Как разбрахте, че сте готови за бебе?

Честно казано, точно тези глупости допринесоха за моето непланирано бременеене. Лекари ме плашиха в България, а и в този форум, като четох винаги се стресирах, че съм на еди колко си, а още нямам деца. аз забременях доста над 30. И понеже от толкова плашене, ми се струваше, че е много трудно бременеенето, бяхме решили, че ще пробваме година и после директно отиваме на инвитро. А то стана от първия път, всички мои познати, забременели изключително над 30, някои и над 35, точно така се бяха подвели, от плашения и страхотии за яйчников резерв, и всички бяха забременели точно първия месец. Хората, които познавам, и не са забременели от първия път, са хора и преди 30 и над 30 с репродуктивни проблеми и са много малък брой. Това с яйчниковия резерв според мен е някаква поредна измишльотина, тъй като няма директен метод да бъде измерен. Мерят хормони, или броят яйцеклетки, но това са индиректни методи. И така подвеждат много жени. Поредният метод за социален контрол над жените и изкарване на пари от медицинската индустрия. Никой не ражда под 30 в днешно време, даже и 30 е прекалено млада възраст от социална гледна точка.

Затова не се чете много в този форум или поне прочетеното не се приема за чиста монета. Всеки случай е индивидуален. Проблем, недай Боже, може да има и на 20г. Не само по отношение на забременяването, а по принцип избягвай да се влияеш от хорско мнение.

Случаи всякакви, съдби разни. Гледай само себе си и не се сравнявай с този и онзи. Успех!

нее още не съм родила, има цели три месеца. ПРосто описвам прогресията на нещата. В началото рев и ужас какво ще правя. Нямах и доверие на мъжа си, намирах му кусури, точно тогава се местихме в жилище, и само му виках на горкия. Изобщо виждаше ми се най-ужасното нещо, което може да ми се случи в конкретния момент. (мислихме, че ще отнеме повече време процесът). Та от тази фаза, съм във фаза, в която само чета за раждане, възпитание, отглеждане и какво ли не и ревност да не ми го пипат ) просто нещата много се променят в процеса на самото бременеене, поне при мен. А наистина не съм майчински тип жена. Мишенце, точно, много е индивидуално всичко, съдби всякакви, има си основни биологични правила, но в крайна сметка, много неща са божа работа в този живот.

Според мен това с "готовността" също е малко бошлаф работа, защото за да се справиш с нещо се иска опит, тоест човек се научава да е добър родител и в процеса на имане на деца, и всички ми споделят, че с второто третото вече се чувстват много по-уверени. Както и с всичко останало, си е въпрос и на опит и конкретни знания, а не на абстрактно духовно усещане.

На това му се вика хормони.

Как пък ще е е рано да се бременее на 30   а дано, ама надали. Факт е, че жените се раждат с определен брой яйцеклетки- т.нар яйчников резерв. Възрастта, когато жената е най фертилна и с най-добри хормони и яйцеклетки е точно около 25, след това женското тяло започва да старее и едни от най-чувствителните клетки са именно яйцеклетките. Освен , че намаляват малко по малко се скапват.

Късмет е да забременееш лесно, да износиш лесно и да родиш здраво дете след 30, късмета с всяка изминала година, намалява- природа. Докато при мъжете сперматозоидите са в постоянно производство, то ние жените сме подвластни на стареенето.

Освен това мързела е голям. Предпочитам да съм родила и да съм избутала детето до 35-40 години, а не цял живот бременна или с малко дете. Ако имах възможност, щах да съм с породени деца, именно заради това. Започнахме опити , когато бях на 24 години, родих първото на 28, детето вече щеше да е първи клас, ако бяхме успели от раз, а ако всичко беше по план на 40-45 години щях да съм със студенти 2 деца, а аз да градя кариера и да си пътувам по света. За жалост планове- колкото щяш, а трудно се осъществяват. Сега тъкмо набера сила в работата и ще трябва да излеза в майчинство пак, после 2-3 години да добутам детето до градина, то пък първото ще тръгне на училище, изобщоооо....Ама живи и здрави да сме , ще правя кариера на 50  

Cherry^Blossom, как беше приказката: " Животът е това, което ни се случва, докато правим други планове." 

Това е абсолютно вярно....да не говорим, че на днешната не здрава храна, стрес , замърсяване една доста голяма част от двойките страдат от стерилитет! Най здрав от физиологичвна гледна точка е организмът на жената до 27 години....което не означава, че и след това не може спокойно да забременява и ражда. Освен товатова след 35 години рязко нараства опасността от яйцеклетки с хромозомни изменения и болести като Даун и пр. Именно поради това родилките след 35 се изследват, по точно изследва се амниотична околоплодна течност за именно такива малформации.

Всъщност риска от тризомии след 35 нараства нищожно. Ей това вече е търговията с медицински услуги. Все пак и аз смятам, че е най- добре да се ражда до 30, особено първо дете, т.е. ако и на по- голяма възраст ще се ражда пак. И не заради забременяването, износването и раждането, а защото и от там насетне трябва да се отгледа това дете.

Звучиш като член на някоя феминистка организация Това не са изобщо глупости. Това, че при теб се е получило от раз, не означава че при много други не се получава. Разбира се, че яйчниковият резерв намалява, тъй като жените са родени с определен брой яйцеклетки. Казваш,че отдавна си минала 30г, но новината за бременността те е уплашила, че чак родителите ти са се притеснили... Твоята история абсолютно доказва това, което по-рано сме писали-с времето става все по-трудно да се решиш на дете. Хората стават егоисти и свикват с това да се грижат само за себе си. Аз се надявам до 30г да съм приключила с ражданията(дай Боже още едно) и децата да си растат и да ни радват.

