Здравейте! Моят проблем е уж отскоро, но днес осъзнах, че е назрявал през последните две години и трябва да се вземат някакви мерки.
Мъжът ми остана без работа преди малко повече от 2 години. По-скоро, реши да напусне, за да опита да направи нещо сам. Тази пролет вече стана ясно, че нещата, които не потръгнаха през тези две години, явно няма да вървят и се налага да търси работа.
И той изведнъж се срина. Има постоянни болки тук и там, не му се става, нервен е, изпитва страх, пие много кафе и пуши... От един борбен и със самочувствие човек се е превърнал в... не намирам сравнение, но положението не е добро.
Аз вече съм на мнение, че е в депресия и се налага да отиде при лекар и да пие лекарства. Обикновени билкови и др.подобни успокоителни не помагат.
Много ми е мъчно като го гледам, макар че понякога и аз си изтървавам нервите, защото разбирате, че със заплатата на единия и спорадичните несигурни доходи на другия не се живее лесно. Ежедневието ме затрупва, отговорностите също, а мъката ми да го гледам отпуснат и отчаян, нежеланието му за нищо, ме карат дори да се страхувам да не се разболее по-сериозно.
Какво да правя, момичета, как да му помогна?
Мъжът ми остана без работа преди малко повече от 2 години. По-скоро, реши да напусне, за да опита да направи нещо сам. Тази пролет вече стана ясно, че нещата, които не потръгнаха през тези две години, явно няма да вървят и се налага да търси работа.
И той изведнъж се срина. Има постоянни болки тук и там, не му се става, нервен е, изпитва страх, пие много кафе и пуши... От един борбен и със самочувствие човек се е превърнал в... не намирам сравнение, но положението не е добро.
Аз вече съм на мнение, че е в депресия и се налага да отиде при лекар и да пие лекарства. Обикновени билкови и др.подобни успокоителни не помагат.
Много ми е мъчно като го гледам, макар че понякога и аз си изтървавам нервите, защото разбирате, че със заплатата на единия и спорадичните несигурни доходи на другия не се живее лесно. Ежедневието ме затрупва, отговорностите също, а мъката ми да го гледам отпуснат и отчаян, нежеланието му за нищо, ме карат дори да се страхувам да не се разболее по-сериозно.
Какво да правя, момичета, как да му помогна?
