Как ще ни побелеят косите?

Моите не са за разказване.

Аз няма да забравя как загубих малкия на 3 годинки на женския пазар.Пуснах му раката за да платя и вече го нямаше.Докато търсех звънях на който се сетя за да идва да помага и тъкмо да звънна вече и в полицията го виждам седнал до една локва да си хвърля камъчета.Не мога да ви опиша какво преживях.Сега докато пиша пак плача.Кошмарно е

А кървища трябва ли да се леят в историите ни?

 

аз преживях катастрофа в метрото в Париж пред 6 години... нямаше кървища, просто влакът дерайлира, аз бях в последния вагон и само се килнахме на една страна, но тъпканицата бе страшна и това всичкото на френски...
след това се прибирах 6 часа до квартала, където живеех, че знаех само с метрото...
а веднъж като бях много малка, в детската май и като ни водиха на виенско колело и аз не исках да слизам от колелото, скрих се в кабинката, да ама лелката и тя си тръгна, та си се люлях почти до 8 часа вечерта, когато се сетиха къде още могат да ме търсят... За тези, които познават Търново, виенското колело беше на хълма Св. Гора /Св. Троица друг път, голяма съм шматка, първата ми квартира беше в Троицата, хахахаахха/, пътят за университета по стълбичките след чешмата А детската градина и мястото, където ние живеехме е над съда в центъра

Била съм на 6 год и половина, току що сменила детската градина с класната стая. Понеже майка ми работеше в друг град пътуваше всяки ден с влак дотам и обратно. Прибираше се към 18.30 часа и чак тогава взимаше брат ми от детска градина. Уточнявам че брат ми е с година и половина по-малък от мен, демек бил е на 5 години тогава. Моя милост гордо ходеше понякога след училище да го взима вечер от детска градина, леличките ме познаваха, нали допреди няколко месеца и аз съм им била възпитаничка, и ми го даваха без проблем. Оттам отивахме на гарата да чакаме майка ми да си дойде с влака и да се прибираме заедно вкъщи. Та един ноемврийски ден заставаме да чакаме майка ми на гарата... Чакаме, чакаме, влакът идва и си заминава, майка ми я няма. Аз познавах часовника, можех и да чета та погледнах че следващият влак е след 20тина минути и реших да изчакаме и него. Междувременно се стъмни, а на брат ми му се доходи до тоалетна. Заведох го до тоалетната, а аз отидох пак да проверя разписанието в чакалнята. Колко съм се бавила не знам, но като се върнах брат ми още не беше излязал от едното място. Строих се аз отпред и зачаках, а брат ми не излиза и не излиза. Докато го чаках, дойде и следващият влак, отново без майка ми. Влязох в тоалетната и за мой ужас не намерих вътре брат ми. Пообиколих наоколо, но не го намерих и с детския си акъл реших че си е тръгнал към къщи.  Да ама не. За беля точно този ден майка ми я докарал с кола някакъв колега. Прибирам се вкъщи, на майка ми вече и бяха побелели косите като не ни намерила жената никъде и невинно питам брат ми прибра ли се...  Майка ми съвсем се шашна, разпита ме и ревяща хукна да търси брат ми, като не забрави мен да ме заключи у нас, да не взема и аз да се изгубя. Намерила горкото дете да реве с глас на центъра пред един магазин за обувки. Познайте дали ми позволиха да го взимам повече от градината  . А и за доуточнение, историята се развива в малко градче с 12 000 жители и център от няколко улички.

Моите са от бурните ми пубертетски години......

Аз съм била надарено тъпо и мирно дете

Затова ще спомена накратко само по-забележителните геройства на десетгодишния ми син.

- Два пъти е висял от шестия етаж;

- Преди две години щеше наистина да се удави на Аркутино;

- Подкара претъпкан със стока бус по нанадолнището на "Раковска" и естествено беше сам в него;

- Миналата година така си разпра долната устна, че през дупката се виждаха и червата му;

- Докато беше на зелено училище миналата година във Велинград  се загуби и естествено беше без телефон.Тази случка беше от най-кошмарните, защото аз/ние бяхме в София и ръководихме акцията по гесеметата с непознати хора ;

- Почерпи носа си и носа на Криси, когато тя беше на 2 мес. с бонбонки тик-так;

- Събори върху себе си секция без надстройка, докато бях бременна с малката в 6-7 мес.

