Как наказвате децата

Ако "пердашенето" е било плясване по памперса, когато изтичат към улица с коли- ОК.

Но ако още ги биеш, защото не се държат според очакванията ти...това вече клони към родителски провал. Стягай редиците докато е време, да не станеш баба преждевременно. Иначе- все някога ще им дойде акълът, ако не ти, животът ще ги ошамари, но въпросът е накрая на процеса да са в същия брой и състав и да няма нито липси от хора, нито нови хора- тоест, да не се утрепят и да не забременеят. За другото- божа работа, ама вече изпусната.

Напълно подкрепям годния пост.
Имам дете на близка възраст и хич не си представям да го бия.
Относно наказанията - зависи от стореното. Напиши конкретно за какво питаш.

Е как се бие "дете" на 12 или 14? Че те са колкото нас!
Моята най-много да я плясна по дупето, ако се сдърпат с малкия.
Но за сериозни неща - двойки например, даже не наказвам, говоря сериозно и търся решения. Като допълнителни занимания.
За друго ... просто не се сещам какво толкова да се е издънила, че да я накажа.

Я да каже авторката какъв е конкретния проблем?

На 12-14 няма какво вече да ги биеш. Най-много да те набият теб някой ден.

Аз ограничавам блага - т.е. компютър и телефон. Но нямам много поводи за наказания, обикновено разговаряме и изграждаме стратегия как да се подобрят нещата.

За пушене

Бой за пушене е метод от 1916 година.
Седни и поговори защо, с кого и как. Дали му е харесало. Колко струват цигарите. И какво причиняват. И как не са модерни. Абе хиляда довода може да се измислят колко са гадни.

      Случвало се е да ударя детето, после много съм съжалявала и ми е било мъчно. Съзнавам,че е израз на безсилие. Но, например, това беше единственият начин да го накарам да седи с колан в столчето в колата.

      Нямам дете на 12 и на 14, струва ми се, че това е голяма възраст и е унизително да се бият деца/ не че на по-малка възраст не е, но за по-големите ми е неприемливо/

    За наказанията- винаги ми е било трудно с тях, защото при моето дете наказанията нямат никакъв ефект.Детето безропотно си изтърпява наказанието, но като си науми да прави нещо, пак го прави.

      За пушене на него му е много рано, не зная как бих реагирала, но отсега си говорим за вредата.

Скаутски лагер, военно училище, разговор с авторитетен мъж. Малко сплашване. И заетост 24/7, да няма прозорец за келешлъци. Пушенето е признак, че нещо в живота е на празни обороти, че има някаква дупка за запълване.

Ако не искаш да акцентираш на пушенето, за да не се получи обратен ефект, ги запали по здравословния начин на живот- спорт, здравословна храна, никакви боклуци и резултатите сами ще ги мотивират, а и е много модерно сега. Разбира се, ти ще трябва да си основният пример и да си 2 пъти по-стриктна, за им повлияеш.
Ти пушиш ли?

Иначе по темата- старая се да работим със заслуги, но често се налага и рестрикции да налагам- забранявам телефон, излизане, тренировки и използвам освободеното от тях време за учене, писане, подреждане на стая и т.н. Трудно е, но работи при нас. 

А ако откаже скаутски лагер, военно училище и разговор с достолепен господин?  Някак не си представям , да се нареди на 14 годишен младеж/ девойка , с маршова стъпка да тръгне към военното училище.

Ти или баща им пушите ли?
От колко годишни започнахте разговорите за цигари, алкохол, наркотици и подобни?

П.П. От всичките ми съученици пушеха тези с най-авторитетните бащи. Те освен един гол авторитет нищо друго нямаха, въобще не познаваха децата си.

Той е на 14. Как ще откаже? На 14 ако срещне малко по-сериозен авторитет, ще се разтрепери в гащите си. Никой не е казал, че трябва да го приеме доволно и с усмивка- нали за това е родителят, за да прави неща, които не се харесват. Има неща, на които няма не искам.

Записвам се да ви следя, че ми е интересна темата.

Мога да кажа, че като ученичка не съм държана строго. Не знам дали се дължи на това, че не ми е било забранявано, но нито пуша, нито пия алкохол, единствено чаша вино, ако има повод.

Но пък децата са различни, при едни има ефект нещо, което при други - няма! Трудно е балансирането! 

НСЧ и Biserka- мисля, че бъркате авторитетен с авторитарен.

Има разлика в детайлите. Авторитетният мъж е реален- с примамливи постижения, ролеви модел, такъв, който да накара детето да каже "искам да съм като него".

