Параноя от летене

  • 31 040
  • 315
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 619
Точно щото ще летите тримата няма от какво да се притесняваш. Ако падне самолета ще сте заедно Wink

Иначе е по-кофти...

 Joy hahaha Точно подобно нещо се канех да напиша и преценявах рисковете дали няма да нарекът коментара ми по някакъв лош начин  Joy

# 16
  • Мнения: 7 325
Много грубо и грозно или иначе казано - дебелашка шега.

# 17
  • Мнения: 360
Лети си самолета и изведнъж ме обхваща невероятното желание да сляза и да съм на твърда земя...какво правя в този момент??? Какво успокоително пиете?

# 18
  • Мнения: 25 692
Много грубо и грозно или иначе казано - дебелашка шега.

Защо да е грубо и грозно? Много добре си спомням, че когато имах малко бебе, най-страшното нещо на света, след смъртта на бебето, беше да умра аз. Противно на всякаква логика, бях убедена, че за горкото детенце няма нищо по-страшно от смъртта на майка му и че ако ще се умира, по-добре е двамата заедно, отколкото да расте сираче без майка. (Тук следва давене в рев, сълзи и сополи.)
Хормони, както му казват в този форум.  Laughing

# 19
  • Мнения: 301
Лети си самолета и изведнъж ме обхваща невероятното желание да сляза и да съм на твърда земя...какво правя в този момент??? Какво успокоително пиете?

Пътувала ли си с влак или автобус за по-дълго от 3 часа? Колко пъти по време на трите часа във влака те е спохождало това невероятно желание да слезеш и да си на твърда земя? Няма да е по-различно при полет...

DENINI, нека мъжът ти се грижи за бебето по време на полета. Ти си вземи успокоителни и гледай да проспиш полета.

# 20
  • София
  • Мнения: 16 097
Ако толкова те е страх - мятай се на рейса. Едни 30 ч. и си в София. Рейса спира по бензиностанции, ще има възможност да заплакнеш бебето и да му смениш памперса.Е, в автобуса ще има всякакви пътници, ще мирише на чесън и мръсни чорапи. Но  пък си  на земята и винаги може да помолиш шофьорите да спрат за малко.
 Май и влак има - все ще си на земята.
Със самолета е  към 2 -3 часа, докато излетите и погледаш през прозорчето и ще кацнете.
влез в сайта https://www.flightradar24.com/ и  разгледай колко самолети в момента са във въздуха, колко хора има вътре. И всички кацат, посрещат ги близките.

# 21
  • Мнения: 3 031
Самолетът ще ѝ се види приказка пред 30 часа с малко бебе в автобус пълен с цигани.

# 22
  • Мнения: 619
Много грубо и грозно или иначе казано - дебелашка шега.

Мани, веднъж летя и до мен бяха една двойка и се заговорихме. Оказа се че момчето много го е страх. През цялото почти си говорихме общо взето беше фън, но по едно време какво ми стана нещо стана въпрос за навън и аз викам "ами то отвън в момента е между -54 и -60 градуса по Целзий и ако излезем сега навън по крилото ще замръзнем за секунди."  Joy И човека такава физиономия направи, а приятелката му се скъса да се смее  Joy

П.П. Даже може да четат форума сега хахахха това беше преди около 4-5 години  Mr. Green

Ако толкова те е страх - мятай се на рейса. Едни 30 ч. и си в София. Рейса спира по бензиностанции, ще има възможност да заплакнеш бебето и да му смениш памперса.Е, в автобуса ще има всякакви пътници, ще мирише на чесън и мръсни чорапи. Но  пък си  на земята и винаги може да помолиш шофьорите да спрат за малко.

Това да не ти е микробус с волна програма? Гонят си графика и си спират на около 4 часа. Не ме питай как съм издържал около 2 часа да не се напикая след като педалите смотани отказаха да спрат първи път, после в Чехия само оставиха пътници и казаха, че ако нкой слезе дори за цигара ще го оставят там. Накрая им викам ако не спрете автобуса ще се напикая ве!!! Ония просто ми казаха да не съм изнервял обстановката  Joy Бягах из автобуса последния половин 1 час и бях на ръба да облея всички със златен душ просто защото не можех повече. 2 часа и може би повече напрао беше ад. Само привидението ме спаси че издържах и на някаква отбивка най-накрая спряха. Сега ми е смешно ама тогава исках да убия някой. Така че не върви с автобусите това молене да му сменя памперси и каквото си иска. Има си почивки - това е.

