След темамата биологични родители много мислих и неможах да измисля една основателна причина за този отказ. Вярно че в България социалния статус е много нисък но нима не намираме начин някакси да изплуваме и да се справим. Това отпада като причина. Следващата е че майката след като е забременяла таткото се е покрил. Вече 21 век самотните не са рядко срещано явление, някой избират това защото държавата предоставя на тях повече възможности отколкото на другите. Много от тях под влиянието на родителите си вземат решението и първият въпрос при такива случай е какво ще кажат хората. Все още шетаме на хорското мнение а хората говорят 3 дни докато си намерят друга тема за обсъждане. Другият довод е когато в семейство има повече от две деца и следващото е нежелано както е станало с моето бебче. Коя майка ще направи избор между децата си и ще каже това искам а това не искам. Не трябва да забравяме нашите баби които са раждали 5-6 деца в онези трудни времена и работили са на полето. На тях не им ли било трудно. Аз не мога да намеря основателна причина и ако вие намерите нека да я обсъдим дали е такава.
- Публикувана: 17 апр. 2006, 10:14 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2006, 12:35 ч.
една основателна причина за отказ от дете
Ако родителите са много млади /14-15г/. Тогава дете би гледало дете. Но не като по-голяма сестра, а като майка. Не ми се вярва да се справи - психически. Ако е отхвърлена от родителите си, от таткото, от всички роднини? Дали би имала куража да си го гледа? Та те са си деца на тази възраст. Не оправдавам, но бих разбрала такова момиче...
Аз смятам, че по големия процент са социално слаби хора. Които себе си не могат да гледат пък камо ли едно бебе, което има къде по големи нужди. Но мисля, че се дължи на манталитета на хората не са достатъчно образовани за да се пазят, като не могат и не искат да гледат деца. Жени които не са достатъчно узрели да поемат отговорност за действията си.
А това, че бабите ни едно време са гледали по 5 и повече деца, се дължи на факта, че са живеели на село и са си произвеждали храната. Къде по лесно е от колкото да живееш в града и да купуваш всичко. Не че ги оправдавам, причината се дължи в по горното което писах, щом не можеш да го гледаш не го прави.
А за децата които забременяват, ще кажа само едно. Щом се поели отговорност да водят полов живот ще трябва и да носят последиците от това, евентуално дете. Щом се чувстват достатъчно узрели да правят секс на по 13-14г. ще трябва и да си берат това което са пожънали. Чувстват се големи да водят полов живот, а за отглеждането на дете се чувстват малки. Това е абсолютно безотговорно поведение. Но до голяма степен и родителите са виновни, че не са възпитали децата си правилно, да са отговорни и разумни в постъпките си.
Ако моята евентуална дъщеря, забременее на 14-15г., няма да и позволя да махне или изостави детето. Ще трябва да носи отговорност за действията си. Ще и помагам в отглеждането, но тя ще трябва да разбере, че всяко действие си има последици, било то добри или лоши.
Не знам защо отказват децата си, аз чуждо дете, ще отгледам, но няма да го изоставя.
Друга причина може да е извъън брачно дете. Бях чела за една жена която има 3 деца, забременява от любовника си, ражда детето в къщи и го обива пред мъжа си по особено жесток начин.
А това, че бабите ни едно време са гледали по 5 и повече деца, се дължи на факта, че са живеели на село и са си произвеждали храната. Къде по лесно е от колкото да живееш в града и да купуваш всичко. Не че ги оправдавам, причината се дължи в по горното което писах, щом не можеш да го гледаш не го прави.
А за децата които забременяват, ще кажа само едно. Щом се поели отговорност да водят полов живот ще трябва и да носят последиците от това, евентуално дете. Щом се чувстват достатъчно узрели да правят секс на по 13-14г. ще трябва и да си берат това което са пожънали. Чувстват се големи да водят полов живот, а за отглеждането на дете се чувстват малки. Това е абсолютно безотговорно поведение. Но до голяма степен и родителите са виновни, че не са възпитали децата си правилно, да са отговорни и разумни в постъпките си.
Ако моята евентуална дъщеря, забременее на 14-15г., няма да и позволя да махне или изостави детето. Ще трябва да носи отговорност за действията си. Ще и помагам в отглеждането, но тя ще трябва да разбере, че всяко действие си има последици, било то добри или лоши.
Не знам защо отказват децата си, аз чуждо дете, ще отгледам, но няма да го изоставя.
Друга причина може да е извъън брачно дете. Бях чела за една жена която има 3 деца, забременява от любовника си, ражда детето в къщи и го обива пред мъжа си по особено жесток начин.
Дори и извънбрачна връзка не е причина за отказ от детето което си родила. След като живееш с един човек и споделяш с него трудни и хубави моменти би следвало и в такъв момент да е до теб и заедно с теб да сърба попарата.
Стотици пъти съм се питала, кой са тези, които в 21-ви век допускат да родят и изоставят дете. Що за майка на момиче би причинила подобно нещо на 15-16 годишната си дъщеря?! Аз съм мислила как бих постъпила, ако дъщеря ми се прибере от училище и ми каже, че е бременна-реална ситуция за всяко момиче, та каквото и ще да е възпитанието й.
Причините да изоставят децата си вероятно са много и сложни или прозаични и прости.
Но нека не забравяме, ако ги няма тях с техните причини, няма да ни има и нас щастливите майки на тези деца. Както не веднъж писах аз съм Й благодарна за прекрасното дете, което расте в къщи, не я съдя, съжалявам я, и съм й пожелала цялото щастие на света.
Причините да изоставят децата си вероятно са много и сложни или прозаични и прости.
Но нека не забравяме, ако ги няма тях с техните причини, няма да ни има и нас щастливите майки на тези деца. Както не веднъж писах аз съм Й благодарна за прекрасното дете, което расте в къщи, не я съдя, съжалявам я, и съм й пожелала цялото щастие на света.
Няма какво да се чудим.Нещата просто се случват.А защо не си представим,че тези деца трябва да се родят и да бъдат наши.И понеже ние не можем, се намират други които да го направят.В предишни теми Дарена беше казала,че това са кармични връзки.Не се ли запитвате,за други ситуации,дали толкова правилни решения вземаме? 
.След това,според нас,зажаднелите за детска усмивка жени, няма основателна причина за отказ от дете,но какво се случва на тази която го прави...Най-вероятно причините в този момент за нея са много основателни.Има много случаи в които родилата го изтърсва като котка и побягва и не иска и да мисли за това и тя най-вероятно си има основателна причина.Не всички жени които изоставят децата си са мъченици.Има хора - дебили по природа.Със страх установявам,че човек се ражда с готов характер и той може да е зъл.От голямата палитра от характери,която природата е сътворила,има милион причини,хората да постъпват как ли не.Изоставянето на деца го има от много отдавна-древно е,и ще го има още дълго,защото хората се променят много бавно. 
.След това,според нас,зажаднелите за детска усмивка жени, няма основателна причина за отказ от дете,но какво се случва на тази която го прави...Най-вероятно причините в този момент за нея са много основателни.Има много случаи в които родилата го изтърсва като котка и побягва и не иска и да мисли за това и тя най-вероятно си има основателна причина.Не всички жени които изоставят децата си са мъченици.Има хора - дебили по природа.Със страх установявам,че човек се ражда с готов характер и той може да е зъл.От голямата палитра от характери,която природата е сътворила,има милион причини,хората да постъпват как ли не.Изоставянето на деца го има от много отдавна-древно е,и ще го има още дълго,защото хората се променят много бавно.
