Като бившо злоядо дете аз също не си позволих да повтарям грешките на майка ми и баба ми, нито пък на сина ми – моите номера. Само веднъж се пробва, не успя.
Което пък не означава, че не съм се съобразявала с вкусовете му. Винаги е имал право на избор между няколко неща, които съм считала за подходящи като храна за него. Готвела съм по-често храните, които обича и обратното – избягвах продуктите, които не обича. Приемах за нормално (и то е!) да има предпочитания към даден продукт за определено време, а след това да спре да го харесва. И обратното – да заобича нещо, което преди това не е пожелавал да вкуси. Съвсем нормален етап от детството.
Не е бил лишаван и от джънк и сладки неща. Но по малко, в определени ситуации, а сладкото – винаги като десерт – след изядено основно ястие.
Е, да, ама някой трябва и да ги приготви. Много по-лесно е да купиш нещо готово от магазина и после да се жалваш във форума от злоядото си дете, което, кой знае защо, ти се е паднало от тотото...