Това са нещата, за които се сещам на първо четене .Ще дописвам по-късно, сигурна съм...

Да са ми живи и здрави и сина и щерката и вашите също и всички деца по света ! АМИН !

лелеее Sakri  колко си преживяла. Дано господ пази децата ни

Отдавна съм побеляла вече...

За пакости е малък, но кошмара, който преживях през последните седмици определено ми е оставил не един бял косъм 

И мойте са главно от там, и хич не са за разправяне На баща ми му побеля косата за има -няма 1 година.
От детските ми години имам една найстина кофти случка:
Нашите незнам какво са си мислели като са сложили сатъра в/у кутията за хляб, а тя в/у хладилника.Та качвам се аз на един стол да си взема хляб /ще хапвам / и като отварям кутията сатъра пада и слава Богу само ме лизва по носа.Що кръв изтече няма да ви казвам /2 хавлиени големи кърпи се напойха/ със сестра ми се чудихме какво да правим да я спрем, както и да е спря да тече кръв, майка ми се прибира от работа и почти припадна като ме видя/ и досега помня точно изражението й  /.Отървах се , а като си помисля, че тоя сатър можеше да ме утрепе на място   .Сега си имам малък белег на носа.

И аз имам херния. Така и не се оперирах. Използвах това като предтекст за секциото. Не че беше нужно де....

Също и съм стъпвала в чайник с вряла вода и аз, когато като бяхме деца, брат ми ме гонеше, а аз бягах. И така стъпах във врялата вода. По някаква случайност до чайника имаше леген със студена вода и като стъпах във врелия  чайник, скокнах и се топнах в студената вода.. това ме спаси от изгаряне.

Друго изгаряне пак имам. Пак като дете, след баня, бяхме на гости(в друг град) и си спомням, че имаха нафтова печка, та като се изкъпах, застанах с гръб към печката за да си стопля дупето. И толкова съм се приближила, че залепнах на печката и си оставих там кожата   СПомням си после, че майка ми ме мажеше с нещо, щото бях получила втора степен изгаряне  

Има и още, но сега не се сещам  

и аз ще спомена само детските 
- та като деца на разходка в Дунавската градина с братовчедка ми и майките ни,братовчедка ми се скрива в храстите ,а аз изскачам уплашена и крещя ,че е паднала в Дунава. Трябва да съм била много убедителна, щото вкъщи после последствията бяха бая убедителни.
- в 2 клас скрих чантата на един съученик (дето го харесвах,естествено  ) в една градинка извън училище и после , както знаете, я нямашееее. И госпожата ми се накара пред целия клас,а аз от срам се затрих с първия харесал ми автобус в едно село на 10км от града ни. Цял следобед родителите ми са се побъркали (за госпожата да не говорим), а аз съм бляла по сергиите на селото. Ама има хепи енд- като ме откриха, ме водиха право у госпоДжата и тя ми рева на рамото и ме черпи бонбони 

И аз съм била от "много кротките деца" и имам безброй охлузвания, цицини и белези, пукната глава включително
Малкото слънчице, естествено, не остава по-долу от родителката си... Засега имаме няколко такива "побеляващи" ситуации:
- на 1 год. и 5 месеца беше слънчото и както се разхождаме семейно, малкия уж креташе плътно след нас, в следващия момент го гледам на средата на пътното платно!!! Как успя да стигне за 0 време там още се чудя!
- Друг случай - още като бебе в шезлонга, сигурно е бил на 2-3 месеца - а шезлонга сложен  на дивана, за да го виждаме по-добре. Какво направи малкия бяс, но шезлонга се обърна и го захлупи на земята, като при падането малчо си обра ръба на холната масичка Голяма паника и рев ревахме, после още няколко дни имаше рязка там, където беше уцелил ръба на масата...
- и още - падане в кухнята по време на хранене с цялото столче за хранене - на чело на теракотния под - обаче се разминахме пак без пукната глава...
има и много още...

