Отговаря адвокат Хаджипанайотова

  • 36 079
  • 66
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 3
Здравейте, адвокат Хаджипанайотова, благодаря за помощта, която предоставяте на толкова хора! Студент съм по право в 5-ти курс в СУ (задочно), но като опре до съдебна делба, знаете, че винаги става напечено и адвокатите я избягват. Знам, че не е в областите, които сте изброили, но случаят е много спешен и ще се радвам по колегиално (макар да не съм юрист все още) да ми помогнете все пак с това как да постъпя разумно.
Казусът е следният: Когато бях много малка, дядо ми се разболя и родителите ми се грижиха за него докато се излекува, след което дядо реши да прехвърли на баща ми чрез дарение своята част от единствената си къща си в краен квартал в града (преди бе село). Той живееше там с чичо ми и жена му. След дарението (от 1998г.) баща ми имаше дял 5/6, а чичо ми – 1/6 (частта, която е наследил от починалата ми преди години баба). Имотът обаче бе обременен с вещно право ползване на дарителя (дядо ми), понеже това му е единствен имот. След дарението чичо ми веднага смени ключалките и препятства достъпа на баща ми до къщата. Баща ми почина година и половина след дарението, през 2000г. След смъртта на баща ми аз (като единствено дете) и майка ми се оказахме с по 5/12 на всяка и чичо ми съответно с 1/12. Дядо ми живя с чичо ми и стрина ми някъде към 2 години след смъртта на баща ми, след което, поради психически и физически тормоз според дядо, той не издържа и се оттегли в старчески дом до смъртта си преди 2 години и половина, през 2014г. Така около 15 години чичо ми си живее там със семейството си, като ние си плащаме редовно данъка. Никога не е посещавал дядо ми в старческия дом, какво останало за грижи, всичко осигурявахме ние. Когато дядо лежа в болница малко преди смъртта си, дадохме доста пари за лечение, отделно платихме изцяло и погребението, паметник и т.н. Чичо ми дори не дойде на погребението. Докато имахме домашен телефон, той и жена му често се обаждаха на баба ми и на майка ми и проклинаха мен (още дете) и семейството ми с най-долни думи, поради което след години си спряхме домашните телефони. Не сме подавали тъжба за обида, но си имаше стабилен психически тормоз, който, знам, трудно доказуем е, но беше налице. Доколкото ни е известно, къщата се руши, той не я ремонтира и не полага грижата на добър стопанин. Според роднини си е пристроил гараж без наше съгласие, не влиза в данъчната оценка, поради което вероятно няма и разрешително за него. Отделно при подаване на декларация след смъртта на дядо ми, когато се изясни, че къщата е тухлена, а не кирпичена, вдигнаха данъчната и оценка и майка ми плати някъде към 150 лв. допълнително, за 5 години назад. В момента данъчната оценка на нашите части е малко над 6000 лв. на всяка, т.е. над 12 000лв. общо (спрямо данните от 2015г.). Не знам колко е неговата част като данъчна оценка, но би трябвало да е около 2000лв. Проблемът е, че за него това е несеквестируемо имущество, тъй като той няма други имоти и няма къде да живее със семейството си. Жена му, доколкото знам, е водила дело с майка си за своя дял от къща, което силно ме съмнява да е спечелила. Не ми е известно тя да има имоти. Отделно дядо ми като военноинвалид взимаше малко по-висока пенсия и спестяваше много. Със съдействието на старческия дом му помогнаха да внесе парите в банков влог, в размер на около 4000лв. Успях да се свържа преди дни с чичо ми, бе учудващо отзивчив и веднага се съгласи да отидем днес да ги изтеглим двамата. Предварително извадих и удостоверение за наследници и приготвих всички документи, както си трябва.  Но като се видяхме пред банката, с недомлъвки се опита да откаже, за да сме уредили първо къщата.  Доколкото разбрах, предложи 5000лв. за цялата част на баща ми, т.е. за 5/6 + тези пари, които ще вземе от влога, без да знае колко са те. Когато му казах, че мисля, че са около 4000лв, той ми каза „Значи 4000+5000, общо 9000“. Но не знае (или не иска да разбере), че по закон има право само на половината от тях, т.е само 2000лв. като сънаследник с мен, не мога и да му обясня това, защото не разбира от дума. Тоест, всъщност ми предлага 7000лв. за къщата, при положение, че реално данъчната оценка е над 12000лв. Знам, че съдебната делба е отвратително производство, което се точи с години и е редно да се избягва, не бих искала и аз да влизам в такова. Отделно той ме обвини, че сме изхарчили всички пари на баща му и чак сега сме си станали близки с него, защото сме ги свършили. Дядо ми от време на време ми е връчвал дарение от 100 лв., но това категорично не е било практика, случваше се 2-3 пъти максимум в годината, той го считаше за помощ към мен и майка ми като самотен родител, но и не се е интересувал дали имаме пари и дали ни стигат. Даваше ни, когато реши, че има възможност, но ние бяхме благодарни за това. Никога не сме разчитали на негови пари, за да преживяваме, 100 лв. в днешно време са нищожни. Чичо ми също повдигна въпрос за ремонт, държеше ми сметка, че не съм ремонтирала къщата, при положение, че той е сменил ключалките още приживе на баща ми, държател е на къщата спрямо мен като съсобственик и като владелец е длъжен да полага грижата на добър стопанин. Според него къщата е в много лошо състояние, покривът тече, плъзнали са мишки и т.н. и това, разбира се, е нормално, след като повече от 15 години не е полагал дължимата грижа. Не знам как да се разберем с него, нямам пари за адвокати и не мога да си позволя да се съдим с години, сигурна съм, че и той няма да може. Нотариална покана не мога да му пратя за освобождаване, защото имотът не е изцяло наш и като се има предвид, че тая част за него е несеквестируемо имущество, не мога и да го „изгоня“ чрез съдия изпълнител, доколкото ми е известно. Какво мога да предприема така, че да избегна съдебно производство? Той няма да е съгласен да му платя 2000лв, дори да мога да ги извадя, а на мен са ми нужни пари, защото уча надалеко и имам големи разходи, но той със сигурност няма да иска да ми плати цялата цена, доколкото се ориентирам, смята да плати половината. Освен това тази къща е единственото, което ми остана от дядо ми, тя е и частичка от баща ми. Благодаря предварително!

