1. Колко ли сме били големи, но той вече е лазел активно, та се покатерил на диванчето в стаята на дядо и от там само помня как висеше в по-голямата си част през прозореца на четвъртия етаж, а аз го държах за крачетата и не можех да го издърпам. Само плачех и крещях и майка ми и баба ми, какво ли са си помислили, че са изскочили на балкона на другата стая, но като ни видяха - бегом обратно и право при нас долетяха. После няма да забравя как мама гушкаше Люси (брат ми), а мен ме целуваше и гушкаше баба
2. Та Люската проходи и протича и един ден на рождения ден на баба се разхождахме аз, той, братовчедка ни и баща й - 3 деца на възраст до 3-4 години и като щяхме на пресичаме една уличка до блока, Люси се юрна да тича напред, но се уплаши от една кола и тръгна да се връща, но добре че и шофьорът го видя още в едната посока, та само го метна с предницата на колата си на тротоара. ние с братовчедка ми такъв рев оревахме. не помня как се прибрахме - само си спомням вида на баба като отвори вратата и щеше да припадне. Люската беше със здраво ожулени бузи и нос - само това помня.
3. Пак пантата Люси като слизаше един ден от едно дърво си разпра бедрото на един забит в стъблото ръждив пирон и що кръв изтече после вкъщи. като се прибрахме след поликлиниката с баба, дядо седеше на един стол ни жив ни умрял, гледащ кървавите кърпи.
Ето и една случка без присъствието на брат ми (как ли има такава въобще) преди по-малко от 10 години бяхме на вилата по Коледа и мръзнехме в кухнята, докато баща ми понацепи дръвца и доберманката ни какво се е подвизавала около него и той като замахнал последния път с брадвата, й отсякъл нокъта на предната лапичка, щото си я сложила изведнъж на дънера. Обаче от силния удар нокътчето направо се извадило и като шурна една кръв Превързахме добичето и дори една торбичка вързахме на лапичката и се метнахме в колата - аз на задната седалка държа Грета и плача, а баща ми кара, но по Коледа никакви ветеринари не си стоят по местата. 3 часа сме обикаляли, а кучето все повече трепери и се дърпа и накрая като спряхме пред къщи (на 60 км от вилата) и това ми ти куче като се дръпна отмен икато понечи да слезе от колата, скъса торбичката и се лисна една кръв по мен После вкъщи над едно легенче я държах, докато баща ми намери телефона на ветеринаря и като взе да му разказва отдалеч, как бил замахнал с брадвата и... кучето... - човекът кой знае какво си помисли. после ни каза, че това е едно от местата, най-добре кръвоснабдени при кучетата, но раните бързо зарастват. Не помня пътя обратно. И дрехите, с които бях тогава не помня. Знам само, че дори след като ги изпра майка ми и не останаха петна, аз не пожелах да ги нося и да ми напомнят случката. След няколко години кучето ни почина на 9 годишна възраст от инфаркт пак на вилата - много нанагорно й се видяло да тича насам натам...
П.П. Сакри, как стана така, че висяхте от 6-тияетаж?!?