Еее, затриха ми се случките, но пак ще ги напиша. Повечето са от детството ми и героят е брат ми - разликата ни е 1 г 10 мес - аз съм по-голямата:

1. Колко ли сме били големи, но той вече е лазел активно, та се покатерил на диванчето в стаята на дядо и от там само помня как висеше в по-голямата си част през прозореца на четвъртия етаж, а аз го държах за крачетата и не можех да го издърпам. Само плачех и крещях и майка ми и баба ми, какво ли са си помислили, че са изскочили на балкона на другата стая, но като ни видяха   - бегом обратно и право при нас долетяха. После няма да забравя как мама гушкаше Люси (брат ми), а мен ме целуваше и гушкаше баба  

2. Та Люската проходи и протича и един ден на рождения ден на баба се разхождахме аз, той, братовчедка ни и баща й - 3 деца на възраст до 3-4 години и като щяхме на пресичаме една уличка до блока, Люси се юрна да тича напред, но се уплаши от една кола и тръгна да се връща, но добре че и шофьорът го видя още в едната посока, та само го метна с предницата на колата си на тротоара. ние с братовчедка ми такъв рев оревахме. не помня как се прибрахме - само си спомням вида на баба като отвори вратата и щеше да припадне. Люската беше със здраво ожулени бузи и нос - само това помня.

3. Пак пантата Люси като слизаше един ден от едно дърво си разпра бедрото на един забит в стъблото ръждив пирон и що кръв изтече после вкъщи. като се прибрахме  след  поликлиниката с баба, дядо седеше на един стол ни жив ни умрял, гледащ кървавите кърпи.

Ето и една случка без присъствието на брат ми (как ли има такава въобще) преди по-малко от 10 години бяхме на вилата по Коледа и мръзнехме в кухнята, докато баща ми понацепи дръвца и доберманката ни какво се е подвизавала около него и той като замахнал последния път с брадвата, й отсякъл нокъта на предната лапичка, щото си я сложила изведнъж на дънера. Обаче от силния удар нокътчето направо се извадило и като шурна една кръв   Превързахме добичето и дори една торбичка вързахме на лапичката и се метнахме в колата - аз на задната седалка държа Грета и плача, а баща ми кара, но по Коледа никакви ветеринари не си стоят по местата. 3 часа сме обикаляли, а кучето все повече трепери и се дърпа и накрая като спряхме пред къщи (на 60 км от вилата) и това ми ти куче като се дръпна отмен икато понечи да слезе от колата, скъса торбичката и се лисна една кръв по мен   После вкъщи над едно легенче я държах, докато баща ми намери телефона на ветеринаря и като взе да му разказва отдалеч, как бил замахнал с брадвата и... кучето... - човекът кой знае какво си помисли. после ни каза, че това е едно от местата, най-добре кръвоснабдени при кучетата, но раните бързо зарастват. Не помня пътя обратно. И дрехите, с които бях тогава не помня. Знам само, че дори след като ги изпра майка ми и не останаха петна, аз не пожелах да ги нося и да ми напомнят случката. След няколко години кучето ни почина на 9 годишна възраст от инфаркт пак на вилата - много нанагорно й се видяло да тича насам натам...  

П.П. Сакри, как стана така, че висяхте от 6-тияетаж?!?

Малко образно съм се изразила, сори.Съжалявам, че си ме разбрала твърде буквално.

Първия път Сашо беше на около 3-4г.Прозорците в хола ни са панорамни/започват от коляното ми-баси как го обясних/ и пред тях имаше метални парапети, като на повечето прозорци в панелките.С целия си акъл  бях оставила прозореца отворен.Тичам в хола, защото чувам, че сина ми вика там като луд и го намирам покатерен на въпросния парапет като на катерушка да вика по приятелчета пред блока.Добре, че не реши да им маха с ръце .

Сложихме райбери на въпросните прозорци и то доста на високо, така че аз да се протегна и да ги стигна.Не смеех да проветрявам без да съм в стаята.Правя следваща грешка, че преместих трайно холната маса пред прозореца, за да му е по-широко за игра.И в един момент той идва при мен в другата стая и ми казва :"Мамо, проветрявам хола! "Тичаме заедно в хола и...ми се подкосиха краката...Пича сложил стол върху масата, дръпнал райбера и отворил прозореца Само си представете масата, върху нея стола на фона на отворен прозорец...Така го пребих тогава, че не можеше да диша и до затворен прозорец не се доближи доста време.

Сменихме дограмите, като долната част на прозорците са витрини, а горната част е с двустранно отваряне.Порасна пубера, на 10 е вече.Проветрявам спалнята и съм до джама, бееее ! Обаче звънят приятели на сина ми и той от зор да види кой е пред звънците на входа със засилка се мятка на прозореца и почва едно лашкане напред-назад като на везна  Как се задържа да не литне надолу един Господ знае... Това става за части от секундата.Едва успях да си забия ноктите в гърба му и то през дрехите.Рани му направих.Пак го набих и то още по-сериозно, честно...

Единствения ни балкон /остъклен/ е откъм детската стая.Там прозорците са направо заковани за вечни времена.

Имам страшна фобия от отворени прозорци и високи етажи.СмЕтам, че има защо.Отивам да проверя дали не е изтърбушил дограмата бесния ми син.Да ми е жив и здрав!

Сега пък така се е укротил, че ме притеснява.Постоянно съм в напрежение какво ново ще ми сервира, не дай Боже...Проверявам го по сто пъти през деня и вече започна да ме пита :"Мамич, добре ли си ? " Ми не съм добре...Как да съм добре?

Леле, Сакри, и аз мисля, че моят син е бесен 
Да са ни живи и здрави, а косите ни и нервите не мога да ги мисля.

Пратиха ме на гости при баба в Бургас.Бях на 5,а родителите ми  - разведени.Така че ,баща ми отговаряше за мен по време на този престой.Отидохме в морската градина с него и баба.Качих се на люлка и се засилих(права),после някак се озовах под люлката с прехапан,почти откъснат език.Чувах ги само как крещят да не си вдигам главата,защото люлката беше масивна,двойна.Завързаха ми езика с носна кърпа и паникьосани хукнахме вместо към болницата към дома на баба ми.Баща ми забрави багажа в парка.Когато се прибрахме,махнаха кърпата и за учудване на всички езикът ми беше заздравял,като естествено си личеше кървавата следа открай до край.Забраниха ми да казвам на майка под предлог,че няма да ме пуска с баща ми.И до ден днешен белегът си личи,иначе бих си помислила,че случилото се е плод на въображение.
На 4 години паднах в езерото с рибки в Градската градина в Пловдив.Тъкмо едно дете ми показваше на кой камък е опасно да се стъпва и аз взех че го нацелих.Тогава освен рибки(златни) имаше и малък водовъртеж,та се постреснах,но ме извади баща ми.Децата ми не са и наполовина палави,колкото бях аз.На две години съм счупила витрина с главата си,но без драскотина по мен(това последното само са ми го разказвали,не го помня).

Докато четох и лошо ми стана, и корем ме заболя
Ужас направо, какво ли има да си патим още, а и какво са преживели родителите ни.... дано винаги всичко да завършва със щастлив край . .
Като ви чета преживелиците си вадя извод, че доста ангели-хранители са хвърчали из въздуха

И ние с брат ми доста сме спомогнали за прошарената коса на майка ми, но едно от нещата, което тя винаги споменава, когато стане въпрос за шокова случка с дете е когато ме загубила на 3 години в старият Несебър за 3 часа. И аз имам някои спомени от този ден, само дето аз изобщо не се притесних, а си направих разходчица на спокойствие, а тя горката накрая като ме намериха припадна след думите ми- аааа, майко, ама ти къде се загуби  . Бяхме всъщност на рожден ден на леля ми и женската част от компанията по едно време решила да ходи до големият магазин, защото били пуснали нещо мноооого специално (за онези времена ), а вътре нароооод, ужас, по едно време поглеждам- няма майка, няма лели, само разни непознати. Изглежда съм поревала малко, защото някой ме вдигна на високо и извика "На кой е това дете?" обаче никой не се обади, че съм негово и онзи си ме пусна и остави на произвола на съдбата. Аз намерих изхода и тръгнах да разглеждам улиците наоколо. През това време обаче всички гости били вдигнати на крак да ме търсят из града, полицията също, затворили града и проверявали всяка кола, която излизала да няма отвлечено дете (щото нали там имало чужденци- опасна работа, те по онова време повече разбираха от отвличанията ) Накрая се спрях при едни баби, седнали на пейка, които явно също са чули, че е изчезнало дете, защото всячески се опитваха да ме задържат и ме караха да им пея (аз тогава много обичах да се изявявам, та успяха) и докато свърша "концерта" майка ми се яви бягаща от завоя... после я свестяваха с вода от едно лимонадено шишенце, милата.
Ох, дано да не ми се налага и аз да го изживея.

Иначе и аз имам фобия от падане от балкони, прозорци и т.н. Ние сме на първият етаж и парапета е сравнително висок, но всеки път изтъпвам като си помисля, че може да забравя вратата отворена...

Най много коси са ми побелели в деня в който ми се обадиха от Спешно ,че малкия ми син е там,закаран с линейка.
Веднага се обадих на татко и той отиде в болницата.Самата аз не помня много неща.Загубих си паметта.Спомням си,че валеше много силно и аз незнаех от къде да хвана такси.В крайна сметка стигнах до болницата,но след 3 часа а пътя дори при лош трафик е не повече от полувин час.Как съм изглеждала незнам,как съм обеснявала-също. Като ми казаха,че детето не е там,а прехвърлен в друго отделение съвсем онемях.Обиколих навсякъде,където ми казаха-няма го!Накрая ме попитаха дали съм сигурна,че е жив и аз съвсем откачих. Предполагам ми е личало защото един доктор се обади някъде и чак тогава се разбра,че баща ми го е прибрал.
По същото време дойде полицая,който се е обадил и ми каза,че не са искали да вземат детето защото нямал придружител.УЖАС!
На другия ден бях със херпес "Зостер".Стреса си каза думата.
След няколко месеца бяхме с "Марсилска треска".
По късно падна и си удари веждата на ръба на масата в хола.Точно зарасна едната рана,зашиха другата.
Около 5 годишен беше,когато го загубих.Намерих го на пазара.Сгушил се и плаче.Като го попитах как стигна до там ми отговори "Когато стана голям искам да купя на мама блуза!"
На 10 год. му извадиха 9 от млечните му зъби.
Какво ли още ме чака?!?
И всичко това на едно много кротко и дружелюбно дете,а другия,който е страшно палав няма "обелено"коляно.

Аз не помня да съм правила бели.Майка ми каза,че съм била невероятно кротка и съм се заигравала с камъчета,клечки ... каквото намеря,не е било задължително да имам играчки.Спомнят си само една моя беля ...
Редовно съм ходела при пилетата на баба и клечейки съм ги гледала как ядат.Веднъж съм хванала едно пиле и съм го удавила защото зеело (верятно от жега),а аз съм мислела,че е жадно.

На майка косите бяха бели вече на 35. Ще спомена само посещенията в болница без другите кофти случки които са безброй направо. И то само моите че са повече а имам и брат и сестра:)
4 пъти чупени ръце. първия от които 3 месеца престой в пирогов и 4 операции.
3 пъти комоцио като единия с много тежки последствя, една година след това, ни можех да чета, ни да гледам ТВ
2 пукнати ребра
2 пъти разпаряне с ръждив пирон
1 път разпаряне с ръждва ламарина
1 вадене почти успешно на око от една котка, 2 часа операция в Исул и слава богу спасиха окото ми
1 път ухапване от куче по усната 1 ден в пирогов и 7 инжекций против бяс в корема
2 пъти натряване
1 път Алергичен шок от тетанус+ противобясна ваксина и доста антибиотици и 5 дневен престои в болница.
Е затова майка и до ден днешен ме проверява всеки ден дали съм цяла и не съм в болница.
За сега на 30 години, аз още не съм побеляла макар и двете ми дъщери още с раждането да бяха на косъм спасени, а голямата губих веднъж на плажа на Китен и веднъж си чупи лакътя. Надявам се да са по кротки от мен защото просто не ми се мисли

Направо като чета ми настръхват косите и корема ми се свива на топка.Чета и поглеждам малкия и си мисля,кога ли ще побелее косата ми,дано нито едно от вашите премеждия да не сполети нито моето,нито вашите деца,нищо че някои вече са ги преживяли,дано това да им е било за последно.
Аз няма какво да кажа,била съм кротко дете имам веднъж дчупена дясна ръка и всичките ми лудории са пубертетски.А синът ми е още малък,но дано до се разминем със големите бели.

