аз преди да се роди беба тука нямашес кого да си обелиш бг дума, смятаха ме за френскоговоряща, сега оба4е си лафим с малката на бг и даже дядо й и татко й по4наха да разбират за какво иде ре4, пред тях не се съобразявам, ако ме гледат питащо превеждам и те така правят.навън само при нали4ие на други се говори френски или както ми дойде , но се карам определено на бг !за културните мами да си запушат ушите да не ги скверня - та на бг си изразявам отрицателните емоции, вулгаризми, обиди и тн, американски модел за дестресиране.нито ме е срам да си говоря родния език, нито пък ме срам да бъркам на 4уждите. а за децата просто виждам моята колко и дават в пове4е 3 езика.а тука при мене такова отвръщане от бг език няма! слава богу оставаме си оригинални!
- Публикувана: 11 апр. 2006, 01:16 ч.
- Последно мнение: 13 апр. 2006, 07:25 ч.
А изпитвате ли неудобство да говорите на езика си пред местните или други национ
Има две положения
1. когато съм на работа не обичам да ми се довори на бг и то заради колегите те си мислят че ги одумваме думичка не схващат и се дразнят,
само подпитват какво става и защо така ги изолираме.... на публични места - като полиция или кметство също само чешки ....
2. във всички останали случай само бг защото няма по-изразителен начин да се изразим да се послем ,та да дори да поудумаме местните типове ,хахахаха
и най-вече да сме себе си
1. когато съм на работа не обичам да ми се довори на бг и то заради колегите те си мислят че ги одумваме думичка не схващат и се дразнят,
само подпитват какво става и защо така ги изолираме.... на публични места - като полиция или кметство също само чешки ....2. във всички останали случай само бг защото няма по-изразителен начин да се изразим да се послем ,та да дори да поудумаме местните типове ,хахахаха
и най-вече да сме себе си
Хехехе Това ми напомня един пресна ситуация, в която никак не се чувствах комфортно. А именно- налагаше ми се да говоря с българин на...чужд език. 
Преди няколко месеца бях за три месеца в Испания при една приятелка /испанка/ и приятеля й /българин/. Докато бяхме тримата- естествено плямпахме на испански. Когато оставахме с чиляка обаче- пак но испански.
Вярно, че човека караше петнадесетата си година на Полуострова, обаче никога не е бил откъсван от бг средата, за да се каже, че го е забравил. Вярно говореше с испански акцент българския, обаче само дотам.
Иначе когато в началото на 90-те живяхме с нашите в Испания, никога не сме си и помисляли да се правим на каквито не сме и никога не сме говорили на исп помежду си. А аз лично си спомням как се кефех като се насъбереше цяла сюрия деца при разговорите ни с брат ми и ни гледаше с очи като чинии...или как мъчех испанчетата с бг скороговорките. Голям смях падаше!
Пък и си има друг плюс. Можехме да си се караме и цивилизовано на улицата, без никой да ни усети.
Няма да забравя как майка ми ни се караше с извита до уши усмивка и как с брат ми се чудехме да се смеем или са плачем.
Преди няколко месеца бях за три месеца в Испания при една приятелка /испанка/ и приятеля й /българин/. Докато бяхме тримата- естествено плямпахме на испански. Когато оставахме с чиляка обаче- пак но испански.
Вярно, че човека караше петнадесетата си година на Полуострова, обаче никога не е бил откъсван от бг средата, за да се каже, че го е забравил. Вярно говореше с испански акцент българския, обаче само дотам.
Иначе когато в началото на 90-те живяхме с нашите в Испания, никога не сме си и помисляли да се правим на каквито не сме и никога не сме говорили на исп помежду си. А аз лично си спомням как се кефех като се насъбереше цяла сюрия деца при разговорите ни с брат ми и ни гледаше с очи като чинии...или как мъчех испанчетата с бг скороговорките. Голям смях падаше!
Пък и си има друг плюс. Можехме да си се караме и цивилизовано на улицата, без никой да ни усети.
Няма да забравя как майка ми ни се караше с извита до уши усмивка и как с брат ми се чудехме да се смеем или са плачем. 