Мъжът ми се срина, как да му помогна?

Magdalena, Герда каза, че мъжът й съзнава проблема си и нуждата от помощ, защо си си навила, че ще е толкова трудно да отидат при специалист и си живееш в някаква паралелна тема, в която това е проблем? Освен това кой психолог ще се навие да работи с човек през друг човек? Ти някога виждала ли си на живо психолог или психиатър, че ги измисляш такива?

"Навивал" се е - личен опит. При това 2 пъти съм го правила с 2-ма различни психолози - работата е успоредна: работи се с човека, който посещава психолога и се работи задочно с другият човек.


Да, представи си И 3-ма психолози съм виждала и един психиатър. Както споменах по-рано моето посещение при психиатър в последствие беше един от мотивите ми да се разведа - от къде на къде ще ме праща на психиатър моят бивш мъж, като изобщо не бях за психиатър. Когато сама си открих диагнозата и посетих за 2-ри път психиатърката и показах всичките си изследвания черно на бяло, диагнози и епикризи, защото тя също ми беше поставила диагноза "психологическа основа". Да, ама не - хронична инфекция с епщайн-бар вирус беше моето. И не, не се лекува вирусна инфекция с антидепресанти 

Аз пък ви се чудя какво се прехласвате толкова по психолози, психиатри и химии, при положение, че е много по-дългосрочен ефекта, ако човек се научи сам да си помогне, или поне близките му успеят да ти помогнат.

И да, и тритико съм пила - пълна глупост - съвсем се озлобих и спрямо мъжът ми и спрямо лекарят, който ми го изписа. И неолексан съм пила - вярно развеселяваш се, но ти се ограничава критичното мислене и ставаш един щастлив и некритичен и почти безпомощен пред решаването на важни ситуации.... В крайна сметка вит Д е решението.

А не сте ли се замисляли, че понякога човек просто трябва сам да си изживее мъката, после да се поизтупа, да се изправи и да продължи напред.

Жените според мен генерално бъркат, че когато се отиде при специалист, с който трябва да се разговаря и проблемите се решават. Мъжете НЕ обичат да говорят за проблемите си. Те са по-горди. Мъжете обичат да се затварят в себе си.

И последно, защо пък да не изкажа друго мнение в темата. Да не сме на конгрес на БКП  преди 1989 г, където всички трябва да ръкопляскаме и да гласуваме "ЗА" със 100%. 

То и аз не обичам, нищо че не съм мъж, но когато държа на семейството си не си заривам главата в пясъка, защото това с нищо не помага. Затова - като не може да си помогне сам, както в видно, налага се малко друга помощ.

Недей така, работи ако е нещо малко- мрънкане, обезсърчаване за кратко......
Той има типичните депресивни симптоми, при това- дълбоки.
"По ноти" се развива болестта му и няма да се учудя, ако направи опит да ги освободи от присъствието си, воден точно от чувството за вина и безполезност.
Не виждам защо ще се почувства още по- жалък, след като ще лекува физически проявления, а не психически "лиготии".

Ще ви пиша на лично.

absurt, явно аз съм по-коравосърдечната тогава - знам ли. Мен лично са ме "диагностицирали" с "диагноза' "депресия" или "депресивно състояние" (не си спомням точно), но се оказа вирус в крайна сметка - доказано черно на бяло с ДКК, високи титри на антитела, СУЕ и т.н.

То е малко като: ако отидеш на хирург - той ще ти каже: "За операция си". Ако отидеш на психолог - той ще ти каже: "В депресия си".

Мисълта ми е, че най-добрият помощник са близките. И просто исках да дам и друга гледна точка на нещата като човек, който е каран от половинката си да ходи на психиатър. Нещата не са нито черни, нито бели.

По-лесно ще е да се опита да се постави на негово място и да се опита да почувства и изживее това, което той в момента чувства. От там насетне ще знае правилните стъпки.

Не знам къде си ходила и кой те е лъгал, за да ти взима парите (от теб или от ЗК), но това е най-малкото неморално. Да не говорим колко вместо да помогнеш, можеш да навредиш. Ако разбера, че някой "работи" с мен през психиатър чрез друг човек, директно ще ги съдя и двамата. Много интересно как се поставя диагнозата в отсъствие на пациента? Но ето от това тук:
става ясно, че си нямаш идея за какво става въпрос. Психологът точно те научава сам да се справяш. Ти де факто се справяш сам в крайна сметка, той просто те "придружава", насочва и провокира.
Още в началото с предположенията ти как нямало да се съгласи съпругът да отиде на специалист, при положениe, че авторката черно на бяло каза, че няма такъв проблем, стана ясно, че си проектираш някакъв горчив личен опит, който тук няма нищо общо и си буташ темата към твоите проблеми и преживявания, че и се самоцитираш като не тръгне в твоята посока. Неадекватна история - след това и да кажеш нещо смислено ... 

