Публикувана: 27 юни 2016, 11:23 ч.
Последно мнение: 16 дек. 2016, 21:15 ч.

Отлитането на порасналите деца от семейното гнездо

35 741
204
1

27 юни 2016, 11:23 ч.

Мнения: 135

Здравейте момичета,
Любопитно ми е, и полезно ще ми е да разбера, как се справяте с откъсването на децата от семейството!
Като се обвържат, като се задомят, като заминат да учат или работят?
Мен повече ме интересува, когато се обвържат.
Какво чувствате, как го приемате, какво означава това за вас? Каква връзка трябва да бъде поддържана с тях - всеки ден се чувате, един път в седмицата или един път в месеца се виждате?
Каква трябва да бъде нормалната връзка с децата?
Чувствате ли се забравени и изоставени, или чувствате облекчение, че вече са ви се махнали от главата?

Последна редакция: вт, 28 юни 2016, 09:55 от Редактор*

# 1 27 юни 2016, 11:31 ч.

Варна
Мнения: 36 708

От позицията на отдавна отделило се дете мога ли да отговоря? Не мога да пиша за чувствата на родителите ми, но мога да дам мнение по този въпрос

Цитат на: Златна превъзходна в пн, 27 юни 2016, 11:23

Каква връзка трябва да бъде поддържана с тях - всеки ден се чувате, един път в седмицата или един път в месеца се виждате?

С майка ми се чуваме всеки ден, но не е някакво правило, имало е случаи и по 2-3 дни да не се чуваме. Може да си говорим за общи, незначителни неща, но колкото да си чуем гласовете... Виждаме се един ден в седмицата, обикновено неделя, когато се събираме у тях на обяд. Голямо удовлетворение й е да наготви нещата, които обичаме и да се видим там, въпреки че и двете със сестра ми живеем отделно от поне 15 години и си имаме собствени семейства. Веднъж ми беше казала, че едно от най-хубавите неща за една майка е да наготви за децата си Simple Smile

# 2 27 юни 2016, 11:56 ч.

Мнения: 135

Дъщеря ми е обвързана отскоро. С мъжа ми ги каним почти всяка неделя на гости, като аз също се старая да наготвя вкусни неща. Като разговарям с дъщеря си ми казва, че и на приятеля й му било приятно да идва у нас, и да общува с нас. Но синът ми е на мнение, че като се приготвям толкова старателно, когато идват съм създавала един вид официалност и имало риск да ги отчуждя от нас. А аз просто искам да се чувстват добре, да си говорим, да ги нагостя добре. Дали не прекалявам с любезността си?

# 3 27 юни 2016, 12:04 ч.

Мнения: X

Цитат на: Златна превъзходна в пн, 27 юни 2016, 11:56

Дъщеря ми е обвързана отскоро. С мъжа ми ги каним почти всяка неделя на гости, като аз също се старая да наготвя вкусни неща.

На мен "почти всяка неделя" ми се вижда твърде често. Хората не могат да се видят през седмицата, защото са на работа, а неделята им се блокира от семейни посещения... Една събота им остава да са насаме за по-дълго време. Не бих и очаквала от приятеля да е искрен колко му е приятно през тези недели, особено в нова връзка.

Нямам отлетели деца, но като отлетяло дете бих искала родителите ми да имат друг смисъл на живота освен мен и да не се лепят отчаяно за мен с желание да ги осмислям.

# 4 27 юни 2016, 12:09 ч.

Мнения: 4 270

Цитат на: Златна превъзходна в пн, 27 юни 2016, 11:23

Аз ще отговоря от позицията на родител.
Дъщеря ми завърши в чужбина и продължава да живее там с приятеля си.
Много трудно приех заминаването й в началото, ужасно много страдах, липсваше ми във всеки един момент.
Чуваме се почти всеки ден, случва се да пропуснем, ако една от двете е ангажирана, но постоянно си пишем. Виждаме се често. Когато сме заедно задоволявам всякакъв каприз, просто АЗ чувствам тази необходимост. Старая се да не досаждам и затова оставям тя да прецени в кой момент да се чуем. Имам правило, когато е с приятеля си и се наложи да се чуем, приключвам разговора по възможно най-експедитивния начин. Когато си дрънкаме двете и около нас няма други хора, разговорът продължава буквално с часове.
Не се чувствам забравена или изоставена, а най-малко може да става въпрос за облекчение. Връзката ни е много силна, но осъзнавам, че в това забързано ежедневие няма вариант да си отделяме време толкова, колкото на мен ми се иска. Приемам реалността такава каквато е и се нагаждам според ситуацията, тя (дъщеря ми) спрямо мен - също. Всяка живее собствения си живот и смятам, че така трябва да бъде, не сме вкопчени и вторачени една в друга.

# 5 27 юни 2016, 12:10 ч.

Варна
Мнения: 36 708

Да, може да се поразредят малко поканите, това вече е въпрос на усещане, защото авторката най-добре си познава детето.