Включвам се в темата, понеже съм ставала свидетел на подобни терзания- дали да бъде родено едно дете и дали да бъде отгледано. Знам,че не е за вярване но наистина има много хора, които са напълно сами- нямат вече родители, малцина приятели
(от които едва ли някой би се нагърбил с финансова помощ) дори и да има жилище, образованието не винаги позволява добре платена работа, и тука идва аргумента- за безотговорното поведение при полов живот, позволило забременяване( ама колко деца са на тоя свят, понеже се е скъсал презерватива...)и някой ще каже ами да е направила аборт- е да ама, ако въпоросния "татко" първоналчанално е обещавал подкерпа и размисли в 4 месец... и аз съм го казвала толкова пъти на приятелки- като има за вас ще има и за детето, но сега като гледам с колко пари на месец едвам се оправям....
Моля ви не ме разбирай те погрешно, аз по корем с е влачих дето е казва, за да си запазя детето, не оправдавам никоя майка оставила своето, просто си мисля, че наистина има безизсходни ситуации и не е невъможно едно момиче в такова положение, да не може се справи, а ако се прибавят и всички психологически тежести, гнева че си отхвърлен и понякога дори гнева към нежеланото дете, който може да е напълно ирационален, но го има........
Но най ми допада мисленето на Дрена- наистина вярвам,че има карма в това да станеш майка на детете, което не си родила, както и във всяко друго житейско изпитание.
Имаше един разказ за "малката" душа... не го помня в подробности, но тази душа толкова много искала да знае какво е да си любов и започнала да пита Бог- кажи ми какво е да си любов.... и тогава друга нейна сродна душа й казала" за да разбереш какво е любов, трябва да изпиташ всички чувства и голямо страдание и един ден, когато се върнеш на земята, за да бъдеш душа на някого, аз ще дойда и ще направя нещо много ужасно, нещо, което много ще те нарани, но само след това ти ще разбереш какво е наистина да обичаш, тогава си спомни за мен, защото аз ще се пожертвам и ще бъда в този живот една ужасна и греховна душа, за да ти позволя на теб да познаеш любовта...."
(от които едва ли някой би се нагърбил с финансова помощ) дори и да има жилище, образованието не винаги позволява добре платена работа, и тука идва аргумента- за безотговорното поведение при полов живот, позволило забременяване( ама колко деца са на тоя свят, понеже се е скъсал презерватива...)и някой ще каже ами да е направила аборт- е да ама, ако въпоросния "татко" първоналчанално е обещавал подкерпа и размисли в 4 месец... и аз съм го казвала толкова пъти на приятелки- като има за вас ще има и за детето, но сега като гледам с колко пари на месец едвам се оправям....
Моля ви не ме разбирай те погрешно, аз по корем с е влачих дето е казва, за да си запазя детето, не оправдавам никоя майка оставила своето, просто си мисля, че наистина има безизсходни ситуации и не е невъможно едно момиче в такова положение, да не може се справи, а ако се прибавят и всички психологически тежести, гнева че си отхвърлен и понякога дори гнева към нежеланото дете, който може да е напълно ирационален, но го има........
Но най ми допада мисленето на Дрена- наистина вярвам,че има карма в това да станеш майка на детете, което не си родила, както и във всяко друго житейско изпитание.
Имаше един разказ за "малката" душа... не го помня в подробности, но тази душа толкова много искала да знае какво е да си любов и започнала да пита Бог- кажи ми какво е да си любов.... и тогава друга нейна сродна душа й казала" за да разбереш какво е любов, трябва да изпиташ всички чувства и голямо страдание и един ден, когато се върнеш на земята, за да бъдеш душа на някого, аз ще дойда и ще направя нещо много ужасно, нещо, което много ще те нарани, но само след това ти ще разбереш какво е наистина да обичаш, тогава си спомни за мен, защото аз ще се пожертвам и ще бъда в този живот една ужасна и греховна душа, за да ти позволя на теб да познаеш любовта...."
Вярно е че ако всички мислят като нас няма да ги има децата които да ни радват. Аз също казвам Господ здраве да и дава на тази майка която ме направи мен майка. Но пак си задавам въпроса какво сърце е имала за да го изостави. След като осиновяването на моето бебче стана тема на приказки моя съседка сподели със мен че нейното дете кото е вече на 16 години също е осиновено. Навремето тя като ученичка е родила и е изоставила детето си (незная по какви причини) и ето и тя като нас. Дори сега като виждам какви грижи полага за детето си не я оправдавам за това което е направила преди. За кармата съм съгласна.
аз ОПРАВДАВАМ майка която е оставила детето си за ОСИНОВЯВАНЕ! Не оправдавам жена родила дете и захвърлила го в институцията като мръсен парцал без право на щастие някой ден!
Иначе съм жена строго против това да се стига до положение да се остави дете - аз мисля, че бих направила аборт поне до 5-ти мисец - ще си платя! само и само детето а не страда.
Но приемам че нещастието се е случило на някой, чиито етични норми забраняват да бъде премахнат ембриона- бих разбрала жена родила и позволила някой др да отглреда детето й като свое.
НО пак казвам - ПРЕЗИРАМ жени оставили децата си, но нежелаещи те да бъдат осиновени! Таво е подло, гадно и направо гаргара с детето!
Иначе съм жена строго против това да се стига до положение да се остави дете - аз мисля, че бих направила аборт поне до 5-ти мисец - ще си платя! само и само детето а не страда.
Но приемам че нещастието се е случило на някой, чиито етични норми забраняват да бъде премахнат ембриона- бих разбрала жена родила и позволила някой др да отглреда детето й като свое.
НО пак казвам - ПРЕЗИРАМ жени оставили децата си, но нежелаещи те да бъдат осиновени! Таво е подло, гадно и направо гаргара с детето!
ОПРАВДАВАМ всеки, който по една или друга причина не се чувства способен да гледа детето си и го е дал за осиновяване. НЕ ОПРАВДАВАМ тези, които не държат на децата си и не могат да се грижат за тях, но не им дават шанс да намерят семейство, а ги подхвърлят от интерната в интернат или ги оставят да се оправят сами на улицата.
Но НЕ РАЗБИРАМ жените, които 9 месеца са чувствали как в тях расти детето им и са го оставили. Изключение: когато то е било резултат от изнасилване.
И не мога да ги съдя. Никой не знае какво им е било, когато са взели решението си. Но бих ги осъдила, ако след години променят решението си.
Но НЕ РАЗБИРАМ жените, които 9 месеца са чувствали как в тях расти детето им и са го оставили. Изключение: когато то е било резултат от изнасилване.
И не мога да ги съдя. Никой не знае какво им е било, когато са взели решението си. Но бих ги осъдила, ако след години променят решението си.
мдааа- много сложен е живота. Както каза една мама преди време- не знаеш какво ще ти поднесе. Основателна причина? Всеки има основателна причина, която оправдава постъпките му, дори да не е толкова основателна за друг. Обикновенно тази причина не е сама, а цяло стечение на обстоятелствата. Много майки гледат сами децата си- да, но трябва да са узрели психически за това, а дали са на 15-17 - 40 години- няма значение, макар, че на 40 се случва по- рядко да не узреят за майчинството. Но благодарение на благоразумието на тези жени и преценката има, че няма да се справят - много родители, които не могат да си родят имат щастието да отглеждат съкровището на тази жена. Повечето жени отказали се от децата си в един момент осъзнават загубата си и я преживяват до гроб. Но тези майки са направили това което може да направи само една майка- най- доброто за детето си. В случая подписан отказ. Не мога само да разбера, жените, които оставят децата си за отглеждане- не ги търсят с години и все пак не им дават шанс. Защото да оставиш дете за отглеждане без отказ и да не се сетиш повече за него е безотговорно от където и да го погледнеш.Това може би е някакво първично подсъзнателно успокоение, че не са се отказали от детето си, но това е само във вреда на самото дете.
