурна ли си, че в дома му няма приятелка/съпруга/дете?
Основното нещо, с което трябва да се въоръжиш при една връзка от разстояние е търпение.
Щом ти чувстваш, че нещата ще си дойдат на мястото, значи е така.
При мен си дойдоха, след 8 месеца, ама ако трябваше бях готова и още 2 години да чакам. Не от друг град, ами от другия край на света дойде.
Заслужава си, бъди търпелива!
Пожелавам ти успех, и ти давам съвет да се опиташ да направиш интересни дори и моментите когато връзката ви е "онлайн". Има си цели форуми и сайтове за хора с такива връзки, прочети, интересно е !
Щом ти чувстваш, че нещата ще си дойдат на мястото, значи е така.
При мен си дойдоха, след 8 месеца, ама ако трябваше бях готова и още 2 години да чакам. Не от друг град, ами от другия край на света дойде.
Заслужава си, бъди търпелива!
Пожелавам ти успех, и ти давам съвет да се опиташ да направиш интересни дори и моментите когато връзката ви е "онлайн". Има си цели форуми и сайтове за хора с такива връзки, прочети, интересно е !
Аз лично тука намерих много интересна информация, и много забавни неща за правене онлайн.
Здравейте!Трябваше ми време, за да се престраша да пиша,но ето че е факт Smile Предварително се извинявам,ако вече има подобна тема.Та, да мина на въпроса.От 2 години имам връзка с прекрасен мъж.Той е всичко,което някога съм искала.Трябваше да мине доста време, докато осъзная,че наистина се случва и не сънувам.Обичаме се,допълваме се взаимно,за цялата ни връзка никога не сме имали нито едно сериозно скарване.Проблемът е,че сме от различни градове и не сме всеки ден заедно.На мен вече започва да ми тежи това временно "заедно".Много го обичам,искам да се развие връзката ни,но от няколко разговора оставам с впечатление,че той няма да се реши на нещо повече.И то не защото не ме иска или обича...Истината е ,че той има страх от обвързване.Аз съм разведена,с едно дете,той приема всичко това чудесно,но се страхува да се обвърже за постоянно,тъй като не е имал толкова сериозна връзка до сега.А аз го искам в живота си,наистина.Не само за ден,два или година.След развода дълго време бях сама и даже се бях отказала от мъжете,но той ми върна вярата в доброто и любовта.От друга страна,страх ме е да повдигна темата и да поставям ултиматуми,за да не го загубя.Много съм объркана,но в същото време си давам сметка,че си заривам главата в пясъка.Моля,дайте съвет!
Докато не срещнат жената с главно Ж.....тогава изключително бързо забравят за всякакви страхове.
Дали и колко те обича, не знам.
Но че не е луд по теб, а и не вижда общо бъдеще заедно, е ясно.
Щом две години не се е "престрашил", трудно ще стане и занапред.
Когато сме заедно сме на "неутралнно място" нито вкъщи, нито в тях.Аз съм ходила 2-3
Скрит текст:
.Не искам да го притискам,напротив, да му дам достатъчно време сам да реши.Просто реших да споделя тук, защото наистина вече започва да ми тежи, а аз съм от типа хора,които всичко таят в себе си,никога или много рядко споделям,потайна съм.Аз съм кошче за душевни отпадъци на всички,а моите страхове ги пазя само за себе си.Не знам,мисля, си че всичко ще си дойде да мястото,просто тртябва време.Иначе сме с събирали със семейни двойки,ходили сме много пъти на почивка заедно,дори и с детето ми и той по никакъв начин не показва,че му е неприятно или му тежи
Защо има страх от обвързване?Питала ли си?
Сигурна ли си, че в дома му няма приятелка/съпруга/дете?
Ходила съм в дома му и съм се запознала с майка му.Той живее сам с нея и не,няма друга приятелка,няма съпруга(нито бивша,нито настояща),няма деца.Имаме разлика в годините 10 и може би от това се страхува
Кой е по- големия и на колко е?
Ох, нещата стават все по-"красиви".....стар ерген на 40 години, живее с мама, нерешителен, чувствителен....
Аз се отписвам от темата.
На авторката, Успех!
Аз се отписвам от темата.
На авторката, Успех!