С микробус пак през цяла Европа някаква баба с доста килограми и огромен апетит ( не спря да яде през цялото време тази жена ) моли на около 7-8 пъти шофьорите да спират по тоалетните и най-накрая им писна и викат гоним уж график колкото и да не е искаме да се прибирем все някога в Русе  Joy Тази жена имаше някакво стомашно разтройство, не спираше иначе да яде и беше голям цирк. Ако това беше в автобус щеше да е осрала пейзажа доволно  Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy

Последна редакция: чт, 12 май 2016, 21:21 от Caballero

# 23
  • Мнения: 7 325
Много грубо и грозно или иначе казано - дебелашка шега.

Защо да е грубо и грозно? Много добре си спомням, че когато имах малко бебе, най-страшното нещо на света, след смъртта на бебето, беше да умра аз. Противно на всякаква логика, бях убедена, че за горкото детенце няма нищо по-страшно от смъртта на майка му и че ако ще се умира, по-добре е двамата заедно, отколкото да расте сираче без майка. (Тук следва давене в рев, сълзи и сополи.)
Хормони, както му казват в този форум.  Laughing
защото в тема, в която авторката търси някакъв съвет и утеха за проблем свързан със страх, последното което и се ще да чуе/прочете е нещо подобно. Както казах аз имам същият проблем без да ми бушуват хормоните, и подобни изказвания ги намирам за проява на много лош вкус.

# 24
  • Мнения: 619
Няма какво да го въртим и сучем с всякакви успокоения. Сама можеш да си направиш една елементарна сметка. Колко полета в има във всеки един момент в небето и колко стотици милиони хора ежедневно летят, а колко малко, нищожно малко самолети са паднали или има някакъв инцидент с тях. Ако беше опасно, то нямаше да летят всички тези хора.

1.Бързо, лесно и удобно.
2.Има тоалетна  Joy

Ако толкова те е страх се наблъскай с транквиланти ако е сериозно положението или просто удари няколко чаши вино на борда  Joy (освен ако не кърмиш разбира се)

# 25
  • Мнения: 1 071
Пожелавам ти фобията да се изпари с излитане на самолета! Разбирам те - нямам проблем да летя със самолет, но имам друга фобия. И знам колко е гадно чувството, когато нещата са извън контрола ти. Има 2 неща, които на мен ми помагат:
1. В една книжка бях попаднала на мисълта, че страхът от нещото е по-гаден от това нещото да се случи. Защото страхът държи, докато не го преодолееш. Повтарям си го често.
 
2. Ако имаш чувство за хумор, прочети книжките на Ивинела Самуилова за Ади или потърси в нета за метода на Алексей Бъчев, че не ми се описва на дълго тук.

# 26
  • Пловдив
  • Мнения: 3 641
Абе да се качвате на коли не ви ли е страх? Че и децата си да возите? Рисковете са с няколко хиляди процента по-високи. Пък такива аматьори съм виждала зад волана - да те е страх да излезеш на улицата ...
 

разбира се, че рисковете с кола са по-големи, но само за катастрофа. Тук говорим за изход от живота - със самолет е почти 100 процента  Joy
С кола - особено в града, чукваш се и само паниката ти остава и някой друг фар...

То не че е майтап работа с каквото и да е превозно средство, де!

Аз след толкова полети също развих параноя. До степен да се алкохолизирам в самолетите, ако ми се наложи да летя. Страх ме е да не умра като цяло, но в самолет и постоянните паднали такива напоследък, още повече. Може би защото имам семейство, преди по-малко ми пукаше.
И сме спрели да летим така да се каже, сега, знам, че ако искам да отида до Нова Зеландия, ще се наложи да е самолет, но сериозно обмислям 20 дневно пътешествие през Атлантика до САЩ, само и само да не се кача на самолет  Joy

# 27
  • София
  • Мнения: 16 097
Защо ги мислите тия лоши работи?
Толкова полети има постоянно в  небето - вижте на флайтрадара. А за цяла година в преразход са само 4 -5 самолета.
Ние няма да сме в тях - казах.
И не винаги катастрофа в града е само нагънати ламарини. Много често има и лош изход.

# 28
  • Мнения: 5 032
Най-доброто средство срещу страха от летене е информацията.

Подкрепям. Аз не се страхувах от летене до един неприятен полет, при който и аварийно кацахме, след като кръжахме да източим горивото. Имаше и сериозна турболенция, от типа, който дават по филмите, и си тряснах сериозно главата въпреки колана.

След това изпитвах дълго време тревога да се кача на самолета, но си се качвах де. Но мъжа си бях забранила да лети без мен. Двамата заедно - може, аз ще го спася, ако нещо вземе да става.  Crazy Аз, разбира се, осъзнавах колко крайно ирационална е позицията ми, но уви - това не помогна.

Постепенно се зачетох по темата и осъзнах, че при "онзи" полет никак не сме били на крачка от смъртта, а пилотът просто се е презастраховал и съвсем спокойно сме могли и до крайната дестинация да стигнем. Оттогава летя без проблем.

Появи ми се обаче страх от пътуване с кола. Щяхме до Гърция да ходим на море, отказах се, защото си представях как катастрофираме на Гръцка земя. Сега ще ходим в България, обаче аз се навивам да ходим с влак... Не му е лесно на мъжа ми да ви кажа.

# 29
  • София
  • Мнения: 16 097
То влакови аварии хич не се случват.
Не мога да ви разбера - млади, образовани, отворени хора и как мислите за глупости.
Каквото има да става - ще стане. Но защо преди това да го мислим и да се страхуваме от него?
А пък ако не го мислим - колко нервни клетки ще спестим.

Общи условия

Активация на акаунт