До ада и обратно

При такива думи се отговаря така - "Като не ти харесвам, ставаш и се махаш. Пък аз ще си намеря мъж, който ме харесва пухкава"  И естествено буквално го разкарваш.

Веселото зайче, сви ми се сърцето от разказа ти. Дано Господ ти даде сили и радост в душата. Четейки твоите премеждия, страдания и житейски уроци, на няколко пъти изтръпвах, просълзявайки се.
Моята майка е била подлагана на тормоз - системен ....физически. Израстнала съм с крясъци, побоища и кръв. Аз самата дълги години имах страх от мъжете.
Господ ми прати мъж, с който ужас не съм преживявала. Благодарна съм с цялата си същност за тази Божия милост..но......бях насилена от друг мъж. Психически, ментален....., Господ ме опази да не се срещна с него физически.
Тук срещам едни епитети, обвинения, осъждания.....аз не смея да дам никакво определение за този човек, който така се е отнесъл към теб, а и към себе си  и във връзката ви. Да, и към себе си. Защото той петни себе си, държейки се така грубо с теб.
Животът ме е научил, че всичко, което преживяваме не е случайно и има строга Закономерност, за да ни се случи. Духовните Закони са далеч от триизмерният живот, в който преминава по - голяма част от времето ни.
За да ти се е наложило да преживееш такава връзка, значи има причина и корените за това могат да бъдат намерени с помощта на духовните познания.
След това, което аз преживях, разбрах, че аз съм го заслужила. И че така е трябвало да бъде. Колкото и да ме боли.
Четох много литература - духовна, астрологическа и видях, че всичко е взаимосвързано в една много сложна взаимозависимост. Реално, за моя " насилник " ,  лоша дума не мога да кажа. Аз го обичам. Нали Христос на това ни учи - да обикнем врага си. Всъщност, този враг ние сами сме привлекли с нещо. И сме го заслужили.
Стареца Паисий разказва в своите беседи за една жена, кротка, смирена, благочестива, която силно обичала мъжа си. Той се оказал груб, побойник. Тя се молела за него. Но не издържала на мъките и починала. След време, в Гърция има такова правило (10 г.след погребението да се отвори гроба и да се преместят костите) , когато извадили тленните останки на жената, от нея идвало невероятно благоухание. Толкова свята била тя в любовта си и вярата си.
Разказвам ти всичко това, за да те окуража, да нямаш болка в сърцето, да простиш на този човек с цялата си душа и да се помолиш за него. Той има проблем.Може да е със силно его.  Не знам кое е причинило това в него, може да е заради баща му, да е родово проклятие...може коренът да е още по -назад във времето. Такива неща се проследяват от по - знаещи, духовно опитни хора.
Но за теб, твоето здраве и за твоето бъдеще, както и за бъдещето на твоите деца е важно да не мразиш този човек, а да го обичаш и да се молиш за него.

Катерица, толкование добре си написала!

 
Как точно си го заслужила? Как точно всички преживели подобни гадости са си го заслужили?
Литература била чела  От четене си се объркала съвсем.
Истината е, че просто нещата се случват. По света има и гадни хора. Не може да им избягаме. Все ще ги срещнем. Въпросът е как ще реагираме.
Иначе съм съгласна, че такива мъже имат проблем. и то огромен. Но това въобще не ги оневинява, нито пък ще ме накара да тръгвам да се моля за такива, да ги обичам.

Катерица ,можеш ли да разкажеш за случея ти ?

Може би съдбата ни среща с такива хора, за да се научим да ценим себе си и да бъдем силни. За да разберем кои са стойностните неща и кои не и да не допускаме повече такива отношения в живота си, а не защото сме си го заслужавали. 

Това вече е друго.

Абсолютно съгласна съм с Елора. Лошите хора не са пратеници от висша сила да ни научи на сила и твърдост и никой не заслужава да им бъде боксова круша. Те просто съществуват и въпросът е да сме достатъчно информирани, за да реагираме трезво и адекватно та максимално бързо да се окажем далеч от тях.

Който си търси оправдание да седи при мъжа си психар, да не мъти главата на другите с глупостите си. Когато обичаш насилник, страдаш от Стокхолмски синдром. Няма нужда да му прощаваш, прощаваш на себе си, че не си се обичала достатъчно, за да се захванеш с такъв. Няма нужда и да го мразиш, защото омразата е чувство, също толкова силно като любовта. Единствено презрение и с времето - безразличие. Накрая само спомен и поука, все едно си разказваш научен урок.

Винаги съм се чудила, тези, дето вярвате, че всичко се случва с причина и само ако е писано, и не съществуват никакви други варианти, защо се оглеждате изобщо като пресичате улицата?  

Иначе самият факт, че авторката говори за това, означава, че го е приела, поучила се е и гледа напред, заради себе си, а не защото това животно заслужава прошка. Да не се терзаеш заради лошотията на хората, а да приемеш случилото се и да си градиш живота е сила, но да се самобичуваш как си го заслужила е меко казано пълна глупост.  

Бих разбрала да не мразиш,за да не се товариш,но да обичаш  ида се молиш  е  прекалено и  за мен.
Изтрезнява се в някакъв момент и инстинктите за самосъхранение  заработват.
И след една възраст не трябва да щадим децата си и  да посочваме злото в живота,да го знаят .

Така става като се чете твърде много "духовна", езотерична, астрологическа и религиозна литература.
По-скоро бих препоръчала да се чете малко практически книжки за самоусъвършенстване, самопомощ или пък психология.
Вярваща съм, но признавам, че религиите доста объркват мозъците на хората. Тъжно.

Момичета, това, което описвате е гранично личностово разстройство, известно още като бордерлайн. За него няма напълно ефикасно лечение, трябва да се стои далече от такива хора. Те никога не се променят, никога не знаеш в кой момент и за какво ще избеснее отново. Не може да му се угоди, колкото и да се стараеш, защото той си живее в конфликта. Казвам го като специалист.

А понякога просто са кофти хора, без да имат някакви отклонения.
Била съм в подобна връзка. Никога не ми е вдигал ръка, но ме мачкаше психически. Действаше като по учебник - омаловажаване на всеки мой успех, биене в гърдите колко е по-добър от мен, била съм дебела, това не ми било така, онова не ми било иначе, включително беше дошъл заедно с мен на един от предварителните изпити в университета, в който кандидатствах, за да ми покажел как без никаква подготовка ще има по-добри резултати от мен. Нямаше, беше трагичен, което пък го накара да побеснеее.
И не го извърташе като шега, винаги си беше абсолютно сериозен. Ама аз 1 година си го търпях

Ама ще се виждате още, нали? Щото не смееш да го разкараш. А толкова е приятно да разкарваш мъже...ако не бях с постоянен партньор, щеше да ми е хоби.

Не, такива преживявания не те правят по-силна. Точно както в американската армия има една програма, в която те подлагат на мъчения, уж да станеш по-корав, като те хване врагът. Ама са я спрели, защото се оказва, че дори с контролиран тормоз хората не стават по-издръжливи, ами се пречупват и сдухват.

Интересно как Св. Паисий (от 2013 някъде е светец) е станал икона на ню ейджа и върви в пакет с астрология, карма, родови проклятия...това не ти е православният Дон Хуан, нито е гръцката Баба Ванга. Не смесвайте традиции:)