# 31
  • Мнения: X
Да, въпросът с различните имена е интересен. Когато пътувах преди 4 години, с детето бяхме с еднакви фамилии, което обяснява защо не са ми искали платен документа.
Последно, за влизане в страната искат ли пълномощното? А за преминаване от една страна в друга /различни от България/? Защото при нас при едното от пътуванията ще има такъв момент?

Последна редакция: вт, 08 ное 2016, 13:59 от Анонимен

# 32
  • Мнения: X

Но за Сърбия съм сигурна , че пътувах с личната си карта защото паспорта ми е изтекъл отдавна ! Naughty
ОК, това общо взето ми решава въпроса, надявах се да го чуя.
Пълномощното/декларация за извеждане на дете от страната ти е нужно само на български, защото е само за пред българските митничари, защото извеждаш български непълнолетен гражданин, съответно ти е нужно разрешение на двамата родители (ако го извежда трето лице) или на родителя, който не присъства (т.е. не пътува заедно с детето). На връщане не ти го искат, защото чуждите власти не ги касае, че извеждаш дете-чужд гражданин от тяхната страна. Декларацията се подписва пред нотариус
Много много благодаря. Това ще ми улесни много процедурата. И за мен е така, по логика, и слава богу законът е такъв. Мухата за превода и легализацията ми пусна майка ми, която вижда проблеми навсякъде.

