една основателна причина за отказ от дете

nadiaD тази история която разказа е ужасна, що за майка ще постъпи така със детето си. Това е ужасно жестоко от нейна страна, как може да има такива жени и те да се наричат майки. 
Имаме един комшия лекар, който правеше аборт на едно 15г. момиче, оказа се че има вече 4 аборта, последния беше преди по малко от 6м. и понеже закона не позволява да се правят последователни аборта през такъв кратък период, тя му плати на черно да махне бебето (а той е общо практикуващ лекар). Няма да коментирам за поведението на въпросния лекар, но най малкото, поне да беше акушер-гинеколог. А за момичето нямам думи, освен че може никога да не може да има деца, ами е опасно и за здравето и живота и, да отиде при лекар в някакъв импровизиран кабинет, без специалисти сестри и т.н., в един апартамент без необходимата техника, с едно легло с няколко инструмента до него. Отиде сама, с парите от мама и тати, все едно отива на зъболекар.  Що за безотговорност от страна на родителите и на детето. Бях ужасно шокирана и възмотена.

До някъде тези проблеми се дължат на неспособността майката да приеме,че нейното малко момиче вече е жена.Аз имам пример с моята племеница,кято живее при нас от една година.Тя имаше вече проблем-кисти на яйчниците.Когато най-страшното отмина  тя е решила,че вече може да спи с момче и го е свършила.На мен ми каза,но на майка си не е.А трябва да ходи на профилактичен преглед.Аз я посъветвах да пита гинеколога си как най-добре да се предпазва,но тя каза,че неможе защото майка и влиза с нея.Реших да и помогна,да бъда посредник.Поведох майка и в един разговор в тази посока,но тя категорично отхвърли идеята,че може вече да води полов живот.Аз не знам какво да правя и засега съм пас.Но мисълта ми беше,че ей така може да се изтърве положението и после да е вече късно.Защото една нежелана бременност обръща живота на 180 градуса,и каквато и подкрепа да получиш ,нищо вече няма да е същото.А че дете- дете гледа,съм категорична.Виждам го с очите си.Няма да е дете- дете гледа ,ами родители гледат дете и внуче. Казвам ви ,тя не може филия хляб да си отреже още. Купува си плюшени играчки ,но и другото вече прави. Както казва моя мъж "ужассс".Това с избора на осиновители преди раждането на детето е много хубаво,но при нас ще минат векове.

Няма да коментирам лекаря, а той самия също има дъщеря. Но нали е за пари, пък и е на чужд гръб. Възмутена съм от поведението му, а иначе е добър човек, но явно лакомията и алчността си казват думата.
А що се отнася за момичето, аз лично не съм я видяла, но баща ми я видял и според него тя изглеждала поне на 25г. гримирана намацана, висока, едра и облечена като курва. Каквото и да значи това. Момичето било толкова спокойно, все едно отива на профилактичен преглед да и видят гърлото. Било е запознато с опасностите, но явно не и е пукало, била е весела и ухилена все едно няма проблем, някакво трънче ще и махнат и толкова. После въпросния лекар е казал на баща ми, че тя му е редовна клиента, ами ако преди това е ходила на др. лекари за други аборти??? Що за свят е това и какво става с децата ни??? Нищо чудно това същото момиче след няколко години да чака в списака за осиновители. Що за абсурд е това....

Не е възможно да се съди за това какво става в душата на някой друг човек, нито е възможно да се разберат неговите мотиви, чувства, ситуация - няма начин.

Когато раждах второто си дете миналата година, след раждането се паднах в една стая с едно момиче - ученичка на 15 години, което беше родило със секцио своето бебенце. Приятелят й я молел отначало да запази детето, а после просто избягал извън страната. Родителите на момичето го бяха убедили, че задължително трябва да остави бебето. Тя дори не беше го виждала - раждането е било с пълна упойка. Когато станах да се раздвижа и тръгнах да си видя моето дете, момичето ми каза нейното номерче и ме помоли да погледна бебето й и поне да й кажа дали е бяло или мургаво, дали има коса или не. Скъса ми се сърцето направо. Нямах сили да погледна кое е това бебе, казах й че не съм могла да го открия. На следващия ден майка й, която подписваше всички документи вместо нея, дойде да си я прибере вкъщи. Беше млада жена, сигурно към 40-годишна най-много, цялата отрупана със злато, скъпо облечена. Помислих си: какво им пречи на тези хора да си отгледат бебенцето, та то си е тяхно, да си е при тях у дома?? Тя бързаше да отведе дъщеря си, а лекарят дори им каза нещо в смисъл: "Хайде взимай си я вкъщи, да тръгва по кафета с приятели и да забравя по-бързо" Е как мислите, забравя ли се такова нещо? Момичето никога няма да забрави, че някъде по света има детенце, наистина ли роднините й и лекарят мислят, че като отиде няколко пъти на дискотека и ще й мине? Това да не е грип!!! Та в този случай самата майка просто нямаше избор! Тя има още няколко години, докато завърши училище, изцяло е в ръцете на родителите си, как да се справи сама на 15 години? Нека бъдем по-толерантни към решенията на другите хора. Аз поне видях с очите си, че не винаги самата майка може да вземе решение свободно. Ужасно е....но е факт.

