До ада и обратно

Искам да коментирам написаното от Катерица. Според мен тя е права, но не се е изказала както трябва. Ако приемем, че има и друг живот, тогава една от причините да дойдем на този свят, е за да се научим. "Заслужила" - в смисъл, че трябва да премине през този урок. Мисля, че Свияш описваше нещата по този начин - жените често обожествяват любимия си. И насилникът идва, за да разруши тази погрешна представа.  И моят коментар - в същност урокът е научен тогава, когато му теглиш една майна, и спреш да го обожествяваш, и да му вярваш. И още един поглед - много често самите ние тормозим околните ( несъзнателно), и чак когато застанем на мястото на тормозения, тогава осъзнаваме много.
 И за прошката също е права Катерица - ти прощаваш, отпускаш миналото, осъзнаваш, че този човек е имал, или има проблеми и от тук нататък Господ да му бере гайлето.
 Но има и още един момент - когато някой направи нещо лошо, а ти му простиш и решаваш, че е добре да замълчиш ...за да не му разваляш репутацията... ами обикновено този човек прави същите лоши неща отново... а ти си могъл да предупредиш някого ( ако този някой е имал желанието да те чуе). В "Гордост и предразсъдъци" Елизабет се упреква, че не са намекнали дори какъв негодник е Уикъм и в резултат той постъпва кофти с глупавата и по-малка сестра.
 И още нещо искам да кажа по темата за насилието. Хора, за съжаление насилието е навсякъде около нас. Тази сутрин по телевизията говореха (във връзка с Тръмп и Клинтън) колко души са били убити в Чикаго само през тази година. Една жена може да избяга от насилника си, ако има къде. Колко от вас (аз например така мисля) смятат, че е по-добре едно дете да остане в проблемното си семейство, вместо да отиде в проблемен детски дом? Проблемът с насилието в семейството най-често е проблем с насилието в обществото и липсата на алтернатива за жертвите. А бездуховността? Този, на когото човек трябва да може да се облегне, на когото да вярва, когото да обожествява...това е Бог. А какви са неговите представители? Нашата църква? Нашите попове? Това лято имах нужда да отида на църква, да се помоля... ами отидох, но не намерих никакво успокоение. Преди месеци коментирахме с колежка за един случай - дете болно от рак умира и майка му се самоубива. Нима е неочаквано? Нима не е ясно, че тия хора, близките на починалото дете, са хора в риск? Кой е работил с тази жена, дали от болницата са сигнализирали ... например на социални грижи, че тази жена евентуално има нужда от помощ?
 Много разхвърлян ми стана поста. Но идеята е, че механизмите за защита от насилие, за възможността да се опреш на някого, за алтернативите на жертвите не са разработени в нашето общество и всеки разчита само на собствените си сили и на кръг от близки и приятели.

Чакай, чакай, чакай... Защо изборът трябва да е непременно между проблемно семейство и проблемен детски дом? Аз пък мисля, че има варианти И по средата, ако на родителят му се занимава, разбира се.
Не се сещам за щастливо дете, израстнало в семейна атмосфера с насилие. Я ще обвинят другия родител, че не се е махнал, я един ден ще стане самото то изтривалка, понеже е възприело това нещо за нормално, я един ден ще се превърне в насилник, защото това е гледало вкъщи. Ами, не искам нито едно от тези неща за децата си, благодаря.

Aз и по-горе обясних за въпросния човек - той е израснал в такова семейство и нищо чудно, че после за него насилието е нормално.

Ами аз имах предвид не за собствени деца, а когато видим някое чуждо семейство, чужди деца, където е ясно, че ако се вземат от родителите, ще попаднат под грижите на социалните грижи. Визирам случаите, когато кръгът от подходящи близки и приятели не съществува, а трябва да се разчита на обществените механизми.

А дали ако жената научи, че социалните са на път да й вземат детето, няма да й светне лампичката, да се махне от насилника и да спаси детето си от тази "семейна среда"? Всяка жена може да го направи, въпрос на решение...В никакъв случай не казвам, че детето трябва да живее в институция, но и животът в такова семейство почти сигурно ще превърне това дете в емоционално и психически нестабилно, най - малкото ще има проблеми с общуването, самооценката и шанса да стане жертва или насилник не е малък...

