Трудно хранене

Малко в страни от темата: Племенникът ми си криеше супите в бюрото.. Сестра ми намираше хляб, сварени яйца под леглото.. Някакъв ужас след седмица да се натъкнеш на развалена храна в шкаф.. Сега юнакът е на 15 г и омита хладилника, майка му не може да насмогне с готвенето.
Аз се сещам как пък с нея си хвърляхме филиите през прозореца на блока като бяхме малки)) От 13ти етаж и в полет ги улавяха някакви птици))
Ох и ние сме били деца и ние сме били като нашите мъници, но сме го позабравили май))

Kaisia, някой като спомена "трудова терапия" и се сетих. А спортува ли активно детето? Сега му е времето, през лятото. Особено пък плуване е много удачно - от едночасова тренировка се озверява от глад, понеже дори минималното движение във вода е 2но по-голямо усилие за мускулите заради съпротивлението. Карането на колело също е супер и за него не се изисква да се записва детето на тренировки, но за момиченце..за разлика от момчетата, те май не обичат по цял ден да развиват бесни скорости...като цяло е без значение какво спортува, стига да е активно и да ви е в удобно време. Така се стимулира максимално добре метаболизма и апетита пристига с бодра крачка като естествено последствие от ускорения метаболизъм, както и по естествен механизъм се появява желание за консумация на пълноценна храна, а не само на захар....

Спотрува, да-на тенис,танци и плуване веднъж седмично-а предвид това,че имат и в училище  два пъти седмично спортни занимания,си спортува 5 пъти седмично.Храни се,но и вися на врата-иначе не би хапнала нищо от това което предлагам,а именно-нормална храна,не сухари,солети,спагети ,пържени картофи или кексче.
Между другото, аз още имам ясен спомен как баба ми ме гонеше със филията със масло по улицата..ММ също е бил злояд.И при мен нещата се промениха коренно през пубертета-във обратната посока обаче,тоест проблеми със теглото.Притеснително е това увлечение по боклучавата храна...Ако не настоявам да се храни нормално,няма да може да си набавя необходимите витамини,минерали и въобще нутриенти от които се нуждае.

Не винаги До 19 години бях злояда, после хранителни разстройства дълга история

И аз съм крила храна, и това при положение, че мен никога не са ме насилвали да ям

Моят син понякога виси на масата с часове, но никой друг не е с него на масата. У дома, който се нахрани, става от масата
Изобщо не му обръщам внимание, ако започне да се държи като клоун, само веднъж напомням, че на масата се седя да се яде. Оттам нататък той решава какво как ще яде, но всички ядат едно и също и от всяко нещо задължително се опитват поне три хапки. Вкусът се възпитава, и колкото по-рано, толкова по-добре

Едно време, като бях кльощава и злояда(15 кг в 1 клас) много мразех да ме задължават да си довърша месото и филията. Това беше стандарта за хранене у дома. До 20 годишна нормата ми беше една филия.
Сега се чувствам отговорна когато детето(6 годишна) не си изяде филията. Тя си има вкусове( и инат) колкото искаш и като реши - не яде. Готвим заедно и мисли да става готвачка, правя артистични неща за ядене, които харесва на вид и... не изяжда, прилагам повечето от изброените дотук номера. Не е пристрастена към сладко - изяжда три квадратчета от шоколада и го оставя да си седи в хладилника. Аз на подобен подвиг не съм способна, ям до край. Така наречените боклуци не съм забранявала никога, но ги давам в малко количества и гледам да е рядко - с цел да не ги чувства забранени. Имам късмета да е луда за плодове - всякакви и по много. Теглото й е нормално, здрава е и си има периоди на голям и малък апетит.
Не давам съвети, всеки си знае детето.  И не се оплаквам в никакъв случай!
Та, като бивше злоядо и кльощаво дете и като майка, която си мисли, че детето не е добре нахранено, искам да кажа - основният проблем е в нашите глави и ако се фиксираме по-малко върху това, всички ще се чувстват по-добре. И може да започнат да се хранят човешки.
Успех!

За мен е важно детето да се храни пълноценно (не да яде много) сега, когато израства. Когато организма се развива, расте и е нужна разнообразна храна за нормално развитие.
Като порасне, какво ще яде е негова грижа.
Разбира се, че децата които ядат само хляб и картофи и от време на време нещо друго ще пораснат и на 15г ще проядат. Въпроса е дали ще има поражения.

Подкрепям с две ръце, такова е и моето виждане 

Аз съм също от децата, които са си пораснали злояди. Не помня да съм имала проблеми с количествата, помня само, че като малка са ме придумвали да хапвам малко повече. Като по-голяма помня дори, че имах относително завиден апетит, но проблемът не е колко ядеш, а в еднообразието. Може да съм яла 5 сандвича, но вътре не е имало маруля, краставица, домат, а майонеза и шунка например или друг съмнителен продукт. Манджите по същия начин, въртят се ограничен брой ястия с ограничен брой съставки.