# 33
  • sofia
  • Мнения: 26
ЗДРАВЕЙТЕ
juliehsm
За съжаление, не мога да ви дам отговора на който се надявате.Гражданското право е неразривно свързано и с казуси ,като вашите   и след развод, често следва делба Simple Smile.
Но по вашият въпрос:
Всяка съсобственост се разрешава , чрез делба ,като както вече предполагам сте чели, може да бъде ДОБРОВОЛНА или СЪДЕБНА делба.няма никакъв друг способ за решаване на проблема със съсобствеността..Във случая, това ,че жилището е несеквестируемо,не касае казуса.Несеквестируемостта има значение тогава, когато се стигне до изпълнителен лист, в случая сме много далече от това изпълнително производство, тъй като за да е налично такова трябва да е приключила една делба.Най изгодно за  вас е да направите доброволна делба с чичо си, за заплащане на вашият дял, но не по данъчна оценка ,а по пазарна оценка на имота.За тази цел се процедира, като се наема едно независимо вещо лице, което да даде пазарната стойност на имота.И тогава съобразно вашата наследствена квота, чичо ви да ви плати ,а вие да прехвърлите вашата част от имота.Възлагането на имота  за вас е невъзможно, когато имаме транслативна сделка.Възлагане на имот може да стане ,когато имаме комулатативно дадени две съставки,едната е претендента т.е. вие да нямате друго жилище и втората е да  сте живял с наследодателя до смъртта му,на тези условия отговаря чичо ви, затова ако се стигне до СЪДЕБНА  делба имота ще бъде възложен на чичо ви.
Това което можете да направите за да защитите, своята част от собствеността и да поискате обезщетение за това , че не сте ползвали имота, трябва да направите НОТАРИАЛНА ПОКАНА до чичо си и да поискате ОБЕЗЩЕТЕНИЕ  за не ползване на вашата част във вид на материално изражение, например 100 лв  месечен наем за това, че той ползва вашата част.Това го направете ЗАДЪЛЖИТЕЛНО,защото не се знае във един момент дали няма да бъдете мотивирана да заведете дело за делба.Във втората фаза на делбеното производство има така наречените ...предявяване на сметки , и там можете да поискате, плащане на този наем...НО САМО АКО сте претендирали за тях в един предишен момент.....
УСПЕХ.

# 34
  • Мнения: 3
ЗДРАВЕЙТЕ
juliehsm
За съжаление, не мога да ви дам отговора на който се надявате.Гражданското право е неразривно свързано и с казуси ,като вашите   и след развод, често следва делба Simple Smile.
Но по вашият въпрос:
Всяка съсобственост се разрешава , чрез делба ,като както вече предполагам сте чели, може да бъде ДОБРОВОЛНА или СЪДЕБНА делба.няма никакъв друг способ за решаване на проблема със съсобствеността..Във случая, това ,че жилището е несеквестируемо,не касае казуса.Несеквестируемостта има значение тогава, когато се стигне до изпълнителен лист, в случая сме много далече от това изпълнително производство, тъй като за да е налично такова трябва да е приключила една делба.Най изгодно за  вас е да направите доброволна делба с чичо си, за заплащане на вашият дял, но не по данъчна оценка ,а по пазарна оценка на имота.За тази цел се процедира, като се наема едно независимо вещо лице, което да даде пазарната стойност на имота.И тогава съобразно вашата наследствена квота, чичо ви да ви плати ,а вие да прехвърлите вашата част от имота.Възлагането на имота  за вас е невъзможно, когато имаме транслативна сделка.Възлагане на имот може да стане ,когато имаме комулатативно дадени две съставки,едната е претендента т.е. вие да нямате друго жилище и втората е да  сте живял с наследодателя до смъртта му,на тези условия отговаря чичо ви, затова ако се стигне до СЪДЕБНА  делба имота ще бъде възложен на чичо ви.
Това което можете да направите за да защитите, своята част от собствеността и да поискате обезщетение за това , че не сте ползвали имота, трябва да направите НОТАРИАЛНА ПОКАНА до чичо си и да поискате ОБЕЗЩЕТЕНИЕ  за не ползване на вашата част във вид на материално изражение, например 100 лв  месечен наем за това, че той ползва вашата част.Това го направете ЗАДЪЛЖИТЕЛНО,защото не се знае във един момент дали няма да бъдете мотивирана да заведете дело за делба.Във втората фаза на делбеното производство има така наречените ...предявяване на сметки , и там можете да поискате, плащане на този наем...НО САМО АКО сте претендирали за тях в един предишен момент.....
УСПЕХ.