социалните ще направят точно нищо

Винаги съм се чудела, как хората с лека ръка раздават етикети.
Прочетох поста на авторката и последвалите коментари под него на първата страница.
Нека ви кажа нещо, не го приемайте като размахване на пръст.
Когато едно момиче се обвързва за първи път и попадне на такъв човек, тя в действителност няма опит.
Не може да разсъждава като жена, която вече е минала през всякакви мъже и е натрупала солидни знания за връзките като цяло. На това момиче, мозъка му се промива, придава й се един образ от насилника, в който тя неизменно започна да вярва. Всичкия този психически (и физически) тормоз, който изживява всеки ден, успява да я направи един робот, който чинно се подчинява на всяко нещо, излизащо от устата на насилника й.
Вие й обяснихте, че вината е нейна? Ама сериозно ли го мислите? Едно 20 годишно момиче, което не е виждало друго съжителство с мъж, което няма защитни механизми и което е обработено до такава степен, че да вярва, че е боклук и заслужава всеки шамар? Смятате, че тя е виновна? Значи и вие душевно сте насилници. Това е мачкане на по-слабия във всеки един аспект. И ако вие, не сте я удряли физически, а само виртуално, то тя е изяла бой за целия форум.
Разберете едно, скъпи дами-когато жена се пречупи да сподели житейския си опит с други хора, с цел да й олекне и да помогне на други момичета да не минават през нейния АД, то вие трябва й кажете БРАВО! с големи букви. А не "ма ти сама си си виновна".
Колко от вас са наясно, каква сила трябва да имаш, за да си тръгнеш от такъв човек и да помогнеш сам на себе си, да изградиш психиката си наново, защото тя е била стъпкана? КОЛКО?
Колко от вас, са били хората, подаващи ръка на човек, изпаднал в такава ситуация?
Преди да се излеете, че сте крайно зачудени, как може някой сам да се постави в такава ситуация и да обича насилника си, първо помислите, дали и вие не сте "насилник", но по друг начин!

Драйфа ми се от такива "мъже".

Adelle, ако има вина, то тя е на по-старото поколение, че не са обучили младите момичета както трябва.

По принцип като част от защитните механизми трябва девойката да е горда, да е игрива, към всеки мъж да подхожда с леко неуважение дори, да го тества, а не да хлътва. Всеки интерес и предложение да се приемат с доза насмешка- тоя пък сега какво иска от мен! Ти си опърничавата, той трябва да се докаже пред теб.

Обаче виждам, че последните поколения момичета са отгледани с идеята, че правилна връзка се постига с "опит". И същите тия момичета бързат да се обвързват, че и да се раздават със заживяване заедно, чести срещи, сериозно отношение...когато въобще не е време за това. И когато съвсем доброволно се отказват от горните тестове. Поглежда ги някой и те вече включват на режим "перфектната невеста"...

Аз, дето се жених млада и за по-голям, не съм се вкарвала в такъв режим и в интерес на истината доста го държах човекът на иди ми-дойди ми. Та не е нормално на 20 толкова сериозно да се приемат връзките. Кокетство, горделивост- защитни механизми.

Adelle точно на 20 бях аз с първия мъж в живота си   

Аз бях още на 19, обаче също така мерех нещата до голяма степен И с финансова мярка, и с организация и живеене заедно. Това да хлътнеш без никакви очаквания и стандарти, но пък да се раздаваш и да те тестват непрекъснато...не става. Айде един-два теста да те видят, че си нормална жена- ОК, но не и да подскачаш всеки ден по много пъти. Съответно и мъжът следва да се тества в началото, но не и злонамерено.

Благодаря за добронамерените коментари, сигурна съм, че всички са такива   В отговор на пороя от критики и съвети, който заваля - още в началото ви обясних, че не ми е това целта. Извадила съм си изводите за себе си. Благодаря за добронамерените ви опити. Надявам се на практика да разбирате толкова добре, колкото на теория показахте.   Колкото до годините и отношението към връзките - възпитана съм в малко по-различна среда, в която хората се уважават взаимно, подхождат с уважение един към друг без преструвки и игрички и може би факта, че човека, който избрах бе от различна среда ми изигра лоша шега. Единствената цел на разказа ми бе да дам подкрепа на жените в моето положение, защото повярвайте ми, всяка от вас има такива приятелки, за които не подозира какво се случва вкъщи. А възрастта съвсем не е определяща.

Зайче ,аз те разбрах 

И аз бях на 20 и с дете на ръце, когато изгоних един подобен екземпляр. Ама това сме аз и ти. Други имат друга психика, и не е редно да ги обиждаме.
Това го казвам по принцип.

Аз пък не разбирам как е възможно човек, па било то и на 20г., до такава степен да не съумее да направи правилната преценка за друг човек, че чак да седи в продължителна връзка с него. Айде да речем в началото си се заблудил, но после...
Не нападам никого, както твърди Adelle, просто наистина ми е чудно и непонятно.
На 20 и 20+ съм попадала на по-добри и по-лоши мъже, но винаги съм успявала да преценя още от самото начало дали има смисъл да се занимавам с конкретен мъж. Не съм хабила енергия и ресурси, така да се каже, напразно, камо ли да се застоя с някой подобен във връзка. Ми то си е мъка първо за мен, изхабяване на всяко едно ниво, и то само заради едното: "Убий ме, обичам те!"
Гледала съм винаги на първо място да съхраня себе си във всяко едно отношение, независимо от степента на хлътване към дадения момент /но то кат видиш такъв индивид пред себе си, не мож много да хлътнеш, и да искаш/.
Затова не разбирам такива момичета, не ги виня, но наистина не проумявам подобно поведение.