Как наказвате децата

Случвало се е да ги пердаша до към 5-6 год. След това вече ми се виждат големи. А и на тази възраст вече ми се виждат големи за бой. Наказвам с лишения - телефон, компютър, телевизия, кино, посещения на РД и други благини. За най-сериозните прегрешения от януари до юли заплашвам (но до сега не се е налагало да го прилагам) с липса на море, а от юли до декември с непосещение от дядо Коледа (в когото още вярваме).  
И само да вметна, че боя не помага при пушенето. Доста бой съм изяла едно време за цигари и това изобщо не ме е спряло да пуша.

Не, не бяха авторитарни, точно за авторитетни говоря.
Това, че даден човек има авторитет пред мен не значи, че съм съгласна и ще следвам всичките му съвети до един.
Пък и доста авторитетни хора пушат, трябва ли да следваме сляпо примера им?

Когато бях на 15 баща ми ме хвана да пуша и ме би с колан две седмици не можех да си седна на дупето. След това повече цигара не съм запалила.

Баща и брат му са лекувани по този метод.
Баща ми ги отказа на 33 по здравословни причини, брат му е на 58 г. и още пуши здраво.
И двамата не виждат никаква полза от действията, напротив, накарали са ги още повече да искат да пушат.

П.П. Сега погледнах и другата ти тема от преди почти година. От начина, по който е написана оставам с впечатлението, че си извратен мъж, който се чуди как да се забавлява  

Значи нямаш проблем, купуваш един колан, и си готова. В китайските магазини има колани по 4-5 лв, тънкана.

За пиенето и пушенето - не пия, но пък пуша. Може би защото ми е било набивано в главата, че пушенето е лошо, не може, забранявам и т.н. а за пиенето майка ми винаги е била на мнението - по-добре да пие бира вкъщи с нас, от колкото водка по парковете. От малка ми е даван алкохол - по 1-2 глътки бира, когато съм искала да пробвам твърд алкохол от техните чаши - няма проблем, пийни една глътчица. После по празници - ако искаш, ще ти сипем 30-40 грама вишновка и т.н. И общо взето сега пия по един голям джин по празници и това ми е пиенето. Имам и добра приятелка, която е била отгледана по същия начин и от нейната майка, само че те си и пушеха заедно сутрин с кафето, точно към 13 годишна нейна възраст. Сега момичето тренира, учи за учител по физическо възпитание, цигари не бара и пиенето и се свежда до две чаши бяло вино.
При нас двете го е нямало този фактор - "мммм, това е забранено, трябва да пробвам задължително. След което да ми го забранят пак, ако ме хванат - толкова е интересно да нарушавам правилата, аз съм бунтар" след което вече да се прави напук на забраняващия.
Няма да помогнат наказания и/или бой в този случай.

Авторката е трол, предполагам?

Авторитет за кого? Родителите могат да имат една представа за авторитетна личност, а за един тиийн авторитет може да е Сто Кила. От чия гледна точка ще изхождаме? Субективно ми звучи това с Авторитета.

Същото. Освен това ясно и детайлно обяснявам какви ще са последиците от дадена простотия. Например, претупано домашно- обяснявам, че ако системно не учи, след години ще има избор да стане или клошар, или метачка.

Да добавя, напълно съм съгласна и с горния пост на Мамасита.

Да, субективно е. Но затова сме родители, за да сме по-умни и да надушим кой е авторитет за тийна. Та може да има авторитет от рода на Сто Кила, който обаче да НЕ пуши. Сенсей по карате, треньор, алпинист- много авторитети и все в позитивна посока. А задачата на родителя е да си мени представите гъвкаво, според целите, не да си има някакъв образ и методи в главата и да се чуди защо не се получават нещата. За едни деца авторитетите ще са атлети, за други- учени, за трети- творци...трябва да си познаваш детето, за да го насочиш към ролеви модел, ако не- какъв родител си?

Аз се карам - досадно е, но няма какво друго да сторя. 13-годишен няма да набия.
Повтарям едни и същи неща постоянно и в крайна сметка все нещо ще му влезе в главата и ще остане в нея.
За пушене не бих наказала, а бих си дала сметка колко свободно време има това дете, по колко време се мотае извън училище и най-вече с кого. И бих се замислила да му намаля джобните пари, за да си сметне сам дали му е изгодно да пуши.
Следя приятелчетата му и ако някой има вид на тарикат или малък боклук, разделям нещата лека-полека, ако се налага - рязко. Има си лекенца, които е ясно, че нямат друго бъдеще, освен простотиите, тъй че обяснявам непрестанно с кого не бива да се дружи и кое изглежда готино, но в дългосрочен план не е.
Скаутските лагери (не точно скаутски, но със същия смисъл) ги прилагам, но не наказателно, ами профилактрично, при това от години - като нещо хубаво, което се чака с нетърпение. Така, без детето да се усеща, се докосва до друга смислена действителност, която си струва и в която пушенето и простотиите не се вписват, просто защото никой там не прави така.
Отделно не смятам, че точно пушенето е най-лошото нещо, което може да се случи на един тийн, познавам доста свестни хора, които пушат или са пушили в пубертета. Не ме е страх точно от това.
пп: боят с колан никога не се е прилагал от нормални хора, даже преди 100 години, единствено от садисти и пияници. Ако разбера, че някой си бие детето с колан, ще сигнализирам полицията.
пп2: безспорен авторитет за моя син е учителят му по математика, ама човекът пуши. Все пак един пушач може да бъде прекрасен пример и да те научи на много, защото няма да се опитваш да го наподобяваш точно в пушенето.

Това. И да, проблемът не е пушенето и опитването, а отношението към живота.

Хм... опитах цигара за пръв път на 13. Пропуших на 15 (ако две цигари седмично са пушене, де). На 17 вече пушех всеки ден по няколко.
На тая възраст пушенето не е като това при възрастните. Не е, защото нещо ти липсва в живота. Дори да му запълните деня до дупка, пак ще намери време да запали някъде тайно, ако иска (дами, айде по-сериозно, една цигара се пуши за 5 минути!). Аз поне пушех от келешлък. И защото покрай мен пушеха. Изобщо не съм си давала сметка нито какво правя, нито колко е сериозно. И заплахи не биха ме спряли, по-скоро щеше да ми е още по-интересно, щото вече щеше да е истински "бунт".
Според мен единственото спасение е говоренето. Спокойното говорене и обсъждане на това защо всъщност го прави. Като трябва да приемате всеки един отговор от детето. Ако сте му приятел, ще стане. Може би. Ако сте му забраняващ и мрънкащ едно и също родител - няма да стане нищо.
Пожелавам Ви успех и... не забравяйте, че пушенето в крайна сметка не е краят на света. Не го приемайте като престъпление - детето ще го усети. По-добре приемете детето си такова, каквото е, и приемете, че е сбъркало с този избор. По същия начин, по който всички грешим.

Права си. При мен дори бунт нямаше. Пробвах от чисто любопитство да разбера какво е. Не ми хареса. СУпер гаден ми се стори вкусът и не повторих.

Дребните келешлъци е трудно да се избегнат. Част от растежа са. Но е много, много важно те да не стават тенденция и системно поведение.

И аз от любопитство. За съжаление хлътнах и 18 г. бях пушач.
Когато ги отказвах обаче детето ми беше в съзнателна възраст и като видя каква мъка е (на мен ми се стори лесно, но явно отстрани е било плашещо  ) каза, че никога, никога няма да си причини това.
Ама а да видим  По принцип е страхлива, хич не е по новостите и гледа да прави само лесни неща, всъщност на това разчитам...