Много Ви благодаря! Процес още не съм учила, понеже съм задочно. И аз категорично смятах, че трябва да пратя нотариална покана, понеже има особена тежест като доказателствено средство, но завършили вече колеги юристи (не са адвокати) ми казаха, че няма смисъл, защото тя по никакъв начин няма да го принуди да плаща, ако не искаме да водим съдебно дело (което си е така принципно, но сама казахте, че не се знае кога бихме завели). В тази връзка, нали нотариална покана не може да се предявява от минал момент, а само ex nunc? Това не би ни обезщетило кой знае колко, но пак е нещо. Бегло съм наясно с доброволната и съдебната делба, понеже преподавателите я прескочиха и по вещно, и по семейно и наследствено право под предлог, че това е процес (какъвто си е) и ще го учим като му дойде времето.
Не знам дали разбрахте правилно, чичо ми не отговаря де факто на условията, защото дядо ми всъщност е живял с чичо ми не повече от 3 години след като е направил дарението, после човекът не издържа на насилието и отиде в старчески дом (което, смятам, лесно може да се докаже чрез документи). Чичо ми 15 години живее там САМ със семейството си и необезпокояван, дядо ми НЕ ПОЛЗВАШЕ имота поне 12 години, макар и да бе посочен като "ползвател" в дарението в полза на баща ми. Доколкото си спомням, дори и ключове нямаше. Искате да ми кажете, че дори и да не е живял дядо ми там и чичо ми изобщо да не се е грижил за него, да не е платил за лечението и за погребението му, на което дори не дойде и дори да докажем това, дори и да е сменил ключалките и да е препятствал достъпа ни до имота, къщата пак ще остане на него, така ли? При всички тези налични факти в негов ущърб? Леле, а на лекции ни казаха, че  живелият с наследодателя има привилегия само и единствено относно покъщнината и евентуално земеделския инвентар, ако не е бил овъзмезден по дург начин по чл. 12 ЗН, но за пръв път разбирам, че при съдебна делба е възможно къщата да остане на човека, който е живял с наследодателя против неговата воля (дядо ми не го искаше там) и не е полагал дължимата грижа нито за него, нито за имота му. Дори си спомням, че когато дядо бе на легло в къщата, чичо ми препятстваше излекуването и се молеше да умре. В тази връзка се сещам за друго. У мен се породиха съмнения, че чичо ми (по-скоро жена му) се е опитал да убие дядо ми. Казвам за жена му, защото тя много пъти го е заплашвала с отрови и т.н. Всеки ден дядо ми излизаше на пейката следобяд. Съседите забелязали, че няколко дни той не излиза и никакъв го няма, притеснили се. Един съсед влязъл вкъщи и го намерил с пяна на устата и в много тежко състояние. Тогава се обадиха на нас и ние звъняхме на бърза помощ, защото чичо ми тотално бездействал, не предприел нищо, дори не давал вид, че това го интересува. Не може ли някак да се докаже, че е недостоен да наследи поради опит за убийство чрез бездействие по чл.3 ЗН? Може би звучи налудничаво, но споменът изплува и ме шокира, защото действително заплашваха да го отровят. Не знам лекарят какво е казал на баща ми, дали е имало отравяне, бях малка, помня само, че баща ми постоянно водеше на място доктора с колата при дядо поне 1 месец и доста време го лекува, докато се изправи на крака. Знам, че съдебна експертиза трудно би помогнала в конкретния случай (помня името на лекаря, не знам дали практикува и дали е още жив), не знам дали само въз основа на свидетелски показания е възможно. Както казах, процес не съм учила още.