Той има ли желание да работи?
(или не желае да има работодател)
Какви умения и квалификации има?

Самоцитирах се, за да наблегна на въпроса, на който не ми се отговори. Обаче явно пак останах неразбрана. Как да го обясня по-добре: защо да си моря пръстчетата да пиша 2-ри път нещо, което не е прочетено още първият път? Много ясно, че ще се самоцитирам.

И няма нужда да ме квалифицираш. Ти като си толкова адекватна защо пишеш като анонимен - застани си поне с форумното име. Да, имам негативен опит и го споделям. Възможно е да изчиствам още неща - сама. Някакви други проблеми с мен да имаш, анонимната?

Ама големи сте ми скици понякога - с най-добри чувства го казвам. Някой не споделя вашето мнение и давай сега военни действия започваме да водим, лични квалификации да мятаме напред-назад. Кой какво разбирал и кой какво не разбирал. Сладурана.

Форумният ми ник е Анонимен, нямам нищо написано под друг ник. Не виждам какво общо има никът с адекватността на написаното. Аз проблеми нямам, просто негативният ти опит не е релевантен на темата, ако беше - няма проблем с различността на мнението. Просто не помагаш с нищо на авторката, която ми е много симпатична, а по-скоро й проектираш проблеми, които тя с нейния мъж - няма. Това не е полезно за човек в безизходица, само и само някой друг да развее негативния си опит.

Той цял живот е работил за работодател. Преди две години реши да направи нещо сам,
но сега, като вижда, че не се получава, казва, че е време да си намери работа. Така, че да, иска да работи.
Не е щастлив от факта, че не му се получава както искаше, но се надявам ако намери работа, това да го изведе нагоре.
За квалификациите - нека не споделям, че става прекалено лично.

Извинявай, но пак не четете внимателно. Виж подчертаното горе.


Аз правя разлика между психиатър и психолог. Просто не си ми прочела първият пост и реагираш.

Ей за това се цитирам - не се чете внимателно просто.

Не може да се постави на негово място. Няма как да знае той как се чувства и какво мисли. Близките са голяма подкрепа и дават сили, но трябва човекът да е преодолял кризата и да започва да изплува.

Трябва сериозна медицинска помощ.
Обикновено близките на такъв човек не осъзнават колко е сериозно положението, за тях, а и за повечето хора, проблемите и тревогите на болния изглеждат нищожни и преодолими, но в неговата глава - те не са. Те са пропаст, която те поглъща и ти с облекчение падаш в нея.
Като човек, преживял депресия, мога да кажа, че е страшно - всичко разбираш, разумът знае, че това се преодолява, но сърцето е обхванато от тъга и безнадеждност. Безразлично ти е абсолютно всичко, останала е тревогата, която те изпълва. Безсънието те съсипва допълнително и ти отнема силите. Стигаш до фазата, в която не можеш да свършиш елементарни неща от ежедневието - миене на съдове, почистване, рязане на плодове и зеленчуци и мн. други. Като чета постовете на авторката, мъжът й е близо до тази фаза. След нея следва крайната точка.

ее123456, така както го описваш излиза, че не съм била никога в депресия. Никога не съм се предавала просто. Имала съм моменти, когато съм искала да потъгувам, да се самосъжалявам, дори околните да ме съжаляват, но чак пък толкова - хронично безсъние, нищо да не мога да свърша - не, не съм била в такова състояние.

И химията помогна ли ти на теб? Не е ли някаква патерица, с която привикваш и в последствие ставаш зависим пък от патерицата?

И аз правя разлика, но в случая мнението ми е валидно и за двамата. Но ок - нека да говорим за психолог. Психологът те насочва да се справиш сам с проблема, при което на първо място е нужно сам да осъзнаеш, че имаш проблем. После търсиш причини, решения, обяснения - ти лично, само и единствено валидни за теб, през твоята призма, през твоя личен опит, стига се толкова дълбоко, колкото едва ли си споделял с друг човек. Той те насочва и провокира, ръководи процеса, но пътя си го изминаваш сам. Няма начин това да стане през друг човек. Да, ако си близък на човек с проблем и искаш да му помогнеш, не е лошо и ти да посетиш психолог, но не и да ръководиш нечие друго "лечение". И за психиатър и за психолог ако разбера, че ми се намесват в живота без моето знание и съгласие, ще се наложи да прекратят практиката си. Човек подписва информирано съгласие за тези неща, в които всичко е упоменато. Няма как друг да го подпише от мое име.
Извинявам се на авторката за спама в темата й, аз лично приключвам.