Авторитарният човек дава впечатление за нещо втвърдено и вкостеняло, ходещ костюм, сериозноват, но без съдържание. Такива хора, разбира се, биха изкарали най-лошото от един тийнейджър. Съответно ако бащата е бил самовлюбен и е разчитал, че е голям и ще натиска детето, много ясно, че тук няма истински авторитет, а е точно авторитарност и налагане. Наистина липсва подход към детето, бащата е само някаква сила и тежест, а детето нахитрява и върши нещата незабелязано.

Случвало се е да ги пердаша до към 5-6 год. След това вече ми се виждат големи. А и на тази възраст вече ми се виждат големи за бой. Наказвам с лишения - телефон, компютър, телевизия, кино, посещения на РД и други благини. За най-сериозните прегрешения от януари до юли заплашвам (но до сега не се е налагало да го прилагам) с липса на море, а от юли до декември с непосещение от дядо Коледа (в когото още вярваме).  
И само да вметна, че боя не помага при пушенето. Доста бой съм изяла едно време за цигари и това изобщо не ме е спряло да пуша.

Не, не бяха авторитарни, точно за авторитетни говоря.
Това, че даден човек има авторитет пред мен не значи, че съм съгласна и ще следвам всичките му съвети до един.
Пък и доста авторитетни хора пушат, трябва ли да следваме сляпо примера им?

Когато бях на 15 баща ми ме хвана да пуша и ме би с колан две седмици не можех да си седна на дупето. След това повече цигара не съм запалила.

Баща и брат му са лекувани по този метод.
Баща ми ги отказа на 33 по здравословни причини, брат му е на 58 г. и още пуши здраво.
И двамата не виждат никаква полза от действията, напротив, накарали са ги още повече да искат да пушат.

П.П. Сега погледнах и другата ти тема от преди почти година. От начина, по който е написана оставам с впечатлението, че си извратен мъж, който се чуди как да се забавлява  

Значи нямаш проблем, купуваш един колан, и си готова. В китайските магазини има колани по 4-5 лв, тънкана.

За пиенето и пушенето - не пия, но пък пуша. Може би защото ми е било набивано в главата, че пушенето е лошо, не може, забранявам и т.н. а за пиенето майка ми винаги е била на мнението - по-добре да пие бира вкъщи с нас, от колкото водка по парковете. От малка ми е даван алкохол - по 1-2 глътки бира, когато съм искала да пробвам твърд алкохол от техните чаши - няма проблем, пийни една глътчица. После по празници - ако искаш, ще ти сипем 30-40 грама вишновка и т.н. И общо взето сега пия по един голям джин по празници и това ми е пиенето. Имам и добра приятелка, която е била отгледана по същия начин и от нейната майка, само че те си и пушеха заедно сутрин с кафето, точно към 13 годишна нейна възраст. Сега момичето тренира, учи за учител по физическо възпитание, цигари не бара и пиенето и се свежда до две чаши бяло вино.
При нас двете го е нямало този фактор - "мммм, това е забранено, трябва да пробвам задължително. След което да ми го забранят пак, ако ме хванат - толкова е интересно да нарушавам правилата, аз съм бунтар" след което вече да се прави напук на забраняващия.
Няма да помогнат наказания и/или бой в този случай.

Авторката е трол, предполагам?

Авторитет за кого? Родителите могат да имат една представа за авторитетна личност, а за един тиийн авторитет може да е Сто Кила. От чия гледна точка ще изхождаме? Субективно ми звучи това с Авторитета.

Същото. Освен това ясно и детайлно обяснявам какви ще са последиците от дадена простотия. Например, претупано домашно- обяснявам, че ако системно не учи, след години ще има избор да стане или клошар, или метачка.

Да добавя, напълно съм съгласна и с горния пост на Мамасита.

Да, субективно е. Но затова сме родители, за да сме по-умни и да надушим кой е авторитет за тийна. Та може да има авторитет от рода на Сто Кила, който обаче да НЕ пуши. Сенсей по карате, треньор, алпинист- много авторитети и все в позитивна посока. А задачата на родителя е да си мени представите гъвкаво, според целите, не да си има някакъв образ и методи в главата и да се чуди защо не се получават нещата. За едни деца авторитетите ще са атлети, за други- учени, за трети- творци...трябва да си познаваш детето, за да го насочиш към ролеви модел, ако не- какъв родител си?