Мисля, че въпросът за точните причини заради, които се оставят деца не е толкова важен.
Мисля, че е по- важно да се възпитава в обществото и в т.ч. и бъдещите майки, които ще се откажат от децата си, че трябва да се вземе трезво и отговорно по отношение на детето решение. А също така и обществото да приеме за нормално отговорното решение на жената оставила детето си. По- добре е от това да направиш аборт-според мен, защото ще ощастливиш някого със отгледаната в корема ти радост. Ако това го има заложено във възпитанието ни, тази жена няма да страда толкова за решението си, защото знае, че е направила най- доброто за детето си, според възможностите си. Няма да страда и детето след време, защото знае, че е специално и не е изоставено, а е направено най- доброто за него.
Има обаче дъъълго да пътуваме към тази приказна страна......
Мисля, че въпросът за точните причини заради, които се оставят деца не е толкова важен.
Мисля, че е по- важно да се възпитава в обществото и в т.ч. и бъдещите майки, които ще се откажат от децата си, че трябва да се вземе трезво и отговорно по отношение на детето решение. А също така и обществото да приеме за нормално отговорното решение на жената оставила детето си. По- добре е от това да направиш аборт-според мен, защото ще ощастливиш някого със отгледаната в корема ти радост. Ако това го има заложено във възпитанието ни, тази жена няма да страда толкова за решението си, защото знае, че е направила най- доброто за детето си, според възможностите си. Няма да страда и детето след време, защото знае, че е специално и не е изоставено, а е направено най- доброто за него.
Има обаче дъъълго да пътуваме към тази приказна страна......
Аз не съм съгласна,че е по добре да родиш вместо да направиш аборт.
Не одобрявам аборта,но смятам,че е по доброто решение пред това да избираш дали заедно с детето да живеете в мизерия или да го дадеш за осиновяване.Незнам какво сърце трябва да имаш за да се отречеш от собственото си дете.9 месеца си го носил,родило се живо и здраво и да кажеш "Не,не го искам поради еди каква си причина". За мен няма нито една основателна причина. И колкото и странно да ви звуча не доумявам как тези жени заспиват като знаят,че са захвърлили детето си и не се знае дали някой ще го осинови или то ще е нещастно.А тези,който обричат децата си като не им дават право да бъдат осиновени са за
.
А има и такива,който избират пола на детето.Когато етърва ми раждаше нейна съседка роди 5-тото си дете и го даде за осиновяване.Всички родени от нея деца бяха момичета,а мъжа и искаше момче и нито едно не гледаха.
Незнам дали се е родило момче,но това ми изглежда крайно животинско.
Наскоро четох някъде из Нета,че тези,който продавали бебетата си в Гърция печелели повече от бебе-момче.
Не одобрявам аборта,но смятам,че е по доброто решение пред това да избираш дали заедно с детето да живеете в мизерия или да го дадеш за осиновяване.Незнам какво сърце трябва да имаш за да се отречеш от собственото си дете.9 месеца си го носил,родило се живо и здраво и да кажеш "Не,не го искам поради еди каква си причина". За мен няма нито една основателна причина. И колкото и странно да ви звуча не доумявам как тези жени заспиват като знаят,че са захвърлили детето си и не се знае дали някой ще го осинови или то ще е нещастно.А тези,който обричат децата си като не им дават право да бъдат осиновени са за
. А има и такива,който избират пола на детето.Когато етърва ми раждаше нейна съседка роди 5-тото си дете и го даде за осиновяване.Всички родени от нея деца бяха момичета,а мъжа и искаше момче и нито едно не гледаха.
Незнам дали се е родило момче,но това ми изглежда крайно животинско.
Наскоро четох някъде из Нета,че тези,който продавали бебетата си в Гърция печелели повече от бебе-момче.
На една от консултациите, когато ми правеха изследване за синдрома на Даун (17 седмица) се натъкнах на следната ситация:
Влиза майка с дъщеря на около 15 години.
Лекар - гинеколог иска да зададе въпроси към момичето, но на всички въпроси отговаряше майката. На колко години си, коя бременост ти е това, кога беше последната менструация, таткото известен ли е, на колко години е и редовите въпроси при откриване на бременост. Момичето седеше в ъгъла на кошетката и не смееше да продума. "Майката - орлица" сигурно и настървено отговаря на въпросите.
Това, което ме накара да се заслушам беше следното. Докторът пита майката - Вие осъзнавате ли, че дъщеря Ви е бременна в 17 седмица, и ако направи аборт сега може никога повече да няма шанс да забременее? И не мислите ли, че за дъщеря Ви е по-добре да роди и даде за осиновяване това дете? Майката непреклонно отговори - не ме интересуват никакви други възможности, не я искам вкъщата си бременна. В този момент ме обля студена пот, погледнах момичето, а то едвам сдържаше сълзите си, наплашено в ъгъла. Толкова много болка се четеше в тези “детски” очи.
Единствените въпроси, които ми се въртяха в главата бяха от рода на коя майка би постъпила така с дъщеря си? Къде е била, когато дъщеря и е узрявала сексуално, защо никой не и даде шанс да промълви, защо го нямаше таткото в този момент и най-вече как докторите говореха за аборт в тази седмица, като изрично е казано, че изкуственото прекъсване на бременността без медицинско показание се прави не по-късно от 12 г.с.
Зачудих се кое е по-добро за това момиче аборт или да износи детето си и да го даде вследствие за осиновяване? Винаги съм смятала, че е жестоко, безотговорно,
неморално и долно изоставянето на дете в институция, но след тази случка се замислих.... в този момент просто моя свят се преобръна. Не знам дали заради факта, че бяхме в една и съща седмица и знам какво е преживяла през цялото това време, защото аз усещах вече оформилото се човече в мен, любовта, която нарастваше с всеки ден все повече и повече......в този момент за мен правилният избор беше да се запази детето и да се даде последствие за осиновяване, това за мен значеше да се даде шанс на това бебе да живее.
Това ме накара да се запитам при тези случаи къде в пространството стои майката, семейството и какво е правилното решение което трябва да вземат за детето си? Дали родителите не трябва да се вглеждат повече в очите на децата си........
Не мисля, че е правилно да казваме дете отглежда дете. Трябва да се подкрепят тези “деца” и точно от техните родители да бъдат подкрепени да отгледат децата си, да им помогнат, да ги напътсват, просто да ги дарят с усмивка и сила. Не мога да кажа аз каква майка ще бъда, не мога да твърдя, че живота няма да ме постави и мен в такава ситуация, но се надявам винаги да вземам най-отговорните и изпълнени с обич решения за моите деца.
Мисля, че това е една причина да изоставиш дете в дом, но не трябва ли да се направи нещо повече и в такива случаи да се търсят осиновители още по време на бременността. Има доста безотговорни жени, които просто раждат и изостават децата си, но това може да се промени, чрез обществото, тази промяна според мен се възпитава.
Влиза майка с дъщеря на около 15 години.
Лекар - гинеколог иска да зададе въпроси към момичето, но на всички въпроси отговаряше майката. На колко години си, коя бременост ти е това, кога беше последната менструация, таткото известен ли е, на колко години е и редовите въпроси при откриване на бременост. Момичето седеше в ъгъла на кошетката и не смееше да продума. "Майката - орлица" сигурно и настървено отговаря на въпросите.
