Казусът е следният: Когато бях много малка, дядо ми се разболя и родителите ми се грижиха за него докато се излекува, след което дядо реши да прехвърли на баща ми чрез дарение своята част от единствената си къща си в краен квартал в града (преди бе село). Той живееше там с чичо ми и жена му. След дарението (от 1998г.) баща ми имаше дял 5/6, а чичо ми – 1/6 (частта, която е наследил от починалата ми преди години баба). Имотът обаче бе обременен с вещно право ползване на дарителя (дядо ми), понеже това му е единствен имот. След дарението чичо ми веднага смени ключалките и препятства достъпа на баща ми до къщата. Баща ми почина година и половина след дарението, през 2000г. След смъртта на баща ми аз (като единствено дете) и майка ми се оказахме с по 5/12 на всяка и чичо ми съответно с 1/12. Дядо ми живя с чичо ми и стрина ми някъде към 2 години след смъртта на баща ми, след което, поради психически и физически тормоз според дядо, той не издържа и се оттегли в старчески дом до смъртта си преди 2 години и половина, през 2014г. Така около 15 години чичо ми си живее там със семейството си, като ние си плащаме редовно данъка. Никога не е посещавал дядо ми в старческия дом, какво останало за грижи, всичко осигурявахме ние. Когато дядо лежа в болница малко преди смъртта си, дадохме доста пари за лечение, отделно платихме изцяло и погребението, паметник и т.н. Чичо ми дори не дойде на погребението. Докато имахме домашен телефон, той и жена му често се обаждаха на баба ми и на майка ми и проклинаха мен (още дете) и семейството ми с най-долни думи, поради което след години си спряхме домашните телефони. Не сме подавали тъжба за обида, но си имаше стабилен психически тормоз, който, знам, трудно доказуем е, но беше налице. Доколкото ни е известно, къщата се руши, той не я ремонтира и не полага грижата на добър стопанин. Според роднини си е пристроил гараж без наше съгласие, не влиза в данъчната оценка, поради което вероятно няма и разрешително за него. Отделно при подаване на декларация след смъртта на дядо ми, когато се изясни, че къщата е тухлена, а не кирпичена, вдигнаха данъчната и оценка и майка ми плати някъде към 150 лв. допълнително, за 5 години назад. В момента данъчната оценка на нашите части е малко над 6000 лв. на всяка, т.е. над 12 000лв. общо (спрямо данните от 2015г.). Не знам колко е неговата част като данъчна оценка, но би трябвало да е около 2000лв. Проблемът е, че за него това е несеквестируемо имущество, тъй като той няма други имоти и няма къде да живее със семейството си. Жена му, доколкото знам, е водила дело с майка си за своя дял от къща, което силно ме съмнява да е спечелила. Не ми е известно тя да има имоти. Отделно дядо ми като военноинвалид взимаше малко по-висока пенсия и спестяваше много. Със съдействието на старческия дом му помогнаха да внесе парите в банков влог, в размер на около 4000лв. Успях да се свържа преди дни с чичо ми, бе учудващо отзивчив и веднага се съгласи да отидем днес да ги изтеглим двамата. Предварително извадих и удостоверение за наследници и приготвих всички документи, както си трябва. Но като се видяхме пред банката, с недомлъвки се опита да откаже, за да сме уредили първо къщата. Доколкото разбрах, предложи 5000лв. за цялата част на баща ми, т.е. за 5/6 + тези пари, които ще вземе от влога, без да знае колко са те. Когато му казах, че мисля, че са около 4000лв, той ми каза „Значи 4000+5000, общо 9000“. Но не знае (или не иска да разбере), че по закон има право само на половината от тях, т.е само 2000лв. като сънаследник с мен, не мога и да му обясня това, защото не разбира от дума. Тоест, всъщност ми предлага 7000лв. за къщата, при положение, че реално данъчната оценка е над 12000лв. Знам, че съдебната делба е отвратително производство, което се точи с години и е редно да се избягва, не бих искала и аз да влизам в такова. Отделно той ме обвини, че сме изхарчили всички пари на баща му и чак сега сме си станали близки с него, защото сме ги свършили. Дядо ми от време на време ми е връчвал дарение от 100 лв., но това категорично не е било практика, случваше се 2-3 пъти максимум в годината, той го считаше за помощ към мен и майка ми като самотен родител, но и не се е интересувал дали имаме пари и дали ни стигат. Даваше ни, когато реши, че има възможност, но ние бяхме благодарни за това. Никога не сме разчитали на негови пари, за да преживяваме, 100 лв. в днешно време са нищожни. Чичо ми също повдигна въпрос за ремонт, държеше ми сметка, че не съм ремонтирала къщата, при положение, че той е сменил ключалките още приживе на баща ми, държател е на къщата спрямо мен като съсобственик и като владелец е длъжен да полага грижата на добър стопанин. Според него къщата е в много лошо състояние, покривът тече, плъзнали са мишки и т.н. и това, разбира се, е нормално, след като повече от 15 години не е полагал дължимата грижа. Не знам как да се разберем с него, нямам пари за адвокати и не мога да си позволя да се съдим с години, сигурна съм, че и той няма да може. Нотариална покана не мога да му пратя за освобождаване, защото имотът не е изцяло наш и като се има предвид, че тая част за него е несеквестируемо имущество, не мога и да го „изгоня“ чрез съдия изпълнител, доколкото ми е известно. Какво мога да предприема така, че да избегна съдебно производство? Той няма да е съгласен да му платя 2000лв, дори да мога да ги извадя, а на мен са ми нужни пари, защото уча надалеко и имам големи разходи, но той със сигурност няма да иска да ми плати цялата цена, доколкото се ориентирам, смята да плати половината. Освен това тази къща е единственото, което ми остана от дядо ми, тя е и частичка от баща ми. Благодаря предварително!