На нас адвокат ни каза, че винаги по данъчна оценка се извършва продажбата, а не по пазарна стойност, като, цитирам: "Не ме интересува колко пари ще си размените в действителност, там вие си се разберете преди да дойдете, в договора ще се впише данъчната оценка, той може и повече пари да ви даде, но по документи ще ви е дал 12 500". Съвсем се обърках. Отделно единствено нотариус по местонахождение на имота е легитимиран да изповяда сделката, не адвокат, не знам защо той казваше, че при него трябва да ходим. И аз бях на мнение, че трябва да се вземе вещо лице и да е по пазарна стойност, уви, адвокатът ме опроверга, по данъчна оценка ставало. Да не говорим, че ако се вземе вещо лице, сигурна съм, че ще смъкне много надолу цената, защото къщата действително се руши, килнала се е на една страна, покривът е пробит и тя действително може да падне, след като поне 15 години ремонт не е виждала. Няма ли да се вземе предвид това, че чичо ми не е проявявал грижата на добър стопанин по ЗС и е оставил имота да се разруши? Майка ми ми напомни нещо, което забравих - приживе на баща ми, семейството на майка ми (баба ми и вуйчо ми) са ремонтирали тази къща няколко пъти, като вуйчо ми даже е обособил втори вход за чичо ми, за да не го обезпокояваме, тъй че къщата си има 2 входа, но въпреки всичко той е сменил ВСИЧКИ ключалки + катинара на портата, още приживе на баща ми - няма ли тук основание за ревандикационен или негаторен иск по чл. 108-109 ЗС?
Споменах за несеквестируемото имущество от логиката на това, че е с особена закрила от закона и доколкото на нас ни обясниха, никого не могат да оставят на пътя в такъв процес. Затова се обръщам към Вас, защото знам, че винаги има разминавания между теория и практика и каквото и да съм учила, вероятно не е така, както ни го обясняват.
Майка ми снощи се чу с чичо ми, като му обясни, че данъчната оценка на нашата част е 12 500 и сме готови да се съгласим на 10 000, след като повече не иска да даде (нямал повече), само и само да не се набъркваме с дела, от които и двамата ще загубим. Оставям настрана жлъчта и обидите, които наговори, но претендира, че всичките 4 000 от банката трябвало да ги вземе, представете си, синът му, защото дядо ми не му бил дал и 1 лв. и те по закон му се полагали, а на мене постоянно ми е помагал, макар да не съм била кръстена на техния род и да не трябвало да ми дава (каква логика!). Същевременно обаче казва "Аз нищо от онзи дъртия не искам.", макар да живее в къщата му и да смята, че тези пари са негови. Как да се обясни на един такъв човек закона и че аз наследявам по право на заместване дядо ми, а братовчед ми - не, понеже чичо ми е жив. Освен това той претендира за обичайни дарения, които така или иначе не подлежат на връщане. Не мога да изляза на глава, наистина... Немея пред такива разсъждения, не мога да наливам акъл. Ако се съгласим на 10 000, ще можем ли да уредим договора, макар вътре да се впише 12 500, както каза онзи адвокат, или да викаме вещо лице? Това няма ли да е симулативна сделка, ако цената не отговаря? Отделно не съм наясно може ли вещото лице да смъкне пазарната цена под данъчната оценка един имот предвид окаяното състояние? Понеже ако не може, чичо ми категорично няма да се съгласи, той си каза - максимум 10 000 може да даде. Опасявам се, че ако извикаме вещо лице и то направи опис, за да се определи пазарната цена и тя излезе повече от 10 000 (макар че силно се съмнявам като имам предвид в какво състояние е привел имота) чичо ми няма да се съгласи и ще прибегнем до съд, в който, според Вас, безспорно ще се присъди на чичо ми имота и ние ще останем с празни ръце (дори да се присъди да ни изплати нещо, той няма да го направи под каквато и да е принуда, убедена съм, и така в омагьосан кръг ще се въртим). Извинявам се за дългите писания и хаотичността, може би се дължи на емоционалността ми. Благодаря сърдечно още веднъж и очаквам отговора Ви!

# 35
  • sofia
  • Мнения: 26
.Възлагането на имота  за вас е невъзможно, когато имаме транслативна сделка.


Мога да допълня само, че разликата между транслативни и нетранслативни сделки се състои в това, дали сделката прехвърля или не прехвърля вещни права (които са право на собственост, на плодоползване и ползване).
Най - общо, при транслативните сделки се прехвърля вещното право - такива сделки са например продажбата, замяната, дарението. При тези сделки възниква правоприемство, т.е. след сключване на сделката праводателят губи своето вещно право, което правоприемникът придобива.
При нетранслативните не се прехвърлят вещни права - напр. при наема се прехвърля временното ползване на вещта, а не вещното право на собственост, плодоползване или ползване. След сключването на договор за наем напр., наемателят придобива облигационното право на ползване върху вещта.
Може да се водят безкрайни разговори по темата, но отговора ще ви го даде съда ,когато му дойде времето.Мисля , че ви насочих добре и ви дадох жокер.

# 36
  • Мнения: 3
.Възлагането на имота  за вас е невъзможно, когато имаме транслативна сделка.


Мога да допълня само, че разликата между транслативни и нетранслативни сделки се състои в това, дали сделката прехвърля или не прехвърля вещни права (които са право на собственост, на плодоползване и ползване).
Най - общо, при транслативните сделки се прехвърля вещното право - такива сделки са например продажбата, замяната, дарението. При тези сделки възниква правоприемство, т.е. след сключване на сделката праводателят губи своето вещно право, което правоприемникът придобива.
При нетранслативните не се прехвърлят вещни права - напр. при наема се прехвърля временното ползване на вещта, а не вещното право на собственост, плодоползване или ползване. След сключването на договор за наем напр., наемателят придобива облигационното право на ползване върху вещта.
Може да се водят безкрайни разговори по темата, но отговора ще ви го даде съда ,когато му дойде времето.Мисля , че ви насочих добре и ви дадох жокер.

Учихме за транслативните и нетранслативните сделки по няколко предмета, благодаря, но аз тук не виждам жокер, боя се, че не сте ме разбрали правилно. Дарението е извършено в полза на БАЩА ми, а не на чичо ми, т.е. транслативният ефект за прехвърляне на правото на собственост от дядо ми като дарител преминава върху баща ми като надарен, не върху чичо ми, съответно след смъртта му върху мен и майка ми. При чичо ми реално правна промяна не настъпва никаква, освен че той вече е съсобственик само с баща ми, не с дядо ми. Делът на чичо ми е наследствен, по закон, от починалата ми баба, т.е. половината от къщата се е разделила между баща ми, чичо ми и дядо ми, като всички са получили по 1/3 от тази 1/2, съотв. 1/6. Този дял на чичо ми е оттам, 1/6. След дарението останалите 5/6 са собственост на баща ми, т.е. сега на мен и майка ми. Какво право на собственост се прехвърля върху чичо ми със сделка, че да се възложи на него къщата? И при положение, че при транслативната сделка надареният е единствено и само баща ми и правото на собственост преминава върху него, как тогава се получава така, че да е невъзможно възлагането на имота за нас?
Чичо ми предложи да ни даде 10 000, които не знам дали отговарят на пазарната стойност (данъчната оценка на нашата част е 12 500). Вие казахте, че трябва да се извърши продажба по пазарна стойност (друг адвокат ми каза, че по данъчна оценка), като трябва да намерим независимо вещо лице да опише имота и да определи стойността, а не цената на имота, доколкото аз съм запозната. В такъв случай ме интересува, понеже Вие имате опит, доколко данъчната оценка обвързва вещото лице с определяне на пазарната стойност? Може ли вещото лице да даде пазарна стойност под данъчната оценка? И след като то се обвързва само с пазарната СТОЙНОСТ, а не ЦЕНА, не е ли логично къщата да се продаде и без експертно мнение на вещо лице и да не са обвързани страните със стойността? Опасенията ми са породени от това, че къщата е наистина в окаяно състояние и се чудя може ли вещото лице да обяви пазарна стойност под данъчната оценка, което да ни ощети? Има пристроен гараж, както казах (строен без наше съгласие и без скица), но не знам дали това се счита за подобрение, при положение, че покривът буквално е пробит и се е къщата се е килнала настрани. И другото нещо, което ме тревожи - знам, че и двете страни носят наказателна отговорност при невярно декларирана продажна цена. От това се опасявам, разбирате ли? Чичо ми е готов да извади не повече от 10 000, а ако така или иначе се определи по-висока пазарна цена или по данъчна оценка, тогава какво правим? Знам, че НАП плаши преди година, че ще разваля сделки под пазарна цена. И макар да го няма като законов текст, аз все пак се притеснявам, че цената ще бъде по-висока, а той няма да иска да плати повече. Отделно знам за практика на вещите лица пазарната стойност да е същата като данъчната оценка, но в евро. По настоящи данни, доколкото се запознах, пазарната оценка обикновено е 30-50% над данъчната оценка. Тогава пък съвсем няма да иска. И другото, което ме тревожи - да не би вещото лице да смъкне дотолкова пазарната стойност, че примерно да каже не повече от няколко хиляди (с дупка на покрива и килната настрани къща, невиждала над 15 години ремонт), това ще ни ощети съвсем. Надявам се да съм обяснила този път ясно и се извинявам.