Аз се карам - досадно е, но няма какво друго да сторя. 13-годишен няма да набия.
Повтарям едни и същи неща постоянно и в крайна сметка все нещо ще му влезе в главата и ще остане в нея.
За пушене не бих наказала, а бих си дала сметка колко свободно време има това дете, по колко време се мотае извън училище и най-вече с кого. И бих се замислила да му намаля джобните пари, за да си сметне сам дали му е изгодно да пуши.
Следя приятелчетата му и ако някой има вид на тарикат или малък боклук, разделям нещата лека-полека, ако се налага - рязко. Има си лекенца, които е ясно, че нямат друго бъдеще, освен простотиите, тъй че обяснявам непрестанно с кого не бива да се дружи и кое изглежда готино, но в дългосрочен план не е.
Скаутските лагери (не точно скаутски, но със същия смисъл) ги прилагам, но не наказателно, ами профилактрично, при това от години - като нещо хубаво, което се чака с нетърпение. Така, без детето да се усеща, се докосва до друга смислена действителност, която си струва и в която пушенето и простотиите не се вписват, просто защото никой там не прави така.
Отделно не смятам, че точно пушенето е най-лошото нещо, което може да се случи на един тийн, познавам доста свестни хора, които пушат или са пушили в пубертета. Не ме е страх точно от това.
пп: боят с колан никога не се е прилагал от нормални хора, даже преди 100 години, единствено от садисти и пияници. Ако разбера, че някой си бие детето с колан, ще сигнализирам полицията.
пп2: безспорен авторитет за моя син е учителят му по математика, ама човекът пуши. Все пак един пушач може да бъде прекрасен пример и да те научи на много, защото няма да се опитваш да го наподобяваш точно в пушенето.

Това. И да, проблемът не е пушенето и опитването, а отношението към живота.

Хм... опитах цигара за пръв път на 13. Пропуших на 15 (ако две цигари седмично са пушене, де). На 17 вече пушех всеки ден по няколко.
На тая възраст пушенето не е като това при възрастните. Не е, защото нещо ти липсва в живота. Дори да му запълните деня до дупка, пак ще намери време да запали някъде тайно, ако иска (дами, айде по-сериозно, една цигара се пуши за 5 минути!). Аз поне пушех от келешлък. И защото покрай мен пушеха. Изобщо не съм си давала сметка нито какво правя, нито колко е сериозно. И заплахи не биха ме спряли, по-скоро щеше да ми е още по-интересно, щото вече щеше да е истински "бунт".
Според мен единственото спасение е говоренето. Спокойното говорене и обсъждане на това защо всъщност го прави. Като трябва да приемате всеки един отговор от детето. Ако сте му приятел, ще стане. Може би. Ако сте му забраняващ и мрънкащ едно и също родител - няма да стане нищо.
Пожелавам Ви успех и... не забравяйте, че пушенето в крайна сметка не е краят на света. Не го приемайте като престъпление - детето ще го усети. По-добре приемете детето си такова, каквото е, и приемете, че е сбъркало с този избор. По същия начин, по който всички грешим.

Права си. При мен дори бунт нямаше. Пробвах от чисто любопитство да разбера какво е. Не ми хареса. СУпер гаден ми се стори вкусът и не повторих.

Дребните келешлъци е трудно да се избегнат. Част от растежа са. Но е много, много важно те да не стават тенденция и системно поведение.

И аз от любопитство. За съжаление хлътнах и 18 г. бях пушач.
Когато ги отказвах обаче детето ми беше в съзнателна възраст и като видя каква мъка е (на мен ми се стори лесно, но явно отстрани е било плашещо  ) каза, че никога, никога няма да си причини това.
Ама а да видим  По принцип е страхлива, хич не е по новостите и гледа да прави само лесни неща, всъщност на това разчитам...

Мойта дъщеря в момента е на 13 все още не пуши аз сън против пушенето и съм и обяснил вредите така че се надявам да не промуши. А относно наказанията обикновено или я изкарам на вън пред вратата или с лице към ъгъла. Има и няколко случая и когато се е стигало до бой на са малко за последно когато беше на 10 защото в училище счупила едно стъкло и не ми казала а беше откраднала пари от мен за да го плати без да разбера. Не я бих заради стъклото а за това че е взела пари без да ми каже.

Имаш пропуск. Трябвало е да ѝ заковеш ушите с пирони за стената. 

Не считам, че физическите наказания оказват положително влияние върху даден проблем.
Старая се да обяснявам и мотивирам дъщеря ми да взема правилни ни решения.
По въпроса за пушенето. Баща ми беше пристрастен, но никога не е пушеше у дома, не понасяше миризмата на цигарени дим.След гости пушачи се слагаха кърпи с оцет, които да неутрализират миризмата.
Когато проявих интерес към цигарите, баща ми ми подари кутия скъпи за времето си цигари и хубава запалка.Каза, че не иска да си е крия от него, но единственото нещо на което държи е да не си прося
 цигари. Запалих един два пъти, но не ми беше интересно.Нямаше я тръпката.
Нито аз нито сестра ми пропушихме.

Майка ми пробваше това с с изкарване пред входната врата, но в много ранна възраст, след това разбрах че мога да зачезна Тогава мина на забрана за излизане.