Златна превъзходна, а ти не каза дали се чувстваш изоставена или изпитваш облекчение.

Слава богу, моите родители определено не си осмислят живота чрез нас. Имат си хобита и откак се пенсионираха се отдадоха на редовни пътувания из Европа.

# 6 27 юни 2016, 12:22 ч.

Мнения: 843

Моят син е малък и е далеч отделянето му от дома, но като отделено ,, дете'' да кажа. С майка ми се чуваме всеки ден. Понякога е за кратко(1-2 мин), ако сме ангажирани, но е достатъчно да знаем, че сме добре. Ако сме свободни, говорим по- дълго. С баща ми се чувам рядко. В повечето случаи при нужда. Майка ми му казва след като се чуем.
Нямаме точно определени дни за виждане, защото живеем в различни градове и трябва да имаме възможност за пътуване. Когато им гостуваме, те също се приготвят повече от изобилно. Но е нормално, все пак им липсваме, особено внучето.
Радвам се, че имат други интереси и занимания освен порасналите им "деца''.

Тези обеди и на мен са ми малко в повече. Но все пак говори с дъщеря си. Ако те нямат нищо против, продължавайте така.

Свекърва ми е точно от обсебващите майки. И й беше много трудно да приеме факта, че няма във всяка свободна минута да сме у тях след като заживяхме с ММ заедно. В началото беше много изнервящо, но се надявам с изминалите години да е приела факта, че имаме наш живот.

# 7 27 юни 2016, 12:25 ч.

Sofia
Мнения: 26 477

Ужасявам се само от мисълта,че един ден ще ме напуснат децата Sad

# 8 27 юни 2016, 12:27 ч.

Мнения: 11 397

Цитат на: Doli в пн, 27 юни 2016, 12:25

Ужасявам се само от мисълта,че един ден ще ме напуснат децата Sad

Аз също

# 9 27 юни 2016, 12:30 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: Златна превъзходна в пн, 27 юни 2016, 11:56

Не е ли много начесто и задължаващо- всяка неделя?
Искаш да създадеш традиция ли? newsm78

Когато щерката се омъжи, след някой и друг месец почна да ѝ тежи това принудително обядване при свекървата с цялата менажерия........

# 10 27 юни 2016, 12:32 ч.

Мнения: 135

Нито се чувствам изоставена , нито чувствам облекчение. Просто още не съм свикнала с отсъствието на детето ми. Знам, че трябваше някой ден да се случи. Не съм от вманиачените майки към децата си. Не съм се вкопчила за тях.

# 11 27 юни 2016, 12:33 ч.

Мнения: 843

Може да ги попиташ дали не предпочитат да е някоя вечер от седмицата. Хем ще се виждате, хем няма да им ангажираш почивния ден за техни си интереси.

# 12 27 юни 2016, 12:35 ч.

Мнения: 135

Не, не искам да създавам никаква традиция, просто от любезност. Аз и затова се допитвам до вас. И не е всяка неделя. Казах почти.
През седмицата не може.

# 13 27 юни 2016, 12:42 ч.

Мнения: 4 270

Цитат на: Златна превъзходна в пн, 27 юни 2016, 12:35

Не, не искам да създавам никаква традиция, просто от любезност. Аз и затова се допитвам до вас. И не е всяка неделя. Казах почти.

Ако позволиш, за мен твоята любезност е чист ангажимент за младото семейство.
Колкото и приятно да си изкарвате тези недели, за дъщеря ти и нейния приятел не остава вариант да плануват времето си в почивните дни.
Защо не се опиташ да оставиш на тях инициативата за следващия път? Например, като кажеш, че ще ти е много приятно да се видите, когато са свободни и да предложиш те да се обадят и да уточнят ден за това. Доколкото разбирам сте достатъчно близки и няма нищо нередно те да изберат ден, за обяд или вечеря.
В тази връзка споделям, че в моето семейство, родителите на бившия ми съпруг се опитваха да създадат такава традиция. В резултат от техните покани ние се изпокарвахме дни наред преди въпросната събота или неделя и аз толкова ги мразех тези спявки, че и до ден днешен не позволявам да ми натрисат каквито и да било традиции.

# 14 27 юни 2016, 12:48 ч.

София
Мнения: 3 710

Темата ме вълнува. Аз съм в ролята на бъдещата тъща, дъщеря ми и проекто зетя живееха у дома доскоро, но от 3 месеца живеят при моя баща. Виждаме се всяка събота, понеже аз обгрижвам баща ми, който е болен. Все още не сме си създали традиция да ни гостуват за обяд или вечеря, но много ми се иска. Вчера примерно се видяхме, но не у дома, а сред природата. Иска ми се да се виждаме по-често, мъчно ми е.

Препоръчани теми

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Тема за ревността, излизанията и пътуванията

Таткото е ловец, може ли да ходи на лов докато съм бременна?

Защо искате деца ?

Причина:

Причина: