В интерес на истината за първи път прибягвам до публично споделяне , но просто се надявам ако някой е попадал в такова положение да ми даде някакъв съвет. Омъжена съм от скоро, а отношенията със съпруга ми са далеч от идеални. До преди няколко месеца всичко беше наред , разбирахме се , и е имало спречквани които са нормални за всяка връзка. Но за много кратко време от до такава степен се настрой срещу родителите ми, че не иска да ги вижда. Аз съм човек, който много държи на семейството. За мен то винаги е било опора , винаги сме се подкрепяли и сме си помагали, винаги сме било сплотени. Родителите ми са страхотни хора и не го казвам само защото са ми родители. Много хора го казват, включително и млади. Съпругът ми много се разбираше с тях , уважаваше ги и ги обичаше /поне така твърдеше/. Те винаги са се опитвали да помагат с каквото могат , да услужват на хората. Разбира се имат и недостатъци като всеки човек, но ако неволно обидят някой или допуснат грешка , те умеят да се извиняват. Така стана и с мъжът ми. Несъзнателно те го засегнаха и се опитаха да му се извинят. Той твърди , че им е простил , но стане ли дума за тях той започва да ги обижда, да ги категоризира , да говори срещу тях... Това адски ме наранява и обижда. Дори се стигна до там да ме накара да избирам между него и тях , което разбира се доведе до скандал. Няколко дни нещата са спокойни и изведнъж превключва и споровете започват на ново. Спряхме да излизаме, да ги посещаваме заедно, избягва ги , дори не се обади на майка ми за 8 март. Тя усеща тази промяна в него и това я измъчва. Гледайки и мен , че постоянно не съм в час също я наранява. Тази ситуация ме побърква. Наистина не знам още колко мога да издържа. Аз не пия , много рядко ми се случва и то при повод с някакво леко питие от сорта на вино или ликьор ... напоследък почти не пропускам вечер без да пийна нещо. Започнах да пуша повече и постоянно съм изнервена. В същото време трябва да работя и да уча за изпити. Хора кажете как да се справя с горделивия си съпруг?
- Публикувана: 26 март 2016, 09:51 ч.
- Последно мнение: 6 апр. 2016, 17:02 ч.
Мъжът ми се настрои срещу семейството ми
Твоето семейство вече сте ти и съпруга ти. Как ли пък няма да се пропия, ако моят пренебрегва нашите. Или пък не се е обадил на майка ми за осми март?!? Важното е, че той се грижи за мен и детето и това е най-важно за родителите ми. Преподреди си приоритетите,вероятно си много млада още. Успех!!!
Вероятно щом не споменаваш каква точно е била обидата, значи едва ли е била малка и незначителна.
Нормално е човек да се засегне, а извинението не винаги лекува, то не изтрива казаното, особено ако обидата е подсказала мнението на родителите ти за съпруга ти.
Винаги такива ситуации са неприятни, за всички и най-вече за теб, защото си между чука и наковалнята. Глупаво е да бъдеш поставяна пред избор - той или те. Опитай се да изгладиш нещата, за да има мир и на самата теб да ти е спокойно,
а ако не става - примири се - не винаги ситуацията е голямо и задружно семейство,
ти си оставаш тяхна дъщеря и негова съпруга,
и просто приемаш, че той навярно няма да поздравява майка ти за осми март. Това е.
Нормално е човек да се засегне, а извинението не винаги лекува, то не изтрива казаното, особено ако обидата е подсказала мнението на родителите ти за съпруга ти.
Винаги такива ситуации са неприятни, за всички и най-вече за теб, защото си между чука и наковалнята. Глупаво е да бъдеш поставяна пред избор - той или те. Опитай се да изгладиш нещата, за да има мир и на самата теб да ти е спокойно,
а ако не става - примири се - не винаги ситуацията е голямо и задружно семейство,
ти си оставаш тяхна дъщеря и негова съпруга,
и просто приемаш, че той навярно няма да поздравява майка ти за осми март. Това е.
Ще се опитам да обясня накратко. Той не можеше да си намери работа и нашите преписаха бизнеса на нас с идеята , че ние ще я управляваме (което е логично) ,но те все още взимат решенията което на мен не ми пречи. Все пак това си е помощ. Грешката им беше , че не му обясниха начина на работа. Реално начина ни на работа не е много правилен защото нямаме определен почивен ден, нямаме отпуски нито определени заплати и всички взимат участие в управлението. Но кой частен бизнес не е така?! Наясно съм , че вече той е новото ми семейство, но като не ме разбира и постоянно ме поставя в положение да защитавам близките си ме дразни.
Не знам с какво толкова са го засегнали ,но явно го е заболяло и не е очаквал нещо такова от тях
В твоите очи тази обида може да е незначителна изхождайки от факта че все пак са ти родители ,но в неговите очи явно е друго
В крайна сметка ние тук не знаем точно за каква обида става дума
Но бих те посъветвала да не се опитваш да го насилваш да им прости.Явно не може,а.... може би има защо
Обичай и уважавай съпруга си и обичай и уважавай родителите си
След като той не желае да контактува с тях насила не можеш да го накараш
В твоите очи тази обида може да е незначителна изхождайки от факта че все пак са ти родители ,но в неговите очи явно е друго
В крайна сметка ние тук не знаем точно за каква обида става дума
Но бих те посъветвала да не се опитваш да го насилваш да им прости.Явно не може,а.... може би има защо
Обичай и уважавай съпруга си и обичай и уважавай родителите си
След като той не желае да контактува с тях насила не можеш да го накараш
Еха! Това ми звучи като: майка и татко ни приписаха апартамента, но не дават нищо да пипнем без тяхното разрешение и те командват дали да се ремонтира нещо, какво да се купи, коя мебел къде да стои, как да се казват децата и други подобни, което на мен не ми пречи, ама жена ми се сърди и не иска да ги види. Даже ме кара да избирам между нея и тях. 