Това, което ме накара да се заслушам беше следното. Докторът пита майката - Вие осъзнавате ли, че дъщеря Ви е бременна в 17 седмица, и ако направи аборт сега може никога повече да няма шанс да забременее? И не мислите ли, че за дъщеря Ви е по-добре да роди и даде за осиновяване това дете? Майката непреклонно отговори - не ме интересуват никакви други възможности, не я искам вкъщата си бременна. В този момент ме обля студена пот, погледнах момичето, а то едвам сдържаше сълзите си, наплашено в ъгъла. Толкова много болка се четеше в тези “детски” очи.
Единствените въпроси, които ми се въртяха в главата бяха от рода на коя майка би постъпила така с дъщеря си? Къде е била, когато дъщеря и е узрявала сексуално, защо никой не и даде шанс да промълви, защо го нямаше таткото в този момент и най-вече как докторите говореха за аборт в тази седмица, като изрично е казано, че изкуственото прекъсване на бременността без медицинско показание се прави не по-късно от 12 г.с.
Зачудих се кое е по-добро за това момиче аборт или да износи детето си и да го даде вследствие за осиновяване? Винаги съм смятала, че е жестоко, безотговорно,
неморално и долно изоставянето на дете в институция, но след тази случка се замислих.... в този момент просто моя свят се преобръна. Не знам дали заради факта, че бяхме в една и съща седмица и знам какво е преживяла през цялото това време, защото аз усещах вече оформилото се човече в мен, любовта, която нарастваше с всеки ден все повече и повече......в този момент за мен правилният избор беше да се запази детето и да се даде последствие за осиновяване, това за мен значеше да се даде шанс на това бебе да живее.
Това ме накара да се запитам при тези случаи къде в пространството стои майката, семейството и какво е правилното решение което трябва да вземат за детето си? Дали родителите не трябва да се вглеждат повече в очите на децата си........
Не мисля, че е правилно да казваме дете отглежда дете. Трябва да се подкрепят тези “деца” и точно от техните родители да бъдат подкрепени да отгледат децата си, да им помогнат, да ги напътсват, просто да ги дарят с усмивка и сила. Не мога да кажа аз каква майка ще бъда, не мога да твърдя, че живота няма да ме постави и мен в такава ситуация, но се надявам винаги да вземам най-отговорните и изпълнени с обич решения за моите деца.
Мисля, че това е една причина да изоставиш дете в дом, но не трябва ли да се направи нещо повече и в такива случаи да се търсят осиновители още по време на бременността. Има доста безотговорни жени, които просто раждат и изостават децата си, но това може да се промени, чрез обществото, тази промяна според мен се възпитава.
nadiaD тази история която разказа е ужасна, що за майка ще постъпи така със детето си. Това е ужасно жестоко от нейна страна, как може да има такива жени и те да се наричат майки. 
Имаме един комшия лекар, който правеше аборт на едно 15г. момиче, оказа се че има вече 4 аборта, последния беше преди по малко от 6м. и понеже закона не позволява да се правят последователни аборта през такъв кратък период, тя му плати на черно да махне бебето (а той е общо практикуващ лекар). Няма да коментирам за поведението на въпросния лекар, но най малкото, поне да беше акушер-гинеколог. А за момичето нямам думи, освен че може никога да не може да има деца, ами е опасно и за здравето и живота и, да отиде при лекар в някакъв импровизиран кабинет, без специалисти сестри и т.н., в един апартамент без необходимата техника, с едно легло с няколко инструмента до него. Отиде сама, с парите от мама и тати, все едно отива на зъболекар.
Що за безотговорност от страна на родителите и на детето. Бях ужасно шокирана и възмотена.
Имаме един комшия лекар, който правеше аборт на едно 15г. момиче, оказа се че има вече 4 аборта, последния беше преди по малко от 6м. и понеже закона не позволява да се правят последователни аборта през такъв кратък период, тя му плати на черно да махне бебето (а той е общо практикуващ лекар). Няма да коментирам за поведението на въпросния лекар, но най малкото, поне да беше акушер-гинеколог. А за момичето нямам думи, освен че може никога да не може да има деца, ами е опасно и за здравето и живота и, да отиде при лекар в някакъв импровизиран кабинет, без специалисти сестри и т.н., в един апартамент без необходимата техника, с едно легло с няколко инструмента до него. Отиде сама, с парите от мама и тати, все едно отива на зъболекар.
Що за безотговорност от страна на родителите и на детето. Бях ужасно шокирана и възмотена.
Tinka аз също бях ужасена.
Тази сцена се развиваше в ЖК на Шейново. Там винаги е претъпкано с лекари. Трима категорично отказаха да направят аборт. Надявам се да е било по съвест, а не защото имаше бременни като мен.
Твоята история също е потресаваща. Докато има родители, които да не се интересуват от живота на децата им и позволяват да се случват такива неща с тях като 4 аборта до 15 годишна възраст ще има и лекари, които ще правят аборти на черно.
Това безхаберие на родителите трябва да се спре и точно тук този лекар трябва да посъветва родителите й и да направи и невъзможното това момиче да придобие по-висока сексуална култура.
Тази сцена се развиваше в ЖК на Шейново. Там винаги е претъпкано с лекари. Трима категорично отказаха да направят аборт. Надявам се да е било по съвест, а не защото имаше бременни като мен.
Твоята история също е потресаваща. Докато има родители, които да не се интересуват от живота на децата им и позволяват да се случват такива неща с тях като 4 аборта до 15 годишна възраст ще има и лекари, които ще правят аборти на черно.
Това безхаберие на родителите трябва да се спре и точно тук този лекар трябва да посъветва родителите й и да направи и невъзможното това момиче да придобие по-висока сексуална култура.
До някъде тези проблеми се дължат на неспособността майката да приеме,че нейното малко момиче вече е жена.Аз имам пример с моята племеница,кято живее при нас от една година.Тя имаше вече проблем-кисти на яйчниците.Когато най-страшното отмина тя е решила,че вече може да спи с момче и го е свършила.На мен ми каза,но на майка си не е.А трябва да ходи на профилактичен преглед.Аз я посъветвах да пита гинеколога си как най-добре да се предпазва,но тя каза,че неможе защото майка и влиза с нея.Реших да и помогна,да бъда посредник.Поведох майка и в един разговор в тази посока,но тя категорично отхвърли идеята,че може вече да води полов живот.Аз не знам какво да правя и засега съм пас.Но мисълта ми беше,че ей така може да се изтърве положението и после да е вече късно.Защото една нежелана бременност обръща живота на 180 градуса,и каквато и подкрепа да получиш ,нищо вече няма да е същото.А че дете- дете гледа,съм категорична.Виждам го с очите си.Няма да е дете- дете гледа ,ами родители гледат дете и внуче. 
Казвам ви ,тя не може филия хляб да си отреже още. 
Купува си плюшени играчки ,но и другото вече прави. 
Както казва моя мъж "ужассс".Това с избора на осиновители преди раждането на детето е много хубаво,но при нас ще минат векове.
Казвам ви ,тя не може филия хляб да си отреже още. Купува си плюшени играчки ,но и другото вече прави. Както казва моя мъж "ужассс".Това с избора на осиновители преди раждането на детето е много хубаво,но при нас ще минат векове.
Tinka аз също бях ужасена.
Тази сцена се развиваше в ЖК на Шейново. Там винаги е претъпкано с лекари. Трима категорично отказаха да направят аборт. Надявам се да е било по съвест, а не защото имаше бременни като мен.
Твоята история също е потресаваща. Докато има родители, които да не се интересуват от живота на децата им и позволяват да се случват такива неща с тях като 4 аборта до 15 годишна възраст ще има и лекари, които ще правят аборти на черно.
Това безхаберие на родителите трябва да се спре и точно тук този лекар трябва да посъветва родителите й и да направи и невъзможното това момиче да придобие по-висока сексуална култура.