В родния ми град момчетата бяха направили сал. Доста си бяха поиграли и беше станал солиден и здрав. Караха го по реката /тя минаваше близо до блоковете, но трябваше да се прескочи парапет и да се слезе 2-3 метра надолу/  Естествено имаше удобни места за слизане, с подръчно направени стълби.
И аз, Мара-Подробната, заедно с момчетата, ще се возя на сал.
Реката е широка около 4 метра, а на места е дълбока до 3, по думите на децата, де с леко преувеличение
Абе дълбочко си беше, понеже имаше един прът, с който се избутвахме от дъното, а той беше адски дълъг, а потъваше почти до края.
Возих се на сала. Сама. Момчетата се кефеха от брега.
Луда работа. Добре, че ме видя лелята на едно от децата и се развика, че ще отиде да извика мама и аз се уплаших и се добрах до брега.
Къде ми е бил инстинкта за самосъхранение
Това няма да го разкажа на детето си

До този момент в живота ми 2 пъти ми е спирал дъхът.
Единия път, когато катастрофирахме с мъжът ни и ни мислеха за починали.
Вторият път, самото раждане. 10 часа не можах да излезна от упойката, която не беше пълна и накрая се оказа, че имам вътрешен кръвоизлив.

Прочетох всичките преживявания не само от съчувствие, а с презумцията да внимавам и не допускам на моето семейство и децата ни да се окажат в страховита ситуация. Пази децата ни Боже
Моите лудории не ги помня, а и нямам вече живи родители да ми ги разказват и единственото, което мога да разкажа е, когато изпуснах малкото ми бебе на пода. Тогава тя беше на 3 месеца  Беше в кошницата, обаче дръжката не била застопорена и като я взимам за да я преместя от масата на леглото и тя се изтъркули на земята. Падна от 40 см. на земята върху килима. Много плака! Чудех се дали да я водим за снимка и понеже съм шубелийка - бегом в Пирогов. Оказа се с пукнат череп. Приеха ни за 4 дни под наблюдение. Слава на Бога - нямаше последствия.
Докторите ми обясниха, че почти в 50 на 100 от случаите при падане на бебе на земята има пукнат череп, но не винаги родителите правят ренгенови снимки и така черепчето си зараства от само себе си и всичко минава без усложнение, защото в крайна сметка удара е не толкова силен и травматичен.

Правила съм много пакости, определено съм била много буйно дете.Майка ми е казвала, че когато сме отивали на площадката да играя всички майки са си взимали децата и са си тръгвали, така площадката е била само моя

На 1г и няколко месеца, лятото майка ми готвела нещо в кухнята, аз съм излязла на балкона, а той е с една дупка на външната стена(сигурно сте виждали такива балкони, няма как да обясня) и майка ми точно когато се обърнала да види къде съм, аз съм била с единия крак и едната ръка провряна в процепа.Какъв ужас е изживяла тогава...Искала съм просто да изляза на разходка сигурно

Била съм на около 4-5г., лятото съм играла навън и се бях заяла с едно момче, карахме се и аз го ударих, той от там ме замери с едно стъкло и ме уцели някъде по лицето.Отидох при баща ми, който си оправяше нещо по колата и като ме видя...цялото ми лице в кръв, най-много кървяло около едното ми око и баща ми се изплашил че съм си ослепяла направо вече, а то от кръв не се вижда нищо.Завел ме в нас, измил ме и видял, че раната е точно на слепоочието за мой късмет.Сега си имам белег.

С едно съседче бяхме решили, че ще бутаме блока с камъни, да го събориме.Детска ни работа Хвърляме си ние камъните, но един от мойте падат върху главата на момчето и започна да тече кръв.Аз се изплаших и си отидох в нас, скрих се в стаята и не мърдам.Майка му се качи после да каже на мойта, че забранява да играя с нейното дете.

Доста "кървави" историйки имам...

А моя син веднъж ми е изчезвал, оттогава очите са ми все в него.Обиколих навсякъде да го търся и вече изпадах в паника и рев, когато влезнах в последния магазин в блока зад площадката, а той си говори сладко с продавачката.Тогава много му се карах.

Веднъж беше паднал от една пързалка.Бях помолила мъжа ми да го пази, аз да изпуша една цигара и да се прибираме.Той се прекатури от парапета на пързалката и тупна по гръб, удари си главата и две минути се борех да поеме въздух и да заплаче.Бързо в Пирогов, набутах се най-отпред, влезнах и вътре като започнаха да ми викат аз къде съм гледала, малко дете без надзор, питат ме за ЕГН-то му аз не помня и името му дори, но като се посъвзех ги направих луди.Не им останах длъжна.После се събрахме сумати народ идваха един след друг, бяха чули от познатите на площадката и вдигнахме болницата във въздуха.Нищо му нямаше на детето, а си беше и малък-на 1г..

Ето, намерих още една готина темичка