Дали липсата на цялостното управление и власт не са причината за лошото му отношение? Ако е така, говори лошо за него.
Ще се опитам да обясня накратко. Той не можеше да си намери работа и нашите преписаха бизнеса на нас с идеята , че ние ще я управляваме (което е логично) ,но те все още взимат решенията което на мен не ми пречи. Все пак това си е помощ. Грешката им беше , че не му обясниха начина на работа. Реално начина ни на работа не е много правилен защото нямаме определен почивен ден, нямаме отпуски нито определени заплати и всички взимат участие в управлението. Но кой частен бизнес не е така?! Наясно съм , че вече той е новото ми семейство, но като не ме разбира и постоянно ме поставя в положение да защитавам близките си ме дразни.
Да обаче на него това явно му пречи.
Малко трудно един мъж би се съгласил да го командорят.Може би си мисли че по този начин твоите родители искат да го направят зависим от тях или казано "да му стъпят на шията"
Защо не са му обяснили предварително за какво точно става въпрос
Или да ви оставят вие наистина да ръководите нещата и да преценят дали се справяте
Казаха ли му нещо обидно или самото им отношение го е засегнало
Да ви препишат бизнеса, а да го управляват и да вземат решенията те,
не е услуга, а начин да ви контролират и да ви поставят в зависимост.
Те ли не ви смятат за достатъчно можещи и успешни, или вие действително не сте?
Честно казано, такава ситуация скапва човека и отношенията,
в началото изглежда примамливо, но по този начин човек не расте, а остава да свири за този, който плаща музиката.
Или като ви се дава нещо - ви се дава наистина,
или се стягайте и се реализирайте извън семейния бизнес и бъдете независими.
Прекрасно е, че обичаш родителите си, така е редно, така е човешко, а навярно и те са чудесни, грижовни хора. Време ти е обаче да пораснеш, а от постовете ти си личи, че не само обичаш и уважаваш родителите си, но и не можеш да се отделиш като самостоятелна единица от тях - прекалено много залагаш на тяхното мнение, действие и опека. Време е да делегираш живота си на самата себе си, и респективно на мъжа си.
не е услуга, а начин да ви контролират и да ви поставят в зависимост.
Те ли не ви смятат за достатъчно можещи и успешни, или вие действително не сте?
Честно казано, такава ситуация скапва човека и отношенията,
в началото изглежда примамливо, но по този начин човек не расте, а остава да свири за този, който плаща музиката.
Или като ви се дава нещо - ви се дава наистина,
или се стягайте и се реализирайте извън семейния бизнес и бъдете независими.
Прекрасно е, че обичаш родителите си, така е редно, така е човешко, а навярно и те са чудесни, грижовни хора. Време ти е обаче да пораснеш, а от постовете ти си личи, че не само обичаш и уважаваш родителите си, но и не можеш да се отделиш като самостоятелна единица от тях - прекалено много залагаш на тяхното мнение, действие и опека. Време е да делегираш живота си на самата себе си, и респективно на мъжа си.
Аз съм в положението на съпруга ти, не харесвам жената, която живее със "свекъра", живях 6 месеца със тях и не издържах. Сега ММ води малкия при тях, аз рядко ходя. Нямам проблем да виждат детето и благоверния да си ходи, когато реши. Аз съм казала, че там не искам да ходя. Край на спора и на проблемите. Въздържам се от обиди и категоризации, а той от това да ме мъкне на сила при тях и да ме кара да лицемернича. Няма драми, няма спорове, няма нищо.
P.S. Той също не харесва човека, който живее с майка ми, рядко ходи в нашите, аз ходя с детето през деня, като е на работа. А дори да отидем то е, когато "вторият татИ" го няма. Не виждам проблем, не виждам и смисъл от разправии.
P.S. Той също не харесва човека, който живее с майка ми, рядко ходи в нашите, аз ходя с детето през деня, като е на работа. А дори да отидем то е, когато "вторият татИ" го няма. Не виждам проблем, не виждам и смисъл от разправии.
В крайна сметка не можеш да накараш насила мъжът да заобича или да уважава родителите ти
Явно си си мислила ,че ще бъдете едно голямо задружно семейство и сега когато това не е станало се изяждаш отвътре
В крайна сметка родителите са си родители ,но твоето семейство е съпругът ти.Постави граница между двете неща
Като не иска да ходи у вашите да не ходи.Теб нали не те спира
Явно си си мислила ,че ще бъдете едно голямо задружно семейство и сега когато това не е станало се изяждаш отвътре
В крайна сметка родителите са си родители ,но твоето семейство е съпругът ти.Постави граница между двете неща
Като не иска да ходи у вашите да не ходи.Теб нали не те спира