Тази сцена се развиваше в ЖК на Шейново. Там винаги е претъпкано с лекари. Трима категорично отказаха да направят аборт. Надявам се да е било по съвест, а не защото имаше бременни като мен.
Твоята история също е потресаваща. Докато има родители, които да не се интересуват от живота на децата им и позволяват да се случват такива неща с тях като 4 аборта до 15 годишна възраст ще има и лекари, които ще правят аборти на черно.
Това безхаберие на родителите трябва да се спре и точно тук този лекар трябва да посъветва родителите й и да направи и невъзможното това момиче да придобие по-висока сексуална култура.
Няма да коментирам лекаря, а той самия също има дъщеря. Но нали е за пари, пък и е на чужд гръб. Възмутена съм от поведението му, а иначе е добър човек, но явно лакомията и алчността си казват думата.
А що се отнася за момичето, аз лично не съм я видяла, но баща ми я видял и според него тя изглеждала поне на 25г. гримирана намацана, висока, едра и облечена като курва. Каквото и да значи това. Момичето било толкова спокойно, все едно отива на профилактичен преглед да и видят гърлото. Било е запознато с опасностите, но явно не и е пукало, била е весела и ухилена все едно няма проблем, някакво трънче ще и махнат и толкова. После въпросния лекар е казал на баща ми, че тя му е редовна клиента, ами ако преди това е ходила на др. лекари за други аборти??? Що за свят е това и какво става с децата ни??? Нищо чудно това същото момиче след няколко години да чака в списака за осиновители. Що за абсурд е това....
Не е възможно да се съди за това какво става в душата на някой друг човек, нито е възможно да се разберат неговите мотиви, чувства, ситуация - няма начин.
Когато раждах второто си дете миналата година, след раждането се паднах в една стая с едно момиче - ученичка на 15 години, което беше родило със секцио своето бебенце. Приятелят й я молел отначало да запази детето, а после просто избягал извън страната. Родителите на момичето го бяха убедили, че задължително трябва да остави бебето. Тя дори не беше го виждала - раждането е било с пълна упойка. Когато станах да се раздвижа и тръгнах да си видя моето дете, момичето ми каза нейното номерче и ме помоли да погледна бебето й и поне да й кажа дали е бяло или мургаво, дали има коса или не. Скъса ми се сърцето направо. Нямах сили да погледна кое е това бебе, казах й че не съм могла да го открия. На следващия ден майка й, която подписваше всички документи вместо нея, дойде да си я прибере вкъщи. Беше млада жена, сигурно към 40-годишна най-много, цялата отрупана със злато, скъпо облечена. Помислих си: какво им пречи на тези хора да си отгледат бебенцето, та то си е тяхно, да си е при тях у дома?? Тя бързаше да отведе дъщеря си, а лекарят дори им каза нещо в смисъл: "Хайде взимай си я вкъщи, да тръгва по кафета с приятели и да забравя по-бързо" Е как мислите, забравя ли се такова нещо? Момичето никога няма да забрави, че някъде по света има детенце, наистина ли роднините й и лекарят мислят, че като отиде няколко пъти на дискотека и ще й мине? Това да не е грип!!! Та в този случай самата майка просто нямаше избор! Тя има още няколко години, докато завърши училище, изцяло е в ръцете на родителите си, как да се справи сама на 15 години? Нека бъдем по-толерантни към решенията на другите хора. Аз поне видях с очите си, че не винаги самата майка може да вземе решение свободно. Ужасно е....но е факт.
Малко объркано излезе, дано сте ме разбрали.
Когато раждах второто си дете миналата година, след раждането се паднах в една стая с едно момиче - ученичка на 15 години, което беше родило със секцио своето бебенце. Приятелят й я молел отначало да запази детето, а после просто избягал извън страната. Родителите на момичето го бяха убедили, че задължително трябва да остави бебето. Тя дори не беше го виждала - раждането е било с пълна упойка. Когато станах да се раздвижа и тръгнах да си видя моето дете, момичето ми каза нейното номерче и ме помоли да погледна бебето й и поне да й кажа дали е бяло или мургаво, дали има коса или не. Скъса ми се сърцето направо. Нямах сили да погледна кое е това бебе, казах й че не съм могла да го открия. На следващия ден майка й, която подписваше всички документи вместо нея, дойде да си я прибере вкъщи. Беше млада жена, сигурно към 40-годишна най-много, цялата отрупана със злато, скъпо облечена. Помислих си: какво им пречи на тези хора да си отгледат бебенцето, та то си е тяхно, да си е при тях у дома?? Тя бързаше да отведе дъщеря си, а лекарят дори им каза нещо в смисъл: "Хайде взимай си я вкъщи, да тръгва по кафета с приятели и да забравя по-бързо"
Е как мислите, забравя ли се такова нещо? Момичето никога няма да забрави, че някъде по света има детенце, наистина ли роднините й и лекарят мислят, че като отиде няколко пъти на дискотека и ще й мине? Това да не е грип!!! Та в този случай самата майка просто нямаше избор! Тя има още няколко години, докато завърши училище, изцяло е в ръцете на родителите си, как да се справи сама на 15 години? Нека бъдем по-толерантни към решенията на другите хора. Аз поне видях с очите си, че не винаги самата майка може да вземе решение свободно. Ужасно е....но е факт.Малко объркано излезе, дано сте ме разбрали.
Аз също смятам, че трябва да сме по-толерантни. Нямаме право да съдим когото и да било. Не знаем какви са били конретните обстоятелства около раждането на детето, както и мотивите за вземането на решение то да бъде дадено за осиновяване. Виждала съм различни случаи, като тези, които описват Тес и НадяД, както и много други. Както писах и в друга тема във форума, до момента не съм попаднала на жена, която дава детето си за осиновяване без да й мигне окото. И тези жени страдат, и те имат своите безсънни нощи, своите депресии и съвест, която не им дава мира цял живот.
И като майки е най-добре да бъдем водени от най-добрия интерес на детето си. Най-доброто за всяко дете е осиновителите му да решат вътре в себе си конфликта с биологичните му родители. Всяко дете има нужда от майка, която удържа бушуващите в него чувства, с които то само не може да се справи. Ако майката не е достатъчно зряла и мъдра, за да прости на биологичната майка на детето й, как ще помогне на самото дете да стигне до прошката... Защото именно в прошката е пътят към хармонията, към подреждането на разкъсаните парченца от Аз-а ти, към вътрешната цялостност...
И като майки е най-добре да бъдем водени от най-добрия интерес на детето си. Най-доброто за всяко дете е осиновителите му да решат вътре в себе си конфликта с биологичните му родители. Всяко дете има нужда от майка, която удържа бушуващите в него чувства, с които то само не може да се справи. Ако майката не е достатъчно зряла и мъдра, за да прости на биологичната майка на детето й, как ще помогне на самото дете да стигне до прошката... Защото именно в прошката е пътят към хармонията, към подреждането на разкъсаните парченца от Аз-а ти, към вътрешната цялостност...
"Най-доброто за всяко дете е осиновителите му да решат вътре в себе си конфликта с биологичните му родители. "
От позицията на кандидат-осиновител, не мога да проумея защо са тези дълбоки размисли и "вътрешни конфликти" , които изживявате относно биологичните родители - не е ли достатъчна радостта, че сте вече майки, без да обсъждате какво е накалало БМ да остави детето си!? Радвайте се на щастието си...
Иначе какво ли не се случва по света - защо да го коментираме...
Вземам категорична страна само на тези форумки, които като мен са възмутени от БМ, обричащи детето си на вечно подхвърляне по интернати - това е повече от престъпление, не ме интересува подбудата им и причините, нищо не ги оневинява!