# 37
  • Мнения: 86
Здравейте,
обръщам се към Вас,защото нямам друг избор.Ще изложа моя казус както и факти и въпроси.Ако откажете да ми отговорите,ще ви разбера напълно!
Майка съм на 2 деца-момичета на 12 и на 8.В брак съм от 2008г,като от самото начало живеем в неговият имот придобит като наследство.Искам да се разведа НО:ако се изнеса от тук ще живеем под наем с децата.Работа към днешна дата нямам защото навсякъде бивам отхвърлена на база "брой деца и техните години".Личните ми доходи са 430лв. на месец от Бюро по труда и 85лв детски надбави.Съпругът ми е управите и съсобственик в ООД ,като фирмата беше открита по време на брака и към днешна дата той демонстрира висок стандарт на живот.Притежаваме и 2 коли придобити по време на брак-едно пежо парнер което струва около 2500-3000лв,което е облепено с реклама на фирмата и едно ауди комби което е с пазарна цена около 10 000лв което е като семеен автомобил.Имаме и 3 кредита и 1 кредитна карта които са почти на финал в изплащането,но са теглени по време на брака.Единия от кредитите е теглен преди месец за закупуване на кухненски електроуреди за неговата вила,която все още е на името на майка му,но е теглен на мое име.От 5 години мисля да се разведа но все давам шансове и се опитвам да запазя този брак.За мен вече е ясно че няма шанс.
Въпросите ми са:
Моите доходи и неговите биха и повлияли на решението на съдията и да присъдят род. права на него?
За каква издръжка мога да настоявам при развод?
Тези кредити двамата ли трябва да ги изплащаме,защото аз няма да имам възможност.
Държа да подчертая че ще искам развод по взаимно съгласие и се моля на Господ той да се съгласи.
Не искам нито фирми,нито коли нито нищо.Искам си само децата и да се грижи за тях или да си плаща издръжка.Нямам намерение да го ограничавам в свижданията с децата-те са си негови и той има право да ги вожда.Искам само този постоянен тормоз над мен да спре!

