Публикувана: 1 авг. 2016, 12:56 ч.
Последно мнение: 29 септ. 2016, 19:23 ч.

Мъжът ми се срина, как да му помогна?

20 721
112
1

# 75 3 авг. 2016, 17:47 ч.

Мнения: 3 706

Цитат на: PAV1 в ср, 03 авг 2016, 17:40

Не съм психиатър!
А има ли някой от пишещите с Образование такова,
а не образован?
Това, че някой е ходил на терапия при специалист не го прави такъв!
Следване медицина+специализация-мин. 10г+практикаааа

Кой, какво ще го подтикне към нещо си ние не знаем.
Всичко е строго индивидуално, даже от гените, които носи.
В "Бухенвалд" има оцелели, има самоубили се, има и (основно) екзекутирани.
Днес се повтарям с цитат по спомен на съфорумка:
"Вие ... не знаете цялата история"

Какъв странен пост...
Ако искаш авторката на темата да се чувства съвсем безпомощна, моля, продължавай.

# 76 3 авг. 2016, 17:48 ч.

Мнения: 3 031

Имам същия случай в семейството си. Напусна работа, започна собствен бизнес, от който нищо не разбираше и претърпя страхотен провал. Последваха 3 години безсмислено окуражаване докато човекът затъваше все повече и повече. Имаше възможности за работа, но той самият вече не беше работоспособен. Депресията е болест и не се лекува с празни приказки.

# 77 3 авг. 2016, 18:03 ч.

Мнения: X

Аниш,
Ето за това пишех, всичко е строго индивидуално.
Вие тълкувате поста ми по свой си начин,
а как ще го разбере авторката не можем да знаем.
Вложила съм позитивен уклон, който предполагам, че Герда ще разбере.

ПП Нали отпаднаха при ЛИС какво е искал да каже автора?

# 78 3 авг. 2016, 18:40 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

Цитат на: PAV1 в ср, 03 авг 2016, 17:40

Това, че някой е ходил на терапия при специалист не го прави такъв!

Миналият през това поне има представа що за състояние е това и че не се премахва със силата на волята, самовнушения, допълнителни стресове и прочие. Как ще възстановиш нарушения баланс на невротрансмитерите в мозъка с воля или като подлагаш човека на още ужасни стресови ситуации?! Не подценявайте депресията. Не е лиготия, а сериозно състояние, което, колкото и да се опитваш да му се противиш, ти отнема и физическите сили, и радостта от живота, и което изисква навременно и адекватно лечение, иначе нещата се влошават.

# 79 3 авг. 2016, 18:56 ч.

Мнения: X

La Sombra,
Съгласна съм с Вас, но ние не можем да даваме оценка за състоянието на човека, камо ли диагнози.
(не сме квалифицирани)
Има понятия като паническо разтройство, социална фобия, депресивни разстройства и т.н.,
които не можем да разграничим, а не ни е и това работата.
И

Цитат на: La Sombra в ср, 03 авг 2016, 18:40

, и което изисква навременно и адекватно лечение, иначе нещата се влошават.

Една и съща ситуация може да повлияе по различен начин, един да се срине, а друг да се издигне.

# 80 3 авг. 2016, 18:57 ч.

Мнения: 402

Цитат на: PAV1 в ср, 03 авг 2016, 18:03

Кое му е позитивното прощавай на твоя съвет?С подобно съобщение, че и тя остава без работа, ще му причини шок, с който изобщо не е сигурно, че ще го вкара в режим на оцеляване.Вместо да го мотивира, е възможно допълнително да го стресира.Изобщо не ми е необходимо да съм специалист, за да разбера идеята ти, но тя е много рискована и аз лично не бих я подкрепила. Peace

# 81 3 авг. 2016, 20:10 ч.

Най-накрая на безкрая
Мнения: 243

За това да започне каква да е работа - идеята не го притеснява, защото може да не се справи с каква да е работа, а по-скоро, защото си казва нещо от рода: До къде я докарах. Като го познавам, по-добре би било да си намери нещо по специалността, още повече че той има опит и от него бяха доволни. Аз засега това му казвам - спокойно, ще излезе нещо като за теб, а нали помниш колко беше доволен еди кой си работодател...
И аз не мисля, че е добре да му казвам, че ще ме съкращават. Това би наляло масло в огъня на тревожността.
Изработила съм план - вземам направление, отива на лекар, надявам се да слуша и следва съветите му, търсим активно работа и така... Няма място да се предаваме, но е много тежко човек сам себе си да не може да познае.
Трябва да се измъкнем, трябва!

# 82 3 авг. 2016, 21:13 ч.

София
Мнения: 24 839

Ще се измъкнете, но бързо отивайте на ЛЕКАР, не на психолог!
Давай му ти хапчетата- пред теб да ги изпива.
Следи го, когато можеш, какво прави и ако забележиш нещо нетипично, реагирай.
В смисъл- обезопасявай и говори, и убеждавай................докато лекарството подейства и го направи годен не само да те чуе, а да те разбере и в съзнанието му да остане казаното.

# 83 4 авг. 2016, 07:45 ч.

Мнения: 402

Цитат на: Герда в ср, 03 авг 2016, 20:10

Изработила съм план - вземам направление, отива на лекар, надявам се да слуша и следва съветите му, търсим активно работа и така... Няма място да се предаваме, но е много тежко човек сам себе си да не може да познае.
Трябва да се измъкнем, трябва!

Планът е много добър.Ако му изпишат антидепресант, това няма да му пречи да работи и ще бъде в помощ на самия него.Пие се временно и по схема, която трябва да спазва без протест.Много бързо ще се подобри, но трябва да се довери на преценката на лекаря и да ги пие, колкото е необходимо.С намалена тревожност ще успее да се вдигне, възстанови и да тръгне напред.Зареди се с търпение и спокойствие.Ще стане този, който е бил преди.Депресивното състояние е състояние и е лечимо.

# 84 4 авг. 2016, 15:22 ч.

Най-накрая на безкрая
Мнения: 243

Цитат

Ще стане този, който е бил преди.

Силно се надявам да стане точно така.

# 85 30 авг. 2016, 10:02 ч.

ES
Мнения: 2 172

Имахме подобен период в живота ни. Оправи се след като и аз останах без работа, тогава бързо намери и сега се чувства много добре. Не знам въпрос на късмет ли беше или на амбиция от негова страна. Та остави ги тия психолози и депресии. Просто има крилце под, което да се скрие.

# 86 30 авг. 2016, 10:36 ч.

Мнения: X

Gerda, как вървят нещата?

# 87 30 авг. 2016, 12:21 ч.

Най-накрая на безкрая
Мнения: 243

Пълна луна, предложих му да избере на психолог или на психиатър иска да отиде. Той избра втория, намерхме лакар и след първата седмица има учудващо добър ефект. Чак не смея да кажа, но сякаш по чудо излезе от най-тежките състояния. Има нормална тревожност как ще си намери работа, но няма сутрешно гадене, сърцебиене, не плаче... Много е крехко още всичко, но наистина не очаквах такъв бърз ефект. Дано продължи така!
gery-to - за моя мъж не си права, никак не му е уютно под крилцето ми, което и без това е доста крехко.