Не съдя майкате, които дават децата си за осиновяване. Пък и и коя ли съм да съдя
Не мога да се примиря обаче, че има и такива, които не подписват документа, с който по закон да се дава детенцето за осиновяване (нашият случай е подобен) и то расте в институции с месеци, вместо да намери своя дом. Не мога да коментирам нещо, което не разбирам, напълно ми е необяснимо.
А иначе аз познавам лично жена, която е родила и принудена от родителите си да даде за осиновяване детето си - била е ученичка. Много й е тежко и определено не се сеща за детето само на рождения му ден...
Не мога да се примиря обаче, че има и такива, които не подписват документа, с който по закон да се дава детенцето за осиновяване (нашият случай е подобен) и то расте в институции с месеци, вместо да намери своя дом. Не мога да коментирам нещо, което не разбирам, напълно ми е необяснимо.
А иначе аз познавам лично жена, която е родила и принудена от родителите си да даде за осиновяване детето си - била е ученичка. Много й е тежко и определено не се сеща за детето само на рождения му ден...
Ясно е, че подбудите за да се остави едно дете са различни. Има хора, които го правят от безотговорност или криворазбрана такава, но има и хора, които са принудени от обстоятелствата и те страдат. Да се изостави едно дете без декларация да отказ, обаче за мен е също много жестоко.
Познавам една такава жена- така и не подписа декларация за отказ. Детето й сигурно е жена вече, може да има и семейство. Тя се ожени късно, роди друго момиче. Съдби човешки... Не я уважавам.
"Най-доброто за всяко дете е осиновителите му да решат вътре в себе си конфликта с биологичните му родители. "
От позицията на кандидат-осиновител, не мога да проумея защо са тези дълбоки размисли и "вътрешни конфликти" , които изживявате относно биологичните родители - не е ли достатъчна радостта, че сте вече майки, без да обсъждате какво е накалало БМ да остави детето си!? Радвайте се на щастието си...
Мила SA_1, може би разрешаването на проблемите минава през обсъждането и общуването. Може би това е един вид психоанализа. Не може да нямаме никакво отношение към жената, която е родила детето ни. Въпреки че радостта ни, че сме майки е много голяма, уверявам те. Дано по-скоро да осиновиш детенце и ще видиш как се променят нещата. 
Познавам една такава жена- така и не подписа декларация за отказ. Детето й сигурно е жена вече, може да има и семейство. Тя се ожени късно, роди друго момиче. Съдби човешки... Не я уважавам.
"Най-доброто за всяко дете е осиновителите му да решат вътре в себе си конфликта с биологичните му родители. "
От позицията на кандидат-осиновител, не мога да проумея защо са тези дълбоки размисли и "вътрешни конфликти" , които изживявате относно биологичните родители - не е ли достатъчна радостта, че сте вече майки, без да обсъждате какво е накалало БМ да остави детето си!? Радвайте се на щастието си...
Дарена, благодаря за пожеланието - дано скоро бъда от вашата страна!
Мисля, че наистина ще ме вълнува причината коя е майката, принудена или притисната от обстоятелствата, да остави едно беззащитно същество в Дом.
Но моята оновна мисъл беше, че не оправдавам БР-в частност майките (защото в общия случай бащата е "неизвестен"), които не дават с месеци и години съгласие за осиновяване, децата отрастват и се местят от интернат в интернат - това, пак подчертавам, не го разбирам!
Ако трябва да бъда по-подробна - наистина някои БМ може би се надяват да настъпят по-благоприятни обстоятелства и да приберат децата си, но това са частни случаи; други - просто получават социални помощи и дори не посещават детето си...
Пак казвам- случаи много...
Но лично аз съм се сблъсквала в Домовете, където съм била канена от Съвета за осиновяване, с такива случаи, когато разкошни малки същества радстат без своя съдба,защото така са решили моментно майките им. Това ми е много непонятно и тъжно - въпреки, че в контекста на всеки слачай- сигурна съм - има една драма.
Желая на всички ви весели празници!
Мисля, че наистина ще ме вълнува причината коя е майката, принудена или притисната от обстоятелствата, да остави едно беззащитно същество в Дом.
Но моята оновна мисъл беше, че не оправдавам БР-в частност майките (защото в общия случай бащата е "неизвестен"), които не дават с месеци и години съгласие за осиновяване, децата отрастват и се местят от интернат в интернат - това, пак подчертавам, не го разбирам!
Ако трябва да бъда по-подробна - наистина някои БМ може би се надяват да настъпят по-благоприятни обстоятелства и да приберат децата си, но това са частни случаи; други - просто получават социални помощи и дори не посещават детето си...
Пак казвам- случаи много...
Но лично аз съм се сблъсквала в Домовете, където съм била канена от Съвета за осиновяване, с такива случаи, когато разкошни малки същества радстат без своя съдба,защото така са решили моментно майките им. Това ми е много непонятно и тъжно - въпреки, че в контекста на всеки слачай- сигурна съм - има една драма.
Желая на всички ви весели празници!
Ще си позволя да отместя една стъпка темата в страни. Преди няколко дни социалният министър Масларова в някакъв коментар каза / цитирам по памет/ - ... в последните години се превърна в професия раждането и изоставянето на деца... Само по себе си това е много страшно.
Без да коментирам причините това да се случи във всеки отделен случай, все по-често се питам щеше ли това да е възможно, ако ги нямаше Домовете, в които да бъдат настанявани тези деца, не е ли това точно голямата толерантност на обществото към тези майки и възможният избор, който им се предоставя?Какво биха правили, ако обществото беше достатъчно консервативно и не позволяваше майка да изостави детето си?
Нанси Верие се пита в книгата си "Първичната рана" не е ли по-добре държавата да дава финансови помощи на тези майки /вместо издръжката на домовете/, за да отглеждат децата си. Но ако те и тогава не искат да ги гледат...
Без да коментирам причините това да се случи във всеки отделен случай, все по-често се питам щеше ли това да е възможно, ако ги нямаше Домовете, в които да бъдат настанявани тези деца, не е ли това точно голямата толерантност на обществото към тези майки и възможният избор, който им се предоставя?Какво биха правили, ако обществото беше достатъчно консервативно и не позволяваше майка да изостави детето си?
Нанси Верие се пита в книгата си "Първичната рана" не е ли по-добре държавата да дава финансови помощи на тези майки /вместо издръжката на домовете/, за да отглеждат децата си. Но ако те и тогава не искат да ги гледат...
Без да коментирам причините това да се случи във всеки отделен случай, все по-често се питам щеше ли това да е възможно, ако ги нямаше Домовете, в които да бъдат настанявани тези деца, не е ли това точно голямата толерантност на обществото към тези майки и възможният избор, който им се предоставя?Какво биха правили, ако обществото беше достатъчно консервативно и не позволяваше майка да изостави детето си?
Нанси Верие се пита в книгата си "Първичната рана" не е ли по-добре държавата да дава финансови помощи на тези майки /вместо издръжката на домовете/, за да отглеждат децата си. Но ако те и тогава не искат да ги гледат...
Нанси Верие се пита в книгата си "Първичната рана" не е ли по-добре държавата да дава финансови помощи на тези майки /вместо издръжката на домовете/, за да отглеждат децата си. Но ако те и тогава не искат да ги гледат...
Ако няма къде да ги оставят, ги захвърлят на боклука или в болниците. Не си ли чувала скоро новините, майка оставила бебето си в болницата със бронхит и 2м. не го търси. Друга си изхвърля новороденото дете в контейнер и т.н. Някой хора са наистина абсурдно безотговорни и много вероятно с болна психика.