Иначе не е проблем, ако детето не си изяжда хляба или месото. Незаменими храни няма, но ако хранителните вещества не постъпват от един източник, трябва да дойдат от друг иначе има риск за здравето. Една приятелка от злоядство (хиповитаминоза) като дете си е докарала хроничен гастрит. А е можело лесно да се избегне, ако не я бяха чакали сама да прояде. И като цяло възрастният поддържа организма си здрав чрез разнообразно хранене, а децата с тези вещества изграждат своя.

Съгласна съм за веществата и т.н. Проблемът е,ь че децата това не го разбират, трудно е да го разберат, то дори възрастни не го разбират. Не знам, сякаш по някакъв начин природата надделява, не можеш насила да накараш някого да яде, ако ще извънземните да дойдат да се правят на маймуни. Май наистина яденето е инстинктивен тотален контрол на индивида върху тялото му.

Има само едно правило, което трябва да се спазва и то е - храната да е истинска и минимално преработена. Ето един пример: вземете една салата "снежанка" от която и да е марка и прочетете съдържанието - то не са нишестета, лимонена киселина, сухо мляко, незнамсикъф протеин и т.н. - всеки знае, че салата снежанка трябва да съдържа краставици + заквасено изцедено мляко основно и чесън, сол, растително олио, орехи - по избор. Има огромна разлика в това да ядеш купешка и домашно приготвена. Това важи за всичко останало, дори и за бебешките пюренца в бурканче, па ако ще и да са най-биото на света. Ако просто ядеш само и единствено храна, то няма как да пострадаш от липса на вещества. Ако ядеш пържени картофи в олио, то ти ядеш едни вкуснички мазнички картофки, а ако ядеш картоф, който е бил бланширан, изсушен, замразен, разпрашен, пресован, рехидратиран и накрая изпържен в мазнина, чиито молекули са били зорлен "обогатени"..то просто не ядеш картофи, защото това изобщо не е картоф вече, нито пък мазнината е полезна за теб. Хляб - брашно, мая, вода и сол, в краен случай вит.Ц, а не 20% трици, 50% пшенично нишесте, 20% пшеничен глутен, 7% пепел, малцов екстракт, агент за слепване, набухвател, регулатор на влажността, антислепващ агент, ензими и т.н. простотии(що за зор има някой да разделя от зърното триците, глутена и нишестето, ако после пак ще ги комбинира в продукт и що за манипулации са му се случили на това зърно?)...В тоя ред на мисли и в майонезата няма нищо лошо - домашната майонеза е прекрасен източник на здравословни растителни мазнини и пълноценни белтъци. Ако и шунката на филията я смениш с домашна, или още по-добре с резенчета хубава пастърма или суджук без нитритна сол - какво и е на филията с майонеза и слайс мръвка? Детето все нещо ще яде - никой не се е самоуморил от глад, но ако  не се храни с апетит, то тогава най-важното е малкото храна, която поглъща да е пълноценна

Моят работещ съвет е: гответе дори и най-простите манджи красиво и атрактивно за детските очи.
Примерно две кюфтета, нос от морков, уста от домат, коса от картофено пюре....такива неща...

Другото е да не гледате тъжно ако детето не иска яденето, а да игнорирате: към баща или приятел "мммм, колко е вкусно, виж как ухае!"...детското любопитство е велико.

В никакъв случай не се поддавайте на манипулации.
Слабичко било 

И нашата дъщеря е капризна,но боклуци не позволявам да яде. Вкъщи нямаме гризки,чипсове,близалки,вафли ....
За закуска яде сандвич,ако не иска и предлагам мюсли с прясно мляко.Приготвят се за 2 минути.
На обяд предлагам супа,но ако откаже не настоявам.Обича картофено пюре,грах,краставица,прясно зеле ,моркови.Комбинирам с пилешка пържола ,шишче,кюфте...Или спагети.Не е задължително да яде яхния.
На масата винаги има една голяма купа с плодове.
Правя палачинки,кекс,торти,сладкиши.
Между храненията също не купувам боклуци.Но пък купувам царевица,сладолед,ядки..
Преди да отидем на площадката задължително хапваме нещо-един банан например или парче кекс.
Тогава може да купя пакетче солети ,защото обикновено и другите носят.Ако я почерпят и позволявам да си вземе ,а после и тя черпи със солети.
Но когато не е гладна няма да изяде цял пакет,а просто ще опита.

Това с нахранването на детето преди излизане и при мен имаше резултат.
Не ми се налагаше да купувам тестени пици ,питки и т.н .,че да не премре от глад.Нито да яде прав или по пейки и градинки,нито да се тъпче с царевички исолети.
Аз и като ходим на гости и като ни идват гости му давам да седне и да се наяде.

И при нас това е правилото, яде се на маса

Така е. Пораженията все над 30 се проявяват и е важно да ги предотвратим навреме.
 Вкусът се възпитава от ранна възраст и е доказано, че поне 20 пъти трябва да се опита/предложи дадена храна за да се свикне/хареса на детето.