Иначе за пушенето моите са още малки но от ранна възраст им показвам гнусни картинки на разядени бели дробове и съответно намаляване на джобните. Дъщеря ми на 5 не искаше да си мие зъбите. Казах и ок, но изнамерих реални снимки на деца с напълно разядени зъби, уплаши се имаше рев и сега си има едно пясъчно часовниче да показва колко време да си мие зъбите

Познавам пропушили с този метод, 50:50 е май 

Дъщеря ми някъде е видяла преди 1-2 години бял дроб на пушач и оттогава е много потресена. Категорична е към момента, че няма да пуши нищо (което е добре, защото се оказва, че има много познати деца около нея, които пушат наргиле).

И аз имам такива наблюдения, някои си пушат доста спокойно.

Прав е бил човекът! По-добре да пуши с него, отколкото да се крие по ъглите! Независимо дали ще пропуши постоянно или не. 

      За пушенето не съм съвсем сигурна кое е правилно и кое -не.

      Има деца, които едно открито  предлагане на цигари ще разчетат като "зелен светофар" и ще си мислят, че е в реда на нещата.

От друга страна- криенето.Да, може като знае, че се крие да му е по-интересно и да пропуши трайно. Но може и да се крие, защото очаква неодобрение и защото самото дете намира постъпката за нередна. Тогава вътрешната борба, с това, че вършиш нещо нередно може да те доведе до отказването-

    Моето е малко още, макар че чувам да има деца с година-две по-големи от него, които вече припалват. В махалата- по-големите деца с които играе футбол- също. Не съм спирала да говоря, ама знам ли.
     

Да бе, ще му купя скъпа запалка и цигари - за да гъзарее дважди - един път, че на него му е позволено да пуши и втори път, че вехтите са толкова задръстени, че и му глезят дробчетата с най-отбрани тютюни. Ами ако трева поиска да пуши, какво? Бонг ли да му купя? А ако поиска татуировка, да му наема дизайнер, за да има най-яката?
Хич няма да спонсорирам подобни прищевки, пари за цигари - не! Като си ги печели сам и му стигат, да си купува.
А наказването на 13-годишен с изкарване пред вратата не го вярвам, това може да го напише само някой, който никога не е живял с 13-годишен. Питах сина ми ако ей сега го изкарам пред вратата за наказание какво ще направи, изхили ми се и каза, че ще излезе, но много ще се моли да не мине Торбалан.

Далеч е от 12-14, но... не наказвам. Говоря, докато ми излезе пяна от устата, а ако съм ядосана - крещя.

В сегашното време наказанието без електронни устройства за седмица-две  е най-добри.

За наказанията у дома,какво да кажа,няма как без тях.Много съм опитвала с прощаване и приказки,но гледат ме,слушат ме и после пак си правят тяхното.Прибегнах до там да им събирам тел.,таблети(връщам след седмица,най-рано ) и т,н.,забранявам и да се излиза с приятели(това сякаш е най-ползотворно на този етап).До шамари скоро не съм стигала,не,че не ми се е искало де.А да и крещя понякога,тогава за кратко има ефект.
За пушенето и аз говоря,дъщерята е категорична ,че няма(хаха за сега),а синковеца си трае,та все си мисля,че ще пробва.Как бих реагирала идея нямам.По-скоро клоня към вариант да знам,не да се крие,но пък от друга страна не съм убедена,че съм склонна да давам пари за цигари.С ММ сме непушачи и се чувствам лаишки в разсъжденията си.Моля се само да е в по-късна възраст или поне след 16-17г.

Явно при нас  е било  фаза от възпитателния процес и е предполагал реакцията ни.
Всеки родител познава децата си, а  ако не,  то проблема не е в децата.
Дъщеря ми е на 14 и се надявам вече да сме успели да изградим устойчива позиция към пушене, алкохол и дрога.
Ако позицията се пропука в бъдеще, значи не съм се справила с възпитателната си  функция.

Дъщеря ми (10г) я наказвам като я лиша от интернет, а понякога и от телевизия. Телефона не и вземам, защото тя все още не хитрува и си изтърпява наказанието.

Любопитно ми е, за какви провинения наказвате децата си? Къде слагате границата?
Моята е на 10 и досега не ми се е случвало да я накажа. Ако направи някоя глупост, минава само с разговор, но в интерес на истината, тя е послушна и не ѝ се е случвало да ме изкара извън нерви.

Провиненията са леки, но понеже досега не е правила така искам да се научи че за всяко действие има последствия. Основното е че много се кара с брат си, започна да нагрубява, удря (не че и той остава назад), започна да забравя важни неща, да се отговаря, да прекалява с телефона. Отдавам го на предпубертета. До миналата година беше много послушна, но вече си показва рогата