Тук не коментирам политиката на правителството, но не всички жени са притиснати от финансовите обстоятелства за да изоставят децата си. Има и такива които не ги искат, и други които ги мразят и им отмъщават за това като не дават съгласието си за осиновяването им. Поради една или друга причина обвиняват детето за неуспехите си, понеже са се появили на бял свят без те да го искат. Бих толерирала само непълнолетните които са принудени от родителите си да изоставят детето си. Те така или иначе цял живот ще носят белезите от грешката си.
Така или иначе палитрата от причини е много голяма. И едва ли някога ще ги разберем тези жени.
Не съдя майкате, които дават децата си за осиновяване. Пък и и коя ли съм да съдя
Не мога да се примиря обаче, че има и такива, които не подписват документа, с който по закон да се дава детенцето за осиновяване (нашият случай е подобен) и то расте в институции с месеци, вместо да намери своя дом. Не мога да коментирам нещо, което не разбирам, напълно ми е необяснимо.
А иначе аз познавам лично жена, която е родила и принудена от родителите си да даде за осиновяване детето си - била е ученичка. Много й е тежко и определено не се сеща за детето само на рождения му ден...
Не мога да се примиря обаче, че има и такива, които не подписват документа, с който по закон да се дава детенцето за осиновяване (нашият случай е подобен) и то расте в институции с месеци, вместо да намери своя дом. Не мога да коментирам нещо, което не разбирам, напълно ми е необяснимо.
А иначе аз познавам лично жена, която е родила и принудена от родителите си да даде за осиновяване детето си - била е ученичка. Много й е тежко и определено не се сеща за детето само на рождения му ден...
Не оправдавам жените, които оставят децата си за осиновяване. Няма такова нещо като "нежелано" дете. Има безразборен секс, невзети навреме, или изобщо, мерки за предпазване от забременяване, наивно заблуждение относно партньора и сериозността му във връзката, и не на последно място, всяка бременна има възможност в рамките на цели три месеца, да решава дали да остави бебето или не. Но да не вземеш никакви превантивни мерки, след това да изпуснеш всичките възможности да "коригираш" грешката навреме, и да чакаш девет месеца, да го носиш, и накрая да родиш и да го оставиш, това просто не ми го побира главата. За мен е много безотговорно и непростимо поведение. Имам предвид всички все пак пораснали жени, а не малките момичета по на 14-15г., още деца, на които това просто им се е случило поради незнание и опит. Как може да оправдаете подобно нещо от жена на 30 или 35г. би трябвало да знае добре какво прави и да се пази по-добре. След това извинения колкото искаш, за да оправдае постъпката си.
здравейте мили съфорумки, позволявам си да се включа в темата и да дам мнение въпреки че не съм осиновител, нито на този етап ще бъда, но съм човек който прекарва цялото си свободно врме в домовете за изоставени деа, общувам с тях, играем заедно, опитвам се да им дам цялата обич на земята - тоест тези деца са част от мен и живота ми, в този ред на мисли ви се възхищавам - на всички вас взели или очакващи да вземат детенце, но по темата може ли едно изоставяне да бъде малко или много оправдано отгорът ми е твърдо НЕ - за мене Е невъзможно, немога да го проумея, немога да го осъзная - като жена която е родила, като жена на която Бог е дал най голямото щастие и подарък - ДЕТЕ, като жена срещаща се постоянно с изоставените деца аз немога да дам адекватна причина дете да бъде изоставено - само един болен човек - било то майката, бащата или роднините биха го направили, само човек с абсолютни психични отклонения би изоставил дете- болно, здраво, желано, нежелано - няма право, та да дадеш живот е основата на нашето съществуване нали така, да отгледаш, да се грижиш - незнам, може би съм крайна в позицията си, но немога да мисля по друг начин виждайки през ден децата в домовете които посещавам
а на вас още веднъж искренно се възхищавам - бъдете живи и здрави и с много любов отгледайте ВАШИТЕ ДЕЦА
а на вас още веднъж искренно се възхищавам - бъдете живи и здрави и с много любов отгледайте ВАШИТЕ ДЕЦА
Да точно така е Вики,аз съм осиновено дете ,но напълно подкрепям твоето мнение.Недопустимо е напълно неоправдано да си изоставиш детето.Аз също съм любопитна да видя коя ме е захвърлила,но нито бих и простила ,нито бих могла да гледам на нея като на нормален човек.Никакво снизхождение не мога да почувствам към нея.Ако не беше тази тайна и това обикновенно човешко любопитство...
Не мога да осъждам жените взели такова решение и направили тази крачка.
С положителност, сред тях има и безотговорни, но има и такива на които много е косвало това. И болка и надежда. Понякога си мисля, че трудния избор е за тях. Не за нас, които отглеждаме децата им.
Никога в семейството ни не сме се отнасяли с пренебрежение към решението им. Никога не сме ги упреквали. Дори напротив! Бих искала децата ми да живеят с мисълта - с положителната мисъл - че не са изоставени от безотговорност, а от благородство и добри намерения. От мисъл за тях преди всичко, а не от мисъл за себе си биологичната им майка е взела тежкото решение.
Защото мисълта, че са изоставени, без чувства, без обич е ужасна и болезнена. И защото си мисля, че те въпреки всичко й дължат уважение. Дори заради това,че им е дала живот, а не е прекъснала бременността.
Всъщност темата е много, много болна. И не може да се изчерпи с две думи.
Честно казано, не бих искала да съм на тяхно място.
С положителност, сред тях има и безотговорни, но има и такива на които много е косвало това. И болка и надежда.
Понякога си мисля, че трудния избор е за тях. Не за нас, които отглеждаме децата им. Никога в семейството ни не сме се отнасяли с пренебрежение към решението им. Никога не сме ги упреквали. Дори напротив! Бих искала децата ми да живеят с мисълта - с положителната мисъл - че не са изоставени от безотговорност, а от благородство и добри намерения. От мисъл за тях преди всичко, а не от мисъл за себе си биологичната им майка е взела тежкото решение. Защото мисълта, че са изоставени, без чувства, без обич е ужасна и болезнена. И защото си мисля, че те въпреки всичко й дължат уважение. Дори заради това,че им е дала живот, а не е прекъснала бременността. Всъщност темата е много, много болна. И не може да се изчерпи с две думи.Честно казано, не бих искала да съм на тяхно място.
аз ОПРАВДАВАМ майка която е оставила детето си за ОСИНОВЯВАНЕ! Не оправдавам жена родила дете и захвърлила го в институцията като мръсен парцал без право на щастие някой ден!
Иначе съм жена строго против това да се стига до положение да се остави дете - аз мисля, че бих направила аборт поне до 5-ти мисец - ще си платя! само и само детето а не страда.
Но приемам че нещастието се е случило на някой, чиито етични норми забраняват да бъде премахнат ембриона- бих разбрала жена родила и позволила някой др да отглреда детето й като свое.
НО пак казвам - ПРЕЗИРАМ жени оставили децата си, но нежелаещи те да бъдат осиновени! Таво е подло, гадно и направо гаргара с детето!
Иначе съм жена строго против това да се стига до положение да се остави дете - аз мисля, че бих направила аборт поне до 5-ти мисец - ще си платя! само и само детето а не страда.
Но приемам че нещастието се е случило на някой, чиито етични норми забраняват да бъде премахнат ембриона- бих разбрала жена родила и позволила някой др да отглреда детето й като свое.
НО пак казвам - ПРЕЗИРАМ жени оставили децата си, но нежелаещи те да бъдат осиновени! Таво е подло, гадно и направо гаргара с детето!
Абсолютно подкрепям това мнение !