# 38
  • sofia
  • Мнения: 26
дареното му жилище, при всички случаи по смисъла на закона това е т.нар. семейно жилище и се подчинява на определени специфични правила - както при разпореждане с него по време на брака, така и при развод. В Семейния кодекс (СК) има специален раздел, озаглавен "Предоставяне на семейното жилище след развода". Така според чл. 56, ал. 1 "при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда". Когато има ненавършили пълнолетие деца, тогава съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Това е общото правило.  Това означава, че жилището остава за този, който получи родителските права спрямо децата.
По отношение определянето на местоживеенето на детето и предоставяне упражняването на родителските права спрямо него е от значение възраста на детето и големия обем внимание и грижи, които тя налага, от друга страна: характера и поведението на всеки от двамата родители, способността да полага в необходимата степен лични и непосредствени грижи към детето, възможностите да му осигури нормална и задоволяваща потребностите му домашна обстановка и средствата за неговата издръжка, както и основният фактор – спокойствие и душевен комфорт, зависещ значително от незастрашаване на специфичната, незаместима с нищо връзка “майка-дете”, че интересът на детето налага упражняването на родителските права ...т.е важно е да имате доходи но не е най важно.
Минималната издръжка на дете към момента е 105 лв , но вие съ сигурност трябва да претендирате повече.
По отношение на кредитите  по силата на закона, макар задължението да е поето от единия съпруг, без упълномощаване, съгласие или дори знание за поемането на определено задължение, поето за задоволяване на семейните нужди, то  другият съпруг се явява солидарно задължен по него. Такива солидарни задължения на съпрузите са например както задължения към доставчици на битови услуги – за вода, енергия, така и за наеми на семейното жилище, потребителски кредити, заеми, а според съдебната практика и други сделки на по-голяма стойност, с цел закупуване на имот (ипотечни кредити за жилище).азбира се, следва да се обърне внимание на съдържащото се в нормата изискване за това, задължението да е поето за задоволяване нужди на семейството, за да е налице солидарна отговорност. Това означава, че при евентуален съдебен процес следва да се провежда доказване в тази насока – че задължението е поето и разходвано за задоволяване нуждите на семейството[4]. Т.е. солидарната отговорност не би следвало да възниква автоматично с получаване на дадена заемна сума или поемане на дълг, а е обусловена от това дали тя е разходвана или поета за задоволяване на нуждите на семейството[5].
И последно, не се съгласявайте на споразумение, което би ощетило Вас и децата ви, не го правете без адвокат и изисквайте това ,което ви се полага .Успех



# 39
  • Мнения: 149
Здравейте,

Семейното жилище по нотариален договор принадлежи на майка ми, която плати и по-голямата сума за жилището.
В момента не живеем там, но ми предстои да се върна с децата заради развод. Засега съпругът ми не предявява претенции за жилището, но се опасявам че в един момент може да поиска да му се възстановят сумите, които е заплатил при закупуване и ремонт на жилището. Как мога да се защитя от това чрез споразумението? Може ли да се впише, че той няма да предявява имуществени претенции? Също така дали е добре да се мисли за прехвърляна на имота на мое име?
Моля посъветвайте ме, защото няма да мога да изплатя тези суми!  

# 40
  • sofia
  • Мнения: 26
Здравейте,

Семейното жилище по нотариален договор принадлежи на майка ми, която плати и по-голямата сума за жилището.
В момента не живеем там, но ми предстои да се върна с децата заради развод. Засега съпругът ми не предявява претенции за жилището, но се опасявам че в един момент може да поиска да му се възстановят сумите, които е заплатил при закупуване и ремонт на жилището. Как мога да се защитя от това чрез споразумението? Може ли да се впише, че той няма да предявява имуществени претенции? Също така дали е добре да се мисли за прехвърляна на имота на мое име?
Моля посъветвайте ме, защото няма да мога да изплатя тези суми!  
Щом говорите за споразумение, разбирам , че ще се разведете по взаимно съгласие и ДА   двамата съпрузи могат да се разберат помежду си по всички въпроси, които предвижда Семейния кодекс, като ги оформят в споразумение за развод по взаимно съгласие и го внесат в съда за одобрение.
Ако споразумението отговаря на всички изисквания, съдът ще го одобри във вида, в който сте го внесли, и така одобреното споразумение ще има сила на съдебно решение, дори нещо повече – освен, че има изпълнителна сила, то не подлежи на обжалване[/b][/b]

# 41
  • Мнения: 149
Благодаря за отговора!!

# 42
  • Мнения: 3 867
Здравейте, адвокат Хаджипанайотова.
Въпросът ми е - до кога се плаща издръжка на дете? Докато завърши средно образувание или висшо. В решението от съда не пише.

# 43
  • sofia
  • Мнения: 26
Здравейте, адвокат Хаджипанайотова.
Въпросът ми е - до кога се плаща издръжка на дете? Докато завърши средно образувание или висшо. В решението от съда не пише.
Според чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения. Има обаче няколко условия. Издръжката се дължи "за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение". Това означава, че ако студент е на 27 години, то няма никакво задължение за даване на издръжка. Просто такава може да се дава само доброволно.

# 44
  • Мнения: 3 867
Благодаря Ви за отговорът.

Общи условия

Активация на акаунт