Съжалявам обаче не е толкова нищожно, занимавам се с Генетика, и е нормално изследването да не се заплаща, а да е задължително!

Много полезни коментари. Благодаря ви! На всеки, когато му дойде времето забременява и ражда, това е Божа работа.
Има и хора, които съзнателно не искат деца и се отказват по собсвено желание да са бездетни. Разбиран ги и тях, всеки има право на избор, както и тези родили на 20, както и тези след 35 годишна възраст.
На 27 години съм, бременна, догодина ще се роди бебчето ни и вече ще съм на 28, психически се подготвям, че това е супер възраст за първо дете.
Имам приятелки, мой набор, които казват " ооо, още ми е рано за сватба, камули за деца ", а уж си има сериозен приятел, но колко са сериозни само те си знаят. Но всеки си знае за на какво положение е.
Иначе с наживяването нямам проблем от 18 до 25 годишна възраст съм се наситила и на дискотеки, и на купони, излизания и гаджета е имало, абе от всичко, не мога да се оплача. Просто изведнъж рязко ми се промени живота и както бях всеки петък или събота по дискотеки и кръчми и изведнъж по 4-5 пъти макс в годината. От върла купонджийка се превърнах в "къшна буба" . И пак идва сравняването с някои от приятелките ми, които от тинейджърските си години, до този момент все още си вилнеят, а аз все по рядко и после с бебо съвсем, но каквото такова .
Но като цяло съм доволна от живота си, все пак няма пълно щастие, на едни им липсва едно, на други друго, така е.
Единственото, което не харесвам в живота си е работата, не я напускам само заради майчинството и това, че съм година и половина на нея и сякаш съм свикнала, но определено живот и здраве след като дететонавърши годинка ще търся нова. Въпреки, че повечето хора около мен ми казват ти си държавен служител, на хубава позиция и имаш резон да се изидгаш, не ти трябва да се махаш. Но те не са в моите обувки и само аз си знам какъв зор виждам и колко зле ми действа на психиката. Работата ми е свързана с контролна дейност и в повечето случаи съм в ролята на "лошата".
Та така, споделяйте още, страхотни сте

около мен няма нито една жена родила преди 30, да не казвам, че и 35 си е съвсем масово. Та явно не е такъв проблем физически, какъвто се опитват да го изкарват. Пак казвам, аз бях решила, че искам инвитро, или като минимум хломид, за да имам евентуално близнаци. Също така си мислих, че с инвитро може да подберат гени на детето, стил Гатака. Бях при Начев миналото лято, още преди да почнем опитите, за консултация и да го попитам има ли смисъл да пробваме директно инвитро и той ми обясняваше колко съм стара за деца, как оптимумът бил до 25 според майката природа като после ме покани на кафе. Той самият ми казза, че няма смисъл от инвитро без да сме пробвали по естествен начин, защото яйцеклетката сама била избирала сперматазоид с хубави гени. След приказките колко съм стара,  бях готова да поотнеме време все пак. Изобщо не бях готова, че ще стане от раз и с когото и да говоря все същите истории. Наплашени жени и момичета от разни истории а фертилност, забременяващи от раз.  Много е трудно да се прецени за яйчниковият резерв, защото нямат достъп, трудно е да се прецени кога е оптимумът за една жена, че е 25 , защото това е просто произволна цифра. Нямат директен начин за измерване нито на резерв нито на оптимум и това е просто една теория в момента. Какви ще са медицинските теории след две три години, никой не може да ти каже. Аз смятам, че имането на дете е Божа работа, че не е механичен или биологичен процес само. И не мисля, че ей така може да се каже на гьоторе дотогава раждай, защото ти е оптимума. Ми на моето детенце сега му е момента да се появи, на 25 съм щяла да имам друго детенце.

bodybeautiful, така е. Като появявят бебчетата ни на бял свят най-добре се разбира всичко на практика. 

Има жени които си го мечтаят, и си знаят от малки, че искат бебе. Има и жени, които забременяват  планирано и пак не са готови...тук няма формула, толква е индивидуално и променливо.
А реших, че искам дете когато срещнах човека. Три месеца след като се запознахме, знаех че той ще е баща на децата ми, преди това бях кариеристка и със съвсем други планове...по малко от година по късно, бременноста ми е факт. Колко съм готова е друга тема.

Bodybeautiful, на мен изобщо не ми допада "модата" да се изчаква прекалено дълго за раждането на първото дете. Жените сякаш се успокояват с това "има време"... Кариера може да се изгради и с дете,просто то ще я забави или отложи с 2-3 години. Говорила съм с две жени, родили около 40те, и двете са на мнение, че е трябвало по-рано да се решат на тази крачка. Първо, заради желанието за още едно дете. Второ, защото са осъзнали, че на тази възраст е можело да имат малко по-големи деца, а не тепърва да се занимават с бебета. Трето, замислят се колко дълго ще бъдат до децата си. Тук във форума съм чела също подобни мнения от жени, родили малко по-късно. Жените заслужават да бъдат майки, независимо на каква възраст са. Но да кажеш, че на 30 години е рано за дете звучи доста абсурдно. Когато родиш и започнат грижите по детето ти, тогава е твърде вероятно да промениш възгледите си и да се промениш като цяло. Жените неминуемо се променят, когато станат майки. За мен е погрешно да се възпитават момичетата, че кариерата и пълната независимост са на първо място пред семейството и децата. На нас се е паднала ролята да бъдем майки, която е не по-маловажна от вземането на докторска степен. Не знам накъде отива света с тези криворазбрани ценности...