Малко объркано излезе, дано сте ме разбрали.

Аз също смятам, че трябва да сме по-толерантни. Нямаме право да съдим когото и да било. Не знаем какви са били конретните обстоятелства около раждането на детето, както и мотивите за вземането на решение то да бъде дадено за осиновяване. Виждала съм различни случаи, като тези, които описват Тес и НадяД, както и много други. Както писах и в друга тема във форума, до момента не съм попаднала на жена, която дава детето си за осиновяване без да й мигне окото. И тези жени страдат, и те имат своите безсънни нощи, своите депресии и съвест, която не им дава мира цял живот.

И като майки е най-добре да бъдем водени от най-добрия интерес на детето си. Най-доброто за всяко дете е осиновителите му да решат вътре в себе си конфликта с биологичните му родители. Всяко дете има нужда от майка, която удържа бушуващите в него чувства, с които то само не може да се справи. Ако майката не е достатъчно зряла и мъдра, за да прости на биологичната майка на детето й, как ще помогне на самото дете да стигне до прошката... Защото именно в прошката е пътят към хармонията, към подреждането на разкъсаните парченца от Аз-а ти, към вътрешната цялостност...

Не съдете майките оставили децата си твърде строго. Със сигурност всички са имали достатъчно сериозни причини. Никой нормален човек няма да остави детето си ако няма достатъчно сериозни причини. Не знам какви може да са, но така мисля.

Не съдя майкате, които дават децата си за осиновяване. Пък и и коя ли съм да съдя

Не мога да се примиря обаче, че има и такива, които не подписват документа, с който по закон да се дава детенцето за осиновяване (нашият случай е подобен) и то расте в институции с месеци, вместо да намери своя дом. Не мога да коментирам нещо, което не разбирам, напълно ми е необяснимо.

А иначе аз познавам лично жена, която е родила и принудена от родителите си да даде за осиновяване детето си - била е ученичка. Много й е тежко и определено не се сеща за детето само на рождения му ден...

Ясно е, че подбудите за да се остави едно дете са различни. Има хора, които го правят от безотговорност или криворазбрана такава, но има и хора, които са принудени от обстоятелствата и те страдат. Да се изостави едно дете без декларация да отказ, обаче за мен е също много жестоко.
Познавам една такава жена- така и не подписа декларация за отказ. Детето й сигурно е жена вече, може да има и семейство. Тя се ожени късно, роди друго момиче. Съдби човешки... Не я уважавам.
Мила SA_1, може би разрешаването на проблемите минава през обсъждането и общуването. Може би това е един вид психоанализа. Не може да нямаме никакво отношение към жената, която е родила детето ни. Въпреки че радостта ни, че сме майки е много голяма, уверявам те. Дано по-скоро да осиновиш детенце и ще видиш как се променят нещата.

Ще си позволя да отместя една стъпка темата в страни. Преди няколко дни социалният министър Масларова в някакъв коментар каза / цитирам по памет/ - ... в последните години се превърна в професия раждането и изоставянето на деца... Само по себе си това е много страшно.
 Без да коментирам причините това да се случи във всеки отделен случай, все по-често се питам щеше ли това да е възможно, ако ги нямаше Домовете, в които да бъдат настанявани тези деца, не е ли това точно голямата толерантност на обществото към тези майки и възможният избор, който им се предоставя?Какво биха правили, ако обществото беше достатъчно консервативно и не позволяваше майка да изостави детето си?
Нанси Верие се пита в книгата си "Първичната рана" не е ли по-добре държавата да дава финансови помощи на тези майки /вместо издръжката на домовете/, за да отглеждат децата си. Но ако те и тогава не искат да ги гледат...

Ако няма къде да ги оставят, ги захвърлят на боклука или в болниците. Не си ли чувала скоро новините, майка оставила бебето си в болницата със бронхит и 2м. не го търси. Друга си изхвърля новороденото дете в контейнер и т.н. Някой хора са наистина абсурдно безотговорни и много вероятно с болна психика.
Тук не коментирам политиката на правителството, но не всички жени са притиснати от финансовите обстоятелства за да изоставят децата си. Има и такива които не ги искат, и други които ги мразят и им отмъщават за това като не дават съгласието си за осиновяването им. Поради една или друга причина обвиняват детето за неуспехите си, понеже са се появили на бял свят без те да го искат. Бих толерирала само непълнолетните които са принудени от родителите си да изоставят детето си. Те така или иначе цял живот ще носят белезите от грешката си.
Така или иначе палитрата от причини е много голяма. И едва ли някога ще ги разберем тези жени.

Мисля че това е отговорът.Независимо от основателната причина (а такива се намират) е важно да дадеш на детето си възможността да живее щастливо.А защо не и да направиш щастливи и да осмислиш живота на едни отчаяни кандидат-родители !