Не съм съдник да осъждам толкова крайно жените, които са постъпили така, защото не зная каква е историята на живота им, но жени изхвърлили или малтретирали деца заклеймявам като най-гнусното нещо на света !
Имам позната, която роди на 15 и нямаше избор - избираха родителите й. До ден днешен страда и се пита къде е детето й. Вие бихте ли я осъдили - аз никога
Имам позната, която роди на 15 и нямаше избор - избираха родителите й. До ден днешен страда и се пита къде е детето й. Вие бихте ли я осъдили - аз никога
Не бих я осъдила, в никакъв случай. Тя, или нейна връстница е родила детето ми. Наред с всички други чувства, не може да няма и капчица благодарност към нея за нашето щастие...
Не оправдавам жените, които оставят децата си за осиновяване. Няма такова нещо като "нежелано" дете. Има безразборен секс, невзети навреме, или изобщо, мерки за предпазване от забременяване, наивно заблуждение относно партньора и сериозността му във връзката, и не на последно място, всяка бременна има възможност в рамките на цели три месеца, да решава дали да остави бебето или не.
И аз мисля така!
Децата не винаги се появяват "планувано" в живота. Разбира се най-хубаво е да е точно така /въпрос на лична култура според мен/, но има ли по-хубаво нещо от появата на едно малко същество, на един нов живот .... когато и да се е появил той. И аз съм от тези които не одобряват изоставянето на деца - вижда ми се крайно безотговорно, проява на малодушие, елементарно ... и какво ли още не.
Здравейте!Бих искала и аз да изкажа своето мнение.Според мен не бива да се съдят майките,които изоставят децата си.Моя близка е осиновено дете,тя мрази биологичните си родители за това,че са я изоставили,заедно със сестра и.Причините били,че семейството имало вече няколко деца и им е било невъзможно да се грижат за всички.Тя е била на 1г.,а сестра и на около 2 и половина!Осиновителите и/вече покойници/са били заможни и много добри,прекрасни хора.Аз си мисля,че майка и е избрала по-малката злина,явно е желаела по-добро бъдеще за децата си.Не искам и да се поставям на нейно място-убедена съм,че много е страдала!А и ако не бяха тези"безчувствени"родители,нямаше да имат шанс,всички онези,които не могат да се сдобият с рожба.
Отдаван гледам темата... Реших да се включа.
Не бива да се съдят всички жени изоставили децата си. Основателна причина за всеки е нещо различно. Човек сам преценява възможностите си според ситуацията, а тя се променя непрекъснато. Една бременност е 9 месеца - за това време всичко може да се случи.
Не казвам, че няма и безотговорни жени, но то безотговорността може да се прояви и в гледането на дете, не само в изоставянето му.
За съжаление обаче независимо от причините прекалено често се случва... Никога нямаше да се замисля ако на няколко пъти не ми бяха казали - добре че не си го оставила в дом - за моето дете. Надявам се да не чуя повече тези думи. Нито някой да ме пита защо не съм направила аборт.
Не бива да се съдят всички жени изоставили децата си. Основателна причина за всеки е нещо различно. Човек сам преценява възможностите си според ситуацията, а тя се променя непрекъснато. Една бременност е 9 месеца - за това време всичко може да се случи.
Не казвам, че няма и безотговорни жени, но то безотговорността може да се прояви и в гледането на дете, не само в изоставянето му.
За съжаление обаче независимо от причините прекалено често се случва... Никога нямаше да се замисля ако на няколко пъти не ми бяха казали - добре че не си го оставила в дом - за моето дете. Надявам се да не чуя повече тези думи. Нито някой да ме пита защо не съм направила аборт.
Здравейте! И аз споделям мнението на някои от вас, че по-добре такава жена да роди детето и да го остави за осиновяване, отколкото да направи аборт! Просто живеем в такова време, когато на аборта се гледа като на нормална операция, а то си е чисто убийство. Защото нашият живот и животът на нашите деца не ни принадлежи и не сме ние тези, които да определят дали да живее това малко, невинно същество, за което се говори дори, че не е човек, а плод. Аз лично се възхищавам на жена, която има смелостта през 9 месеца да носи това дете, да се излага на приказки, коментари, на неприятни изживявания, но ражда това дете, а не отива при някой бездушен гинеколог, който като наемен убиец "маха" проблема. Мисля, че всеки що годе грамотен гинеколог си дава сметка, че абортът не е нищо друго, освен по-перфидна форма на убийство. Също както мисля, че всяка жена, която оставя детето си за основяване, изпитва майчински чувства, но ги подтиска и се бори с тях (понякога и цял живот - от там и случаите на жени, които после искат да открият изоставеното си дете). Не мисля, че е лесно на такава жена да вземе подобно решение - да изостави детето си. Разбирам и уважавам това решение в сравнение с аборта.
Аз много по-лесно бих оправдала жена , кояторажда детето си и го оставя за осиновяване, но никога няма да оправдая такава , която прави аборт.
От позицията си на майка вярвам ,че на първата никога не и е било, нито ще и бъде лесно и мисълта за детето (че е някъде там) ще я гложди цял живот.Но тя поне ще е дала шанс на един живот да се роди и порастне, ще е чиста пред Бог и собствената си съвест.
Докато другата не само, че отказва благословение за което се молят много жени, ами и отнема живот, който не е дала.Това е убийство и оправдание за него няма.
Аз бях потресена преди 12 години, когато разбрах, за една колежка, която беше направила аборт.Един ден я нямаше на работа, а когато на другия дойде така сияеше и беше толкова доволна, че дори пускаше дебелашки шеги.
А тя имаше едно дете и отглеждането на второ, в ония времена не и беше проблем, въобще не говоря за пари.
Затова , по-добре да го остави да живее и дай Боже да е щастливо, отколкото да го убива.Това не е решение.
Братовчедка ми осинови дете и то е в чудесно семейство сега, при хора добри, интелигентни и обезпечени финансово.Дано нямат проблемите за които чета тук.
От позицията си на майка вярвам ,че на първата никога не и е било, нито ще и бъде лесно и мисълта за детето (че е някъде там) ще я гложди цял живот.Но тя поне ще е дала шанс на един живот да се роди и порастне, ще е чиста пред Бог и собствената си съвест.
Докато другата не само, че отказва благословение за което се молят много жени, ами и отнема живот, който не е дала.Това е убийство и оправдание за него няма.
Аз бях потресена преди 12 години, когато разбрах, за една колежка, която беше направила аборт.Един ден я нямаше на работа, а когато на другия дойде така сияеше и беше толкова доволна, че дори пускаше дебелашки шеги.
А тя имаше едно дете и отглеждането на второ, в ония времена не и беше проблем, въобще не говоря за пари.Затова , по-добре да го остави да живее и дай Боже да е щастливо, отколкото да го убива.Това не е решение.
Братовчедка ми осинови дете и то е в чудесно семейство сега, при хора добри, интелигентни и обезпечени финансово.Дано нямат проблемите за които чета тук.
Моя съученичка забременя и то на 23 г.,не беше дете.Баща й каза,че ако роди детето ще я изгони от къщи.Тя замина далеч от родния си град в едно село ,дето имаше дом за такива момичета-раждаха там да не ги види никой бременни и оставяхя децата.Тя преживя всичко това сама,отхвърлена от бащата на детето и от собствения си баща.Роди момиченце и го даде в дом.Естествено имаше много желаещи да вземат детето,хубаво,здраво,българско дете.Тя една седмица ходеше като сянка,като луда.Един час преди детето да бъде взето от едно семейство,тя си го взе и си го отгледа сама.Сега живее в Германия и чух,че се омъжила.Така че ,момичета зад всяко изоставено дете стои женска покъртителна история.
Препоръчани теми